Решение по дело №5971/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 901
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20185530105971
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                           19.06.2019 г.                   гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА           ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и първи май                                 две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 5971 по описа  на съда за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Делта кредит” АДСИЦ /с предишно наименование Алфа кредит” АДСИЦ/  твърди в исковата си молба, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3705/2018 г. по описа на PC - Стара Загора, срещу ответника С.Д.В., с предишна фамилия Петкова, срещу която длъжникът възразил. Това обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Излага следните обстоятелства, на които основава вземанията си:

На 29.11.2005 г. ответникът сключил Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” с Българска пощенска банка АД /с ново наименование „Юробанк България” АД/, по силата на който му била издадена кредитна карта и била отпусната определена парична сума, а ответникът се задължил да върне усвоената част от него заедно с начислените договорни лихви разсрочено - на месечни вноски, с установен минимален размер. Ответникът не извършил плащания на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, поради което на основание приложимите към сключения договор Общи условия, вземането за възстановяване на цялата сума по кредита станало незабавно изискуемо и дължимо. С договор за прехвърляне на вземания № 001/15.11.2007 г. „Юробанк И Еф Джи България” АД прехвърлило на „Алфа кредит” АДСИЦ, с ново наименование „Делта кредит” АДСИЦ, вземания по договори за кредит, изброени в Приложение № 1 към Договора, с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва, срещу посочената в договора цена, която цесионерът заплатил в цялост на цедента. В срока на действие на договора, ответникът не изпълнявал коректно задължението си за заплащане на дължимите вноски, поради което към 15.11.2007 г. - датата на прехвърлянето на вземането, дължимата от ответника сума възлизала на 1 457,15 лв. В съответствие с чл.99, ал.3 от ЗЗД, ответникът-длъжник бил уведомен за извършената цесия и за новия кредитор, като със споразумение от 25.06.2013 год., сключено с дружеството - ищец, ответникът признал съществуването на дълга си, чиято стойност възлизала на 1 457,15 лв., като страните се съгласили задължението да бъде редуцирано с 50%, в случай, че остатъкът в размер на 728,58 лв. бъде изплатен на 1 /една/ вноска, еднократно в срок до 26.07.2013 г.

Ответникът С.Д. Петкова не е заплатила дължимата сума в срок, поради което в съответствие на споразумението, уговорената редукция станала невалидна. Ответникът оста***л задължен за цялата неизплатена сума в размер на 1 457,15 лв.

За погасяване на това задължение, С.Д. Петкова е заплатила по банкова сметка на „Делта Кредит” АДСИЦ сумата от 400,00 лв., като преводът бил извършен на 04.09.2013 г.

Към момента на подаване на исковата молба от ответника не били извършени други плащания за погасяване на признатото със споразумението задължение, чийто остатък възлизал на 1057,15 лв.

Искането на ищеца до съда е да постанови решение,  с което да признае за установено, че ответникът С.Д. Петкова дължи на „Делта кредит" АДСИЦ /с предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ/ сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 2032 от 23.07.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 3705/2018 г. по описа на PC - Стара Загора, ХIII състав, както следва:

- 1057,15 лв. - главница, представляваща непогасено задължение по споразумение от 25.06.2013 г., за признаване и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 29.11.2005 г., сключен с Българска пощенска банка АД (нова фирма  “Юробанк България” АД), цедирано на Алфа Кредит АДСИЦ(ново наименование Делта Кредит АДСИЦ), съгласно договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007 г. и Приложение № 1 към него, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата;

- 322,28 лв. - мораторна лихва върху главницата, считано от 22.07.2015 г. до 22.07.2018 вкл.

Ищецът претендира и разноските, направени в заповедното производство - държавна такса в размер на 27,59 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 75,00 лв., както и тези, направени в настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът С.Д.В. е подала отговор, с оспорва исковете, както по основание, така и по размер.

На първо място, счита договорът за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 29.11.2005 г. за недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит (чл.14 от ЗПК /отм., бр.18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). В приложеното „Заявление за издаване на кредитна карта” от 28.11.2005 г. липсвали основни реквизити на договор - страни, предмет, права и задължения, поради което не следвало да се приема за правопораждащ ищцовото вземане факт.Договорът за потребителски кредит бил формален (чл. 6, ал. 2 ЗПК отм.). Поради това условие за действителността му било да е сключен в писмена форма във всичките му части (чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Спазването на тази форма за сключването му следвало да се докаже с представянето му в цялост като писмено доказателство по делото, включително и посоченият, като неразделна част от него, двустранно подписан погасителен план (аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК). Ответникът твърди, че такъв договор и съответно план не бил подписван от страните по този договор. Нормативно било определено какво трябва да бъде съдържанието на договора за потребителски кредит и последицата от нарушение на това императивното правило, били последиците на разпоредбата, визирана в чл. 14 от ЗПК /отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. /, а именно договорът бил недействителен. В чл. 7 т. 8 от ЗПК /отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. / било упоменато, че в съдържанието на договора било необходимо да фигурират „условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако при възможност, общия размер на тези плащания”. В чл. 1.1 от Общите условия, отпечатани на гърба на Заявлението за издаване на кредитна карта, изрично било упоменато, че „картата”, която ще бъде издадена се предава на картодържателя с препоръчано писмо. Доказателства в тази посока не били представени. Нещо повече - в чл.13.2 от Общите условия, била предвидена възможността Банката да издаде карта по своя инициатива, като в този случай картополучателя имал право да не я приема „без никакви финансови утежнения”.

На следващо място, ответникът твърди, че не било представено и  Приложение № 1 към договора за цесия, което правило договора за цесия недействителен по отношение на ответника. Отделно от това, твърди, че чл.16 от ЗПК (отм.) не е позволявал на цедентите „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЖАРИЯ" АД и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД да цедират с договора от 15.11.2007 г. на „ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ /предишно наименование АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ/ процесното вземане срещу ответника С.Д. Петкова по така наречения договор за издаване и използване и използване на кредитна карта „ЕUROLINE” от 29.11.2005г. Последният представлявал договор за потребителски кредит по смисъла на чл.4 от ЗПК /отм. ДВ, бр. 18/2010 г/. Според чл.12 от ЗПК /отм./ - към процесния договор за потребителски кредит се прилагали и нормите на чл.143-148 от ЗЗП /чл.35 ал.1 и ал.2 от Закон за защита на потребителя и за правилата на търговия, отм./, а според чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като давала възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това можело да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя. В текста на чл.146 ал.1 и 2 от същия /чл.37 от Закон за защита на потребителя и за правилата за търговия, отм./ , законодателят изрично бил въвел нищожността на неравноправна клауза, която според ал.2 „Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия”. В представеното с исковата молба Заявление за издаване на кредитна карта от 28.11.2005 г. липсвала клауза, която да давала възможност на цедентите да прехвърлят вземането си, поради това договорът за цесия от 15.11.2007 г., бил нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - защото противоречал на забраната на чл.16, ал.1 от ЗПК (отм.), която не допускала прехвърлянето му по смисъла на чл.99, ал.1 от ЗЗД. След като договорът за цесия бил нищожен, той не можел да произведе присъщите му правни последици и поради това не бил прехвърлил същото вземане на ищеца „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ /предишно наименование „АЛФА КРЕДИТ” АДСИЦ/. Ответникът твърди още, че дори да се приемело, че договорът за цесия бил действителен, то и тогава той не би имал действие спрямо него, защото не му е бил съобщен от цедентите.

Ответникът твърди, че не е подписвал споразумение №1904228 от 25.06.2013 година, на което се позовавал ищеца и оспорва автентичността на документа с искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност за цялото вземане. Заявлението по реда на чл.410 от ГПК било подадено на 23.07.2018 година, месец след изтичането на общата петгодишна давност по смисъла на чл.110 от момента на признаване на вземането-25.06.2013 година, (последното прекъсване на давността). С.В. твърди, че не е извършвала плащане на ищцовото дружество в размер на 400.00 лева.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество „Делта кредит АДСИЦ, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирано становище по делото заявява, че поддържа предявените искове по изложените в исковата молба доводи.

В съдебно заседание ответникът С.Д.В., редовно призована, не се явява. С депозирано по делото становище  процесуалният й представител оспорва исковете по изложените в отговора съображения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3705/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Делта кредит” АДСИЦ срещу С.Д.В. (с предишна фамилия Петкова) заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1057,15 лева за главница, представляваща непогасено задължение по споразумение от 25.06.2013 г. за признаване и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 29.11.2005 г., с 322,28 лева мораторна лихва за периода от 22.07.2015 г. до 22.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 23.07.2018 г.  до изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство: 27,59 лева – за ДТ и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК длъжникът е подал възражение. В срока по чл. 415, ал.4 ГПК заявителят е предявил настоящите искове за установяване на оспорените вземания по издадената заповед за изпълнение.

По делото е представено заявление за издаване на кредитна карта BG EUROLINE, подадено от С.Д. Петкова (с настояща фамилия В.) с дата 28.11.2005г. до „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД (л.4), с приложени към него Общи условия за издаване и използване на картата. Видно от съдържанието на заявлението в него фигурират само данни за заявителя, за датата на подаването му, като е посочено още, че в случай че това заявление бъде прието, следва да бъде заверена сметката на „Моби стор“ ООД със сумата от 797,37 лева.

Представен е също по делото договор от 15.11.2007г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Юробанк и Еф Джи България”АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, като цеденти и „Алфа Кредит“АДСИД, като цесионер, като в чл. 2 от договора е посочено, че цедентите прехвърлят на цесионера вземанията си срещу длъжниците съгласно Приложение 1 към договора. Видно от извлечение от  Приложение 1 (л.12) в него е отразено вземане към С.Д. Петкова в размер на 1457,15 лева, с дата на откриване на сметка 29.11.2005г.

По делото е представено уведомление, изхождащо от „Юробанк и Еф Джи България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД до С.Д. Петкова, в което е записано, че се уведомява длъжникът за сключения договор за цесия (посочен по - горе) и че вземанията, произтичащи от договор при общи условия за издаване на кредитна карта  EUROLINE от 29.11.2005 г., сключен между Банката и длъжника, възлизащи в размер на 1457,15 лева (главница и лихва) се прехвърлят на кредитора „Алфа Кредит“АДСИЦ.

Видно от споразумение от 25.06.2013г.  (л.14, 42), същото е сключено между „Делта Кредит“АДСИЦ (с предишно наименование „Алфа Кредит“ АДСИД), като кредитор и С.Д. Петкова, като длъжник, в което страните са посочили, че цедираното от „Юробанк и Еф Джи България” АД на кредитора вземане срещу длъжника е в размер на 1457,15 лева, произтичащо от договор от 29.11.2005г. за кредитна карта BG EUROLINE (т.1, 2, 3 от споразумението). Страните са се споразумели в т. 4, че длъжникът се задължава да погаси това задължение при условия, както следва: избира варианта за редукция на задължението с 50%, чийто остатък става 728,58 лева, при условие на еднократно плащане в срок до 26.07.2013г.. В т. 6 от споразумението е записано, че при неизпълнение на задължението за изплащане по горепосочения начин, изборът на редукцията става невалиден и кредиторът има право без покана и без предизвестие да обяви за изискуема цялата неизплатена сума по т. 3, а именно сумата от 1457,15 лева, намалена с направените плащания и да я претендира съдебно, заедно с дължимите лихви за забава.

По делото е представено дневно извлечение, видно от което на 04.09.2013г. е била преведена сума от 400 лева в полза на Делта Кредит АДСИД, от едно трето лице за сметка на ответницата с отбелязване „вн.пог. 19040228.“

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи твърденията си в исковата молба, че между ответника и „Юробанк България” АД е бил сключен Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”, прехвърлянето на вземанията по този договор на ищеца и техните размери, уведомяването на длъжника за извършената цесия, както и че между ищеца и ответника е било сключено споразумение за признаване и разсрочване на задълженията по горепосочения договор и неговото съдържание, както и размерите на претендираните суми за главница и за мораторни лихви съгласно клаузите на същото, както и тяхната изискуемост.

Ищецът не доказа горепосочените факти.

Първо, по делото не е представен сключения между банката и ответника договор за издаване за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”, от който според твърденията в исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземания срещу ответника. Възникването на облигационно правоотношение между тези страни не може да се извлече от представеното по делото заявление за издаване на кредитна карта EUROLINE, подадено от С.Д. Петкова до „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с дата 28.11.2005г. (л.4). В същото не е посочен кредитния лимит, не е отразено предаването на кредитната карта на ответницата, а последната е оспорила тези факти, видно от отговора на исковата молба. В представените по делото Общи условия (чл.1.1) е посочено, че кредитната карта се предава на картодържателя с препоръчано писмо. Такива доказателства също не са представени въпреки изричното оспорване на ответницата в тази насока. Нещо повече, видно от извлечение от  Приложение 1 към договор за прехвърляне на вземания (л.12), на който се позова ищецът в настоящото производство и оттам извежда качеството си на кредитор, в същото е отразено прехвърлено вземане от „Юробанк и Еф Джи България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, с длъжник С.Д. Петкова в размер на 1457.15 лева, с дата на откриване на сметка 29.11.2005г. (т.е. дата, различна от тази в горепосоченото заявление).От така посоченото не става ясно от какъв договор произтича това вземане и не се представени никакви доказателства, които да обвързват това вземане с подаденото заявление от С.Д. Петкова. Видно от подаденото заявление, в него е посочено, че в случай че бъде прието  следва да бъде заверена сметката на „Моби стор“ ООД със сумата от 797,37 лева.  Доказателства в тази насока също не са представени. Отделно от това, в Приложение 1 към договора за цесия сумата от 1431,62 лева е посочена като главница, а всъщност тази сума представлява сбор от главница, лихва и такси, ако се изхожда от представените Общи условия към заявлението за издаване на кредитна карта.

От изложеното по – горе следва, че по делото не се доказа възникването на валидно правоотношение, породено от договор при общи условия за издаване на кредитна карта  EUROLINE от 29.11.2005 г., сключен между „Юробанк България” АД и ответника по делото, както се твърди в исковата молба. Представеното заявление, което е с различна дата 28.11.2005г. и в което фигурират само данни за заявителя, за датата на подаването му и че ако бъде прието следва да бъде заверена сметката на „Моби стор“ ООД със сумата от 797,37 лева, не доказва сключване на договор между страните с дата 29.11.2005 г., на който се позовава ищецът. В този смисъл и решение от 12.06.2019г. по в.т.д. 1144/2019г. на ОС – Стара Загора.

И тъй като вземането се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на цесионера само тези права, които има, предвид това че такива права на цесионера не се установиха в настоящото производство, т.е. да е имал вземане към ответника в размер на 1457,15 лева, то и цедентът не може да се легитимира като кредитор на такова вземане.

Оттук следва, че предявените в настоящото производство установителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Гореизложеният извод на съда не се променя от обстоятелството на сключеното на по – късен етап между ищеца в настоящото производство и ответника споразумение от 25.06.2013 г., което е представено по делото и в което страните са „констатирали“, че  остатъчното задължение на ответника по договор от 29.11.2005г. за кредитна карта EUROLINE е в размер на 1457,15 лева.

От една страна, дори да се приеме, че въпреки липсата на доказателства по делото за възникване в полза на цедента на вземане към длъжника, което да прехвърли на ищеца в настоящото производство, то въпросното споразумение представлява признание на дълга от ответника, то отново исковете се явяват неоснователни по следните съображения: Със споразумението страните по него са уговорили следния вариант за редукция на задължението с 50%, чийто остатък става 728,58 лева и следва да бъде изплатен до 26.07.2013 г. В т. 6 от споразумението е записано, че при неизпълнение на задължението за изплащане по горепосочения начин, изборът на редукцията става невалиден и кредиторът има право без покана и без предизвестие да обяви за изискуема цялата неизплатена сума по т. 3, а именно сумата от 1457.15 лева, намалена с направените плащания  и да я претендира съдебно, заедно с дължимите лихви за забава. Именно на тази точка 6 от споразумението се позова ищецът, претендирайки сумата от 1057,15 лева (1457.15 лева намалена с платени 400 лева), която сума е посочил, че я претендира като главница, а както бе посочено и по – горе тази сума всъщност включва и договорни и мораторни лихви и такси. Видно обаче от текста на т.6 от споразумението, с нея е уговорена санкция, че при неизпълнение на уговорката за разсрочено плащане, ищецът има право да претендира цялата сума по т.3, като приспадне извършените плащания. Оттук следва, че т. 6 от споразумението е типична неустоечна клауза. Уговорената в нея санкция при неизпълнение, има характер на уговорена неустойка, макар да не е използвана тази дума в текста на т. 6. Такава неустойка обаче не е претендирана, нито в заповедното производство, нито в настоящото производство, а е посочено, че се претендира сумата от 1057,15 лева като главница, което не отговаря на установеното по делото, и води до неоснователност на главния иск, а оттам и на акцесорния иск за мораторна лихва.

От друга страна, към датата на подписване на споразумението вземането (дори да се приеме съществуването на такова вземане, въпреки липсата на доказателства за това, както бе посочено по - горе) е било погасено по давност (били са изминали около 8 години), каквото възражение е релевирано от ответницата. Както в правната теория, така и в съдебната практика /Решение №100/20.06.2011г. по т.д.№194/2010г., ІІ т.о. на ВКС, Решение №671 от 27.06.2000 г. на I г.о. ВКС по гр.д.№689/99г., и др./, се приема, че за да прекъсне погасителната давност, признанието трябва да бъде направено в рамките на давностния срок. Така че не може да се приеме, че подписването на споразумението е прекъснало давността, тъй като при подписването му тя е била изтекла. Отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Съображенията за горното са основани на естеството на новацията, което предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната новация новият елемент се отнася до предмета на задължението - длъжникът поема по споразумение с кредитора дълг с нов предмет или на ново основание в замяна на старото задължение. Тази принципна позиция е застъпена и в доктрината, и в константната съдебна практика с решения по чл.290 ГПК, постановени по т.д.№ 650/2008г. на ІІ т.о. и т.д.№ 27/2012г. на ІІ т.о., решение № 110 по т.д.№ 1568/2014г. на І т.о., т.д.4090/2013г. на І т.о, решение №118/08.06.16 г. по т.д.№729/15 г. на I т.о. на ВКС и др.. Не е налице и активна субективна новация, която би погасила старото задължение с възникване на ново при постигнато съгласие с длъжника за замяна на първоначалния кредитор с нов. В случая няма такова съгласие, а с цедиране на вземането, новият кредитор е встъпил в правата на стария, и по - късното преструктуриране на задължението не би могло да се възприеме като правопогасяващо старото задължение, и възникване на негово място на ново такова. Следователно и само на това основание, исковете отново се явяват неоснователни.

По гореизложените съображения предявените от ищеца против ответницата установителни искове за установяване съществуването на вземанията на „Делта кредит” АДСИЦ за сумата 1057,15 лева за главница, представляваща непогасено задължение по споразумение от 25.06.2013 г. за признаване и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 29.11.2005 г., с 322,28 лева - мораторна лихва за периода от 22.07.2015 г. до 22.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 23.07.2018 г.  до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №2032/23.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 3705/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответницата разноски за процесуално представителство в размер на 1000 лева (л. 30 от делото). Не е направено възражение от ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът  не може служебно да обсъжда този въпрос.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Делта кредит” АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул. Христофор Колумб 43, против С.Д.В., ЕГН **********,***, искове за установяване съществуването на вземанията на „Делта кредит” АДСИЦ, за сумата 1057,15 лева за главница, представляваща непогасено задължение по споразумение от 25.06.2013 г. за признаване и разсрочване на задължение по договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от 29.11.2005 г., с 322,28 лева - мораторна лихва за периода от 22.07.2015 г. до 22.07.2018 г.,

 ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 23.07.2018 г.  до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №2032/23.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 3705/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА „Делта кредит” АДСИЦ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул. Христофор Колумб 43, да заплати на С.Д.В., ЕГН **********,***, сумата в размер на 1000 лева, представляваща направените от нея разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: