Определение по дело №82/2021 на Апелативен съд - Пловдив

   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 260101                                                                                                   гр. Пловдив, 19.02.2021 г.        

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на деветнадесети февруари  две хиляди двадесет и първата година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ :  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                                               ДЕНИЦА СТОЙНОВА

 

            сложи за разглеждане докладваното от чл. съдията М.Рангелова ЧНД № 82 по описа за 2021 г.

 

Въззивното производство е образувано по жалба на пострадалите Е.Д. и В.Д., депозирана чрез упълномощения от тях адв. Ч., срещу определението по ч.н.д. № 2593/20 г. по описа на ПОС, с което е оставена без разглеждане тяхната жалба, подадена чрез същия адвокат, срещу постановлението на ОП-Пловдив от 03.09.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 344/16 г. на *, след което производството по споменатото частно дело е прекратено.

В жалбата се критикува преценката на първата инстанция за просрочване на жалбата срещу прекратителното постановление. Твърди се, че пострадалите са получили уведомление за обжалваемостта на постановлението на 14.12.2020 г., следователно не са били в просрочие на 21.12.2020 г., когато жалбата им, подготвена от адв. Ч., е изпратена по куриер. Същевременно се възразява срещу решението на прокуратурата да не уведоми самия адв. Ч. за прекратителния акт, въпреки че още през 2016 г. е представил пълномощно, подписано от двамата Д.. Иска се отмяна на атакуваното определение.

Апелативният съд в настоящия състав, след като се запозна с данните по делото и прецени изложената в жалбата аргументация, както и съображенията в атакуваното съдебно определение, прие, че жалбата е основателна.

На първо място следва да се посочи, че авторът на постановлението за прекратяване на споменатото следствено дело е бил прав да уведоми за своя акт единствено пострадалите, двама от които са Е.Д. и В.Д.. Те са самостоятелни субекти на наказателния процес и имат визираното в чл. 243, ал. 4 НПК право да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство, от което задължително им се изпаща препис.

Не се споделят съображенията на адв. Ч., че неуведомяването му за изготвеното прекратително постановление нарушавало неговите права на повереник. Изтъкнатото възражение не държи сметка на лимитативността на изброяването в чл. 243, ал. 4 НПК относно субектите, които трябва да бъдат уведомени за прокурорския акт. В тази норма се сочи и кой има право на обжалване – това са същите изброени субекти. Повереникът на пострадалите не е в очертания кръг. В общата част на НПК също няма разпоредба, която да визира негово право на обжалване, реализуемо независимо от правото на доверителите му. Самостоятелно право на обжалване има защитникът. То е визирано в чл. 99 НПК, към който не се съдържа препращане в разпоредбата на чл. 100, ал. 3 НПК, посветена на повереника.

Жалбата обаче е основателна по друга причина. В случая Е. и В. Д. са получили преписи от постановлението, в което е посочен срокът за обжалване от седем дена. Получили са ги с посредничеството на Български пощи на домашните си адреси – Е.Д. на 10.09.2020 г., а В.Д. – на 09.09.2020г. Първоинстанционният съд не е прав в мнението си, че срокът за обжалване е започнал да тече от тези дати. Пострадалите Е. и В. Д. са упражнили своите права в образуваното досъдебно производство, като не само са упълномощили повереник, но и изрично са посочили неговия адрес като свой адрес на призоваване в страната – гр.*, п.к. *, л.“*“ № 2А, ет.8 (вж. молбата на л. 159 от том 2 ДП). В случая е било много важно да се зачете тяхната воля относно въпросния адрес, защото са неграмотни (видно от начина на упълномощаване на адв. Ч. – с поставяне на отпечатък от палец, удостоверено от нотариус – л. 161 и 162 от том 2 ДП). След като са неграмотни, значи не са схванали съдържанието, предназначението и въобще последиците на изпратения документ, нито неговата обжалваемост в 7-дн. срок. Следователно незачитането на тяхното желание да бъдат уведомявани за хода на наказателното производство на адрес, различен от домашните им адреси, в конкретния случай води до липса на връчване по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК. А след като това е така, значи срокът на обжалване на постановлението на ОП-Пловдив не е започнал да тече за тях. След като не е започнал да тече, значи жалбата, оформена и депозирана от адв. Ч. на 21.12.2020 г., не се оказва просрочена.

Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а първоинстанционният съд следва да разгледа по същество жалбата от 21.12.20 г. на Е. и В. Д. срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство.

По делото е постъпила и втора жалба – от адв. К. С., повереник на пострадалите Д.Д. и Г.Д.. В жалбата се атакува същото определение, като се твърди, че са злепоставени правата на посочените пострадали. Тази жалба не може да бъде разгледана, защото в атакуваното определение става дума единствено за пострадалите Е. и В. Д., които единствено са жалили  и прокурорския акт.

По  изложените съображения Пловдивският апелативен съд

 

                                                О  П  Р   Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определението по ч.н.д. № 2593/21 г. по описа на ПОС, с което е оставена без разглеждане жалбата на Е. и В. Д., подадена чрез адвокат Ч., срещу постановлението на ОП-Пловдив от 03.09.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по сл. дело № 344/16 г. на *.

 ВРЪЩА делото на ПОС за разглеждането му по същество.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

                                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                      

 

ЧЛЕНОВЕ :