Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................../04.01.2023г., гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1107 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от П.К.Т., подадена чрез пълномощника му адв. О. от САК, с която е
предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ срещу „З.Л.И.“ АД, ЕИК ******,
за осъждане на ответника в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на л.а.“ БМВ Х 5“ с рег. № ******,
да заплати на ищеца сумата от 26 000лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди - претърпени болки, страдания и стрес,
вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2020г., ведно със законната лихва считано
от 08.01.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на
21.09.2020г. около 20,30 часа в гр. София, по бул.“Никола Петков“ с посока на
движение от бул.“Президент Линкълн“ към ул.“Любляна“ П.П.Ш.управлявал л.а.“ БМВ
Х 5“ с рег. № ******. По същото време В.Б.И. управлявала л.а.“Фиат Пунто“ с
рег.№ ******в обратна посока на движение, а именно по бул.“Никола Петков“ с
посока на движение от ул.“Любляна“ към бул.“Президент Линкълн“. На
кръстовището, образувано от бул.“Никола Петков“ и ул.“Монтевидео“, водачът на
л.а.“ БМВ Х5“ предприел маневра завой наляво от бул.“Никола Петков“ към
ул.“Монтевидео“, въпреки наличието на двойна непрекъсната линия – „М2“, при
която на пътните превозни средства/ППС/ е забранено да я настъпват и пресичат
при приближаване към кръстовища, пътни възли и др., съгласно чл.12 ал.1 т.2 от
Наредба № 2 СППМ, както и наличието на светофарна уредба със стрелки,
разрешаващи посока на движение направо и надясно, като съгласно чл.31 ал.5
изр.2 ППЗДвП вр.чл.12 ал.2 от ЗДвП, конфигурацията на стрелките в светещите
полета на отделните светофари от този вход съответства на разрешените посоки за
движение от отделни пътни ленти. Водачът на л.а.“ БМВ Х 5“ Петър Шопов,
застрахован при ответника по валиден към датата на произшествието договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, нарушил правилата за
движение, като предприел маневрата рязко с висока скорост, без да сигнализира
със светлинен сигнал, отнемайки предимството на л.а.“Фиат Пунто“, препречвайки
пътната лента, в която се движел автомобила, вследствие на което настъпил лек
удар между двете МПС. В управлявания от В.И. автомобил - л.а.“Фиат Пунто“, на
предната дясна седалка с поставен обезопасителен колан пътувал ищецът Т., като тя
нямала техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието,
спазвайки правилата за движение. На
виновния за ПТП водач бил съставен АУАН № 415066 от 22.09.2020г. и издадено
Наказателно постановление/НП/ № 20-4332-017644 от 09.10.2020г., с което му било
наложено административно наказание глоба.
В резултат на произшествието ищецът
получил следните телесни увреждания: контузия на гръден кош, контузия на гръдна
стена с хрущялно ребрена фрактура с местно възпаление на костта –
периостит/плеврит, кръвонасядане в областта на гръдния кош, кръвонасядане на
корема, контузия на лява длан, контузия на пръстите на лява ръка,
посттравматична контузия на тенара/странично надлъжното възвишение на дланта на
ръката/, частично разкъсване на групата мускули, отговарящи за движението на
първи пръст, оток и кръвонасядане на лява длан, кръвонасядане на дясно бедро. След
ПТП ищецът бил транспортиран по спешност от екип на Бърза медицинска помощ/БМП/
във „ВМА“ МБАЛ София, като гореописаните травматични увреждания били установени след извършения му там
преглед и образни изследвания. Ищецът бил в принудително положение на тялото с
изразен оток и деформация, силна палпаторна болезненост, невъзможност за
активни и пасивни движения, поради силен болков синдром. Изписан бил с
назначено амбулаторно лечение, а на 23.09.2020г. бил освидетелстван от съдебен
медик. Във връзка с неотшумяващите болки, на 24.09.2020г. на ищеца била
направена магнитно-резонансна томография на гръден кош и лява длан, от които се
установило, че вследствие на произшествието са му причинени множество
посттравматични увреждания в областта на ляв горен крайник – посттравматична
контузия на тенара – частично разкъсване на мускулните комплекси и контузия на
гръдната стена с хрущялно-ребрена фрактура и локални периостит/плеврит, като получените
травматични увреждания довели до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за дълъг период от време –
повече от 30 дни. Месеци наред след ПТП ищецът бил в тежко физическо състояние
– изпитвал силни болки и страдания в областта на ляв горен крайник и в областта
на гръдния кош, продължително време не можел да движи лявата си ръка,
движенията на пръстите му били затруднени, налагало се да приема силни
болкоуспокояващи медикаменти. Имал ограничен обем на движенията на ляв горен
крайник, бързо се уморявал, чувствал се непълноценен, изпитвал затруднения в
бита, като травмите и негативното им отражение в продължителния процес на
оздравяване довели до срив на самочувствието му и тежък психически шок. Ищецът
трудно преодолявал стреса, предизвикан от ПТП, страхувал се да излиза навън,
след инцидента не спял спокойно, станал много чувствителен. Ограничена била
възможността му да упражнява труд, като се поддържа, че към датата на подаване
на исковата молба оздравителния процес не е приключил.
С молба вх.№ 12207/28.09.2020г.
ищецът сезирал ответното дружество за изплащане на обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, но до датата на подаване на исковата молба такова
не му било изплатено. Прави се искане за уважаване на предявения иск и за
присъждане на законна лихва, върху претендираната сума, считано от 08.01.2021г.
– датата, на която ищецът е предоставил информация за банковата си сметка.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв,
както и допълнителен отговор от ответната страна, като предявения иск се
оспорва по основание и размер, вкл. са наведени възражения, че липсва причинно-следствена
връзка между описаните в исковата молба вреди и процесното ПТП. Оспорва се, че
вина за същото има водачът на л.а.“ БМВ Х 5“, застрахован при ответника, като в
последното съдебно заседание се поддържа, че вина за произшествието имат и
двамата водачи, както и че водачът на автомобила, в който е пътувал пострадалия,
се е движел с превишена скорост. Направени са възражения за прекомерност на
претендираното обезщетение. Претендира се присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори
между страните, че на 21.09.2020г. около 20,30 часа в гр. София, на бул.“Никола
Петков“ в района на кръстовището с ул.“Монтевидео“ е възникнало ПТП, посетено
от дежурен ПТТП –О“ПП“-СДВР на МВР, който съставил КП за ПТП с пострадали лица
№ К-463/21.09.2020г., като видно от отразеното в протокола, водачът на л.а.“БМВ
Х 5“ с рег.№ ****** П.П.Ш.се е движил по бул.“Никола Петков“ с посока от
ул.“Президент Линкълн“ към ул.“Любляна“ и на кръстовището с ул.“Монтевидео“,
при извършване на маневра завиване наляво, става причина и реализира ПТП, като
не пропуска насрещно движещия се по бул.“Никола Петков“ л.а.“Фиат Пунто“ с
рег.№ ******, управляван от В.Б.И., нанесени са материални щети по двата
автомобила, описани в констативния протокол и е е пострадал пътника в л.а.“Фиан
Пунто“ П.К.Т., за който в протокола е посочено, че е получил Контузия на гръден
кош и че е бил прегледан и освободен от ВМА.
Видно от
представеното с исковата молба удостоверение от 14.12.2020г., издадено от
Началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, срещу лицето П.П.Ш., водач на
л.а.“БМВ Х 5“ с рег.№ ****** е съставен АУАН с бл.№ 415066/22.09.2020г.,
приложен към делото, за нарушени разпоредби на чл.37 ал.1 от ЗДвП и издадено НП
№ 20-4332-017644/09.10.2020г., представено от ищеца, с което на П.П.Ш.е
наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. по чл.179 ал.2 от ЗДвП, като НП му е връчено на 28.10.2020г. и е влязло в законна сила на
05.11.2020г.
Безспорно е
между страните, че между ответното дружество и собственика на л.а.“ БМВ Х5“ с рег. № ****** е имало валидно към датата на пътнотранспортното
произшествие застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, както и че ищецът, преди подаване на
исковата молба, е предявил претенцията си пред З.“Л.И.“ АД да бъде обезщетен за
причинените му вреди в резултат на процесното ПТП с молба вх.№
12267/28.09.2020г., като с молба вх.№ 304/08.01.2021г. е представил и
удостоверение за банковата си сметка. Не се твърди и липсват доказателства на
ищеца да е било заплатено обезщетение във връзка с процесното ПТП до датата на
приключване на устните състезания.
От
показанията на свид. С., живуща на съпружески начала с ищеца, се установява, че
през месец септември 2020г. П. пострадал в резултат на ПТП. Обадил й се по
телефона, че се намира в спешното отделение на ВМА и й съобщил, че е
катастрофирал с приятелката й В.. Видели се вечерта и тогава ищецът споделил
със свидетелката, че изпитва болка в гърдите, придвижвал се трудно, не можел да
става и сяда, било му трудно да се изкашля. След около два дни, усетил болка при
палеца, не можел да свие ръката си в юмрук. С повечето неща се справял сам - с
обличането, със събличането, но го правел по-бавно и за него това било
трудоемко. Най-продължителни били болките му в гърдите, като те продължили
около 15 дни. Към момента само при разваляне на времето усещал болки, но те не
били толкова силни като преди, само при някакъв механичен стрес върху даденото
място или повече работа продължавал да изпитва болки, като около година след
произшествието започнал работа в А1 като търговски консултант.
От заключението на вещото лице по
допусната съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/, неоспорено от страните и прието
като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз
основа на КП за ПТП № К-463/2020г. по описа на ТПТП-О-ПП-СДВР, амбулаторен
журнал на Спешния хирургичен кабинет при ВМА-София, лист за преглед на спешен
болен № 027713 на хирургичен кабинет при ВМА – София, амбулаторен журнал на
спешния кабинет травматологичен кабинет на ВМА, резултати от проведени
хематологични изследвания, резултати от изследване на урина, резултати от
рентгеново изследване, съдебно-медицински удостоверения от 23.09.2020г. и от
28.09.2020г., резултати от проведена ядрено-магнитна томография на гръден кош и
на лявата длан.
Видно от
същото заключение е, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука
ищецът П.К.Т. на 28 години от гр. Чирпан е получил множество травматични
увреждания: „Контузия на гръдната стена с неразместена фрактура в
костно-хрущялната област на 6-то ребро странично. Ограничен травматичен
периостит. Следтравматична контузия е кръвонасядане на дланта. Частично
разкъсване на мускулите на палеца на лявата ръка. Кръвонасядане на лявото бедро“.
Експертът
пояснява, че описаните по-горе травматични увреждания често се срещат при
пътуващи в автомобил след претърпяно ПТП. Те се дължат на внезапно нанесен удар
в определени области на главата, тялото и крайниците от твърди детайли, от
които е изградено вътре автомобилното купе. Най-често след осъществен челен
удар между два автомобила, под въздействието на развилите се инерционни сили,
телата на пътуващите внезапно се накланят и изместват напред като получават
удар в стоящото пред тях арматурно табло, а когато пътуват отзад – удар в
облегалки на предните седалки. При опит за опора с ръце много често се
контузват дланите и пръстите.
В случая,
ищецът П.Т. е пътувал на предната дясна седалка в л.а.“Фиат Пунто“ рег.№ ******с
водач В.Б. И.. Поради внезапно извършена неправомерна маневра „завой на ляво“
водачът на л.а. БМВ е отнел предимството на
насрещно идващия л.а.“Фиат Пунто“. Последвал описания по-горе механизъм
с последващи травми в областта на гърдите и лявата ръка на ищеца П.Т.. Въз
основа на изложеното, вещото лице е заключило, че травматичните увреждания на
ищеца са с доказан произход. Те са получени и имат пряка причинна връзка с
претърпяното от него ПТП на 21.09.2020г., предвид механизма, по който са
получени, съобразно отразеното в КП за ПТП и личната медицинска документация на
пострадалия П.Т..
По вид
травматичните увреждания на ищеца са били множествени и локализирани в различни
области на тялото и крайниците. По тежест те представляват множествени контузии,
без получени тежки фрактури и увреждания
на вътрешните органи и системи в човешкото тяло.
Получената
гръдна контузия е с неразместена фрактура в костно-хрущялната част на шесто
ребро – странично и ограниченият травматичен периостит в зоната на фрактурата
са довели на ищеца – „разстройство на здравето – неопасно за живота“.
Получените
контузии на дланта и палеца и частичните лезии на мускулите на лявата длан и
палеца, както и кръвонасяданията на лявото бедро са довели на пострадалия също
„разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Спешна
медицинска помощ и амбулаторно лечение пострадалият е получил в Спешните
кабинети на ВМА – София. До ВМА е бил транспортиран от екип на БМП. Постъпил
контактен, адекватен, съобщил за ПТП, при което пострадал и е дал оплаквания от
болки в гърдите, затруднено дишане, болки в лявата длан и палеца на лявата
ръка. Извършени са били хематологични и рентгенови изследвания и изследване на
урината. Проведени са били консултации с хирург и ортопед-травматолог. При този
преглед при пострадалия не са били установени фрактури в гръдния кош и увреди в
областта на корема. На пострадалия е била поставена диагноза: „Контузия на
гръдния кош и корема“.
Същият ден
на пострадалия във ВМА са били извършени и рентгенови изследвания на лявата
длан и палеца на лявата ръка, поради съобщени засилващи се болки в тази зона. И
там фрактури не са били установени. Поставена диагноза: „Контузия на дланта и
палеца на лявата ръка“.
Поради
засилващи се болки в гръдната област на 24.09.2020г. е било предприето
провеждане на Ядрено-магнитна томография на гърдите, на дланта и палеца на
лявата ръка. Установени са били следните увреждания: „Контузия на гръдната
стена с хрущялно-ребрена неразместена фрактура на нивото на шесто ребро –
латерално. Травматичен периостит/сн.1/. Посттравматична контузия на дланта с
разкъсване на мускулните компоненти. Контузия на палеца на лявата ръка и зоната
на съществуващ отпреди „ганглион“/сн.2-3/.
По повод
получените телесни увреждания, на 23.09.2020г. и на 28.09.2020г. пострадалият П.Т.
е бил на два пъти освидетелстван от съдебен лекар д-р П.К.и са му били издадени
2бр. съдебно-медицински удостоверения с фиксирани в тях всички телесни увреждания на ищеца от процесното
ПТП, станало на 21.09.2020г.
Контузиите и
кръвонасяданията са отзвучали окончателно за срок до 15-20 дни. Неразместената
фрактура на шесто ребро в костно-хрущялната част е зараснала за срок до 30 дни.
Последвал е възстановителен период с дихателна гимнастика и рехабилитация на
лявата ръка и пръстите. Лечебният и възстановителен период при ищеца П.Т. е
приключил за общ срок до два месеца.
През
посочения 2-месечен период ищецът е търпял болки и страдания, като
най-интензивни те са били през първите 2-3 седмици, непосредствено след
злополуката. След този период ищецът е търпял само периодично явяващи се болки
в областта на гърдите и лявата ръка, особено при рязка промяна на времето или
студено време, но тези болки бързо са отзвучавали след употреба на обезболяващи
средства.
От
процесната пътно-транспортна злополука към датата на изготвяне на заключението
е изминала 1 година и ищецът не би трябвало да търпи болки в травмираните
области.
Към момента
на изготвяне на експертизата травматичните увреждания на ищеца П.Т. вече са
отзвучали окончателно без клинични или документални данни за остатъчни
негативни последици или усложнения на здравословното му състояние. Бъдещата
прогноза за пострадалия е оптимистична и не би трябвало той да има някакви
бъдещи оплаквания от претърпените травми.
С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо когото застрахованият
по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т.е. да отправи писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане/чл.477
ал.1 и чл.278 ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в
резултат на ПТП/противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени
неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да
се установи, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в
исковата молба дата – 21.09.2020г., в гр. София е настъпило ПТП между л.а.“БМВ Х 5“ с рег.№ ******,
управляван от П.П.Ш.и л.а.“Фиат Пунто“ с рег.№ ******, управляван от В.Б.И.,
при което ищецът П.К.Т., който пътувал на предната
дясна седалка в л.а.“Фиат Пунто“, получил следните увреждания: „Контузия на гръдната стена с
неразместена фрактура в костно-хрущялната област на 6-то ребро странично.
Ограничен травматичен периостит. Следтравматична контузия е кръвонасядане на
дланта. Частично разкъсване на мускулите на палеца на лявата ръка.
Кръвонасядане на дясното бедро“, като вещото лице, изготвило заключение по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено, е категорично,
че травматичните
увреждания на ищеца са с доказан произход – получени са и имат пряка причинна връзка с
претърпяното от него ПТП на 21.09.2020г.
Представеният
по делото КП за ПТП с пострадали лица № К-463/21.09.2020г., в който са описани
обстоятелствата и причините за произшествието, не е оспорен от ответника, като
изготвената скица на ПТП е подписана, както от служител на МВР, така и от
двамата водачи на посочените по-горе автомобили. Протоколът за ПТП, издаден от
служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред,
представлява официален свидетелстващ документ и като такъв той се полза, не
само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179
ал.1 от ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените
от него и пред него действия. В случая, верността на протокола не е оспорена и в
последното съдебно заседание пълномощникът на ответника за пръв път наведе
твърдения, че вина за произшествието имат двамата водачи, но доколкото такива
възражения липсват в отговора и в допълнителния отговор на исковата молба,
съдът намира, че същите са преклудирани и твърдените обстоятелства не подлежат
на изследване в настоящото производство. Същевременно с това, предвид
променената позиция на ответника относно вината на водача на л.а.“БМВ Х5“ и
предвид неоспорването на удостоверените в протокола факти, съдът намира, че
вината на водача на посочения автомобил за процесното ПТП е установена по
безспорен начин.
С оглед изложеното, изявлението на
пълномощника на ответника в последното по делото съдебно заседание, че не се оспорва
механизма на произшествието и представените доказателства за наличието на
влязло в сила наказателно постановление, с което за посоченото по-горе
нарушение на водача на л.а.“БМВ“ е наложено административно наказание по ЗДвП
във връзка с процесното ПТП, съдът приема, че вина за настъпилото ПТП има
водачът на л.а.“БМВ Х
530Д“ с рег.№ ****** П.П.Ш., който като се движел по бул.“Никола Петков“ в гр.
София с посока на движение от бул.“Президент Линкълн“ към ул.“Любляна“, на
кръстовището с ул.“Монтевидео“ при извършване на ляв завой, не пропуснал
насрещно движещият се л.а.“Фиат Пунто“ с рег.№ ******, управляван от В.Б.И., в
нарушение на чл.37 ал.1 от ЗДвП, и причинил ПТП, при което пострадал ищецът П.К.Т.
- пътник в лекия автомобил, управляван от В.Б.И..
Предвид горното, съдът намира за доказано наличието на
всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на застрахования при ответника пряк причинител, спрямо ищеца за
обезщетяване на причинените му неимуществени вреди.
