РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. Благоевград, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101508 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от К. В. К., ЕГН **********, от гр. Б.,
ж.к. „Е.”, против РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ-Благоевград, ЕИК, с адрес: гр.
Благоевград , ул. „Братя Миладинови“ № 2, представлявана от П. И. Д..
Ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, въз основа на
трудов договор, по силата на който е заемал длъжността „Д. на РЗИ-Благоевград“. Сочи, че
със заповед № РД-15-429 на министъра на здравеопазването, издадена на 26.05.2022г.,
трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от датата на връчване на
заповедта 31.05.2022г., на основание чл. 19а, ал. 2, във вр. с чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА - по
преценка на органа по назначаване. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно. В
подкрепа на тази си позиция излага твърдения, че уволнителната заповед не била издадена
от органа по назначаване, който не е положил и съответен подпис в нея. Заявява, че
подписът в заповедта не е на проф. С., посочена като неин автор. Ищецът изтъква още, че
след уволнението бил останал без работа, поради което му се дължало обезщетение за 6-
месечен период, за времето от 31.05.2022г. до 30.11.2022г. размер на 23 731,44 лв.
(съобразно допуснато изменение на размера на този иск). Претендират се и съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът намира уволнението за законосъобразно. Не оспорва факта, че ищецът е
работил при него по безсрочен трудов договор на длъжността „д. на РЗИ-Благоевград“ до
31.05.2022г., когато със Заповед № РД-15-429/26.05.2022г. на министъра на
здравеопазването, трудовото му правоотношение било прекратено. Счита, че е налице
основанието по чл. 19а, ал. 2, във вр. с чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА за прекратяване на процесното
трудово правоотношение. В подкрепа на тази си процесуална позиция излага доводи, че бил
налице фактическият състав за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото
основание.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните искови претенции:
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се претендира да бъде признато за незаконно и да
1
бъде отменено уволнението на ищеца от заеманата при ответника длъжност „директор на
РЗИ-Благоевград“, извършено със Заповед № РД-15-429/26.05.2022г. на министъра на
здравеопазването;
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с който се претендира ищецът да бъде възстановен на
заеманата до уволнението длъжност, и
- иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, имащ за предмет осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 23 731,44 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа поради уволнението, за периода 31.05.2022г. – 30.11.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.06.2022г., до
окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на съда от 07.09.2022г., с което
по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на
претенцията с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ).
1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е
необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на
уволнение. Фактическият състав на последното в хипотезата на чл. 19а, ал. 2 във вр. с чл. 19,
ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията (ЗА) включва кумулативно следните елементи: 1/
компетентен орган на работодателска власт е прекратил трудовото правоотношение; 2/
ищецът е бил на длъжност, представляваща орган на изпълнителната власт по смисъла на
чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА.
В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
Не е спорно между страните в настоящото производство, че те са се намирали в безсрочно
трудово правоотношение, в рамките на което ищецът е заемал при ответника длъжността
„директор на РЗИ-Благоевград“. Това обстоятелство се установява и от приетия като
писмено доказателство трудов договор № РД-15-18/05.01.2018г. (вж. съответно л. 3- л. 5 и л.
16-л. 18 от делото).
Видно е от Заповед № РД-15-429 от 26.05.2022г. (вж. л. 6 и л. 15 от делото), издадена от
министъра на здравеопазването, че трудовият договор между ответната община и ищеца
К.К. е бил прекратен, считано от датата на връчване на заповедта, поради преценка на
органа на назначаване и на основание чл. 19а, ал. 2 във вр. с чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА. Самото
връчване на това писмено изявление на работодателя е било извършено на К.К. на
31.05.2022г. в 11:00 ч., при условията на отказ за получаване на заповедта, което е
удостоверено с подписите на две лица – Г. С. и И. Т..
Установява се по делото, че до прекратяване на трудовото му правоотношение на
31.05.2022г., заеманата от ищеца длъжност представлява орган на изпълнителната власт по
смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА.
Спорно е между страните дали компетентен орган на работодателска власт е прекратил
процесното трудово правоотношение.
Настоящият съдебен състав намира, че прекратяването на трудовото правоотношение е
извършено от компетентен орган на работодателската власт. Аргументите за този извод са
следните:
Видно е от самата уволнителна заповед, че същата е подписана със запетая от заместник-
министъра на здравеопазването доцент доктор Б., като е посочено също, че той е определен
за заместник на министъра на здравеопазването професор А. С. съгласно Заповед за
заместване № РД-15-422 от 20.05.2022г.
По делото е прието копие от самата Заповед за заместване № РД-15-422 от 20.05.2022г. на
министъра на здравеопазването професор А. С., от която се установява, че на основание чл.
4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването и във връзка
със Заповед № КМ-121 от 03.05.2022г. на министър-председателя за командировка на
министъра на здравеопазването в Конфедерация Швейцария – гр. Женева е наредено на
заместник-министъра доцент доктор Л. Б. да осъществява правомощията и функциите на
2
министър на здравеопазването за периода от 22.05.2022г. до 28.05.2022г.
В случаите, когато работодателят е юридическо лице или неперсонифицирано образувание
(§ 1, т. 1 от ДР на КТ) работодателските функции (власт, включително правомощията да
прекратява трудови правоотношения, т.е. да уволнява работници или служители) се
осъществяват от името на работодателя от физическо лице, което е оправомощено
(натоварено) с тях по силата на нормативен акт или на вътрешно-организационен акт – с
изрични разпоредби от същите, или с оглед ръководната длъжност и/или функциите на
представителен орган, осъществявани от това физическо лице (което е най-честата
хипотеза), или по силата на делегиращ акт (заповед, пълномощно и пр.) на лице, което вече
е натоварено (оправомощено) с работодателските функции (в този смисъл са и разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 от 11.01.2013 г. на ОСГК на ВКС). Съгласно
горепосочения тълкувателен акт на ВКС Кодексът на труда не съдържа забрана за
упълномощаване /не изисква непременно личното действие на работодателя/ за
прекратяване на трудово правоотношение. При това положение е допустимо министърът на
здравеопазването да оправомощи с работодателските функции своя заместник-министър,
който временно да замества титуляря при отсъствие, включително поради командировка. В
тези случаи заместващият поначало (освен ако има изрични ограничения, установени със
съответния акт) осъществява в пълен обем работодателските функции, включително
правомощията да уволнява работници или служители, по време на отсъствието и докато
трае заместването – до завръщане на титуляря. През времетраенето на командировката
титулярят е поначало във фактическа невъзможност да осъществява работодателските
функции поради отсъствието си. Тази невъзможност е и правна – той се лишава от
упражняването на работодателската власт, включително от компетентността
(правомощията) да прекратява трудови правоотношения (да уволнява работници или
служители), тъй като през времетраенето на командировката той не може да осъществява
всички функции на заеманата от него длъжност при работодателя (поначало ръководна
и/или такава с представителни правомощия), а всички тези функции (респ. – част от тях, ако
има изрични ограничения в съответния акт, от който произтича заместването) се
осъществяват единствено от заместника му, тъй като именно това е и целта на заместването.
Налице е надлежно делегиране на работодателските функции (власт) от страна на министъра
на здравеопазването на неговия заместник-министър, докато титулярят е в командировка. За
определения период на заместването (в случая от 22.05.2022г. до 28.05.2022г.) заместващият
изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания. Заместващият разполага и с работодателска компетентност да наложи
дисциплинарно наказание, а по аргумент за по-силното основание, и за прекратяване на
трудовото правоотношение при останалите основания. Лицето, което замества титуляра,
притежава всички негови правомощия, освен тези, които са изрично изключени в акта за
заместване. В настоящия казус в заповедта за заместване не са били предвидени изрични
ограничения при осъществяването на работодателските функции от страна на заместник-
министъра на здравеопазването. В конкретния случай заместник-министърът, по силата на
заместването е придобил необходимата компетентност, притежавана от работодателя за
прекратяване на трудово правоотношение. Следователно заместник-министърът е
разполагал с правомощията да прекрати трудовото правоотношение на ищеца, като
подписаната от него уволнителната заповед е законосъобразна.
Предвид изложеното, предявеният по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна, като
незаконосъобразно, на уволнението на ищеца, е неоснователен и следва да се отхвърли.
2. Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ:
Основателността на тези искове е обусловена от установяване прекратяване на трудовия
договор в нарушение на закона и в този смисъл са поставени в зависимост от изхода на
конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Отхвърлянето на последния, налага идентичен
правен резултат и на претенцията за възстановяване на длъжност и за заплащане на
обезщетение, поради което, исковете следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските.
3
Предвид крайния изход на правния спор, на ищеца не се следват, претендираните от него
разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените
от ответната страна разноски в размер на 500 лв. за заплатено по банков път адвокатско
възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К. В. К., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.
„Е.”, против РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ-Благоевград, ЕИК, с адрес: гр.
Благоевград , ул. „Братя Миладинови“ № 2, представлявана от П. И. Д., искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1– 3 КТ за признаване на незаконността и отмяната на уволнението на ищеца от
длъжността „директор на РЗИ-Благоевград“, извършено на основание чл. 19а, ал. 2 във вр. с
чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА и със Заповед № РД-15-429/26.05.2022г. на министъра на
здравеопазването, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на
РЗИ-Благоевград“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 23 731,44
лв. за периода 31.05.2022г. – 30.11.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба – 28.06.2022г. до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. В. К., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „Е.”,, да
заплати на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ-Благоевград, ЕИК, с адрес: гр.
Благоевград , ул. „Братя Миладинови“ № 2, представлявана от П. И. Д., сумата от 500 лв.
/петстотин лева/ – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от 21.09.2022г., която дата е била обявена от съда на страните, на основание
чл. 315, ал. 2 ГПК.
Да се връчи, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, препис от съдебния акт на страните по делото,
като в съобщението, с което се извършва връчването, изрично да се отбележи, че
решението подлежи на обжалване, както е посочено в него.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4