ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118
гр. Горна Оряховица , 22.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Тонева
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Частно наказателно дело №
20214120200472 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Производството е образувано по жалба на ЗЛ. М. М., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Постановление на РП – Велико Търново, ТО – Горна
Оряховица от 10.06.2021 г. за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК на наказателно производство по ДП №
107/2021 г. по описа на РУ – Горна Оряховица, пр. пр. № ТОГ-2394/2020 г. на
РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица, за престъпление по чл. 143, ал.
1 от НК.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на прокурорския акт. Твърди се, че разследването е проведено формално, не
са събрани посочените от М. доказателства, в резултат на което не е
установена в пълнота фактическата обстановка. Прави се искане за отмяна на
постановлението на прокурора и връщане делото на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона.
Съдът, след като се запозна с материалите от досъдебното производство,
прецени законосъобразността и обосноваността на обжалваното
постановление на прокурора, прие за установено следното:
Досъдебно производство № 107/2021 г. по описа на РУ – Горна
1
Оряховица е образувано на 18.02.2021 г. за това, че в периода м. септември –
м. ноември 2020 г. в гр. Лясковец е принудена ЗЛ. М. М. да извърши нещо,
противно на волята й – да напусне работата си в ***, като за това е
злоупотребено с власт – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК.
В хода на разследване са събрани писмени и гласни доказателства,
назначена е графическа експертиза.
Установена е следната фактическа обстановка:
На 28.08.2019 г. ЗЛ. М. М. от *** е назначена със срок на изпитване от 6
месеца: от 01.09.2019 г. до 01.03.2020 г., като ****, видно от приложения на л.
23 Трудов договор № 26/28.08.2020 г. Впоследствие тя е назначена на
постоянен договор, след конкурс като ***, **** в ***.
В този период директор на ****е св. Е.В.Й.. *** е самостоятелно ЮЛ по
смисъла на чл. 29, във вр. с чл. 24 от ЗПУО. Прекратяването и сключването
на трудови договори с учителите се извършва от директора на ***.
През м. февруари 2020 г. М. излязла в болничен поради бременност.
През м. май 2020 г. М. родила дете от женски пол, което на 28.08.2020 г.
починало. По случая било образувано ДП № 676/2020 г. по описа на РУ -
Велико Търново и наблюдавано от ВТОП за престъпление по чл. 115 НК.
С постановление от 07.10.2020 г. ДП № 676/2020 г. е прекратено поради
липса на осъществен състав на престъпление от общ характер /л. 146-149/.
През м. септември 2020 г. родителите на децата от *** разбрали, че М.,
като ***в групата „***“ възнамерява да се върне на работа.
Родителите били недоволни от работата на М. като педагог и решили да
предприемат действия за отстраняването й. На 13.10.2020 г. депозирали
сигнали и жалби срещу нея до РИО - Велико Търново, Министерство на
образованието и науката, Кмета на Община Лясковец, Директор ***** и ДА
„Закрила на детето“.
От своя страна М. депозирала 2 бр. жалби до РП - Горна Оряховица на
11.11.2020 г., които са обединени в една и е образувано ДП № 107/2021 г. по
описа на РУ – Горна Оряховица. Жалбите на М. са с насоченост срещу
родителите на децата, за които тя намира, че с твърденията си е била
2
оклеветена, както и от действията на директора Й., която я принудила да
напусне работа. М. съобщила данни за фалшиво документиране от страна на
Й. в качеството й на Директор ****, а именно, че в документа „Допълнително
споразумение“ № 4, към трудов договор № 26/28.08.2019 г., в графата
„работник/служител“, подписа е положен не от М., а от Й..
Разпитана като свидетел Е.Й. не отрича този факт.
Съгласно заключението на назначената графическа експертиза, отразена
в Протокол № 39/06.04.2021 г. /л. 13-14/ не може по категоричен начин да се
установи дали подписа е положен от Е.В.Й. или от друго лице.
От събраните по ДП доказателства, в т.ч. и показанията на св. М. се
установява, че тя е знаела, тъй като е била уведомена лично от св. Й. за това,
че следва да подпише допълнителното споразумение. Поради невъзможност
самата М., след знанието й, е била уведомена от Й., че тя ще подпише
документа от нейно име, за да избегне неприятности при проверка от РУО -
Велико Търново, тъй като трябвало тези допълнителни споразумения да се
изпратят в РУО.
След настъпилите неприятности и недоволството на родителите от З.М.,
тя била поканена на разговор от директора Й., а по-късно тя организирала и
среща с Кмета на гр. Лясковец, относно постъпилите данни от недоволни
родители от работата на учителя.
Директорът Й. не изпълнила задължението си да извърши проверка,
като поиска обяснение от М. по постъпилите оплаквания, за да събере данни
за това следва ли М. да бъде наказана по КТ, или не.
На 29.10.2020 г. е издаден Констативен протокол № КМД
02-187/29.10.2020 г. от РУО - Велико Търново /л. 104-106/, от които е видно,
че поведението на М. не противоречи на Етичния кодекс, а причините за
отсъствието, на толерантност от страна на родителите към учителя М. се
дължат на личния й живот, проследен в социалните мрежи и възприет от
родителите като неприемлив и несъответстващ на профила й като педагог.
Предвид възникналото недоволство от родителите и това, че девет деца
от групата „****“, която обучавала М., били преместени в друга ДГ в гр.
Лясковец, Й. предложила на М. да напусне работата си по собствено желание,
3
като за това й се заплати дължащо й се обезщетение по КТ.
М. възприела действията на Директора на детската градина като
„подкуп“ - принуда да напусне работата си. По собствено желание излязла
последователно в платен и неплатен отпуск.
Със Заповед № 47/16.11.2020 г. /л. 21/ било прекратено трудовото
правоотношение на З.М. на основание чл. 331, ал. 1 от КТ, след като тя
подписала Споразумение от 16.11.2020 г. с Директора за прекратяване на
трудовия й договор срещу обезщетение /л. 24/.
В показанията си от 11.03.2021 г. /л. 2-5/ М. сочи, че на 10.11.2020 г.
след поредното позвъняване на Й., на нея й писнало и й казала, че е взела
решение и иска да се срещнат в градината и да го обсъдят. На срещата
отишла с адвокат Н.В.а. На срещата подписали споразумение за нейното
напускане. На тази среща директорката й предложила парично обезщетение
от 4 работни заплати. И така приключили техните трудово – правни
отношения.
ДП е приключено с мнение за спиране на основание чл. 244, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК.
С Постановление от 10.06.2021 г. прокурорът на основание чл.243, ал.1,
т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство
по досъдебно производство № 107/2021 г. по описа на РУ – Горна Оряховица,
пр. пр. № ТОГ-2394/2020 г. на РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица,
за престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК. В мотивите прокурорът е посочил, че
наличието на признание за фалшивото документиране от страна на Й. и то в
качеството й на свидетел не прави деянието по чл. 308, ал. 1 НК, доказано по
несъмнен начин. Напротив отсъствието на категорично и безспорно
заключение на назначената експертиза прави деянието недоказано. В същото
време макар и формално да е осъществено престъплението по чл. 308, ал. 1 от
НК, с оглед липсата на общественоопасни последици, прави случая
малозначителен, а деянието не съставлява престъпление по смисъла на НК…
В жалбите и обясненията си, М. е категорична, че се чувства оклеветена чрез
сигналите срещу нея от родителите на децата от нейната група. Твърденията
й насочват за извод, че М. е пострадала от престъпление по смисъла на чл. 147
от НК /Клевета/, за което обаче наказателното преследване се възбужда по
4
тъжба на пострадалия пред компетентния съд… В разпитите си като свидетел,
З.М. не съобщава директорката Е. Й. да е употребила, сила, заплаха, както и
да е злоупотребила с властта си, за да бъде прекратено трудовото й
правоотношение. Напротив, М. се е съгласила с условията на напускането си,
доброволно е подписала Споразумението с Й. като директор и е получила
парично обезщетение за това. Събраните доказателства в хода на
разследването са безспорни и категорични и непротиворечиви, че спрямо Зл.
М. не е осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл.
143 от НК, поради което ДП следва да се прекрати.
Препис от постановлението е връчен на З.М. на 15.06.2021 г. На
22.06.2021 г. М. депозирала жалба срещу постановлението до РС – Горна
Оряховица.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК пред компетентен
съд от лице, което има право да обжалва постановлението, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в
нея съображения.
