№ 243
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20231000501984 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 19.06.2023 год., постановено по гр.д.№ 14302/2021 год. по описа на СГС, ГО,
22 състав, Х. К. К. е осъден на правно основание чл.45 от ЗЗД да заплати на И. Р. Д. сумата
от 30 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 61.60 лева
– имуществени вреди, вследствие на деликт, извършен на 10.11.2020 год. и изразяващ се в
нанесен му побой, заедно със законната лихва върху първата главнизца, считано от
10.11.2020 год., а върху втората – от 29.11.2021 год., като с решението са разпределени и
разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника Х. К. К., мрез назначения от съда особен представител,
като се оспорва изводите на съда по приложението на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният
размер за ищеца на неимуществените вреди е силно завишен и несъответства на
действително претърпените от него болки и страдания. Моли съда да отмени решението и
постанови ново, с което присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди да
бъде намалено.
Въззиваемият И. Р. Д. оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на
решението, като се претендират разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
1
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетения за причинените вреди неимуществени вреди.
Не се спори пред настоящата инстанция, че ищеца И. Р. Д. е пострадал вследствие на
нанесен му на 10.11.2020 год. побой от ответника Х. К. К.. Противоправното поведение на
делинквента, получените телесни увреждания от пострадалия ищец и причинната им връзка
с противоправното поведение на ответника са установени от събраните пред първата
инстанция доказателства и са безспорни пред настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза, която се
кредитира и от настоящия съд, се установява, че ищеца вследствие на нанесения му побой е
получил закрита черепно-мозъчна травма; мозъчно сътресение, счупване на челната кост в
областта на челния синус в ляво, с известно разместване на фрагментите; травматичен оток
на главата теменно; травматичен оток на главата теменно-тилно в ляво, както и лицева
травма с оток и кръвонасядане на лявата подочна област и на лявата скулна област
посъвместно; субконюнктивален кръвоизлив на лявото око. Устатновява се, че мозъчното
сътресение при липса на данни за изпадане в безсъзнателно състояние е причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. То би следвало да
премине за период от един до три месеца, при обичаен ход на възстановяване. Счупването
на челната кост в областта на челния синус в ляво му е причинило временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Тази кост би следвало да зарасне за срок от около 1 месец.
При разместване на фрагментите същите ще нараснат с дискретното разместване. Лицевата
травма е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Мекотъканните травми на главата би следвало да преминат за срок от две до три седмици
без да оставят последствия за живота и здравето на пострадалия. Вещото лице установява, че
новооткритата артериална хипертония и челния синузит е много вероятно да са свързани с
процесния инцидент. При получаване на уврежданията пострадалия е имал силни болки и
страдания, които са отшумявали в срок до 3-4 седмици.
От приетата пък съдебно-психологична експертиза, която също се кредитира от настоящия
състав се установява, че ищеца към момента на инцидента е имал нарушения на съня,
главоболие, тревожно напрегнати мисли, емоционална угнетеност и страхове от нападение.
Налице са били и чисто физиологични болки от телесните увреждания, които са свързани с
2
преживявания на болка и страдание. Стресът и уплахата са били поради внезапността и
неочакваността на събитието („шок, амок, форсмажорно обстоятелство“), както и от
обстоятелството, че е бил притеснен за собственото си здраве. Наложило се е, да остане на
домашно лечение за около месец, както и да промени за период от време домашния си начин
на живот. Това, независимо от индивидуалността на личността, е пряк резултат от
прекарания инцидент. Вследствие на инцидента е било налице депресивно настроение,
тревожност, безпокойство, усещане за трудности при справяне със ситуацията, за планиране
на бъдещето, неудовлетвореност, безперспективност. При пострадалия е имало и страхове,
повтарящо се предъвкване на ситуацията, проблеми със съня. Оострия период е продължил
около месец, преживяванията са отшумявали постепенно като първо се е възстановил сънят.
По делото има данни за търсене на психиатрична консултация, с която лицето се е
съобразило. Последствията от инцидента са дали отражения върху социалното
функциониране и преживяванията в периода на възстановяване. Периодът на изживяване на
стресогенно събитие е индивидуален. При ищеца има фактори, които повишават прага на
личностовата уязвимост и психологическата справяемост: личностови характеристики -
стеничен, борбен - „ставам и продължавам”, организиран, с настойчиво поведение, с
желание за себереализация, възрастта и наличието на подкрепа (семейна среда, желана
работа, подкрепяща роднинска и приятелска среда). До голяма степен състоянието се
повлиява и от успешността на лечението на физическата травма. Към момента на прегледа
освидетелстваният е възстановил предишния си начин на живот, върнал се е на работа,
отглежда активно детето си. Макар да споменава за единични остатъчни страхове вечер по
тъмно, те не са с интензивен характер, така че да повлияват поведението или да пречат на
социалното му функциониране и остават в рамките на психологическия спомен.
От разпитания пред първоинстанционен съд свидетел Н. Н., приятел на ищеца се
установява, че след инцидента състоянието му било доста зле, боляло го главата. Не се
оправял много добре с ежедневието си, като свидетеля му купувал разни неща. След тази
инцидента той се променил коренно. Постоянно имал някакъв уплах, че това може да му се
случи отново, въпреки че е следовател.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, тежеста на
деянието, телесните увреди, последствията от него за пострадалия ищец, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на деликта, възрастта на пострадалия, както и
съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 30 000 лева адекватно ще
обезщети причинените му неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия, на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 1 431.45 лева,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. На следващо място ответника следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Г. Х. адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ
по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 3 660 лева с ДДС, определено на основание чл.7, ал.2, т.5
3
от Наредба № 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 19.06.2023 год., постановено по гр.д.№ 14302/2021 год. по
описа на СГС, ГО, 22 състав.
ОСЪЖДА Х. К. К. да заплати на И. Р. Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер
на 1 431.45 лева, а на адвокат Г. Б. Х. от САК сумата от 3 660 лева, представляваща
дължимото адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция на осн. чл. 38, ал.2 от
ЗАдв.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4