Присъда по дело №229/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 9
Дата: 29 май 2025 г.
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20252200200229
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 април 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Стефанов
СъдебниМариета Й. Карачивиева

заседатели:Мария Гр. Монева
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Наказателно дело от общ
характер № 20252200200229 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С. Р. Р. - родена на *** г. в гр. С., българска
гражданка, със средно образование, безработна, разведена, осъждана, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 08.09.2024 г. в гр. С., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Н. И.
С. от гр. С., че ще я регистрира пред лекар, за да получи обезщетение в размер
до 1 200 лв., като лице преболедувало „Ковид-19“, с което й причинила имотна
вреда в размер на 356,94 лв., формирана от дължими плащания по главница,
начислени неустойки и лихви за забава по сключен с „Аксес Файнанс“ АД
договор за револвиращ кредит „Бяла карта“ с № *** в размер на 200 лв. на
името на Н. И. С., като деянието е извършено повторно и случаят е
немаловажен, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.4, вр. чл.209, ал.1 от
НК, вр. с чл.28, ал.1, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК й НАЛАГА ЕДНА
ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
наказанието е определено по реда на чл.373, ал.2 от НПК.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС първоначален ОБЩ
режим за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
ПРИЗНАВА подсъдимата С. Р. Р., със снета поделото самоличност, ЗА
ВИНОВНА В ТОВА, че на 08.09.2024 г. в гр. С., за да получи кредит от „Аксес
Файнанс“ АД в размер на 200 лв., представила неверни сведения относно
1
самоличността си в апликационна форма за дистанционно кандидатстване за
отпускане на револвиращ кредит по договор „Бяла карта“ № ***, подадена
посредством сайта www.bialakarta.bg, като представила личните данни на Н.
И. С. от гр. С. - име и фамилия, ЕГН **********, номер на лична карта
*********, вместо своите лични данни, поради което и на основание чл.248а,
ал.1 от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК й НАЛАГА ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като наказанието е определено по реда на
чл.373, ал.2 от НПК и наказанието ГЛОБА в размер на 1200 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС първоначален ОБЩ
режим за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
ПРИЗНАВА подсъдимата С. Р. Р., със снета поделото самоличност, ЗА
ВИНОВНА В ТОВА, че на 08.09.2024 г. в гр. С. е използвала платежен
инструмент - виртуална кредитна карта с № ***, издадена от „Аксес Файнанс“
АД, без съгласието на титуляря Н. И. С. от гр. С., като от ATM -устройство на
„ОББ“ АД, находящо се в кв. “Република“ № 40, е извършена успешна
операция „теглене“ на сумата от 200 лв., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1 от НК, вр. чл.58а,
ал.1, вр. чл.54 от НК й НАЛАГА ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като наказанието е определено по реда на
чл.373, ал.2 от НПК и наказанието ГЛОБА в размер на 400 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС първоначален ОБЩ
режим за изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата С. Р. Р., със снета
поделото самоличност, се ОПРЕДЕЛЯ едно ОБЩО наказание, най-тежкото от
така определените наказания, а именно ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС да
изтърпи при първоначален ОБЩ РЕЖИМ и наказанието ГЛОБА в размер на
1200 лева.
ОСЪЖДА подсъдимата С. Р. Р., със снета по делото самоличност, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - С. направените на
досъдебното производство разноски в размер на 271,02 (двеста седемдесет и
един лева и две стотинки) лева.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд -
Бургас в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Към присъда рег. № 9 от 29.05.2025г. по НОХД №229/2025 г. на
Окръжен съд – С..
Окръжна прокуратура – С. е повдигнала обвинение против подсъдимата
С. Р. Р. за това, че:
На 08.09.2024 г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала заблуждение у Н. И. С. от гр. С., че ще я регистрира
пред лекар, за да получи обезщетение в размер до 1 200 лв., като лице
преболедувало „Ковид-19“, е което й причинила имотна вреда в размер на
356,94 лв., формирана от дължими плащания по главница, начислени
неустойки и лихви за забава по сключен с „Аксес Файнанс“ АД договор за
револвиращ кредит „Бяла карта“ с № *** в размер на 200 лв. на името на Н. И.
С., като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен -
престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 от НК;
На 08.09.2024 г. в гр. С., за да получи кредит от „Аксес Файнанс“ АД в
размер на 200 лв., представила неверни сведения относно самоличността си в
апликационна форма за дистанционно кандидатстване за отпускане на
револвиращ кредит по договор „Бяла карта“ № ***, подадена посредством
сайта www.bialakarta.bg, като представила личните данни на Н. И. С. от гр.С. -
име и фамилия, ЕГН **********, номер на лична карта *********, вместо
своите лични данни - престъпление по чл.248а ал.1 от НК
На 08.09.2024 г. в гр. С. е използвала платежен инструмент - виртуална
кредитна карта с № ***, издадена от „Аксес Файнанс“ АД, без съгласието на
титуляря Н. И. С. от гр. С., като от ATM-устройство на „ОББ“ АД, находящо се
в кв.“р. **, е извършена успешна операция „теглене“ на сумата от 200 лв., като
деянието не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.249 ал.1
от НК.
В първото по делото с. з. подсъдимата призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по отношение на
трите деяния в извършването на които е обвинена, заяви съгласие да не се
събират нови доказателства за тези факти и направи искане производството по
делото да се проведе при условията и реда на Глава 27 и по точно - чл. 371, т.2
и сл. НПК.
Съдът след като установи, че така направеното самопризнание се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, постанови съдебното производство да бъде разгледано по
диференцираната процедура по чл. 371, т.2 и сл. НПК, като на основание чл.
372, ал.4 НПК с нарочно определение обяви на страните по делото, че при
постановяване на присъдата си, ще ползва направените самопризнания, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения спрямо
подсъдимата и предлага за извършените престъпления да бъдат наложени
следните наказания – за деянието по чл.210, ал.4 от НК една година лишаване
от свобода, за деянието по чл.248а, ал.1 от НК шест месеца лишаване от
свобода и за деянието по чл. 249 от НК три години лишаване от свобода. На
основание чл.23 от НК представителя на Окръжна прокуратура С. предлага да
и бъде наложено общо наказание в размер на три години лишаване от свобода,
което на основание чл. 58а ал.1 от НК бъде намалено с 1/3 на 2 години
лишаване от свобода, което подсъдимата да изтърпи при общ режим. Предлага
към това наказание да бъде присъединено наказание глоба в размер на 1000
1
лева.
В наказателния процес не беше предявен граждански иск от
пострадалата Н. И. С. и не беше депозирано искане за конституиране като
частен обвинител.
Подсъдимата С. Р. Р. се признава за виновна, съжалява за извършеното
и прави самопризнания, като при условията на чл. 371, т.2 от НПК изцяло
признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
лично и чрез защитника си моли за по-леко наказание от предложеното от
прокурора определено при условията на чл. 58А ал.1 от НК което да бъде в
размера посочен от прокуратурата и моли да не бъде налагано наказание
„глоба“ .
Пред настоящата инстанция не се направиха искания за събиране на
нови доказателства и не се представиха такива.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подс. С. Р. Р., на 41 години, била разведена и живеела с родителите си в
гр. С. на адрес ул. „***** Никога не е работила по трудов или граждански
договор. Обв.Р. е криминално проявена, многократно осъждана за извършени
измами, кражби, подаване на неверни повиквания за злополуки и помощ към
ЕЕН 112. Не се ползва с добро име сред жителите на квартала, в който живее.
Към датата на извършване на инкриминираните деяния подс. С. Р. живеела на
семейна начала с лицето Т. С. Т. в гр. С., в дома на неговия баща - свид.
С.И.Й..
С влязъл в сила на 08.04.2019 г. съдебен акт, постановен по НОХД №
714/2019 г. на Районен съд - гр. Б., подс..Р. е била осъдена за извършено
престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от ЕПС, като й е
наложено общо наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода,
условно, с изпитателен срок от три години. Ето защо и тъй като не е изтекъл
срокът, определен в разпоредбата на чл.30 ал.1 и ал.2 от НК, деянието по
чл.209 от НК, предмет на настоящия обвинителен акт, е извършено в
условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.
Дружество „Аксес Файнанс“ АД е небанкова институция, вписана в
Регистъра на БНБ за финансови институции по чл.За ал.1 от Закона за
кредитните институции под per. № BGR00465. Дружеството отпускало
парични заеми на потребители, като една от предлаганите продукти е „Бяла
Карта“ - револвиращ потребителски кредит, който се усвоявал от
кредитополучателя посредством платежен инструмент - кредитна карта
(физическа или виртуална), с кредитен лимит равен на размера на одобрения
паричен заем, за който е сключен договор за кредит между „Аксес Файнанс“
АД и съответния потребител. Кандидатстването за отпускане на кредит „Бяла
карта“ се осъществявало чрез посещение на интернет страница
www.bialakarta.bg, където кредитоискателят трябвало да попълни свои лични
данни и да избере изцяло дистанционен процес на кандидатстване или да
сключи договора на хартиен носител. След извършване на система от
действия за дистанционна идентификация на клиента и одобряване, се
пристъпвало към сключване на договора за кредит, който се подписвал чрез
отбелязване на чекбокс съгласие с Договора и неговите общи условия.
Последвало изпращане на CMC с информация, че кредитната карта е
активирана и линк за сваляне на приложението на продукта. След
регистриране в мобилното приложение, ПИН-кодът на картата се предоставял
на клиента чрез CMC, изпратен на регистрирания в системата на
2
картоиздателя телефонен номер, с който клиентът е кандидатствал за
платежния инструмент.
След издаване и активиране на кредитната карта, т.нар. „Бяла карта“,
същата се добавяла в дигитален портфейл, при което клиентът можело да
извършва с нея платежни операции като плащане на стоки или услуги, теглене
на суми в брой чрез ATM-устройства, заплащане на стоки в интернет среда и
др.
Подс. С. Р. Р. добре познавала предлагания от „Аксес Файнанс“ АД
продукт „Бяла карта“ и процеса на кандидатстване и усвояване на
револвиращия кредит. В началото на месец септември 2024 г. тя решила да
набави за себе си имотна облага като измами някого от своите съседи
заблуждавайки ги, че ще им съдейства за получаване на обезщетение поради
преболедуване от Ковид — 19. Така тя ще се снабди с личните им карти и ще
кандидатства дистанционно, от тяхно име, за кредит „Бяла карта“,
предоставян от „Аксес Файнанс“ АД, след което без тяхно знание, чрез
виртуалната карта, ще усвои кредита в брой от ATM-устройство в гр. С..
Мотивирана от целта да набави за себе си облага, на 08.09.2024 г., около
20 часа, подс. С. Р. отишла до дома на свид. Н. И. С., която живеела в гр. С., на
адрес ул. „Абланово“ № 33, в съседство с обвиняемата. Поискала да разговаря
с нея и нейния съпруг свид. Е.Д. С.. Те се съгласили да изслушат подс. С. Р. и
седнали на маса отвън пред къщата. Подс. С. Р. била придружена от млад мъж
- Т. А. Т.В, когото представила като новия си съпруг. Още щом седнали около
масата, подс. С. Р. започнала многословно да обяснява, че е започнала работа
на четири часа на „Трудовата борса“ и се занимавала с помощи за
преболедували от Ковид - 19. Попитала двамата съпрузи дали са боледували
от Ковид -19, при което получила положителен отговор. Тогава подс. С. Р. им
обяснила, че имат право да получат обезщетение в размер между 1 000 лв. и 1
200 лв., като лекар определял точния размер на обезщетението. Казала им, че
нейните служебни задължения се свеждали до набиране на хора, на които да
се изплатят такива обезщетения. Заявила, че с нейна помощ вече няколко
човека от квартала са получили пари. Необходими й били обаче личните карти
на кандидатите, които да преснеме, за да ги изпрати и регистрира пред
лекарката. Обяснила също така, че тази лекарка работела в медицинския
център на пл.“Васил Левски“ в гр. С. и помощ в размер до 1 200 лв. получавал
всеки, който е боледувал от Ковид - 19. Повлияна от казаното от подс. С. Р.,
свид. Н. С. се съгласила да й предостави личната си карта, за да може да я
регистрира за получаване на обезщетение в посочения размер. Свид. Е. С. не
се доверил веднага, а решил да изчака съпругата си и ако тя получи
обезщетението тогава и той да се включи в кампанията, организирана от подс.
С. Р..
След като по гореописания начин подс. С. Р. възбудила заблуждение у
свид. Н. С., тя поискала нейната лична карта и я заснела с телефона си. Тогава
изпратила Т. Т.В до дома й, за да донесе втори мобилен телефон, под предлог,
че този който е в нея е с изтощена батерия. След като момчето донесло още
един мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси D05s“,подс. С. Р.
извадила СИМ-картата от нейния телефон и я поставила в другия си телефон,
обяснявайки, че така вкарва данните за регистрацията. Двата телефона,
използвани от подс. С. Р. били с номера 0877 425242 и 0877 317870,
обслужвани от мрежата на ВИВАКОМ. Продължавайки да поддържа
заблуждението у свид. Н. С., че я регистрира за получаване на обезщетение,
подс. С. Р. поискала нейното мобилно устройство (телефона). Свид. Н. С. й го
3
предоставила без възражения. Телефонът бил марка „Самсунг“, с телефонен
номер **********.
От своя телефон „Самсунг“, модел „Еалакси D05s“, (със зададено
наименование Snezha), подс. С. Р. достъпила до интернет страницата
www.bialakarta.bg, където избрала изцяло дистанционен процес за
кандидатстване за кредит. В апликационната форма за кредита, който имала
намерение лично да усвои, подс. С. Р. вместо своите лични данни, попълнила
личните данни на свид. Н. С., посочвайки името и фамилията й, ЕЕН
********** и номер на лична карта *********. За контакт подс. С. Р. посочила
своя телефонен номер 0877 317870 и имейл ***********@*****.***.
Подс. СТЕЛА Р. обяснила на свид. Н. С., че за да я регистрира и да
получи средствата трябвало да заснеме освен предната и задната част на
личната й карта, да направи и видео с нейния образ, изпълняваща следните
команди: изговаряне на изписаните на екрана числа и завъртане на главата в
определена посока, изписана на екрана.
В резултат на попълнената апликационна форма за дистанционно
кандидатстване и извършване на действията, необходими за идентификация с
данните на свид. Н. С., за което последната не знаела, на 08.09.2024 г. бил
сключен договор за револвиращ кредит „Бяла карта“с № *** между „Аксес
Файнанс“ АД и свид. Н. С. за кредит в размер на 200,00 лв. Подс. С. Р.
получила известие за съставяне на договора и извършила действията за
неговото дистанционно подписване. Тогава тя казала на свид. Н. С., че е
одобрена за помощта и до един час лекарката ще й се обади, за да й даде
парите. Обяснила й, че без значение късния час, тя ще трябва да отиде да
вземе парите си от лекарката. Подс. С. Р. върнала телефона на свид. Н. С. и си
тръгнала в очакване на дигиталната карта на името на измамената.
Т. Т.В се прибрал в дома си и споделил на баща си - свид. С.И.Й., че
заедно с подс. С. Р. са били в дома на семейство С.И и подс. Р. успяла да
измами свид. Н. С., като е изтеглила кредит на нейно име.
Около час по-късно подс. С. Р. получила на мобилния си телефон
известие, че на името на свид. Н. С. от „Аксес
Файнанс“ АД е предоставен платежен инструмент - виртуална кредитна карта
„Бяла карта“ с № ***, както и CMC с линк за потвърждение на регистрацията.
След като потвърдила регистрацията в приложението, подс. С. Р. получила
ПИН код и добавила виртуалната карта в дигиталния портфейл на телефона
си.
За да може да изтегли сумата от 200 лв., отпусната като кредит по
договора, сключен същия ден - 08.09.2024 г., подс. С. Р. отишла до ATM-
устройство, находящо се в кв.“р. **, което имало активна услуга В-рау,
позволяваща теглене през дигитален портфейл (мобилно устройство). В 23.00
ч. тя визуализирала на екрана виртуалната карта и въвела ПИН кода й, без да е
получила съгласието на титуляря свид. Н. С.. По този начин, в 23.01 ч.,
извършила една успешна операция „теглене“ на сумата от 200 лв. След като
изтеглила парите, подс. С. Р. се прибрала в дома на свид.С. Й., където живеели
заедно с Т. Т.В. Тя казала на свид. С. Й., че разполагала със сумата от 200 лв. и
предложила да отидат в казино, за да ги проиграят.
Тъй като по сключения на името на свид. Н. С. договор за кредит не
постъпила първата погасителна вноска, на 16.10.2024 г. служител на „Аксес
Файнанс“ АД позвънил на телефонния номер, предоставен в заявката за
кредит. Подс. С. Р. приела обаждането на телефон 0877 317870, като заявила,
че ще заплати дължимата сума без да има намерение да извършва каквото и
4
да било плащане. В последствие служители на дружеството отново позвънили
на горепосочения телефонен номер, но подс. С. Р. спряла да отговаря.
На 20.11.2024 г., на домашния си адрес, свид. Н. С. получила писмено
известие от „Аксес Файнанс“ АД, с което я уведомявали, че поради неплащане
на две месечни вноски, кредитът от 08.09.2024 г. е станал изцяло изискуем.
Уведомявали я също така, че задълженията й към дружеството възлизат на
356,94 лв., включващи дължими плащания по главница, начислени неустойки
и лихви за забава по сключения договор. Свид. Н. С. първоначално решила, че
е станало недоразумение, тъй като тя никога не е кандидатствала за кредит от
посоченото дружество. Веднага се свързала със служител на „Аксес Файнанс“
АД на посочения телефон за връзка и провела разговор от който узнала, че
договорът е сключен дистанционно. Тогава се сетила за случилото се на
08.09.2024 г. с обв. С. Р. и още същия ден подала жалба в ОД на МВР - С., че е
била измамена.
На следващия ден - 21.11.2024 г., както и на 12.12.2024 г. свид. Н. С.
отново се свързала със служители на „Аксес Файнанс“ АД и заявила, че не е
кандидатствала за продукта „Бяла карта“, а е била измамена от своя съседка.
Проведените телефонни разговори са били записани с изричното съгласие на
участващите и същите са приобщени по делото на оптичен носител.
Със заключението на изготвената в хода на разследването съдебно-
техническа експертиза проведените телефонни разговори между свид. Н. С.
отново се свързала със служители на „Аксес Файнанс“ АД са приобщени по
делото на оптичен носител, като съдържанието им е свалено на хартиен
носител.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена
на базата на самопризнанията на подсъдимата по чл. 371, т.2 от НПК, които
бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372, ал.4 от НПК, както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза, които ги подкрепят и които на
основание чл. 373, ал.3 от НПК съдът ползва, а това са именно показанията на
свидетелите Н. И. С., Д. Е. С., Е. Д. С., С.И.Й., а също и от приложените по
делото писмени доказателства: договор за кредит „Бяла карта“ от 08.09.2024
г., справка от „Аксес Файнанс“ АД относно договор, сключен със свид. С.,
заявление до ОД на МВР - С. от 20.11.2024 г. от свид. Н. С., уведомление за
просрочени задължения, договор от 08.09.2024 г. за предоставяне на платежна
„Бяла карта“, ведно с общи условия по договора, справки относно проведено
издирване на лицето Т. А. Т.В, справка от „Виваком“ относно телефонен
номер *********, справка за съдимост на подс. Р., характеристична справка за
подс. Р., декларация СМПИС и от заключението на изготвената комплексна
техническа и фоноскопна експертиза на записите от разговорите между
свид.С. и служител на „Аксес Файнанс“ АД.
Съдът, след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с
което изрази становището си по съответствието на самопризнанието на
подсъдимата с всички годни доказателства и доказателствени средства,
събрани в досъдебното производство, не следва и не може в мотивите на
присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните
характеристика на съкратеното съдебно следствие, което се основава на
самопризнанието на подсъдимата - допуска се изключение от принципите за
непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности като
процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се
противопоставят на основната цел на процеса - да се разкрие обективната
5
истина. В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като
задължително условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не
съществува съмнение относно достоверността на подкрепящите
самопризнанието доказателствени материали от досъдебното производство.
Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на
съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да
приеме за установени залегналите в обвинителния акт констатации за фактите.
Това правно положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК.
Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в
присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по
обсъждане и оценка на доказателствата. В рамките на компетентността си
съдът разгледал делото в съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК
извършва преценка на отношението на самопризнанието към доказателствата
от досъдебното производство, но няма правомощие да анализира в мотивите
на акта си по съществото на делото доказателствената стойност на материали,
които са събрани от друг орган.
С направеното пълно и подробно самопризнание пред съда за
извършените три престъпления, подсъдимата ясно и категорично заявява, че
приема повдигнатите и три обвинения и признава достоверността на
изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящи
се от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна и
състава на престъпление по чл. 210, ал.1, т.4, във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с
чл. 28, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимата на 08.09.2024 г., с цел да набави за
себе си имотна облага, в гр. С. възбудила и поддържала заблуждение у свид.
Н. И. С. от гр.С., че ще я регистрира пред лекар, за да получи обезщетение в
размер до 1 200 лв., като лице преболедувало „Ковид-19“, с което й причинила
имотна вреда в размер на 356,94 лв., формирана от дължими плащания по
главница, начислени неустойки и лихви за забава по сключен с „Аксес
Файнанс“ АД договор за револвиращ кредит „Бяла карта“ с № *** в размер на
200 лв. на името на свид.Н. И. С.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата
умишлено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици.
Подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна и
състава на престъпление по чл. 248а, ал.1 от НК.
От обективна страна, деянието е осъществено от подс. С. Р. на
08.09.2024 г., като в апликационна форма за дистанционно отпускане на
револвиращ кредит представила личните данни на свид. Н. С., вместо своите
лични данни.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като подсъдимата е съзнавал обществено -
опасният характер на деянието си, предвиждал е обществено - опасните му
последици и е искал настъпването им. Тя е съзнавал, че за да получи кредит в
размер на 200 лева от кредитната институция е представила не своите данни, а
личните данни на свид. Н. С., като в последствие получила и сумата от 200 лв.
6
Подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна и
състава на чл. 249, ал.1 от НК, като на 08.09.2024 г. в гр.С. е използвала
платежен инструмент - виртуална кредитна карта с № ***, издадена от „Аксес
Файнанс“ АД, без съгласието на титуляря Н. И. С. от гр.С., като от ATM-
устройство на „ОББ“ АД, находящо се в кв.“Република“ № 40, е извършена
успешна операция „теглене“ на сумата от 200 лв., като деянието не съставлява
по-тежко престъпление.
От обективна страна действията на подс. С. Р. покриват признаците на
състава на чл. 249, ал.1 от НК - същата е ползвала чужд платежен инструмент
без съгласието на неговия титуляр - Н. И. С. като е изтеглил наличната в
сметката и сума от 200 лева. Размерът на последната не води до липсата на
обществена опасност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл като подс. С. Р. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждала е обществено-опасните му последици, които именно е целяла.
При горните съображения, съдът с присъдата си призна подсъдимата
подс.С. Р. за виновна в извършени три престъпления по чл.210 ал1 т.4 вр.
чл.209 ал1 вр. с чл. 28, ал.1 от НК, по чл.248а ал.1 от НК и по чл.249 ал.1 от
НК.
Всички горепосочени престъпления са извършени в хипотезата на чл.
23 от НК "Множество престъпления", а по-конкретно - разнородна реална
съвкупност от престъпления.
При решаване на въпроса относно вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимата за всяко от деянията, съдът
приложи императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а
от НК, тъй като съдебното производство е проведено по реда на съкратеното
съдебно следствие - чл. 371, т.2 от НПК.
При индивидуализиране на наказанието за деянието по чл.210 ал1 т.4
вр. чл.209 ал1 вр. с чл. 28, ал.1 от НК, съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелство изразеното съжаление за извършеното. Като отегчаващо вината
обстоятелство съда отчете съдебното минало на подс. С. Р.. Тя е осъждана
многократно за извършени измами, включително и с наказание лишаване от
свобода изпълнението на което е било отложено условно. Наред с това по
отношение на подсъдимата има друго неприключило наказателно
производство за измама. Отегчаващо вината обстоятелство са също лошите
характеристични данни за нея. При определяне вида и размера на наказанието
съобразно предвиденото в особената част на НК, съдът отчете сравнително
високата степен на обществена опасност на деянието и дееца с оглед
системността в извършването на измами от подсъдимата, която е с богата и
предишна съдимост, както и факта, че същата е извършила деянието при
условията на специален рецидив - повторност.
С оглед диференцираната процедура по която протече съдебното
производство при определянето на наказанието съдът се съобрази с
препратката на чл. 372, ал.2 от НК, относно специалните правила при
определяне на наказанието, според която норма при постановяване на
осъдителна присъда наказанието се определя при условията на чл. 58А от НК.
Ето защо ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и след
преценка на индивидуализиращите отговорността обстоятелства и степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съдът оразмери наказанието на
подсъдимата за престъпление по чл. 210, ал.1, т.4, във вр. с чл. 209, ал.1, във
вр. с чл. 28, ал.1 от НК като определи наказание от две години лишаване от
7
свобода. Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК и намалявайки така
определеното наказание с една трета съдът наложи на подс. С. Р. наказание от
ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът
прецени, че по отношение на подс. С. Р. не са налице предпоставките на чл. 66,
ал.1 от НК, за отлагане изпълнението на така наложеното и наказание и за по-
пълно постигане на целите на наказанието същото следва да бъде изтърпяно
ефективно. Ето защо на основание чл. 57 т.3 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на така наложеното на подс. С. Р.
наказание Лишаване от свобода.
Според преценката на съда именно това наказание като вид и размер
се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
най-добре би изпълнило целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл.
36 от НК.
Причините за извършване на престъплението са незачитане от страна
на подсъдимата на установения и утвърден в страната правов ред и в частност
незачитане на установените правила и норми охраняващи правото на
собственост, ниска правна култура, както и желание за лично
облагодетелстване по непозволен от закона начин.
При индивидуализиране на наказанието за деянието по чл.248а ал.1 от
НК.
При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимата за
това деяние, съдът съобрази както степента на обществена опасност на
същото /която е сравнително висока, доколкото с него са засегнати
обществените отношения, свързани с функционирането на паричната и
кредитната система на страната/, така и степента на обществена опасност на
дееца /също сравнително висока, доколкото същата е с тежко съдебно минало
и не е трудово ангажирана, с лоши характеристични данни/, но и всички други
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Окръжен съд-С. съобрази разпоредбата на чл. 373, ал.2 НПК, според
която в случаите по чл. 372, ал.4 НПК, ако съдът постанови осъдителна
присъда, задължително определя наказанието при условията на чл. 58а НК.
При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимата и ръководейки се от правилата на общата част на
НК за отмерване на единственото справедливо наказание, за престъплението
по чл.248а ал.1 от НК съдът съобрази като отегчаващо вината обстоятелство
сравнително високата степента на обществена опасност на деянието. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства Окръжен съд - С. прие съдебното
минало на подсъдимата, липсата на трудова ангажираност, лошите
характеристични данни. Като смекчаващо вината обстоятелство изразеното
критично отношение към извършеното деяние.
Съдът не третира направеното самопризнание на подсъдимата като
допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото
същото на практика представлява признаване изцяло на обвинението и е
послужило за провеждането на привилегировано съдебно производство. Като
прецени относителната тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства
и ги противопостави на смекчаващите такива, съдът прие, че справедливо
оразмереното наказание на подсъдимия следва да бъде определено при
условията на чл. 54 НК, при превес на първите и затова и определи наказание
"лишаване от свобода" за срок от 1 година. Така определеното наказание, на
основание чл. 58а, ал. 1 НК, следва да бъде намалено с една трета от този срок,
т.е. с 4 месеца, поради което и наложи на подсъдимата наказание "лишаване от
8
свобода" за срок от 8 месеца.
При индивидуализацията на кумулативно предвиденото за това
престъпление наказание "глоба", съдът отчете превеса на посочените по-горе
отегчаващи обстоятелства, както и материалния статус на подсъдимата,
поради което определи глобата в над минималния размер а именно 1200 лева.
Съдът прие, че целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, а именно
да се поправи и превъзпита подсъдимия и същевременно да се въздейства
предупредително възпиращо върху останалите членове на обществото могат
да бъдат постигнати, като изпълнението на така определеното общо наказание
"Лишаване от свобода", бъде ефективно при „ОБЩ“ режим на изтърпяване.
За престъплението по чл. 249, ал.1 от НК съдът намери,че следва на
подс. С. Р. да бъде наложено при условията на чл. 54 от НК наказание над
минимума, като я осъди на две години и шест месеца лишаване от свобода и
на основание чл. 58а, ал.1 от НК редуцира това наказание с 1/3, като се
изтърпи наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим, както и кумулативно предвиденото наказание глоба
в полза на държавата в размер на 400 лева, която се явява двойния размер
получената сума.
Този размер на наказанията следва да въздейства поправително-
възпиращо и превъзпитателно по отношение на подсъдимата, а също така да
способства за постигане на целите на генералната превенция. Предходно
наложените на подсъдимата наказания не са били оценени подобаващо от нея
и не са я мотивирали да съобрази поведението си с обществените очаквания и
установения в страната правен ред.
Окръжен съд С. намира,че са налице предпоставките за определяне на
основание чл. 23, ал.1 от НК на едно общо най-тежко наказание на подс. С. Р.
измежду посочените по-горе, а именно от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на осн. чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначален ОБЩ РЕЖИМ и ГЛОБА В РАЗЕР НА 1200 лева.
При този изход на процеса и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подс.
С. Р. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР - град С.
направените разноски в размер на 271,02 лв.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.


СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
9
Съобщи за изтекли лични данни