Р
Е Ш Е Н И Е
№288 16.10.2020
год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на седемнадесети
септември
две хиляди и двадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка
Петкова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №265 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „Монидес“ООД, представлявано от управителя Ч.Р.Ч. против решение №197/30.06.2020 год., постановено по а.н.д. №59 по описа за 2020 год. на Районен съд Казанлък. С решението е потвърдено наказателно постановление №К-0047917/27.05.2019
год. на Директора на Регионална дирекция на комисията за защита на
потребителите гр. Пловдив с наложено на „Монидес”ООД административно
наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 000.00
лв. на основание чл.214 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за
нарушение на чл.214 от същия закон. От
фактическа страна от наказващият орган е прието, че при извършена проверка на 12.02.2019 год. в ресторант семеен
хотел „***“,
находящ се в с. ***, обл. Стара Загора е установено, че в провереният обект се предоставя туристическа
услуга ресторантьорство. На видно място в обекта е поставена категорийна
символика, включваща табела с вида и категорията на обекта, както и
удостоверение №00144 за утвърдена категория „две звезди“ за ресторант с
капацитет 80 места. Удостоверението е издадено на 08.10.2013 год. от Община ***
и е със срок на валидност до 08.10.2018 год., което към датата на проверката е
с изтекъл срок на валидност. В хода на проверката е представено заявление за
категоризиране на заведение за хранене и развлечения с вх.№50-889-2 от 11.01.2019
год. на Община ***. Гореописаното заявление е подадено от търговеца,
стопанисващ семеен хотел „***“, „Монидес“ООД, за ресторант с категория две
звезди за 80 бр. седящи места, на адреса на хотела. На 06.03.2019 год. е
представено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране с
№159 от 11.02.2019 год. със срок на валидност до 11.04.2019 год. На 12.02.2019
год. е установено, че търговецът „Монидес“ООД предоставя туристическа услуга
ресторантьорство в туристически обект – заведение за хранене и развлечения,
находящ се в хотел „***“, с. ***, в който не е поставено на видно място
временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически
обект, с което е нарушил чл.214 от Закона за туризма..
За да потвърди наказателното постановление Районен съд Казанлък е приел, че е налице безспорното установяване на нарушението, а в производството по
неговото налагане не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установените по делото факти несъмнено
водят до извода за наличието на всички съставомерни елементи от фактическия
състав на административното нарушение по чл.214 от Закона за турзима. Всичко това е мотивирало въззивният съд да постанови решение за потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление.
С касационната жалба се изразява несъгласие с постановеното решение. Не се
оспорва факта, че към момента на проверката е формално извършено нарушението,
но счита че са налице всички предпоставки за квалифицирането на деянието като
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли
от съдът, да отмени решението на Районния съд като незаконосъобразно и да се
постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Ответника по Комисията за защита на потребителите – Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора, не изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след
извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Решение №197/30.06.2020 год.,
постановено по а.н.д. №59 по описа за 2020 год. на Районен съд Казанлък е валидно и допустимо и е постановено в съответствие с приложимия материален
закон.
При извършена служебна проверка не
се установиха допуснати процесуални нарушения при разглеждането на делото пред
районният съд. Решението е постановено от надлежен състав на районният съд, в
рамките на неговата компетентност.
Всички релевантните за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административно-наказателната отговорност, са установени и описани в наказателното
постановление. Нито в акта за установяване за административно нарушение, нито в
наказателното постановление е посочена правилната материално правна разпоредба,
която е нарушена. Като такава се сочи разпоредбата на чл.214 от Закона за
туризма, която обаче е санкционната такава, съгласно която норма лице, което не
постави временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или
категорийна символика за туристическия обект по чл. 3, ал. 2, т.1, т. 2 и т. 3
на видно място, съответно па територията на обекта се наказва с глоба в размер
от 500.00 лв. до 1000.00 лв.,, а на едноличните търговци и юридическите лица се
налага имуществена санкция се наказват с имуществена санкция от 1 000.00
лв. до 3 000.00 лв. Задължението за поставянето на такава табела се
извлича от разпоредбата на чл.132, ал.1 от ЗТ, съгласно която на
категоризираните места за настаняване и прилежащите към тях заведения за
хранене и развлечения, самостоятелни заведения за хранене и развлечения,
туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални и
прилежащите към тях заведения за хранене се издава категорийна символика в
зависимост от техния вид и категория, включва удостоверение и табела, които се
поставят на видно място в обекта. Тази норма обаче не е приложима в конкретния
случай, тъй като не е поставено временното удостоверение, което деяние е
предвидено като наказуемо в чл.214 от Закона за туризма.
По аргумент от чл.3, ал.2, т.2 от
ЗТ туристически обекти са заведенията за хранене и развлечения (самостоятелни и
прилежащи към места за настаняване) - ресторанти, заведения за бързо
обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове; а съгласно §1, т.32
от ДР на ЗТ - „Ресторант“ е заведение, в което се предлагат кухненска и
сладкарска продукция, алкохолни и безалкохолни напитки. При така очертаната
нормативна регламентация следва извода, че за наличието на съставомерно от
обективна страна деяние по повдигнатото на „Монидес“ООД административно
обвинение за допуснато нарушение, квалифицирано по административнонаказателния
състав на чл.214 от ЗТ, е необходимо
кумулативното наличие на две фактически предпоставки, а именно 1.
предоставянето на туристическа услуга в туристически обект, подлежащ на
категоризация и 2. този обект да не е поставена на видно място временното
удостоверение за обекта. Всички тези факти са установени по делото.
Не основателно е оплакването за
наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН: правната норма предвижда, че за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание. В тези случаи следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от т НК. Нормата на чл. 11 от ЗАНН урежда правната
възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно да се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда
друго. В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието маловажен
случай, поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено
административно нарушение като маловажен случай да се изведат от чл. 93, т. 9
от НК. Легалното определение на маловажен случай по чл. 93, т.9 от НК
предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От
анализа на цитираната правна норма следва, че за да се направи извод по въпроса
дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да
се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици,
характерът на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението,
всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Според чл. 93, т.9 от НК
маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да
се преценяват от съда конкретно и въз основа на събраните по делото
доказателства, при всеки случай на административно нарушение. Касационният съд
приема, че маловажен случай ще е налице, само ако съвкупната преценка на
посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, действително административното
нарушение, за което е санкционирано дружеството не следва да се квалифицира
като маловажен случай независимо, че нарушението е извършено за първи път.
Обстоятелството, че удостоверението за категоризация на обекта е изтекло на
18.10.2018 год., а заявлението за новата категоризация е подадено едва на
11.01.2019 год., както и че от тази дата до датата на проверката 12.02.2019
год., касаторът не е предприел действия да се снабди с временно удостоверение,
което да постави на видно място, изключват приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложените съображения
съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което
обжалваното решение следа да бъде оставено в сила.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ
от
АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №197/30.06.2020
год., постановено по АНД №59/2020 год. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.