№ 291
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:К. Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502630 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 261394 от 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 7958/ 2019г., на СГС, I ГО, 10-
ви състав, ответното застрахователно дружество ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ на К. С. С. и на К. С. М. сумата от по 20 000 лв. (за всеки),
представляваща обезщетение за причинени неи- муществени вреди от смъртта на С. С. К.,
настъпила вследствие на ПТП от 12.08.2018г., ведно със законната лихва върху всяка сума,
считано от 31.12.2018г. до окончателното изплащане, като са отхвър- лени исковете до
пълния предявен размер от по 50 000 лв. за всеки от ищ- ците; на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на К.С. С. и на К. С. М. сумата от 350 лв., предста- вляваща съдебни
разноски и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СГС сумата от 1 450 лв.,
представляваща дължима държавна. С решението ищ- ците са осъдени да заплатят на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД „Ар- меец“ АД сумата от 363 лв., представляваща
направени по делото разноски.
С Определение от 16.06.2021г. (поправено с Определение от 21.07. 21г., постановено по
реда на чл. 247 ГПК), постановено по реда на чл. 248 ГПК, е допълнено основното решение,
като ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на адв. Д.С. на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 1 420 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищците в частта, с която са отхвърлени
предявените искове за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. (за всеки) до сумата от
1
по 50 000 лв., а от ответника – в уваже- ната част, с подробно изложени съображения в
обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на насрещната страна.
Определението по чл. 248 от ГПК се обжалва от ищците с частна жалба, с подробно
изложени съображения в обстоятелствената част на жал- бата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с атакувания съдебен акт,
намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ –
претендират се обезщетения за неимуществени вреди от на- стъпило на 12.08.2018г. ПТП,
при което е починала С. С. К., сестра на К. С. С. и внучка на К. С. М., пряко от
застрахователя по риска „Гражданска отго- ворност“, ведно със законната лихва върху
сумите до окончателното им из- плащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана- лиз на събраните по
делото доказателства е приел за установени предпо- ставките за ангажиране отговорността
на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от
последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска
„Граж- данска отговорност“. По отношение размера на претенциите, след обсъжда- не на
свидетелските показания, като е съобразил вида на връзката, която са имали ищците със
своята родственица и отражението, което е имала смърт- та й върху живота на нейните
близки, е счел, че справедливият размер на обезщетението, на което имат право К. С. С. и К.
С. М. се равнява на сумата от по 20 000 лв. за всеки. Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата е намерено за
неоснователно
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд намира следното:
Предмет на въззивното производство са основателността на преките искове, размерът на
определените обезщетения, както и основателността на възражението за съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
С оглед становищата на страните, няма спор по част от елементите от фактическия състав на
чл. 432, ал.1 от КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ застраховано при
ответното дружество моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на
който, са надлежно уста- новени. Не се спори, че ищците са брат и баба на починалата, т.е.
не са сред кръга от лица, посочен в ППВС № 4 от 1961г., раздел III, т.2, или тези в ППВС №5
от 1969г. Ищцовата страна се позовава на т.нар.„разширен кръг“ по смисъла на
ТР№1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. № 1/2016г., ОСНГТК, ма- териално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по
изключение, когато между лицето и починалия е създадена трайна и дълбока емоционална
връзка и от неговата смърт търпи продължителни болки и страдания, които в съответния
2
устано- вен по делото случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Съобразно изясненото в задължителните за правосъдните органи тъл- кувателни акта на ВС,
респ. на ВКС, правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно – то може да
бъде упражнено, ако претенди- ращият обезщетение докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетение съгласно нормативните
правила, уредени в чл. 52 ЗЗД. В задължителния за правосъдните органи тълкувателен акт е
прието, че макар и братята/сестрите, съответно бабите/ дядовците и внуците да са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, поради което връзките помежду им се характеризират
с взаимна обич, мо- рална подкрепа, духовна и емоционална близост, при смъртта на някой
от тях, причинена от деликт, за преживелия близък се поражда субективно пра во да получи
заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди само по изключение, а
именно когато поради конкретни житейски об стоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, над- хвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответ-
ната родствена връзка. В тези случаи за получаването на обезщетението няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необхо- димо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосно- вават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 и № 5/69г. на Пленума на ВС – че в случай на смърт
право но обезщетение имат само най-близките на починалия.
