Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 27.04.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретар Антоанета Луканова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7650 по описа за 2019г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 22.02.2019г., гр.д.64059/17г., СРС, 41 с-в
отхвърля предявените от „М.“ ЕООД срещу А.Л.К.
и Д.А.Л. искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД за разделно плащане
(всеки един от тях по 1/2) на сумата 38 190,02 лева, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение по споразумение от
24.04.2008г. и предварителен договор за учредяване право на строеж от 04.01.2009г.
- да уредят отношенията си с останалите съсобственици и сключат окончателен
договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на
недвижим имот, която сума е формирана като направени от дружеството разходи в
полза на трети лица и искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за разделно (всеки
по 1/2) плащане на сумата 20 000 евро, с левова равностойност 39 116,60 лева,
представляваща неустойка по чл.33 от предварителния договор, за развалянето му
по вина на ответниците, като осъжда ищеца да заплати на ответниците сума от по
1 689,60 лева на всеки един - разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца „М.“ ЕООД. Счита, че е изправна страна по сключените между страните
предварителен договор и споразумение. Изпълнил е всички свои задължения, с
изключение на тези, за които ответниците недобросъвестно отказват съдействие. Първоинстанционният
съд не коментира в решението извършеното от ищеца плащане към СО в изпълнение
на споразумението, очевидно без дарствени намерения, което води до намаляване
на неговото имущество до размера на погасения чужд дълг. Счита, че съдът излиза
извън спорния предмет, очертан в исковата молба и присъжда нещо друго вместо
исканото възстановяване на заплатените 38 190.02 лв., с ДДС. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете А.Л.К.
и Д.А.Л. оспорват жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, поради което следва да се разгледа
по същество.
На основание чл.269, изр.1 ГПК, при служебната
проверка за валидност на решението изцяло, а по допустимост в обжалваната част,
въззивният съд намира решението за валидно, отчасти недопустимо и в останалата
част за правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.74 ЗЗД и
чл.92, ал.1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл.74 ЗЗД.
Според обстоятелствената част на исковата молба, както
и молба-уточнение на исковете от 15.03.2017г., в изпълнение на постигнато между
страните споразумение от 24.04.2008г. относно предстоящо сключване на предварителен
договор за учредяване право на строеж, ищецът „М.“ ЕООД изплаща на трето за
спора лице Столична община сумата 38 190.02 лв., с ДДС. Същата
представлява задължение на ответниците А.Л.К. и Д.А.Л. за стойност на придадени
по регулация 60 кв.м. към техния съсобствен имот, спрямо който впоследствие сключват
предварителния договор от 04.12.2009г. за учредяване право на строеж в полза на
ищеца срещу прехвърляне на индивидуална собственост върху част от обектите в бъдещата
сграда. Въпреки изпълнението на договорните си задължения, ищецът получава
нотариална покана от ответниците за разваляне на предварителния договор. Счита,
че ответниците се обогатяват за сметка на ищеца с вложените от него финансови
средства, очевидно без дарствено намерение. Виновно не изпълняват съществени
задължения по предварителния договор и го развалят.
В петитума на исковата молба се претендира
възстановяване разделно на общо 38 190.02 лв., или по 19 095.01 лв.
поотделно от всеки ответник, представляващи извършен разход (разноски) в полза на трето лице – чл.74 ЗЗД. Претендират се и общо
20 000 евро разделно, или по 10 000 евро поотделно от всеки ответник,
като неустойка за разваляне на договора по вина и воля на ответниците, съгласно
чл.33, изр.1, предл.2 от предварителния договор – чл.92, ал.1 ЗЗД.
Вместо по суброгационните регресни искове по чл.74 ЗЗД
на изпълнилия чужд дълг, при наличен правен интерес за това и без дарствено
намерение, насочен срещу длъжника за възстановяване на платеното, в мотивите и
диспозитива на решението има произнасяне по непредявени искове с правно
основание чл.79, ал.1 вр. чл.88, ал.1 ЗЗД за обезщетение поради вреди от
неизпълнение на договорно задължение във вид на разход от общо 38 190.02
лв., с ДДС. Никъде в обстоятелствената част или петитума на исковата молба, нито
в молбата-уточнение, дължимостта на тази сума не се обосновава като обезщетение
за претърпени имуществени вреди във вид на разходи, обусловено от
неизправността на ответниците, а още по-малко като вреди, превишаващи неустойката
по предварителния договор. По повод твърдяната виновна неизправност на
ответниците се претендира единствено обезщетение във вид на договорна неустойка
за неизпълнение от общо 20 000 евро, по което има произнасяне в
съответствие със сезирането. Решението
в частта за регресните исковете по чл.74 ЗЗД, като постановено по непредявени
искове е недопустимо.
По исковете с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат относно иска по чл.92, ал.1 ЗЗД. Възприема фактическите и правни
констатации в тази част от обжалваното решение, срещу които се възразява в
жалбата. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението в
същата част следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд.
В отговор на оплакванията по жалбата,
въззивният съд приема следното:
По силата на споразумение от 24.04.2008г., ищецът „М.“
ЕООД поема задължения да извърши технически действия, снабдяване с документи, финансиране и уреждане чрез плащане в полза
на Столична община на сметки по регулация за придадени 23 кв.м. към имот на ответниците
Д.А.Л. и А.Л.К., съставляващ УПИ II-1173, кв. 28Б по плана на гр.София, м.
„Овча купел“, с площ 817 кв.м., при съседи: УПИ I-1156, улица, УПИ XI-1171, УПИ
ХII-1170. В 45-дневен срок от плащането, ответникът Д.Л. се задължава да
придобие 1/4 ид.ч. от имота, притежавана от третия съсобственик – неговата
сестра Р.А.Д.. В рамките на следващия
придобиването 30-дневен срок, ответниците трябва да сключат предварителен
договор с ищеца за учредяване право на строеж върху имота в полза на ищеца срещу
задължение за построяване на сграда, в която да си запазят самостоятелни
обекти. Ищецът дължи построяване на сградата в напълно завършен вид и степен,
годна за обитаване съгласно параметрите по визата за проектиране и утвърдените
архитектурни проекти в 24-месечен срок от получаване на разрешението за строеж,
като за своя сметка извърши всички действия за получаване на виза за
проектиране, изработване на идейни и работни проекти.
Безспорно е, че се налага уреждане на сметки по
регулация за общо 60 кв.м., вместо първоначално уговорените 23 кв.м., за които суми
са издадени 2 броя фактури от
21.10.2008г. за 36 680,20 лв. и 748,82 лв., или общо 38 190.02 лв., с ДДС,
съответно заплатени от ищеца на бившия собственик Столична община съобразно 4
броя платежни нареждания от 20.10.2008г.
С констативен нот. акт № 04519.04.2010г., рег. № 1701,
д.043/10г., на основание наследство, покупка и делба, ответникът Д.А.Л. е
признат за собственик на 431/877 ид.ч. от имота (придобит от сестра му чрез договор за доброволна делба
през 2008г.), съпругата му на 7,50/877 ид.ч.,
ответникът А.Л.К. на 15/877 ид.ч. и съпругата му на 15/877ид.ч.
Според предварителен договор от 04.12.2009г.,
ответниците обещават да учредят в полза на ищеца право на строеж върху имота срещу
задължение за построяване на жилищна сграда, въз основа на одобрен архитектурен
проект и идеен проект, изработен от строителя и одобрен с подписи на
собствениците. Взаимно ответниците си учредяват право на строеж за отделни обекти,
подлежащи на допълнително уточнение с анекс след изготвяне на идейния проект на
сградата. Ответникът е задължен за своя сметка да построи сградата в напълно
завършен вид, извърши нейното проектиране в 8-месечен срок от издаване на РУП, предприеме
необходимите действия за одобряване на проектите, осигури необходимите
разрешителни за ВиК, електрическа и ОВ инсталация, изгради външни връзки,
положи телефонна и домофонна инсталация, като изпълни строителството в 24-месечен
срок от издаване на протокол за строителна линия. Ответниците се задължават да
прехвърлят идеални части от собствеността върху терена в 30-дневен срок след
изготвяне от ДНСК на акт за ползване на сградата. Дължат сключване на
окончателен договор в 10-дневен срок след одобряване на техническия проект, изготвяне
на ценообразуване и избор на обектите.
Според чл.33 от предварителния договор, ответниците
дължат неустойка от 20 000 евро по фиксинга на БНБ, ако след утвърждаване на
архитектурния проект откажат да учредят/прехвърлят право на строеж или
договорът бъде развален по вина на някой от тях.
Не се установява осъществяване на нито една от двете
алтернативни хипотези на неустоичната клауза по чл.33 от предварителния
договор. Няма каквито и да било доказателства, ответниците неоснователно да
отказват сключване на окончателен договор за суперфиция, при това след
започнало течене на 10-дневния срок за окончателна сделка, считано от одобряване
на техническия проект, изготвяне на ценообразуване и избор на обектите. Ответниците
са изправна страна по предварителния договор и предхождащото го споразумение.
Същите изпълняват вменените им задължения за придобиване на права върху имота от
третия съсобственик и за сключване на предварителен договор.
Ищецът не доказва изпълнение на договорните си
задължения да построи сградата в напълно завършен вид, извърши нейното проектиране
в 8-месечен срок от издаване на РУП,
предприеме необходимите действия за одобряване на проектите, осигури
необходимите разрешителни за ВиК, електрическа и ОВ инсталация, изгради външни
връзки, положи телефонна и домофонна инсталация, като изпълни строителството в
24-месечен срок от издаване на протокол за строителна линия.
Не се установява също изготвяне на идеен проект и
предоставянето му за одобрение и подпис на ответниците, които въпреки връчена
им съответна покана да отказват необходимото съдействие за запознаване и
одобрение, както и за избор на самостоятелните им бъдещи обекти. Свидетелските
показания за подобна неуспешна среща между страните са непоследователни и не
внасят яснота за времето на нейното провеждане. Основани на непреки впечатления
и лични предположения за предмета и участниците, като се има предвид, че
свидетелите не са виждали идейния проект или лицата на ответниците по време на
срещата, нито дори ги познават персонално. Не се установява одобряване на
технически проект, изготвяне на ценообразуване и избор на обектите, поради
което не се обосновава категоричен извод за започнало течене на 10-дневния срок
за сключване на окончателен договор.
В тази връзка следва да се съобрази обстоятелството,
че изпратената от ищеца едва на 20.10.2015г. покана до ответниците за избор на
обекти в бъдещата сграда, далече следва във времето последиците на настъпилото
разваляне на предварителния договор с връчена му на 05.12.2013г. нотариална
покана от 18.11.2013г. на ответниците за прекратяване на правоотношението. Още
към 2013г. са били налице предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на
предварителния договор поради виновната невъзможност на ищеца да изпълни
съществена част от задълженията си и с оглед значителната му забава, която дезинтересира
ответниците и прави безполезно за тях по-нататъшното изпълнение.
Не намират приложение
благоприятните за ищеца последици на чл.96, ал.1 ЗЗД за освобождаване от
забавата, щом не се доказва кредиторите-ответници да са в забава. Съобразно чл.95 ЗЗД, кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приема предложено от
длъжника точно изпълнение на предварително уговорено между тях носимо
задължение или не даде необходимото съдействие за изпълнение. По принцип, забавата на кредитора в тези
хипотези настъпва, когато не приеме предложеното или не окаже съдействие, но само
след като вече е изрично поканен да го направи, поради което неговото поведение
е единствена причина за неизпълнението. В случая, не се установява изработен
идеен проект за бъдещата сграда да е фактически предаден или предоставен на
разположение за запознаване от ответниците, или поне да е доведена до знанието
им информация относно начин, място и време за запознаване. Поканата от
08.11.2015г. има характер на частен документ по чл.180 ГПК и обективира изгодни
факти за издателя – ищеца, които са спорни по делото. Затова вписването в
поканата, че идейният проект е предоставен на ответниците, няма обвързваща
доказателствена сила, не е подкрепено с други преки доказателствени средства и
остава недоказано.
След като ищецът е неизправна страна по
правоотношението, за разлика от ответниците, които изпълняват договорните си
задължения, не се установява да отказват искано съдействие, да отказват
неоснователно учредяване на
суперфициарни права, нито предварителният договор да е развален по тяхна вина,
ищецът не разполага с правната възможност на
чл.33 от предварителния договор да претендира неустойка от общо 20 000
евро, или по 10 000 евро поотделно от всеки ответник. Исковете по чл.92,
ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни.
Решението в частта за
исковете по чл.74 ЗЗД на основание чл.270, ал.3, изр.2 ГПК следва да се
обезсили като недопустимо, а също и в частта за разноските. Делото следва да се
върне на друг състав от Софийския районен съд за постановяване на ново решение
по предявените регресни искове.
Крайните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат относно исковете по чл.92, ал.1 ЗЗД. Решението в
тази останала част на основание чл.271,
ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Ответниците по исковете с правно основание чл.92,
ал.1 ЗЗД пред първа инстанция установяват разноски от по 2 000 лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение от всеки поотделно, както и също по
толкова пред въззивна инстанция. Неоснователни са своевременно заявените и пред
двете съдебни инстанции възражения за прекомерност на възнагражденията. Като се
има предвид, че 51 % от всяко възнаграждение, или сумата 1 200 лв.,
съответства на цената на отхвърлените искове, същото несъществено превишава минимума от 1 116.80 лв. по чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004г. МРАВ. Отделно, спорът за дължимостта на неустойката се
отличава с известна фактическа сложност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Ответниците поотделно имат право на по 1 200 лв. + 1 200 лв., или
общо по 2 400 лв. – разноски за двете инстанции.
За всички разноски във връзка с иска по чл.74 ЗЗД, първоинстанционният
съд при новото разглеждане следва да се произнесе с оглед крайния изход на
спора.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 22.02.2019г., гр.д.64059/17г., СРС, 41 с-в
в частта, с която отхвърля предявените
от „М.“ ЕООД срещу А.Л.К. и Д.А.Л. искове с правна квалификация чл.79, ал.1,
пр.2 ЗЗД за разделно плащане (всеки един от тях по 1/2) на сумата 38 190,02
лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно
задължение по споразумение от 24.04.2008г. и предварителен договор за учредяване
право на строеж от 04.01.2009г. - да уредят отношенията си с останалите
съсобственици и да сключат окончателен договор за учредяване право на строеж
срещу задължение за построяване на недвижим имот, която сума е формирана като
направени от дружеството разходи в полза на трети лица, като осъжда „М.“ ЕООД
да заплати на Д.А.Л. и А.Л.К. сума от по 1 689,60 лева на всеки един - разноски.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.02.2019г., гр.д.64059/17г., СРС, 41 с-в
в останалата част.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, *** да заплати поотделно на А.Л.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и Д.А.Л., ЕГН **********, с адрес: *** сума от по 2 400 лв. –
разноски за първа и въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.