Противно на твърденията в жалбата, фактическата обстановка по делото
е изяснена обективно, всестранно и пълно с предвидените в НПК способи на
доказване.
При изяснена обективно, всестранно и пълно фактическа обстановка,
прокурорът е достигнал до извод, че не са събрани доказателства за
извършено престъпление от общ характер – по чл. 308, ал. 1 от НК и по чл.
143, ал. 1 от НК и М. е пострадала от престъпление по смисъла на чл. 147 от
НК /Клевета/, за което наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия пред компетентния съд.
Поради това е неправилен извода на прокурора, че е налице основание
по чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за прекратяване на
наказателното производство.
5
Съгласно чл. 50 от НПК когато на досъдебното производство се
установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия,
наказателното производство се спира, като прокурорът уведомява
пострадалия за правото му да подаде тъжба по реда на чл. 81, ако не са
налице основанията по чл. 49.
В случая от събраните на досъдебното производство доказателства е
установено, че са налице данни за престъпление по чл. 147 от НК, което се
преследва по тъжба на пострадалия и не са налице основанията по чл. 49 от
НПК, поради което прокурорът е следвало да спре наказателното
производство в тази част на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал.
1, т.6 от НПК, като уведоми пострадалия З.М. за правото й да подаде тъжба
по реда на чл. 81 от НПК. По отношение на наказателното производство за
престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК
прокурорът е следвало да прекрати частично наказателното производство,
след като е приел, че са налице основанията на чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК. Това не е сторено.
При спиране на наказателното производство за престъпление по чл. 147
от НК на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, ако
в шестмесечния срок след получаване на съобщение за спирането
пострадалият от престъплението не подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК,
наказателното производство в тази част следва да бъде прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 24, ал. 6, във вр. с ал. 5, т.1 от НПК.
Ако в шестмесечния срок след получаване на съобщение за спирането
пострадалият от престъплението е подал тъжба по реда на чл. 81 от НПК,
наказателното производство в тази част следва да бъде прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК.
След като е установил, че са налице данни за престъпление по чл. 147
от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия и не е спрял
наказателното производство в тази част на основание чл. 244, ал.1, т.1, във вр.
с чл. 25, ал. 1, т.6 от НПК с уведомяване на пострадалия за правото му да
подаде тъжба по реда на чл. 81 от НПК, а е прекратил изцяло наказателното
производство на основание по чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК, прокурорът е постановил незаконосъобразно постановление, с което е
6
лишил пострадалия от възможността да упражни правата си за подаване на
тъжба по реда на чл. 81 от НПК /шестмесечният срок по ал. 3 започва да тече
от получаване на съобщението за спиране на наказателното производство на
основание чл. 25, ал. 1, т.6 от НПК/.
Изложените съображения налагат постановлението за прекратяване на
наказателното производство да бъде отменено като незаконосъобразно, като в
случая не следва да се обсъждат доводите на М., изложени в жалбата.
Делото следва да бъде върнато на прокурора за съобразяване на
дадените по - горе указания относно прилагането на закона, а именно
изготвяне от прокурора на ново постановление, с което при наличие на
основанията по чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК да
прекрати частично наказателното производство по ДП № 107/2021 г. по описа
на РУ – Горна Оряховица за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК и чл. 143,
ал. 1 от НК и на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от
НПК да спре наказателното производство по ДП № 107/2021 г. по описа на
РУ – Горна Оряховица в частта за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, като
уведоми пострадалия З.М. за правото й да подаде тъжба по реда на чл. 81 от
НПК. З.М. следва да бъде уведомена за възможността да обжалва
постановлението пред съда в 7-дневен срок от получаване на преписа, както в
частта за частично прекратяване на наказателното производство, така и в
частта за спиране на наказателното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на РП – Велико Търново, ТО – Горна
Оряховица от 10.06.2021 г. за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК на наказателно производство по ДП №
107/2021 г. по описа на РУ – Горна Оряховица, пр. пр. № ТОГ-2394/2020 г. на
РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица, за престъпление по чл. 143, ал.
1 от НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за съобразяване на изложените в
мотивите на настоящото определение указания относно прилагането на
7
закона.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико
Търново в 7 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8