От лексикална гледна точка терминът „изключителност“ означава об- стоятелство, което се
е осъществило извън обичайното, типичното проявле- ние на фактите и явленията в
обективната действителност, т.е. когато него- вите проявни форми излизат извън
повтарящото се в живота правило за поведение. Изключението се свързва с отклонение от
типичното, често пов- тарящото се, извън обичайната социална, емоционална и духовна
среда, в която човек се ражда, развива се и получава духовна, морална и материална
подкрепа. Следователно, духовната връзка между починалия и родствени- ка, в случая
между брат и сестра, съответно баба и внучка, трябва да е из- градена и да се развива в по-
дълбока, по-трайна и по-голяма степен от об- щоприетите за морала на съвременното
българско общество емоционална привързаност, така че скръбта от трагичната кончина на
близкия родстве- ник значително да превишава интензитета на естествената скръб, чувство
за безпомощност и трагична непрежалимост. Съответно, когато преживелият родственик е в
състояние в един сравнително кратък период от време да се отдели от естественото
състояние на скръб, мъка и вглъбеност, то изживе- ните болки и страдания при трагичната
кончина на негов близък не биха се отличавали с изключително висок интензитет по
смисъла на тълкувателни- те разяснения на ВКС.
В конкретния случай в тежест на ищците, брат и баба на починалата от процесното
застрахователно събитие, е установяването чрез главно и пълно доказване, че изградената с
починалия родственик духовна и емо- ционална връзка е сходна с тази между дете и
родители, да е била трайна, като болките и страданията от загубата на по-младия родственик
3
да са с по-висок интензитет от обичайните, продължили в относително по-дълъг пе- риод от
време. Такава житейска връзка би възникнала, напр. когато отно- шенията между баба и
внук са били сходни с тези, съществуващи между дете родител, в случай на смърт на
родител, при лишаване от родителски права, при фактическо трайно дезинтересиране на
родителя от неговото дете, продължителна обективна фактическа невъзможност на родителя
да се грижи и възпитава детето си, като в тези случаи бабата и/или дядото, респективно
брат/сестра изцяло заместват родителската грижа и отговор- ност. В такава житейска
ситуация, когато внукът възприема своята баба/ дядо като изключително близък човек, на
когото основно да е разчитал през своето социално и нравствено съзряване, смъртта на този
близък родстве- ник би довело до травматични последици в психиката на първите, които би
следвало да бъдат обезщетени по смисъла на чл.52 ЗЗД. По подобен начин следва да бъде
доказана и дълбоката връзка, която ищецът е имал приживе със своята сестра, която
надхвърля обичайните отношения между такива роднини.
От събраните по делото показания на свидетелката С. В. И. – съседка на ищците, се
установява, че познавала семейството им от дълги години. Всички те живеели заедно в една
къща. Били заедно по цял ден. Майката на С., дъщеря на ищцата М. и майка на ищеца С.,
също живеела при тях. След като се омъжила починалата продължила да живее в същия дом.
К. идвал често на гости на сви- детелката преди инцидента, но вече го правил рядко. Не бил
същият човек вече. Когато говорил за сестра си се разплаквал. Ищецът имал шанс да създаде
собствено семейство, но сякаш се отказал. Въртял се около децата на С., като гледал винаги
с нещо да им помогне, сякаш били негови собствени деца. Свидетелката виждала ищцата
веднъж в месеца. Послед- ната не излизала от вкъщи, гледала снимки и ревала. Семейството
било задружно, помагали се един-друг. С. била 5-6 години по-голяма от брат си и се
грижила за него. След това се омъжила и близките й започнали да помагат на нея за децата.
К. й помогнал финансово да се запише да учи, както и да си купи автомобил. Детето й било
на една година, когато С. започнала работа и да учи, като го гледала баба й. С. винаги се
грижила и за баба си, гледала я като дете. След инцидента К. по- стоянно плакала и не
можело да се говори с нея, като понастоящем няма подобрение в състоянието й. Ищцата
имала и син, който живеел близо до техния дом, като от него също имала внуци, но
свидетелката е на мнение, че с тях не поддържа такава връзка. Съпругът на С. също живеел
при тях в къщата. Отношенията между ищците и починалата им родственица били
изключително близки.
Съдът цени свидетелските показания, тъй като са преки и непосред- ствени, не са в
противоречие с останалия доказателствен материал по де- лото. От същите обаче не се
установяват превишаващи естествената скръб и страдания от трагичната кончина на тяхната
родственица – сестра, съот- ветно внучка, което да обуслови изключителността на тези
негативни емо- ционални състояния. Установените приживе на починалата отношения с
ищците са характерни и типични за обичайните отношения в обществото ни между този вид
родственици връзка. В случая не се сочат и не се уста- новяват житейски обстоятелства и
ситуации, които да обосноват извод за особена близост, оправдаваща получаването на
4
обезщетение. Твърдението, че ищцата М. нямала същото отношение към останалите внуци,
каквото с починалата, освен, че е лично мнение на свидетелката, дори и да е така, е
нормално с оглед обстоятелството, че са живеели в обща къща, т.е. контактът е бил
ежедневен, поради което не го намира за необичайно. Посоченото от свидетелката, че братът
не е създал собствено семейство, не е в причинно-следствена връзка с инцидента и не е
обстоятелство, обосно- ваващо изключителност в отношенията му с починалата. Фактът, че
починалата е живеела с майка си в обща къща, препятства извод, че връзката й с ищците е
била със съдържание, сходна на тази родител - дете. Имайки семейство с деца, на 38
години, неминуемо починалата е имала собствен, отделен от роднините си живот.
Установеното, че всички взаимно са се подкрепяли, че починалата се е грижила за по-малкия
си брат, е нор- малното и типично за народопсихологията ни поведение. И двамата ищци
продължават да са заобиколени от много близки родственици, като ищцата М. живее в обща
къща с дъщеря си и с внуците от починалата внучка, и в близост до семейството на сина си.
Установените по делото сериозни страдания по внезапната загуба не са достатъчно
основание за присъждане на обезщетения с оглед обсъдените по-горе задължителни
указания на върховната инстанция.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното ре- шение следва да се
отмени в частта, с която исковете са уважени за сумите от по 20 000 лв., като се постанови
ново, с което се отхвърлят.
При този изход на спора решението, в частта, с която ответното дру- жество е осъдено да
заплати на ищеца К.С. разноски в раз- мер на 350 лв., на основание чл.78,ал.1 ГПК, и в
частта, с която е осъдено да заплати д.т. в размер на 1450лв. по сметка на СГС, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, следва да се отмени. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответното дружество допълнително разноски в размер на 100 лв. Ще следва да се отмени и
постановеното по реда на чл.248 ГПК определение, с което ответното дружество е осъдено
да заплати на адвокат Д. С. адвокатско възнаграждение в размер на 1 420 лв., на основание
чл. 38 ЗА. При това положение, подадената срещу определението частна жалба следва да се
остави без разглеждане.
За въззивното производство ищците следва да заплатят на ответното дружество на
основание чл.78,ал.3 ГПК разноски в размер на 1 000 лв., от които 800 лв. заплатена д.т. и
200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261394 от 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 7958/2019г., на СГС, I
ГО, 10-ви състав, в частта, с която ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, е осъдено да заплати на основание чл.
432, ал.1 КЗ на К. С. С., ЕГН: ********** и на К. С. М., ЕГН: **********, и двамата с адрес:
5
гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № **, сумите от по 20 000 лв. за всеки, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на смъртта на С. С. К.,
настъпила при ПТП от 12.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумите, начиная от
31.12.2018г. до окончателното им изплащане; както и в частта, с която ЗАД „Армеец“ АД е
осъдено да заплати на К. С. С. разноски в размер на 350лв. и по сметка на СГС сумата от
1 450 лв., представляваща държавна такса, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. С., ЕГН: ********** и К. С. М., ЕГН: ********** искове
по чл.432, ал.1 КЗ в уважените размери от по 20 000 лв. за всеки, представля- ващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие смърт- та на С. С. К.,
настъпила при ПТП от 12.08.2018г., вед- но със законната лихва върху сумата, начиная от
31.12.2018г. до окончател- ното им изплащане.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН: ********** и К. С. М., ЕГН: **********, да заплатят на ЗАД
„Армеец“ АД, ЕИК: ********* допълнително разноски за първоинстанционното про-
изводство в размер на 100 лв., а за въззивното производство – в размер на 1 000 лв., на
основание чл.78,ал.3 ГПК.
ОТМЕНЯ Определение от 16.06.2021г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което ЗАД
„Армеец“ АД е осъдено да заплати на адвокат Дими- тър С. адв.възнаграждение в размер на
1 420лв., на основание чл.38 ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от ищците частна жалба срещу Определение
от 16.06.2021г., постановено по реда на чл.248 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261394 от 02.03.2021г., постановено по гр.д. № 7958/2019г.,
на СГС, I ГО, 10-ви състав, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6