Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Пловдив, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
АТАНАСКА АНАСТАСОВА
При секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното
от съдия Маркова ВНЧХД №777/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
частния тъжител М.К. срещу Присъда №26/28.01.2020г., постановена по НЧХД № 5564/2019г.
по описа на ПРС, ХІV –ти н.с.
С присъда №26/28.01.2020г., постановена по НЧХД № 5564/2019г. по описа на ПРС, ХІV –ти н.с, е признал подсъдимия: М.Т.К. за невиновен в
това на 08.06.2018г. в с.В, обл.Пловдив да е причинил на М.Т.К. лека телесна повреда – болка и страдание без
разстройство на здравето, изразила се в причиняване на три броя охлузвания, престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото
обвинение.
На
осн. чл.190 ал.1 от НПК частната тъжителка е осъдена да заплати направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева на подсъдимия М.Т.К. и по сметка на Районен съд гр.Пловдив
сумата от 100/сто/ лв. разноски по делото.
Срещу
постановената присъда е постъпила жалба
от частната тъжителка, с която
присъдата се атакува като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Иска се
присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимия да
бъде осъден за извършено престъпление по
чл. 130, ал. 2 от НК. В срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило и допълнително
становище от частния тъжител, в което са подробно развити аргументите във
връзка, с които се поддържа искането за отмяна на присъдата като неправилна и
незаконосъобразна.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция частната тъжителка – М. К., редовно призована не се явява. Поверениците
й- адв. П. и адв. Кавърджикова поддържат жалбата и допълнението към нея. Твърдят,
че неправилно са интерпретирани доказателствата от страна на РС-Пловдив,
доколкото от показанията на свид. Г.И., свид.Г.Г. и обясненията на подс.М.К. се
установява, че между подсъдимия и тъжителката е имало съприкосновение, при
което той я е бутнал на земята, тя е паднала на лявата си страна и са
настъпили телесни увреждания. Сочи се,
че е неправилен извода на първостепенния съд, че причинените на частната
тъжителка увреждания са настъпили в резултат на падането й от колелото, а не от
повторното бутане на пострадалата от подсъдимия, предвид заключението на вещото
лице, което не изключва вероятността да са получени при повторното й падане.
В
съдебно заседание адв.П. пледира, че неправилно съдът е приел, че
телесните увреждания на тъжителката са причинени по непредпазливост от подс.К.,
доколкото и показанията на свид. Г.Г. и заключението на вещото лице категорично
обосновават извод, че с действията си
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.130 ал.2 от НК.
Защитникът на
подсъдимия –адв.Г. моли присъдата на
първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи, че анализа на събраните по делото
доказателства направен от
РС-Пловдив е правилен, както и извода,
че телесните увреждания ако са причинени с лекия автомобил то деянието е несъставомерно
по чл.130 ал.2 от НК. Моли да им бъдат присъдени направените по делото разноски
пред въззивната инстанция.
Подсъдимият моли да бъде признат
за невиновен, като отрича да е съпричастен към деянието, в което е обвинен.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните
в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл.
313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по
посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено
следното:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е
насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови
присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и
категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Т.К.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно
специално образование, женен, пенсионер по болест, живущ ***, ЕГН **********.
Подсъдимият М.К. и частната тъжителка М.К. ***, но били във влошени
взаимоотношения, поради което и подсъдимия избягвал контакти с нея. На
08.06.2018г. сутринта той излязъл заедно със свид. Д.Т., с която живее на
семейни начала, от дома им. Двамата се качили в лек автомобил марка „Сеат“ с
рег.№ ***, за да я закара на работа. Подс.М.К. управлявал лекия автомобил, а
свид. Д.Т.била на предна дясна седалка.
В това време тъжителката също била излязла от дома си и се придвижвала на
велосипед по улица в селото. Подсъдимият я наближил и с предната част на
автомобила бутнал тъжителката. Тя паднала от колелото на земята, на лявата си
страна, като се ударила в областта на лява лакътна става, лява предмишница и
лява коленна става.
Подс. К. слязал от автомобила и се приближил към нея, в това време
тъжителката К. се изправила и между двамата възникнало спречкване, при което
подсъдимия я блъснал и тя паднала отново на
земята.
В близост до случващото се бил свид. Г.Г., който бил паркирал автомобила си
на около 30-40м. от тях, както и свид. Г.И..
Подсъдимият се качил на колата и закарал свид. Д.Т. до работното й място, а
тъжителката отишла до катедрата по съдебна медицина в УМБАЛ „Св.Г.“***, където
била прегледана и освидетелствана. Било й издадено съдебно медицинско
удостоверение № 612/2018г., в което било отбелязано, че са й приченени
охлузвания по лява лакътна става, лявата предмишница и лявата коленна става.
За случило се М.К. сигнализирала органите на реда. Било
образувано досъдебно производство № 251/2018г. по описа на РУ-Труд, пр.преписка
№ 5408/2018г. На 15.04.2019г. било изготвено постановление за спиране на
наказателното производство, с което М.К. ***, че тъй като се касае за
престъпление от частен характер може да подаде тъжба в съда в шестмесечен срок. На 11.09.2019г. М.К. ***, поради което на 30.10.2019г. досъдебното
производство било прекратено.
В хода на
съдебното следствие е назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза, от чието заключение се установява,
че на 08.06.2018г. в с.В на М.К. са били
причинени следните травчатични увреждания: охлузване по задната повърхност на
лявата лакътна става със забелване на епидермиса, охлузване по предната
повърхност на лявата коленна става и охлузване по задната повърхност на лявата
предмишница. Вещото лице е посочило, че описаните травматични увреждания са
причинени по най- общия механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет и по
конкретно чрез тангенциално действие на такъв предмет. Същите по медико-
биологичен признак са довели до болка и страдание без причиняване на
разстройство на здравето.
Възприетата
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, които
са детайлно и подробно разгледани от РС Пловдив, като съдът е дал аргументиран
отговор, кои доказателства приема за достоверни, кои не и защо. Мотивите на
съда относно това кои доказателства кредитира и въз основа на какви
съображения, както и изградената от тях фактическа обстановка се споделят и от
настоящата съдебна инстанция.
Правилно ПРС е кредитирал
гласните доказателства- показанията
на свидетеля Г.Г., като е отчел, че същият е незаинтересуван от изхода на
делото лице. В тази насока наведеното пред въззивната инстанция твърдение, че
същият е забелязан от подсъдимия да излиза от дома на тъжителката, след
прочитане на присъдата на РС-Пловдив, не се доказаха. Настоящият съдебен състав
счита, че показанията на свид. Г.Г. следва да се кредитират с доверие като
хронологично последователни, обективни, излагащи механизъм на настъпване на
телесните увреждания на тъжителката, който не обслужва тезата нито на
подсъдимия, нито на пострадалата. Доколкото първия категорично отрича да е
блъскал пострадалата, а тъжителката К. сочи в тъжбата си, че ги е получила при
блъскането си на земята от подс.К..
Обосновано са кредитирани с
доверие показанията на свид. Я.В., в които същия излага характеристични данни
за подсъдимия, както и писмените доказателства по делото – СМУ №612/2018г.,
Решения на ТЕЛК, Постановление за спиране и прекратяване на наказателното
производство и справка за съдимост, частично от обясненията на подс. М.К.,
показанията на свид. Д.Т. и Г.И., както и заключението на съдебно медицинската
експертиза.
Правилно първостепенния съд не е
кредитирал с доверие показанията на свид. Д.Т., в частта относно отправени
обиди от тъжителката към подсъдимия и изложения от нея механизъм на падане на К.,
като е посочил, че показанията й не кореспондират с показанията на свид. Г.,
както и заключението на СМЕ и предвид обстоятелството, че живее на семейни
начала с подсъдимия, поради което и се явява заинтересувана от изхода на делото.
Показанията на свид. И. правилно не са ценени
с доверие от първостепенния съд. В тях същата е посочила, че макар подсъдимия
да е протегнал ръце към тъжителката, която го е връхлитала с колелото си и е
паднала, не е имало контакт между тях. Това й твърдение противори на
елементарната житейска логика, доколкото не е ясно в такъв случай, каква е
причината тъжителката да падне на земята от колелото, а и е в противоречие с
обясненията на подсъдимия, който твърди, че я е хванал за раменете и тя е
седнала на седалищните си части.
Обосновано след съпоставка със
събрания по делото доказателствен материал не са ценени с доверие обясненията на
подс.К. в частта относно бутнал ли е с лекия си автомобил тъжителката, като некореспондиращо със
заключението на СМЕ, показанията на свид. Г. и твърдението му, че избягва
контакти с тъжителката и нейните близки предвид усложнените им взаимоотношения.
Предвид изложеното не се възприемат
изложените от защитата аргументи за неправилна интерпретация на
доказателствения материал във връзка с механизма на причиняване на телесното увреждане на тъжителката.
Правилно като компетентно
изготвено е ценено заключението на
съдебно медицинската експертиза и дадените от вещото лице разяснения в
съдебното заседание, от които се установява, че е възможно при падане наляво да
се получат уврежданията на тъжителката, както и че липсват данни за наслагване
на телесните нарянявания. Обстойно вещото лице е разяснило, че при падане от
колело върху неравна повърхност има вероятност да са по- големи охлузванията,
защото тялото се плъзга тангенционално с
пътната настилка.
При така възприетата и от
въззивния съд фактическа обстановка се
налага правния извод, че правилно е приложен и съответния на нея материален
закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. М.Т.К. не е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК, поради което
и на осн.чл.304 от НПК го е признал за невиновен.
Правилно първоинстанционния съд е
приел, че не е осъществен състава на престъплението, визирано в чл.130 ал.2 от НК, тъй като телесните увреждания са причинени на тъжителката К., след като подсъдимия
я е ударил при управление на моторно превозно средство. В глава ХІ раздел ІІ-ри
на НК е регламентирано като престъпление само умишленото и непредпазливо
причиняване на средна и тежка телесна повреда и смърт при настъпило пътно
транспортно произшествие. Леката телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 и ал.2
от НК не е визирана сред вредните последици, чието настъпване субсимира състав
на престъпление по този раздел.
Механизмът на причиняване на телесната повреда
на пострадата сочи, че е налице непредпазливост от страна на подс.К. спрямо
настъпилите от деянието последици. Същият не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че в резултат на
движението на управлявания от него лек автомобил в близост до велосипедист е
възможно, водача му да падне и да настъпят телесни увреждания. Причиняването
обаче на лека телесна повреда по непредпазливост, не е регламентирано като
престъпление в НК. За увреждането лицето може да отговаря за непозволено увреждане
по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
ПРС се е произнесъл правилно съобразно
разпоредбата на чл.190 от НПК, относно направените по делото разноски.
Пред настоящата инстанция са
направени разноски от подсъдимия за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв,
които съобразно разпоредбата на чл.190 от НПК следва да бъдат възложени в
тежест на частния тъжител, поради което и следва същата да се осъди да ги
заплати.
С оглед на изложеното
Пловдивският окръжен съд намира атакуваната присъда за обоснована и съответна
на събраните по делото доказателства. Не са налице основания за нейната отмяна
и изменение, поради което трябва да се
потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без
уважение.
С оглед на изложеното и на
основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№26/28.01.2020г., постановена по НЧХД № 5564/2019г. по описа на ПРС, ХІV –ти
н.с.
ОСЪЖДА М.Т.К. да заплати на
М.Т.К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 /седемстотин/
лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят
страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.