№23
гр.Силистра 12.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на шести март
през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Данаила Георгиева и в присъствието
на прокурора .като разгледа докладваното от .. Т. Василева .... в. гр. дело № 31 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявена е въззивна жалба от Г.К.Г.
с ЕГН ********** и Р.А.Г. ЕГН **********,***, чрез процесуален представител,
против решение № 208 от 20.12.2017г. по гр.дело №243/2017г. на Дуловския
районен съд, с което е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск от тях срещу ответниците Н.Н.Б.
и Ф.М.Б., да се признае за установено, че към датата на одобряване на
кадастралната карта на гр.Дулово със със Заповед РД-18-51 от 31.082007г. на
Изпълнителния директор па АГКК е допусната грешка при заснемането на имотната
граница между поземлен имот с идентификатор: 240.30.501.1975 от една страна и
поземлен имот с идентификатор: 240.30.501.1974 от друга и че са собственици на
реалната част от поземлен имот с идентификатор:240.30.501.1974 с площ 57кв.м. - реална част, разположена
непосредствено до граница на двата имота, включена неправомерно в имота на
ответниците, като неоснователен и недоказан, ОСЪДИЛ Е ищците да заплатят на
ответниците сумата от 800.00лв. разноски по делото на двамата ответника, както и да заплатят да заплатят по сметка на
вещи лица сумата от 200лв. по изготвеното заключение на вещо лице. В жалбата се
твърди, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон,
както и при нарушение процесуалния закон, и е необосновано с оглед събраните по
делото доказателства. Жалбоподателите молят въззивната инстанция да го отмени и
вместо него да постанови друго решение с което да уважи исковата им претенция
за отстраняване на фактическа грешка в кадастралната карта на града при
заснемането на имотната граница между поземлените имоти , претендират и
разноски по делото пред двете инстанции.
Ответниците по жалбата и по предявения пред районния съд иск Н.Н.Б. с ЕГН********** и Ф.М.Б. с ЕГН********** ***, са депозирали писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, чрез процесуален представител, като считат, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което молят да бъде потвърдено.
Страните не се явиха в съдебно заседание пред тази инстанция.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е съобразена с процесуалните изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени срокове, поради което е допустима.
Пред настоящата инстанция въззивниците и ищци в първоинстанционното производство Г.К.Г. с ЕГН ********** и Р.А.Г. ЕГН **********,***, чрез процесуален представител, претендират съдът да признае за установено по отношение на ответниците Н.Н.Б. с ЕГН********** и Ф.М.Б. с ЕГН********** ***, че към датата на одобряване на кадастралната карта на гр.Д.със Заповед РД-18-51 от 31.08.2007 г е допусната грешка при заснемането на имотната граница между поземлен имот с идентификатор 24030.501.1975 от една страна и поземлен имот с идентификатор 24030.501.1974 от друга и че са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор 24030.501.1974 година с площ от 80 кв.м.- разположена непосредствено до границата на двата имота, включена неправомерно в имота на ответниците. Впоследствие претенцията е изменена до 57 кв.м. от дворното място на ответниците.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, с нотариален акт № 52 от 14.05.1960 година бащата на ищеца Г.К. – Кольо Г. Василев е закупил дворно място с площ от 1 360 кв.м., съставляващо по рег.план на гр.Дулово, обл. Силистренска, .два парцела – парцел VII и парцел VIII като площта по скицата при тази сделка е съответно 611 и 739 кв.м. През 1966 година Кольо Г. отстъпил правото да построи жилищна сграда на сина си Г.К. и съпругата му върху парцел XV – 483, който е с площ от 560 кв.м. На 11.11.1983 година въззивникът и съпругата му прехвърлили на бащата на първия с договор за замяна този имот за сметка на другия останал му парцел от дворното място. Междувременно, населеното място – гр. Дулово, е с нов плат и тези имоти са вече УПИ VII – 483 , в кв. 63 с площ от 611 кв.м., и УПИ VIII – 483, с площ от 739 кв.м., като цялото дворно място е от 1350 кв.м. С тази замяна бащата става собственик на 611 кв.м. според скицата , а въззивникът Г.К. - на 739 кв.м. Последва нова обратна замяна на 26.06.1986 година двамата като по скица имот седми е с площ от 754 кв.м., а имот осми е с площ от 610 кв.м., а цялото дворно място е с площ от 1364 кв.м. По новия план на гр.Дулово от 10.01.1989 година дворното място е с нова номерация като вместо УПИ VII – 493 e станал УПИ XIV – 807 с площ от 680 кв.м., а УПИ VIII – 483 e станал УПИ X – 807 , площ от 786 кв.м. по скица цялото дворно място е от 1396 кв.м. Приложен е НА, съгласно който на 12.10.1990 година Кольо Г. и съпругата му даряват на другия свой син Георги К. ½ идеална част от УПИ X – 807 с площ от 680 кв.м. по документ, а по скица 786 кв.м. С НА.№ 13016.03.2007 година ,том втори, рег.№ 1633, дело № 243 от 2007 година двамата братя продали този парцел на Н.Н.Б. , ответницата по иска и по въззивната жалба, като по документ имотът е 680 кв.м. , а по скица 786 кв.м. Приложен е протокол за трасиране, означаване и координиране, съгласно който на 10.03.2008 година по молба на Н.Б., правоспособно лице е извършило трасиране, означаване и координиране на границите на поземлен имот с идентификатор 24030.501.1974, каквото обозначение приема по новия план на гр.Дулово УПИ X – 807 . Въз основа на постъпило заявление от Н.Б. е издадена Заповед №КД-14-19-284/04.09.2013 г. на началника на СГКК, гр. Силистра, с която е изменен кадастралния план за този имот относно съборени стари и построени нови жилищни сгради, като имота е обозначен с площ от 767 кв.м. От заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза е видно, че след заснемането на процесните имоти на място, по имотните граници се установява, че към 19.11.2017 година имот с идентификатор 24030.501.1974 е с площ от 779 кв.м., а имот с идентификатор 24030.501.1975 е с площ от 627 кв.м.
Въз основа на събраните доказателства се установява, че още при придобиването на имота от праводателя на ищеца Кено К. – неговият баща Кольо Г., имотът не е отговарял на посоченото в нотариалния акт като площ, защото е бил с 10 кв.м. по малка. Впоследствие, собственикът на имота е променил и формирал придобития имот в два нови парцела, които са били с променена посока на излаз, като е отстъпил правото на строеж върху площ от 560 кв.м. и е формирал друг с площ от 680 кв.м. Тази площ съответства във всички сключени сделки като заменки, дарения и покупко - продажби. От свидетелските показания, събрани пред районния съд и протокола за трасиране, обозначаване и координиране от 2008 година, се установява, че оградата е съществувала още преди отчуждителната сделка в която участва единия ищец и той не се е противопоставил на това. На това основание е била издадена заповед за събарянето на построените в парцела построени стари сгради. Следователно, както и районният съд приема, спорните 57 кв.м. никога не са били включвани в пределите на парцел 24030.501.1975. Съдът счита, че е правилно и другото заключение на районния съд, че не се установява кадастрална грешка, Неоснователна е и претенцията за отстраняване на фактическа грешка при изготвянето на кадастралната карта на града. Според устните обяснения на вещото лице при приемане на назначената от първоинстанционния съд Съдебно –геодезична експертиза, и двете страни владеят повече от това, което притежават по документ за собственост, като това разрастване за сметка на съседни имоти, а не, поради кадастрална грешка. В контекста на това заключение, ОС счита, че съвсем в унисон с посоченото в жалбата Решение № 303 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5179/2013 г., I г. о., ГК, , съгласно което в ЗКИР се прави разлика между данните за недвижимите имоти и данните за вещните права върху тях, първите от които се получават от кадастъра( и са от техническо естество), а вторите от имотния регистър( касаещи правния статут на имота) е и извода на съда за неоснователност на исковата претенция. Именно поради това, защото изводите за вещни права върху недвижими имоти следва да се основават на преценка на документи, от които се установява годен придобивен способ, а доказателствената сила на данните, които се съдържат в кадастъра и имотния регистър, за правния статут и вещните права върху недвижими имоти е производна на доказателствената сила на документите, в които данните се съдържат, които удостоверяват основанието за придобиване на тези права, в настоящия казус се налага извода за неоснователност на предявения иск.
Пред тази инстанция не бяха развити съображения, които да водят в промяна на изводите на първоинстанционния съд, поради което и правилно е отхвърлен предявения иск.
Като споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, развити подробно в тази насока и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК съдът счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Пред тази инстанция ответниците са направили искания за разноски, но няма данни за техния размер, поради което и такива не следва да се присъдят.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208 от 20.12.2017г. по гр.дело №243/2017г. на Дуловския районен съд
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.