№ 156
гр. гр. Добрич , 28.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и осми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500266 по описа за 2021 година
намира следното :
Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК, по
частна жалба вх.№265177/29.03.2021г./по регистър на ДРС/ от Г. Т. Г. с ЕГН ********** от
гр.В., срещу определение №260558/05.03.2021г. по гр.д.№3731/2020г.на Районен съд-
Добрич, с което производството е прекратено поради местна неподсъдност и делото
изпратено по подсъдност на Районен съд-Варна .
Доводите, обосноваващи незаконосъобразността на обжалвания акт се свеждат до липсата
на съобразяване на заявения от жалбоподателя в исковата молба отвод на всички съдебни
състави от РС-Варна, тъй като ответницата живеела на съпружески начала с прокурор от РП-
Варна, който с оглед служебното си положение, колегиални и лични отношения с повечето
съдии имало опасност да повлияе умишлено или случайно на решението на съда.
Насрещната по жалбата страна Л. Н. М. изразява становище за неоснователност на жалбата.
При данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е
съобщено на 18.05.2021г., изпратената по пощата на 24.03.2021г. жалба се явява подадена в
срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и
неоснователна по следните съображения:
Гр.д.№37310/2020г.на Районен съд –Добрич е образувано по искова молба рег.№
267823/18.12.2020г. на Г. Т. Г. с ЕГН ********** от гр.Варна , срещу Л. Н. М. с ЕГН
********** от гр.Варна, с която се иска промяна на постановените с влязло в сила на
21.11.2019г. решение по гр.д.№15344/2017г. на ВРС мерки относно упражняването на
родителските права по отношение родените от прекратения между страните с развод брак
деца – Ф. Г.а Г.а и Т. Г. Г., поради настъпила промяна в обстоятелствата, като
1
упражняването на родителските права по отношение на децата се предостави на него, с
определяне на режим на лични контакти на майката с детето и осъждане на последната да
заплаща месечна издръжка на децата.
Според разпоредбите на чл. 119, ал. 1-3 от ГПК съдът следи служебно за спазване правилата
на родовата подсъдност, на местната подсъдност по местонахождение на недвижим имот и
по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК, а за всички останали случаи – само по
възражение на ответника, заявено най-късно в срока за отговор на исковата молба .
В случая в срока по чл. 131 от ГПК ответницата Л. Н. М. е депозирала отговор на исковата
молба, в който е обективирано и възражение по чл.119 от ГПК за неподсъдност на делото на
РС-Добрич, мотивирано с обстоятелството, че постоянния и адрес е в гр.В., на който адрес
отглежда и двете деца. Представени са и три броя удостоверения за постоянен адрес на
ответницата и двете деца, сочещи регистрация и на тримата на посочения адрес от
13.02.2020г. Предявени са и насрещни претенции за промяна на определения с решението по
гр.д.№15344/2017г. режим на лични контакти на бащата с двете деца и изменение на
размера на присъдената им издръжка.
С обжалваното определение, по повод възражението на ответницата, след като е приел, че в
случая местната подсъдност се регулира от правилото на чл.127, ал.2 от ГПК, респ. исковете
са местно подсъдни на съда, в района на който е настоящия адрес на децата, Добричкият
районен съд прекратил производството поради местна неподсъдност и е изпратил делото по
подсъдност на Районен съд- Варна. Приел е и, че искането на ищеца за отвод на съдиите от
същия съд е в компетентността на този съд.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК компетентен да разгледа спора относно
местоживеенето на дете, упражняването на родителските права, личните отношения с дете и
издръжката му, е районният съд по настоящия адрес на детето. Тази специалната
подсъдност е приложима и по исковете по чл. 59, ал. 9 СК, каквито са настоящите.
В случая е удостоверено, че двете деца живеят в гр.Варна. Няма и спор относно фактическо
им местопребиваване на територията на същия град. Обстоятелство, че децата живеят в
гр.Варна е годно до обоснове компетентността за разглеждане на спора за промяна на
родителски права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на децата от районния
съд в гр.Варна. Правната възможност да се иска отвод на съдия е недопустимо да се
използва от страните за избор на съд или съдия. Вън от това преценката за наличие на
предпоставките по чл. 22 от ГПК е в компетентността на съда, в чийто състав е съдията,
чийто отвод се иска, а не в рамките на правомощията на кой да е друг съд. Ако по причина
на обстоятелства по чл.22 от ГПК компетентния съд не може да формира съдебен състав,
който да разгледа делото, друг равен по степен съд за разглеждането му се определя по реда
на чл.23 ал.3 от ГПК- от горестоящият съд, а не по избор на страната.
2
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260558/05.03.2021г. по гр.д.№3731/2020г.на Районен съд-
Добрич, с което производството е прекратено поради местна неподсъдност и делото
изпратено по подсъдност на Районен съд-Варна .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в седмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3