Безспорно е между страните по делото, а и са налице писмени доказателства,
че към момента на ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" за
автомобила, управляван от прекия причинител на вредата и ответното
застрахователно дружество, като по силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, поради което и съдът счита, че предявения
главен иск е доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост, като при определяне на размера на
обезщетението следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането,
възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По делото се
установи, че ищeцът – на 28 години към
датата на произшествието, е получил:
следните увреждания: „Контузия на
гръдната стена с неразместена фрактура в костно-хрущялната област на 6-то ребро
странично. Ограничен травматичен периостит. Следтравматична контузия с
кръвонасядане на дланта. Частично разкъсване на мускулите на палеца на лявата
ръка. Кръвонасядане на дясното бедро“. Установи се, посредством неоспореното
заключение на съдебно-медицинската експертиза, че контузиите и кръвонасяданията
са отзвучали окончателно за срок до 15-20 дни, а неразместената фрактура на
шесто ребро в костно-хрущялната част е зараснала за срок до 30 дни. Последвал е
възстановителен период с дихателна гимнастика и рехабилитация на лявата ръка и
пръстите., като лечебният и възстановителен период при ищеца П.Т. е приключил
за общ срок до два месеца. През посочения двумесечен период ищецът е търпял
болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 2-3 седмици,
непосредствено след злополуката.
Съдът, като взе предвид претърпените от ищеца неимуществени вреди, за които
се събраха доказателства, че са в пряка причинно-следствена връзка с действията
на виновния за произшествието водач, като съобрази вида на уврежданията,
времетраенето и протичането на оздравителния процес, възрастта на пострадалия,
както и че към момента травматичните
увреждания на ищеца вече са отзвучали окончателно без клинични или документални
данни за остатъчни негативни последици или усложнения на здравословното му
състояние, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
намира, че справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди
възлиза на 10 000лв., а за разликата над тази сумата до пълния претендиран
размер от 26 000лв. исковата претенция се явява недоказана.
Като законна последица от частичната основателност на главния иск за
обезщетяване на неимуществените, доколкото е поискано с исковата молба, следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на
непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва в случая е дължима от по-късен момент, тъй
като съгласно разпоредбата на чл.497 от КЗ застрахователят изпада в забава от
датата на уведомяването му и изтичане на определения в кодекса срок по чл.496
ал.1 от КЗ за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде
платено застрахователно обезщетение, като в случая лихвата е дължима, считано
от 08.01.2021г.,
съобразно направеното искане от ищеца за присъждането й от тази дата, до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора, направените от страните искания за присъждане на
разноски и като съобрази, че ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски по реда на чл.83 ал.2 от ГПК, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд, на основание чл.78 ал.6
от ГПК, сумата от 721,50лв., от които 400лв. – държавна такса по иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и 321,50лв. – изплатеното
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
както и че ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца – адв. В.В.О. от САК,
осъществил процесуално представителство и безплатна правна помощ на ищеца, на
основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, сумата от 996лв. с ДДС,
определена в този размер, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения вр.пар.2а от ДР на същата
наредба.. Доколкото исковата претенция за обезщетяване на неимуществените вреди
е частично неоснователна, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество сумата в размер 100лв. за юрисконсултско възнаграждение., на
основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.К.Т.,
ЕГН **********,***, сумата от 10 000лв. представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2020г.,
ведно със законната лихва считано от 08.01.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за присъждане на обезщетение за
разликата над 10 000лв. до 26 000лв.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в
полза на Софийски градски съд сумата в размер общо на 721,50лв., представляващи
дължимата държавна такса и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, на основание чл.78
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.
В.В.О. от САК, служебен адрес: ***, сумата от 996лв., за осъщественото
процесуално представителство на ищеца П.К.Т. и оказаната му по чл.38 ал.1 т.3
от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ, на основание чл.38 ал.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА П.К.Т., ЕГН **********,***, да заплати на З. „Л.И.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 100лв.- юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 вр.ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: