№ 953
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20241100901873 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Софбилд Груп“ ООД, с която са предявени срещу
„Интерхолд“ ООД искове с правно основание чл.57 ал.2, вр. с чл.233 ал.1 ЗЗД, чл.232 ал.2
ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 16.08.2021 г. е сключил с ответника договор за
наем, по който е предоставил на ответника ползването на 350 бр. кули/кофраж на височина 4
метра срещу наемна цена от 8750 лв. /без ДДС/ на месец. Сочи се, че ищецът е изпълнил
задълженията си на наемодател и е предал реално на ответника наетите вещи, за което са
съставени приемо-предавателни протоколи, но ответникът е върнал само част от тях и не е
платил дължимата наемна цена след м.06.2023 г., поради което на 05.09.2023 г. до ответника
е изпратено покана по чл.15 ал.2 от договора, с което ищецът е развалил поради
неизпълнение договора, считано от 09.09.2023 г. Въпреки прекратяване на договорната
връзка ответникът не е върнал наети вещи на стойност 71 123 лв. без ДДС. При проведена
среща с ответника през м.07.2024 г. управителят на ответника е заявил, че не знае къде се
намират вещи и предполага, че са били откраднати или изгубени. Иска се от ищеца
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 75 123 лв. - стойността на вещите, които
ответникът не е върнал след разваляне на договора за наем; сумата от 29 250 лв. –
обезщетение за ползване на вещите за периода 09.09.2023 г. - 13.09.2024 г., както и сумата от
общо 4834,80 лв. – неустойка за забава върху неплатената от м.12.2022 г. наемна цена за
периода до 09.09.2023 г.
Ответникът е подал в срок писмен отговор, с който оспорва предявените искове с
възражението, че по процесния договор не са му предадени кули за кофраж, защото
приложените с исковата молба протоколи не са подписани от негов представител. Оспорва
да е налице забава по отношение на задължението за плащане на наемна цена. Оспорва се
процесният договор за наем да е прекратен на 09.09.2023 г., както и че са ползвани кули за
1
период след прекратяване на договора.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с
довода, че вещите по договора за наем са били предадени на ответника, както и че с
ответника е водена кореспонденция, в която се съдържа признание на факта, че не са
върнати всички вещи, предадени му от ищеца по процесния договор за наем.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията и
възраженията срещу исковете с довода, че размерът на предявените претенции за стойността
на процесните „кули“ не е подкрепен с годни доказателства. Оспорва се по „вайбър“ да е
била проведена между страните кореспонденция по процесния договор. Сочи се, че не са
били предадени от ищеца „кули“, защото представените с исковата молба приемо-
предавателни протоколи не са подписани от надлежен представител на ответника, както и че
тези протоколи не касаят процесния договор. Поддържа се, че договорът за наем е сключен
за срок от три месеца, а заявените претенции на ищеца са за период след края на договора.
Навежда се довод, че представените от ищеца фактури и платежни нареждания не са за
процесните „кули“. По отношение на наемната цена се сочи, че съгласно клаузата на чл.16
ал.2 от процесния договор измененията се правят в писмена форма, а споразумение за
изменение на наемната цена не е сключвано.
Представен е договор за наем на подпорен кофраж за високо строителство от 16.08.2021
г., от който се установява, че между страните е възникнало облигационно наемно
правоотношение, по което ищецът е поел в качеството на наемодател задължението да
предостави на ответника като наемател ползването на 350 бр. кули /кофраж за високо
строителство/ срещу наемна цена от 8750 лв. без ДДС на месец.
Представени са приемо-предавателни протоколи от 13.08.2021 г., 16.08.2021 г., 17.08.2021
г., 15.08.2021 г., 23.08.2021 г., 26.08.2021 г., 28.08.2021 г., 30.08.2021 г., 29.10.2021 г.,
15.05.2023 г., 25.05.2023 г., 02.11.2023 г., 05.10.2023 г., 02.10.2023 г., 31.03.2022 г., 29.03.2022
г., 07.03.2022 г., в които се сочи, че ищецът е предал на ответника строителни елементи.
Представени са фактури с N-ра: 007/01.09.2021 г., 010/06.10.2021 г., 012/04.11.2021 г.,
013/03.12.2021 г., 014/09.01.2022 г., 015/04.02.2022 г., 017/22.03.2022 г., 020/27.04.2022 г.,
021/25.05.2022 г., 022/30.06.2022 г., 025/27.07.2022 г., 027/25.07.2022 г., 028/29.09.2022 г.,
029/26.10.2022 г., 030/29.11.2022 г., 036/15.05.2023 г., 040/15.06.2023 г., 042/15.07.2023 г.,
045/14.08.2023 г., 054/14.08.2023 г.
Представено е банково извлечение от сметката на ищеца за периода 10.09.2021 г. -
14.06.2024 г., в което са посочени извършените от ответника плащания по издадените от
ищеца фактури.
Установява се от заключението на ССЕ, че описаните в табличен вид фактури, издадени
от ищеца на стойност от 136 662 лв., са били включени от ответника в подадените от него
справки-декларации по ЗДДС и в дневници за покупки; фактура N 015/14.02.2022 г. за наем
за м.02.2022 г. в размер на 10 500 лв. не е била осчетоводена при ответника, както и фактура
N 020/27.04.2022 г. за приспадане на депозит и фактура N 054/14.06.2024 г. за
2
възстановяване на депозит. Според в.лице средната пазарна цена на движимите вещи по
процесния договор за наем възлиза на 42 647,99 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.236
ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, както и иск по чл.233 ал.1, предл.2-ро ЗЗД.
По иска с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД. Установи се от представения по делото
договор за наем на подпорен кофраж за високо строителство от 16.08.2021 г., че между
страните е възникнало облигационно наемно правоотношение, по което ищецът е поел в
качеството на наемодател задължението да предостави на ответника като наемател
ползването на 350 бр. кули /кофраж за високо строителство/ срещу наемна цена от 8750 лв.
без ДДС на месец, която по размер се формира от наема за 1 бр. кула - 25 лв.
По делото са представени множество приемо-предавателни протоколи - от 13.08.2021 г.,
16.08.2021 г., 17.08.2021 г., 15.08.2021 г., 23.08.2021 г., 26.08.2021 г., 28.08.2021 г., 30.08.2021
г., 29.10.2021 г., 15.05.2023 г. и 25.05.2023 г., , в които се сочи, че ищецът е предал на
ответника кофражни елементи /рамки, вилици, пети, разпънки, основи и диагонали/.
Доколкото липсват данни за друго правоотношение между страните, съдът намира, че тези
протоколи са съставени по процесния наемен договор и с нарочната цел да служат на ищеца
/наемодател/ за доказване на факта на изпълнение на задължението му по чл.228 ал.1 ЗЗД -
да предостави вещите на наемателя.
Ответникът е повдигнал възражение за липса на представителна власт по отношение на
лицата, подписали от негово име приемо-предавателните протоколи - че не са негови
представители. Според съда това възражение е неоснователно, защото е направено
несвоевременно. Страните по сделката са търговци, поради което за извършените от името
на ответника действия без представителна власт следва да се прилага правилото на чл.301
ТЗ, което изисква търговецът да се противопостави веднага след узнаването на
извършеното от ненадлежен представител действие.
В случая липсва своевременно противопоставяне, защото от заключението на ССЕ се
установи, че издадените от ищеца фактури в размер на 136 662 лв., в които е включена
наемна цена за периода 06.10.2021 г. -14.08.2023 г., са записани в търговските книги на
ответника, който ги е включил в справки декларация по ЗДДС и в дневници за покупки.
Тази фактическа констатация на в.лице е основание за доказателствения извод, че
кофражното оборудване по процесния договор за наем е било реално предадено от ищеца на
ответника, който на основание чл.301 ТЗ следва да се приеме, че е потвърдил извършените
от негово име действия по подписване на приемо-предавателните протоколи. Записването
на фактурите за наемна цена в търговските книги на ответника представлява форма на
3
извънсъдебно признание на дълга му за наемна цена, което имплицитно съдържа
признанието на факта на изпълнение на задълженията на наемодателя да предостави
вещите, доколкото то е основание за възникване на признатото от ответника задължение за
плащане на наемна цена.
Следва да се отбележи и фактът, че ответникът е платил по процесния договор дължима за
периода до м.08.2023 г. наемна цена, който се установява от представените с исковата молба
банкови извлечения. Фактическата констатация, че ответникът е изпълнявал договорното си
задължение за плащане на наемна цена, опровергава по категоричен начин неговото
оспорване на факта на предаване на вещите, наети по процесния наемен договор /решение
№ 57 от 07.06.2011 г. по т.д. № 546/2010 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 89 от
12.06.2013 г. по т.д. № 431/2012 г., ІІ Т. О. на ВКС/.
Процесният договор е сключен за срок от три месеца, но ответникът в качеството на
наемател е продължил ползването на вещите и след изтичане на срока, поради което съдът
намира, че действието на наемния договор е продължено - чл.236 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.5 ал.2 от
договора.
С покана за плащане /лист 21/, изпратена чрез куриерска фирма „Еконт“ на 05.09.2023 г.,
ищецът е поискал от ответника да плати дължимата сума от общо 30 312 лв. - по фактури с
N-ра; 040/15.06.2023 г., 042/15.07.2023 г. и 045/14.08.2023 г. и го е предупредил, че при
неплащане в 3-дневен срок разваля договора на основание чл.15 ал.2 от него. Твърдението
на ответника, че по посочените три фактури не е налице забава, е недоказано, защото не са
представени доказателства за плащането на дължимите по тях суми в срока по чл.3 ал.2 по
договора - до 5-то число от месеца. От установените чрез заключението на ССЕ факти се
опровергава възражението, че фактурите не са издадени по процесния договор, защото
в.лице е констатирало, че в търговските книги на ответника задълженията по фактурите са
записани като задължения по „договор за наем на кофраж за високо строителство“.
През действие на договора ищецът е издавал фактури за по-висока по размер наемна цена,
които са били записвани в търговските книги на ответника - напр. фактура N 045/14.08.2023
г. за сумата от 24 300 лв. Макар и съгласието за изменение на наемната цена да не е било
оформено писмено, то е породило правни последици, защото за процесния договор се
прилагат правилата за търговските сделки, а ответникът като наемател не е оспорвал към
момента на записване в търговските му книги на фактурата действителността на
задължението му да плати по-висок по размер наем - чл. 293 ал. 3, вр., ал. 2 ТЗ /решение №
95 от 24.06.2020 г. по гр.д. № 4449/2019 г., Г. К. на ВКС/.
Доколкото не се установи плащане по трите фактури на цялата сума от 30 312 лв. в
уговорения в клаузата на чл.15 ал.2 от договора 3-дневен срок, съдът намира, че изявлението
на ищеца за разваляне е породило конститутивни правни последици по прекратяване на
договорната връзка.
От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха
доказателства за факта, че след разваляне на договора е изпълнил задължението си по чл.233
4
ал.1 ЗЗД да върне всички предадени му по договора движими вещи /кофражно оборудване/.
Това означава, че след разваляне на договора е налице „квазинаемно“ правоотношение, по
което в полза на ищеца като наемодател е възникнало на основание чл.236 ал.2 ЗЗД вземане
за обезщетение в размер на наемната цена /решение № 54 от 11.07.2011 г. по т.д. № 377/2010
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. В договора е уговорена наемна цена от 25 лв. на месец за една
„кула“, поради което за невърнатите 90 бр.кули се дължи наем в размер на 2 250 лв. на
месец. Следователно за периода от 12 месеца /с начална дата 09.09.2023 г./ ищецът има право
на обезщетение от 27 000 лв. и на още 225 лв. за три дни от след 09.09.2024 г. до предявяване
на иска на 13.09.2024 г. Искът по чл.236 ал.2 ЗЗД е доказан по основание и размер за сумата
от 27 225 лв.
По иска с правно основание чл.92 ЗЗД. Тъй като не се установи, че дължимата наемна
цена по фактури с N-ра 040/15.06.2023 г., 042/15.07.2023 г. и 045/14.08.2023 г. е платена в
срок, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вредите от забавата, което в
клаузата на чл.4 ал.1 от договора страните са се съгласили да бъде в размер на неустойка от
0,1 % на просрочен ден, но са ограничили размера на неустойката до не повече от 10 %.
Доколкото страните са посочили, че неустойката е в размер на 0,1 % от дължимата сума за
всеки просрочен ден, но не повече от 10 % за общия период, съдът на основание чл.20 ЗЗД
приема, че горната граница от 10 % следва да се изчислява от дължимата сума за главница,
от която се изчислява и неустойката от 0,1 % на ден. На основание чл.162 ГПК съдът
определя, че неустойката от 0,1 % на ден по първата фактура възлиза на 311,32 лв., а по
втората възлиза на 175,50 лв. По третата фактура, която включва и наем за м.12.2022 г.
неустойката възлиза на максималния размер от 10 % от стойността на главницата, т.е. на
2430 лв. До пълния предявен размер искът по чл.92 ЗЗД следва да се отхвърли.
По иска за сумата от 75 123 лв. - стойност на вещите, които ответникът не е върнал след
разваляне на договора за наем. С доклада съдът е квалифицирал иска по чл.57 ал.2 ЗЗД, но
това е неправилно, защото въведените от ищеца факти в обстоятелствената част на исковата
молба следва да се подведат под нормата на чл.233 ал.1, предл.2-ро ЗЗД.
Когато наемателят не е неизпълнил задължението да върне наетата вещ, наемодателят
има право да иска реално изпълнение - връщане на вещите, или да претендира обезщетение
вместо реалното изпълнение /връщане/. Във втория случай обезщетението е за вреди,
съизмерими със стойността на невърнатите от наемателя вещи. Заявената от ищеца
претенция за стойността на невърнатите вещи има характер на иск за компенсаторно
обезщетение, претендирано вместо реалното изпълнение на задължението по чл.233 ал.1
ЗЗД. Компенсаторно обезщетение кореспондира с общото правило на чл.79 ал.1, предл.2-ро
ЗЗД /обезщетение вместо изпълнение/ и има за дел да замести липсващото реално
изпълнение - връщане на вещите, което ищецът не желае, защото предпочита да бъде
компенсиран/обезщетен с паричната им равностойност.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не е представил доказателства за факта,
че е върнал на ищеца описаните в исковата молба движими вещи, за които се установи, че са
му били предадени с приемо-предавателните протоколи, от които на основание чл.301 ТЗ
5
ответникът е обвързан. Неизпълнението на задължението на ответника за връщане на
вещите е основание за възникване в полза на ищеца на вземане за компенсаторно
обезщетяване на вредите, изискващо определяне на паричния еквивалент на вещите.
Нормата на чл.521 ГПК допуска във фазата на изпълнителното производство
възможността, когато вещта не е налице, да се търси нейната парична равностойност, поради
което няма основание да се отрече възможността това да се осъществи във фазата на
исковото производство, защото по силата на закона на ищеца е предоставено правото на
избор по кой от двата начина да се удовлетвори - дали чрез претенция за реално изпълнение
/връщане/ или чрез претенция за парично обезщетение /решение № 60 от 25.03.2010 г. по
гр.д. № 394/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; в този смисъл е и ТР № 114 от 01.09.1963 г. по
гр.д. № 95/1963 г., ОСГК на ВС/.
Отговорността на ответника в качеството на наемател произтича от неизпълнението на
задължението му да върне всички предоставени му от ищеца кофражни елементи на скелето,
поради което ответникът е длъжен да обезщети ищеца за вредите, възлизащи по размер на
стойността на невърнатите/липсващи кофражни елементи /решение № 145 от 12.06.2025 г.
по т.д. № 1364/2024 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
От заключението на ССЕ се установи, че невърнатите от ответника вещи са на стойност
42 647,99 лв., поради което съдът намира, че компенсаторното обезщетение на ищеца,
предназначено да замести липсващото връщане на вещите, възлиза на сумата от 42 647,99
лв. В съдебното заседание на 30.05.2025 г. е направено от ищеца оспорване на заключението
на ССЕ в частта за стойността на вещите, а в писмената защита са развити съображения, че
обезщетението възлиза на 59 569,20 лв. Въпросът за изчисляване на стойността на вещите и
за приложимия метод изисква специални знания, но съдът не разполага с такива, поради
което намира, че вредата възлиза на посочения от в.лице размер.
Искът е доказан по размер за сумата от 42 647,99 лв., а за разликата над тази сума следва
да се отхвърли като неоснователен.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.236 ал.2 ЗЗД следва да се уважи за
сумата от 27 225 лв., искът по чл.92 ЗЗД да се уважи за сумата от общо 2916,82 лв., искът по
чл.233 ал.1 ЗЗД да се уважи за сумата от 42 647,99 лв., а до пълните предявени размери
исковете следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Интерхолд“ ООД, ЕИК *********, гр.София, ул.“Околовръстен път“ N 456Б,
да заплати на „Софбилд Груп“ ООД, ЕИК *********, гр.София, ж.к.“Бъкстон“, бл.160,
вх.“В“, ет.2, ап.51, на основание чл.236 ал.2 ЗЗД сумата от 27 225 лв. - обезщетение за
периода от 09.09.2023 г. до 13.09.2024 г., дължимо за ползване на кофражна техника за
високо строителство след прекратяване на договор за наем на подпокривен кофраж за високо
6
строителство от 16.08.2021 г., ведно със законната лихва от 13.09.2024 г. до окончателното
плащане; на основание чл.92 ЗЗД сумата 311,32 лв. - неустойка за забава върху сумата 3312
лв. по фактура N 040/15.06.2023 г. от 0,1 % на ден за периода 06.06.2023 г. - 09.09.2023 г.;
сумата от 175,50 лв. - неустойка за забава върху сумата 2700 лв. по фактура N 042/15.07.2023
г. от 0,1 % на ден за периода 06.07.2023 г. - 09.09.2023 г.; сумата от 2430 лв. - неустойка за
забава от 10 % върху сумата от 24 300 лв. по фактура N 045/14.08.2023 г.; на основание
чл.233 ал.1, предл.2-ро ЗЗД сумата от 42 647,99 лв. - обезщетение за стойността без ДДС на
невърната кофражна техника за високо строителство, предоставена по договор за наем на
подпокривен кофраж за високо строителство от 16.08.2021 г., ведно със законната лихва от
13.09.2024 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 9501,97 лв., като
отхвърля иска по чл.236 ал.2 ЗЗД за разликата до 29 250 лв., иска по чл.92 ЗЗД за разликата
до общо 4834,80 лв. и иска по чл.233 ал.1, предл.2-ро ЗЗД за разликата до 75 123 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7