РЕШЕНИЕ
№ 726
гр. Перник, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720106381 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. В. Е., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П., ул. „К.“, бл. **, вх. „*“ – апартамент
*, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че ответникът не е платил
дължимите суми в срок, поради което дължи и законна лихва за забава в
претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 98,36
лв. за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 11,30 лв. за периода от 08.01.2023 г. до 22.03.2024 г.,
както и законната лихва вьрху главницата от 98,36 лв., считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.04.2024 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 2023/2024 г. и които се твърди да представляват 1/2 от общо
дължимия размер на вземанията за процесния имот за посочения в исковата молба
период.
От ответника, представляван от назначен от съда особен представител – адв. Н.
1
И. М., в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен
отговор.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.07.2025 г. от адв. М.
е заявено становище за основателност на предявените искове, с оглед представените от
ищеца писмени доказателства. От ищеца също е заявено становище за основателност
на предявените искове, като претендира и разноски и юрисконсултско възнаграждение
съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.
414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на
вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК,
извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство. След служебна проверка на материалите по ч. гр. д. № 2023/2024 г. по
описа на Районен съд -Перник, съдът констатира, че установителните искове по реда
на чл. 422 ГПК са депозирани в указания от съда срок и в хипотезата на чл. 415, ал 1,
т. 2 ГПК.
По основателността на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:
За основателността на обсъжданата искова претенция за главница в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и
ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на
топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната
стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. В
доказателствена тежест на ответника, при установяване на посочените обстоятелства, е
да установи плащане на дължимата сума.
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По
аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл. 150, ал. 1 ЗЕ/.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
2
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/ със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Наличието на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение във връзка с процесния имот за посочения в исковата молба период
се установява от приетите по делото писмени доказателства – Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти от
25.07.1989 г. /л. 62/, по силата на който процесният недвижим имот е придобит от Г. В.
Ц. и Г. В. Ц.а, удостоверение за наследници с изх. № 21/ГРС-7751/11.11.2021 г. на Г. В.
Ц., от което се установява, че същата е вдовица към датата, на която е починала –
20.06.2016 г., както и че нейни наследници по закон са М. Г. И.а – дъщеря /арг. от чл. 5,
ал. 1 ЗН/, и ответника С. В. Е. – внук /арг. от чл. 10, ал. 1 ЗН/. От описаните документи
съдът приема за установено, че ответникът е съсобственик на ½ идеални части от
топлоснабдения процесен недвижим имот в процесния период, поради което и дължи
плащане на ½ от цената за доставената от ищеца в него топлинна енергия по време на
същия. Качеството на ответника на съсобственик на ½ идеални части от имота се
потвърждава косвено и от приетата като доказателство данъчна декларация по чл. 14,
ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Закона за местните данъци и такси за облагане с данък
върху недвижимите имоти от 20.12.2024 г. /л. 55 и сл./, в която е посочен като такъв
при деклариране на имота от друг от съсобствениците.
В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно
обстоятелство за основателност на обсъжданата искова претенция за главница –
наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между
страните по делото, по което ответника има качеството „клиент на топлинна енергия“
тъй като е съсобственик на ½ идеални части от имота за процесния период.
Количеството и цената на доставената до процесния топлоснабден имот топлинна
3
енергия в посочения в исковата молба период не са спорни между страните, поради
което и при липсата на представени доказателства от ответника за плащане на
претендираната сума за главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия, съдът намира, че предявеният положителен установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен, тъй като
е доказан по основание и размер.
Доколкото не се спори, че потребителят-ответник не е изпълнили точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатените главници. Съгласно чл.
34 ал. 1 от приложимите Общи условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите
суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. При този извод, основателна е и акцесорната
претенция за мораторна лихва, тъй като задължението за заплащане на сметките е с
определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна
лихва за забавено плащане. В случая размера на същата не е спорен между страните и
не са твърди и установява да е платена изцяло или частично от ответника.
В обобщение, по изложените съображения, предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за разноските
на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК. Предвид
изложеното, ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски за исковото
производство в размер на общо 340 лв., от които държавна такса в размер на 25 лв.,
депозит за особен представител в размер на 300 лв. и такси за издаване на съдебни
удостоверения в размер на 15 лв. както и разноските за производството по ч. гр. д. №
2023/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в размер на общо 37,50 лв. Ищецът
претендира и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът
определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. В. Е., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„К.“, № **, вх. *, ет. *, ап. * и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „С. Г.“ № *, ет. *, ап. ***,
дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сума в размер на 98,36
лв., представляваща 1/2 от общата главница в размер на 196,72 лв., представляваща
неплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2023 г. /вкл./,
4
доставена в топлофициран имот, находящ се в град Перник, на адрес: ул. „К.“, бл. **,
вх. „*“ - апартамент *, както и сума в размер на 11,30 лв., представляваща 1/2 от
общата законна лихва в размер на 22,60 лв. за периода 08.01.2023 г. - 22.03.2024 г.,
начислена върху претендираната главница, както и законната лихва върху главницата
от 98,36 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 22.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1261/24.04.2024 г. по ч. гр. д. № 2023/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. В. Е., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. П., ул. „К.“, № **, вх. *, ет. *, ап. * и настоящ адрес: гр. С., ж.к.
„С. г.“ №*, ет. *, ап. ***, да плати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сума
в размер на 37,50 лв., представляваща разноски по ч. гр. д. № 2023/2024 г. по описа на
Районен съд – Перник, и сума в размер на 340 лв. – разноски и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5