РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 880/4.4.2023г.
гр. Пловдив, 04 април 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 385 по
описа за 2023 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството по делото е по реда на Глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по искова молба, предявена от С.Й.С., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение в размер на 40 000 лв., за претърпени от него неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни болки
и страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в периода от 25.10.2017 г. до 15.10.2020 г. в Затвора
гр. Пловдив, или общо 1087 дни, чрез назначаването му на работа през същия период без ищецът да е имал
влязла в сила присъда
Тук е мястото да бъде уточнено, че доколкото сумата
в размер на 50000 се претендира като обезщетение за неимуществени вреди за
целия исков период, настоящият съдебен състав приема, че претендираното
дневно обезщетение възлиза на 36,80 лв. (40000 лв. : 1087 дни = 36,26 лв. на ден).
2. При извършена служебна
проверка съдът установи следното:
На 09.11.2022 г., С.Й.С., с ЕГН **********, е подал, чрез адвокат С., в
Административен съд Пловдив искова молба срещу ГДИН, въз основа на която е
образувано адм. дело № 2890/2022 г. по описа на съда. Предмет на разглеждане по
посоченото дело е заявената от ищеца искова претенция срещу ответника
Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, за присъждане на
обезщетение в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за понесени
от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида,
огорчение, възмущение и внушаване на чувство на малоценност, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода и задържането под стража по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС в Затвора –
Пловдив, за периода от 15.01.2015 г. до 01.08.2016 г. и от 01.10.2017 г. до
01.10.2020 г., като конкретните проблеми, пред които е бил изправен ищецът
са подробно описани в исковата молба (л. 11 по делото).
В тази връзка по делото е изискано и представено съдебно удостоверение от
16.02.2023 г. за предмета и страните по адм. дело № 2890/2022 г. (производството
по делото към датата на издаване на съдебното удостоверение не е приключило с
влязъл в сила съдебен акт - л. 10).
3. Предявеният в настоящото производство иск от С.Й.С. срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София, следва да бъде квалифициран
като иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Съгласно посочената разпоредба
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС, т.е. на нарушения на забраната осъдените /респ.
задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите
претенции и по двете дела (настоящото и адм. дело № 2890/2022
г. по описа на съда), се изразява най-общо в поставянето
на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка
задържане под стража, което представяла нарушение по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
4. Тук именно е необходимо да се направи следното
уточнение:
Още в Решение от 27 януари 2015 г. по Дело
"НЕШКОВ И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", Европейският съд по правата на
човека (ЕСПЧ) обяви за порочна практиката на съдилищата да
изискват от ищците да разделят своите искове така, че да отразяват всеки
проблем, пред който са били изправени поотделно, и едва след това да се
пристъпи към разглеждането на всеки от тези искове отделно (параграфи 134, 203),
тъй като по този начин, съдилищата не разглеждат твърдените действия или бездействия
като довеждащи до нарушаване на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи ("Конвенцията") в съответствие с
принципите и стандартите, установени от Съда в неговата практика – която според
обстоятелствата може да изисква кумулативен подход.
Все в тази насока
е посочено в решението на ЕСПЧ, че нарушенията (по
чл. 3 от Конвенцията) в българските места за лишаване от
свобода не са предизвикани от изолирани инциденти или конкретния развой на
събитията във всеки отделен случай; те произхождат от широко разпространен
проблем, произтичащ от лошото функциониране на българската пенитенциарна
система и недостатъчните предпазни мерки срещу отношение, несъвместимо с чл. 3.
Именно след постановяване на Решението от 27 януари 2015 г. по Дело "НЕШКОВ И
ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" на Европейския съд по правата на човека, в ЗИНЗС бе
приета Част седма (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)
озаглавена „Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на
наказанията“, като в чл. 284, ал. 2 изрично е предвидено, че в случаите по чл.
3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Следователно, след като веднъж е предявен иск по чл. 284, ал. 1 във връзка
с чл. 3 ЗИНЗС за конкретен период, през който съответният лишен от свобода
и/или задържан под стража са били поставени в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража (които
не са изброени изчерпателно в закона), съдът е длъжен
да взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на всички условия, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, което
обуславя недопустимост на повторно предявяване на иска по чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 ЗИНЗС за същия период.
5. Въз основа на горното съдът приема, че по отношение на
част от исковия период е налице пълна идентичност между предявения по
настоящото дело иск и исковата претенция по адм. дело № 2890/2022 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, а именно: 1. страните (ищец С.Й.С., ответник
– Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София); 2.
основанието на двата иска – за ангажиране отговорността на държавата за
вредите, причинени на задържаното, съответно лишеното от свобода лице от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените и задържаните под стража
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража и 3. Отправеното до
съда искане и по двата иска - за присъждане на обезщетение за претърпени от С.Й.С.
неимуществени вреди в следния дублиращ се период: от 01.10.2017 г. до 01.10.2020 г. в Затвора -
Пловдив.
6. Съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК,
когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между
същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело
се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на
първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск. В случая настоящото дело се явява именно по-късно заведено.
7. При това положение, исковата молба, предявена от С.Й.С.,
с ЕГН **********,***, чрез адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, в частта, с която се иска присъждане на обезщетение в
размер на 39486,40 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни
болки и страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ поради назначаването му на работа без
ищецът да е имал влязла в сила присъда, в периода от
25.10.2017 г. до 01.10.2020 г. в Затвора гр. Пловдив, или общо 1073 дни (1073
дни х 36,80 лв./ден = 39486,40 лв.), ще следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството в тази част – прекратено.
Така мотивиран, на
основание чл. 126, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 159, т. 7 от АПК, Пловдивският
административен съд, ХVІІ състав,
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба, предявена
от С.Й.С., с ЕГН **********,***, чрез адвокат В.С., срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, в частта, с която се иска присъждане на
обезщетение в размер на 39486,40 лв., за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания,
психически дискомфорт, душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма
трайност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ поради
назначаването му на работа без ищецът да е имал влязла в сила присъда, в периода от 25.10.2017 г. до 01.10.2020 г. в Затвора гр. Пловдив и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 385
по описа за 2023 г. на Пловдивския
административен съд, в посочената част.
Определението в тази част подлежи на обжалване с
частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 7-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НАСТОЯЩОТО ДЕЛО ПРОДЪЛЖАВА
по отношение на предявения от С.Й.С., с ЕГН **********,***, чрез адвокат В.С.,
иск срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, за заплащане на обезщетение в размер на 513,60 (40000 лв. -
39486,40 лв.), за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания,
психически дискомфорт, душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма
трайност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода от 02.10.2020
г. до 15.10.2020 г. в Затвора гр. Пловдив, поради назначаването му на работа
през същия период без ищецът да е имал влязла в сила присъда
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.з. на 19.05.2023 г. от 9,30 часа, за която дата
и час да се призоват страните, както следва:
1. Ищецът;
2.
Ответникът по иска – Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ Окръжна прокуратура – Пловдив.
ПРЕПИС от исковата молба, ведно с приложенията към нея и уточнението (молба вх. №
7007/28.03.2023 г.), както и препис от настоящото определение и определението
за частично прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на РС Пловдив,
да се изпратят на Окръжна прокуратура – Пловдив и на ответната страна с
указание, че в 14-дневен срок от получаването им могат да представят писмено
отговор, да посочат доказателства и да вземат становище по доказателствените
искания обективирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства до края на първото по делото
съдебно заседание като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства ще
се приложат последиците от недоказването.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: