Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.11.2020
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1648 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
508450-F531334 от 27.04.2020 година на
Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП – Пловдив /упълномощен със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на Директора на НАП/, с което на “РАЯ ТТ“ЕООД
град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Тотьо Минчев Тотев, ЕГН **********
е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/
лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл.185 ал.1 от Закона
за данък върху добавената стойност, КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “РАЯ ТТ“ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********,
представлявано от Тотьо Минчев Тотев, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление
№ 508450-F531334 от
27.04.2020 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП –
Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на Директора на
НАП/, с което на “РАЯ ТТ“ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано
от Тотьо Минчев Тотев, ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност, във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на
наложеното административно наказание, към предвидения в закона минимум от 500
лева.
В
жалбата и в постъпилото писмено становище, чрез процесуалния представител
адвокат К., се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и моли съда същото да бъде отменено изцяло. Претендира се за
направените по делото разноски.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт Лимберова,
взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения
излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено. Претендира се за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
“РАЯ ТТ“ЕООД град Стара Загора, ЕИК *********, представлявано от Тотьо Минчев
Тотев, ЕГН **********, е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F531334 от 16.12.2019
година за това, че при извършена оперативна проверка на 12.12.2019
година в 11.52 часа на обект – траурна агенция „Рая“, находящ се в град Стара
Загора, улица „Генерал Столетов“ № 11, стопанисван от
„Рая ТТ“ЕООД е констатирано, че търговеца в качеството му на задължено лице по
чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин е допуснало нарушение, като не е регистрирал и отчитал
всяка извършена продажба на стока и услуга в търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство. За извършено авансово плащане на капаро на 05.06.2019 година на
гроб и паметник в размер на 1000 лева не е издадена фискална касова бележка от
находящ се в обекта ЕКАПФ модел „Tremol ZS – KL – V2“ с индивидуален № на фискалното
устройство ZK105489 и
индивидуален № на фискалната памет 50119615 или от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин. Според дадените обяснения на
собственика Тотьо Минчев Тотев – управител на дружеството, плащането е прието
лично от него и е извършено от д-р Запрянов. Според АНО извършеното нарушение
се доказва от приложения документ с описаната разходна сума и от КЛЕН,
генериран от монтираното и въведено в експлоатация в обекта ФУ за дата
05.06.2019 година, от където е видно, че продажба за тази сума нее маркирана.
Нарушението е документирано д ПИП № 0026290 от 12.12.2019
година. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във
връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. При съставяне
на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, нито е
подал такова в писмен вид.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението, констатирано при
извършената проверка е описано и квалифицирано така, както е в акта. На дружеството,
на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ към минимален размер от 600 лева.
За
изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, всяко лице е длъжно за
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или на
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари
в наличност по платежна сметка, кредитен превод и други посочени в текста. Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е
длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускането на
обекта. В разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС е предвидено съответното
административно наказание, за допуснато в тази насока нарушение.
В
разглеждания случай за съда е безспорно, че към момента на извършената проверка
е установена липса на издаден документ за извършено плащане, което според
приелото го лице е било извършено на посочената от АНО дата. Именно въз основа
на добросъвестно изложените факти от страна на собственика на дружеството е
опредена и датата на административното нарушение. След извършена проверка в
КЛЕН не е установено, за въпросната сума от 1000 лева да е издаден изискуем се
по закона документ – касова бележка или писмена бележка от кочан с ръчни касови
бележки. Според настоящата инстанция с това несъмнено виновно е нарушена разпоредбата
на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност. Това се установява от разпитаните по делото свидетели –
актосъставителя и свидетеля по акта. Не се представиха доказателства за отчетени
продажби в тази насока, чрез издаден фискален касов бон или други за направената
покупка. Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление
не са допуснати процесуални нарушения, спазени са изискванията на закона,
безспорно е установено административното нарушение, неговия извършител и
фактическата обстановка във връзка с това. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган – упълномощен. Неоснователни са
доводите за това че не била ясна датата на административното нарушение. В тази
насока АНО е изхождал от дадените от управителя на дружеството обяснения и
правилно е определил за дата на административното нарушение, тази посочена от
лицето приело плащането – 05.06.2019 година. От друга страна това че не са
посочени ЕГН тата на свидетелите в съставения АУАН не
съставлява процесуално нарушение, което да опорочава
административно-наказателната преписка. Не е приложима и нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като този тип нарушение са масово явление както в страната, така и
региона.
Съгласно
разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС за допуснатото и описано по – горе
нарушение е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. При
определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се
вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. В разглеждания случай следва да се има предвид от една
страна, че нарушението е първо /факт за който не се спори по делото/, от друга,
че неговата тежест е малка. Също така, обществената опасност на това нарушение,
като се вземе предвид неговата стойност, е ниска. С оглед на това, съда намира,
че имуществената санкция, която следва да се наложи за допуснато от него
нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, следва да
бъде към минималния предвиден в закона размер от 600 лева. Наложената такава от
страна на административно-наказващия орган е съобразена с разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и се явява законосъобразна. Не са налице основания за намаляване на
размера на наложената санкция според настоящата инстанция по посочените по-горе
аргументи за масовост на този тип административно нарушение в страната и
региона.
Предвид
изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съгласно
63, ал.5 ЗАНН във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП, във връзка с чл. 27 е от Наредбата
за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на
делото, проведените две съдебни заседания в полза на въззиваемата страна следва
да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на
жалбата.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: