Р Е Ш Е Н И Е
№ /
2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
- ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІV състав , в
публично заседание на 15.04.2013г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИЯ МАРИНОВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
секретар :П.П.
разгледа докладваното от председателя на състава
гр. д. № 3344 по описа
за 2012г.
С решение 305 от 29.10.2012г. постановено по гр.д.№ 1440/
2011г. от Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, е отменено решение № 896 от 5.07.2011г. на Варненски окръжен съд по
в.гр.д.№ 1078/ 2011г. в частите, в които е отменено решение № 379 от
7.02.2011г. по гр.д.№ 10935 / 2010г. на Варненски районен съд, ХІІ състав, и е
постановено осъждане на „Пикадили” ЕАД да заплати на А.Л.Н. сумата 3 806 900лв.
, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за 2007г. по т.1 от
допълнително споразумение от
1.11.2000г., сключено с „Боляри” ООД и сумата 913 656 лв., представляваща
обезщетение за забава върху горепосоченото трудово възнаграждение за периода от
31.07.2008г. до 13.07.2010г. Делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на ВОС.
Въззивникът - А. Н., представляван от адвокат Ж. Я., поддържа възраженията в жалбата за неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове, на
основание чл.128, вр. чл.245 КТ, като основателни и
доказани, със законните последици.
Оспорват се изводите на съда, че споразумението от
01.11.2000г. няма характер на трудов договор, а представлява договор за
управление по смисъла на чл.280 от ЗЗД, с твърдения, че не е съобразена правната
квалификация на договора по влязло в
сила решение № 661 / 25.05.2010г. по гр.д.№ 479/ 2010г. ВОС . Претендира
разглеждащият съд да се произнесе конкретно по характера на споразумението и възникналите
с него управленски правомощия на ищеца. Представя
писмени бележки.
Въззиваемата страна-
„Пикадили” ЕАД, представлявана от адвокат И. К., оспорва жалбата. С изложените
аргументи по същество и в представената
писмена защита моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски. Счита, че
правната природа на договора за управление не е напълно изяснена , доколкото от
неговото съдържание следва , че той не представлява допълнително споразумение
към трудовия договор – липсват уговорки за работно време, трудова норма и
възнаграждението не е съобразено с изискванията на чл. 247 ГПК, коренно
различен от представените допълнителните споразумения с ищеца. Според въззиваемата страна договорът за управление поражда
облигационни отношения между ищеца и „Боляри” ООД , близки по съдържание до
мандатния договор и като такъв не може
да бъде предмет на правоприемство по
смисъла на чл.123 КТ . Развиват се съображения
за недоказаност на претенцията по размер, предвид заключенията на допуснатите съдебно-счетоводни експертизи.
Съставът на Варненския окръжен съд,
съобразно становищата на страните и доказателствата към делото, констатира :
Въззивният съд се
произнася по предявените кумулативно съединени искове от А.Л.Н. срещу
„Пикадили” ЕАД , за сумата 3 806 900лв., претендирана
като неизплатено трудово възнаграждение за 2007г. по т.1 от допълнително
споразумение сключено на 01.11.2000г. с „Боляри „ ООД , и сумата 913
656 лв. -обезщетение за забава върху неизплатеното трудовото възнаграждение,
изчислено за периода от 31.07.2008г. до 13.07.2010г.
В посочените части касационният съд е отменил решението на ВОС по в.гр.д.№ 1078 / 2011г. и върнал делото за ново разглеждане , на
основание чл. 293, ал.2 и 3 ГПК. С
решение № 2/13 от 04.01.2013г. ВКС е
оставена без уважение молбата на А.Н. за
поправка на очевидна фактическа грешка , за допълване и за тълкуване на
решение № 305/ / 29.10.2012г.
Производството е обвързано от постановеният правен резултат с решение № 305 от 29.10.2012г. и решение № 2/13 от 04.01.2013г. / постановено
по реда на чл. 247,250 и 251 ГПК / по
гр.д. № 1440 / 2011г. на ВКС, ІІІ г.о. и се провежда съобразно правилото на чл. 294 ГПК. Решението , с което делото е върнато на въззивния
съд, пределно ясно указва процесуалното действие, което следва да бъде извършено и обстоятелствата, които следва да
бъдат установени по този ред. Недопустимо е съдът да разширява по своя
преценка предмета на спора и да интерпретира по
друг начин дадените указания, чрез
включване на други периоди , освен посочения – 2007г.
І. По фактите , на които ищецът
основава претенцията за допълнително възнаграждение :
Доказано
е ,че А.Н. е назначен на длъжност „търговски директор”, с трудов договор №1/
01.09.1995г., сключен с „Боляри” ООД,, променена в „директор маркетинг и продажби „ с
допълнително споразумение от 31.08.2007г. Подписаните допълнителни споразумения от
01.10.2000г., 2.01.2002г., 01.2003г.
между същите страни се отнасят до промени в трудовия договор
относно размера на трудовото
възнаграждение и място на работа.
Със
заповед № 653/ 31.07.2008г. трудовото правоотношение е прекратено, на основание
чл. 326 КТ. Заповедта е издадена от представляващия „ Пикадили „ ЕАД , правоприемник
на стария работодател „ Боляри „ ООД , в
хипотезата на чл. 123а , ал.1 и 2 от КТ.
Съгласно
договор за управление от 01.11.2000г.
между „Боляри „ООД и Ал. Н. – търговски
директор , Н. има право да получава бонус- 5% от годишната нетна печалба на
дружеството, изчислена от финансовия директор и одобрена от управителните
директори, който ще се изплаща до края
на съответната финансова година , и в
случай на продажба на активите на „Боляри”ООД
Н. бонус 5% от премията, която ще се изчислява и одобрява по
същия ред и посочения в договора метод / продажна цена – общо пасиви –
неразпределени печалби/.
Претенцията
на ищеца е за неизплатено възнаграждение определено върху годишната нетна
печалба на дружеството, според него договорено
с допълнително споразумение от 01.11.2000г. Поставят се два съществени въпроси
: относно задължението на „Пикадили „ ЕАД – правоприемник на работодателя
„Боляри” ООД, да изплати договорено трудово
възнаграждение със стария работодател, и относно размера на претендирания бонус за 2007г. , изчислен
като 5% от годишната нетна печалба на „ Пикадили”ЕАД за финансовата 2007г. година.
По
първия въпрос съдът приема следното :
На
основание чл.123, ал.2 от Кодекса на труда
новият работодател е правоприемник на всички права и задължения , които
произтичат от трудовото правоотношение
към датата на промяната . За
„Пикадили” ЕАД в отношенията му с ищеца това са правата и
задълженията, породени от трудовия договор с „ Боляри „ ЕАД и допълнителните споразумения към него до
датата на промяната – 01.12.2003г. , настъпила със сключването на договор за
наем между „ Боляри” ЕАД / правоприемник
на „ Боляри” ООД/ и „ Пикадили” ЕАД / предмет на договора са търговски обекти
от веригата супермаркети „ Пикадили” в
град Варна , с оборудване и движими вещи
, с цел да се ползват по предназначение
/ .
Различни
са становищата на страните относно правната характеристика на договора от
01.11.2000г. сключен между „Боляри „ ООД
, представлявано от управителните директори Е.Т. и Г.П., и А.Н. – търговски
директор на дружеството . Възражението, че договорът няма елементи на допълващо споразумение към трудовия договор ,
направено от ответника в писмения отговор
се поддържа във въззивното производство.
При
подписване на договора е налице валидно
трудово правоотношение. Ищецът е заемал длъжността „ търговски директор” с фиксирано място на работа и трудово възнаграждение, неопределено работно
време по ТД №1/ 1.09.1995г. На 01.10.2000г. е подписано допълнително споразумение към ТД с изменение относно
мястото на работа и основното трудово възнаграждение. Подписаният на
01.11.2000г. договор за управление регламентира правото му на бонус от годишната печалба на
„Боляри” ООД и начин за изчисляване. Договорът от 01.11.2000г. не създава други задължения за Н.,
доколкото такива не са посочени и не могат да се извлекат от съдържанието на
предходните допълнителни споразумение. Единствено условие за изплащане на
възнаграждението е реализирана нетна печалба на дружеството за съответната календарна година.
С решение
№ 305/ 29.10.2012г. касационният съд се произнася по въпроса, по който е
допуснато касационно обжалване и разглежда хипотезата на правоприемство по чл. 123 а КТ във връзка със
задължението на работодателя за допълнително възнаграждение, уговорено като
процент от печалбата на дружеството, но дължимо за период следващ промяната на
работодателя. Прието е, че в периода на действие на договора за наем между „ Боляри „ ЕАД и „Пикадили” ЕАД , ръководният
служител трябва да реализира печалба за новия работодател, а последният да му заплати процент от печалбата, получена в
резултат от дейността на обособеното звено, което е отдадено под наем. Дадени са
указания за установяване на печалбата на „ Пикадили” ЕАД за 2007г., като база за изчисляване размера на
възнаграждението за същия период.
Правните
изводи на решението имат обвързваща сила за въззивния
съд и насочват разглеждането на спора . Според мотивите на определение № 417/: 20.03.2012г. по
допускане касационно обжалване на решение № 896/ 5.07.2011г. по в.гр.д. № 1978/
2011г. ВОС, договорът за управление има
характер на „допълнителното споразумение към трудов договор , с което се
договаря допълнително възнаграждение, а волята на страните по основните престации / предоставяне на работна сила срещу
възнаграждение / са включени в съдържанието на трудовия договор „.
Предвид становището
на касационния съд за гражданскоправния характер на спора, следва да отпаднат като
спорни за настоящият състав въпросите относно естеството на договора за
управление , сключен при действащо трудово правоотношение на ищеца с
работодателя, и волята на страните да договорят
нещо различно , но с този резултат. На същото основание да не се обсъждат неясните
клаузи в частта за договорената такса и задължението
на получателя да заплати данък върху договорения бонус, които са отклонения от общите
условия на трудовия договор – чл.270, ал. 1 и 3, чл. 272, ал.1 КТ за
реда по който подлежат на изплащане трудовите възнаграждения.
ІІ.
По размера на претенцията :
В
съответствие с указанията на касационния съд са допуснати две единични и една
тройна съдебно –счетоводни експертизи,
със задача да установят нетната печалба
на „Пикадили” АД за 2007г., размер на допълнителното възнаграждение по договора
от 01.11.2000г. и мораторната лихва за периода от
13.07.2008г. до 13.07.2010г. С определението от 12.02.2013г. задачата е разширена с нетната печалба
отчетена в трите обекта от веригата супермаркети „ Пикадили „ АД изброени в
договор за наем от 01.12.2003г. между „Боляри” ЕАД и
„Пикадили” ЕАД /.
1.Заключение
на вещо лице М.П., представено на 16.11.2012г., констатира, че за
финансовата 2007г. „Пикадили” АД е реализирало загуба от дейността за
ответния период . От индивидуалния финансов отчет на дружеството за годината,
приключваща на 31.12.2007г. , се установява , че „ Пикадили” АД е избрало да
прилага Международните стандарти за
финансови отчети , приложими в Европейския съюз . В одиторския доклад съставен
от независим одитор е дадена оценка за
обективността на финансовия отчет и съответствие с МСФО.
2.Заключение на вещо лице
М.М. , представено на 04.03.2013г. , след анализ на данните, които участват
при формирането на финансовия резултат за 2007г. / посочени в
таблица на с.2 от заключението / следва,
че за отчетната 2007г. финансовия резултат на „ Пикадили” АД е счетоводна загуба
/ нетна загуба в размер на 64 000лв.
По втория въпрос – участват ли при образуване
на нетната печалба останалите два вида – разликова/
оперативна, текуща / печалба и облагаема
/ фискална /печалба , и по какъв начин, вещото лице посочва, че счетоводните нормативи / МСС 12-
Данъци върху доходите , СС 12- Данъци от печалбата/ дефинират
понятието „ счетоводна печалба”,
идентично с понятието „ нетна печалба” , и облагаема печалба /
данъчна загуба . В годишната данъчна декларация по чл.92 ЗКПО вх.№ 2226/ 10000250 / 27.03.2008г.
ТД на НАП- ГДО , за отчетната 2007г. данъчният финансов резултат е 0.00лв., получен като разлика от общо приходи
и общо разходи от дейността и преобразуван за данъчни цели. Счетоводния
финансов резултат е загуба в размер на 63 583.57лв.
Вещото
лице не посочва нетната печалба в трите обекта от веригата супермаркети
„Пикадили” АД, поради това, че ползваната счетоводна програма „ Мак
Мастърс” не съставя отчети по отделни обекти за нетна печалба . В съдебно заседание на
11.03.2011г. вещото лице уточнява, че продажбата на материали и дълготрайни активи
се отчита общо за предприятието, не по
отделни обекти. Отчетност се води по отношение на стоките, и не включва
други приходи / разходи от дейността. По смисъла на Закона за
счетоводството / в редакцията за 2007г./ предприятието е отчетна единица с единен
отчет и единен финансов резултат.
3. Заключението на тройната
съдебно-счетоводна експертиза, представено на 05.04.2013г. потвърждава констатациите на другите две
заключения , че нетният финансов
резултат за 2007г. на „ Пикадили „ ЕАД е загуба в размер на 188 хил.лева. Дружеството
не е реализирало нетна печалба за 2007г.
Като пояснения към поставените
въпроси вещите лица посочват ,
че оперативната печалба представлява един от компонентите на нетната
печалба за годината , поради което няма знак за равенство между оперативен финансов резултат и нетен финансов
резултат. Облагаемата печалба – счетоводен резултат преди данъчното преобразуване и в конкретния случай не оказва влияние
върху нетната печалба за 2007г. Нетният счетоводен резултат за 2007г.
е формиран като към счетоводната загуба от 64 хИ.ди
лева са прибавени пасивите по отсрочени
данъци в размер на 124 хИ.ди лева, и представлява
крайния финансов резултат на дружеството за отчетната финансова година.
Формираният финансов резултат е в
цялост, доколкото няма нормативно
изискване да бъде начислен по обекти,
поделения и други . Допълнително в съдебно заседание на 15.04.2013г. вещите
лица поясняват ,че отделните обекти не
са данъчно задължени лица и не подават ГДД , само участват във формирането на
годишния финансов резултат на дружеството,
т.е. не реализират нетна печалба / загуба.
Безспорно
изводите на вещите лица относно годишния финансов резултат на дружеството за
2007г., в частност на нетната печалба за 2007г. съвпадат. Установено е, че
„Пикадили „ ЕАД не реализира нетна печалба за финансовата 2007г. и в годишната
данъчна декларация е отчело загуба от
дейността на дружеството . Тази констатация е потвърдена последователно във всички
експертизи, и дава основание за
разглеждащият състав да приеме за
доказан отрицателен финансов резултат за процесния
период- 2007година.
Договорът
урежда възможността ищеца да получи процент от нетната печалба на
дружеството. Терминът „ нетна „
печалба е еднозначно
разтълкуван от вещите лица като краен
финансов резултат на дружеството за
съответния период. При финансова
загуба от дейността за 2007г. ищецът не
може да получи възнаграждение в размер на 5% от нетната печалба на дружеството, тъй като такава не е
доказана. Доколкото основание за допълнително трудово възнаграждение /
договорено с работодателя / би било положителен
финансов резултат на дружеството в рамките на отчетната година,
то не е доказано.
С
изложените мотиви приема, че решението на първоинстанционния съд, с което искът
за сумата 3 806 900лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за
2007г. по т.1 от договора сключен с „Боляри „ ООД на 01.11.2000г. , и сумата 913 656 лв.- обезщетение за забава
за периода 31.07.2008г.- 13.07.2010г. , както и по отношение на съответните по
тези искове разноски, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски, претендирани за въззивна
инстанция в размер на 5
867лв. - т.3 от списъка по чл.80 ГПК , сметка за получена сума от „Пикадили”
ЕАД за осъщественото процесуални представителство .
На
основание чл. 78, ал. 5 ГПК т се произнася по възражението на прекомерност,
направено от процесуалния представител на въззивника,
като преценява следните обстоятелства : спорът е разглеждан като трудов, при
доказана фактическа и правна сложност. Изискването за минимален размер посочен в чл.7, ал. 1, т.1 от Наредба №1 /
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, не може да се
приложи в конкретния случай при
извършените процесуални действия , но следва да бъде съобразен, като се
определи адв.възнаграждение в размер на 2800лв.
Останалите претендирани суми,
представляващи извършени разходи пред ВКС – такси за допускане и разглеждане
на касационната жалба, не следва да се
присъждат, на основание чл. 83, ал. 1
т.1 ГПК . Не следва да се присъжда и сумата по т. 2 от списъка по чл.80 ГПК –
разноски пред районния съд , по която има произнасяне на ВРС и ВОС .
На основание чл. 271 ГПК
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 379 от
7.02.2011г. постановено по гр.д.№ 10935
/ 2010г. на Варненски районен съд, ХІІ състав, в частта, в която е отхвърлен иска на А.Л.Н. срещу „
Пикадили” ЕАД за сумата 3 806 900лв. , представляваща незаплатено трудово възнаграждение за 2007г.
по т.1 от допълнително споразумение /
договор за управление / от 1.11.2000г., сключено с „Боляри” ООД, и за сумата
913 656 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, изчислено
за периода от 31.07.2008г. до 13.07.2010г., както и за съответните разноски.
ОСЪЖДА А. Л.Н., ЕГН- **********,
с адрес-***, да заплати на „ Пикадили” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Варна, ул.” Битоля” №1 А , сумата 2800 / две хИ.ди
и осемстотин / лева , на основание чл. 78, ал.3 и ал. 5 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.