О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и четвърти
състав
в открито заседание, проведено на двадесет и втори юни
2020 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №47 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 134, ал.5 от ДОПК.
Образувано е по жалба от Т.П.М., Л.М.Т., М.Б.М., А.М.М.,
А.Б.М.-Д., Р.А.Т., Е.Т.К., Л.И.К. и М.Б.Т.-Б., всички чрез проц. представител
адв. Н.П. – ВАК, срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция ”Местни данъци”,
Община Варна да се произнесе по молба рег.№ МД- Т19005471ВН/16.09.2019г.
Искането за
отмяна на акта е основано на твърдения за допуснати нарушения на материалния
данъчен закон. Твърди се, че жалбоподателите като съсобственици на имоти в гр.
Варна, ул. ***не дължат дънъци по ЗМДТ за тях, така както са определени в
издадените АУЗД по чл. 107 от ДОПК от 2018г. и 2019г. Релевира се, че в
мотивите на Решение №28 от 16.05.2018г. на Директора на дирекция „Местни
данъци“, Община Варна е отразено, че жалбоподателите не са притежавали титул за
собственост към момента на издаване на първите актове от 2018г., поради което не може да им се начисляват
данъци. Считат, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 5 от АПК, на което
основание е подадена процесната молба от 16.09.2019г. с искане по отношение на
влезлите в сила актове от 2019г. производството да бъде възобновено, а по
отношение на невлезлите в сила актове да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Молбата е за връщане на преписката на административния орган за произнасяне, а
в условията на евентуалност молят съда за произнасяне по същество, като се
уважи молбата по чл. 99 от АПК. Претендират
се и разноски по делото.
В съдебно заседание,
жалбоподателите редовно призовани, не се явяват. Процесуалният им представител,
поддържа жалбата на сочените в нея основания, като в първото съдебно заседание
уточни предмета на спора, че не се спори по АУЗД срещу които има жалба от
29.08.2019г., а се оспорва мълчалив отказ на директора на Дирекция „Местни
данъци“ да се произнесе по молбата от 16.09.2019г. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответната страна, Директор на Дирекция ”Местни
данъци”, Община Варна, чрез юриск. С
И , оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, въз основа на събраните по делото
доказателствата приема следното от фактическа страна:
Административното
производство е образувано с подадена от жалбоподателите молба с рег.№ МД-Т19005471ВН/16.09.2019г.,
с която жалбоподателите твърдят, че е налице основанието по чл.99 от АПК за възобновяване
на производството по отношение влезли в сила АУЗД от 2019г., а по отношение невлезлите в сила актове основание да бъдат отменени като незаконосъобразни.
За да мотивират искането си
жалбоподателите са посочили, че като съсобственици на недвижими имоти - 5бр. жилища, с административен адрес: гр. Варна, ул. ***, за които е било заведено дело за делба - гр.д.
2474/2015г. по описа на Районен съд-Варна, с декларация по чл.14 от ЗМДТ имотите са били декларирани от участник по делото за делба на база невлязлото в сила
решение на ВРС. През 2018г. на всеки един от жалбоподателите е съставен АУЗД по чл.107 ал.3 от ДОПК, които са били обжалвани в законоустановения срок. С
Решение № МД-РШ-028/16.05.2018г. на Директора на Дирекция „МД", Община
Варна, жалбата на М.Б. е била уважена, като има изрична препратка в мотивите,
че същите се отнасят и до останалите съсобственици на обекти в сградата, както
и указание за служебно закриване на партидата за сградата. В тази връзка са били
получени писма от част от жалбоподателите. Междувременно
първата фаза на делото за делба е приключило на 01.08.2018г.
с решение на ВКС. На 01.10.2018г. жалбоподателят Т.П.М. подал декларация по
чл.14 ЗМДТ за процесните обекти, тъй като счел, че в правния мир вече е налице
титул за собственост - влязло в сила решение по гр.д. 2474/15г.- делба, I-ва
фаза. Поради техническа грешка, на 06.12.2018г. била извършена корекция на
данни в декларацията.
През
2019г. на жалбоподателите отново са били издадени АУЗД по чл. 107 от ДОПК. Актовете са били обжалвани, но произнасяне няма. Всички
актове вече били влезли в сила. Жалбоподателите изтъкват, че в новите актове /от
2019г./ са посочени същите периоди, предмет на отменените актове /от 2018г./.
Новите актове противоречат на влязлото в сила Решение № 028/16.05.18г., в чиито
мотиви изрично е отразено, че жалбоподателите не са притежавали титул за
собственост и към момента на издаване на първите актове /от 2018г./ не са
легитимни собственици, поради което съгл. закона не може да им се начисляват
данъци. Считат, че тъй като решението на съда по делото за делбо е влязло в
сила на 01.08.18г. и от този момент е формирана СПН, на основание закона
задължението за данъци и такса битови отпадъци възниква от 01.08.2018г.
Въз основа на
горните обстоятелства жалбоподателите твърдят, че в случая е налице хипотезата
на чл.99 т.5 от АПК- касае се за същите периоди, за същите лица и въпроси,
поради което новите актове противоречат на влязъл в сила друг акт на същия
административен орган - цитираното по- горе решение, с което се отменят
предходните /от 2018г./ актове. Директорът на дирекция „Местни данъци“, Община
Варна не се е произнесъл по процесната молба.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена
от лица с правен интерес, против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, и в срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения.
Независимо
от заявеното основание в жалбата, че оспорването е по чл. 99 от АПК, съдът с
оглед правомощията си по чл. 168 от АПК, приема, че приложимия ред за обжалване
е чл. 133 от ДОПК, предвид следното. Относно вземанията за данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци, приложимият ред е регламентираният
такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред. Безспорно е, че и ТБО и ДНИ са публично правни
задължения. В чл.4, ал.3 във вр. с ал.4 от ЗМДТ е предвидено, че в
производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация,
определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в чл.4, ал.5 е регламентирано, че кметът на общината
упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява
правомощия на Териториален директор на НАП. В глава четиринадесета от ДОПК са
регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два
способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване
на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване,
което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. В конкретния случай се
касае до определяне на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК с АУЗД.
Съгласно
§2 от ДР на ДОПК, за неуредените с този кодекс
случаи се прилагат разпоредбите на АПК. В конретния
случай, с процесната молба е направено искане административният орган да се
произнесе по чл.99, т.5 от АПК. Този
процесуален ред е неприложим, предвид разписания в ДОПК специален ред за
изменение, респ. отмяна на влезлия в сила акт за установяване на задължения. Тази
възможност е предвидена в чл. 133 и чл. 134 от ДОПК – по отношение на влезлите
в сила актове, които не са обжалвани по съдебен ред. Наличието на уредба в
специалния закон изключва субсидиарното приложение на производството по
възобновяване издаването на административни актове, предвидено в чл. 99 и сл. АПК на основание §2 от ДР на ДОПК. /в този смисъл са решение № 12970/02.12.2015
г. на ВАС, седмо отделение, по адм. дело № 14960/2014 г., решение № 15267 от
12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10350/2016 г., VII о., определение №
1806/04.02.2020 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. дело № 520/2020
г. Решение № 8245 от 25.06.2020 г. по
адм. д. № 1114/2020 на ВАС, първо отд./. Отделно
от това, производството по издаване на АУЗД е инидивидуално и се развива между
административния орган и данъчнозадълженото лице. Данъчното задължение е личен и непосредствен дълг на
определения от закона данъчен субект. В случая всеки един от процесните АУЗД-та
има отделен адресат и касае задължения по различни партиди, периоди и обекти. В тази връзка, в хода на съдебното производство
жалбоподателите не успяха да докажат съществуването на фактите, които
обосновават възникването на задължението за ответника за възобновяване на
производството по издаване на АУЗД. Жалбоподателите не представиха
доказателства за това, кога са получени процесните АУЗД, кога и как са били
обжалвани, кога са били уведомени за решението от 16.05.2018г., което поставя
съда в невъзможност да прецени наличието на материалните предпоставки за
възобновяване на всяко едно производство по АУЗД и съответно връщане на
преписката на административния орган с даване на задължителни указания.
Независимо от горното всеки един от жалбоподателите
разполага с правото да проведе ново производство по чл. 133 от ДОПК, още
повече, че съдебното решение за делба, първа фаза вече е влязло в сила,
обстоятелство, което към момента на издаване на Решение №028/16.05.2018г. не е
съществувало.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата срещу обжалвания
мълчалив отказ следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
С
оглед изхода на делото, съдът намира, че на жалбоподателите не се дължат
разноски. Ответната страна не е направила искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което такова не й се следва.
Въз
основа на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.П.М., Л.М.Т., М.Б.М., А.М.М., А.Б.М.-Д., Р.А.Т., Е.Т.К., Л.И.К.
и М.Б.Т.-Б., всички чрез проц. представител адв. Н.П. – ВАК, срещу мълчалив отказ
на директора на Дирекция ”Местни данъци”, Община Варна да се произнесе по молба
рег.№ МД- Т19005471ВН/16.09.2019г.
На
основание чл.134, ал.5 от ДОПК настоящото определение не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: