Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 12 21.03.2019г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и девети януари 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 1892 по описа за
2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 192
от 26.10.2018г., постановено по гр. дело № 384/2018г. по описа на Районен съд –
Несебър е отхвърлен предявения от И.А.Б. – гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в
качеството му на собственик на ½ ид.ч. самостоятелен обект с
идентификатор 51500.510.122.1.38, представляващ апартамент № *, находящ се в ж.к. Рич – 1”, бл. * в м. Акротиря, гр. Несебър в сграда с идентификатор
51500.510.122.1, с посочен съдебен адрес *** иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД против
Етажната собственост на комплекс „Рич – 1”, находяща се в м. Акротиря, гр.
Несебър, сграда с идентификатор 51500.510.122.1, находяща се в м. Акротиря, гр.
Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет Анатолий
Матвеевич Клюев за прогласяване нищожност на Решенията на ОС на ЕС от
27.03.2018г., тъй като същите са взети в противоречие със закона и по-конкретно
с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС, като неоснователна.
С цитираното
решение са отменени по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за
управление на етажната собственост, предявен от И.И.А.Б. – гражданин на Р. Ф.,
роден на ***г. в качеството му на собственик на ½ ид.ч. самостоятелен
обект с идентификатор 51500.510.122.1.38, представляващ апартамент № *, находящ се в ж.к. Рич – 1”, бл. * в м. Акротиря, гр. Несебър в сграда с идентификатор
51500.510.122.1, с посочен съдебен адрес *** като незаконосъобразни всички
решения на проведено на 27.03.2018г. Общо събрание на собствениците в Етажна
собственост на комплекс „Рич-1”, находяща се в м. Акротиря, гр. Несебър, сграда
с идентификатор 51500.510.122.1, находяща се в м. Акротиря, гр. Несебър,
представлявана от Председателя на Управителния съвет Анатолий Матвеевич Клюев.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от И.А.Б. в частта, в която е отхвърлен предявения от
негова страна иск за прогласяване на нищожността на решението за учредяване на
Етажна собственост Рич 1, бл. 1, вх. Б, тъй като същото е взето в противоречие
със закона и по-конкретно с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС. В жалбата се
претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в атакуваната му част,
тъй като то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В жалбата се
посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че от представените
доказателства не може да се направи обоснован извод, че Общото събрание и
самото учредяване на новата етажна собственост (вх. Б) са проведени в нарушение
на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС, тъй като всички представени по делото доказателства сочат,
че сградата е само с един вход. Посочва се, че не са налице предпоставките, за
да се образува самостоятелна етажна собственост, тъй като според всички
представени по делото доказателства се касае за една сграда в която двете й
части са свързани по своето предназначение и са изградени като жилищен
комплекс, а не като отделни изолирани сгради, които могат да бъдат подчинени на
различен режим на управление. Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
Ответната страна
по въззивната жалба – Етажна собственост на комплекс „Рич 1”, бл. 1, вх. Б,
намираща се в гр. Несебър, местността „Акротиря”, сграда с идентификатор
51500.510.122.1 по плана на Община Несебър чрез своя процесуален представител
депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Посочва се, че
въззивната жалба е недопустима, неоснователна и недоказана, тъй като от всички
доказателства по делото се установява, че всяка част/всеки вход на сградата
осигурява достъп до част от самостоятелните обекти в сградата и са били налице
предпоставките на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС относно осъществяване на управлението
във всеки отделен вход на сградата. Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба и от Етажната собственост на
комплекс „Рич 1”, бл. 1, вх. Б, намираща се в гр. Несебър, местността
„Акротиря”, сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана на Община Несебър,
с която се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта, в която са отменени по
иска на И.А.Б. всички решения, взети на проведеното на 27.03.2018г. Общо
събрание на Етажната собственост в комплекс „Рич 1”, бл. 1, вх. Б, находящ се в
м. Акротиря, гр. Несебър. В жалбата се посочва, че съдът неправилно е приел, че
Общото събрание от 27.03.2018г. не се явява първо, респективно учредително за
етажната собственост, предвид проведено Общо събрание на 26-ти и 27-ми октомври
2017г. Посочва се, че проведеното на 27.03.2018г. Общо събрание касае само и
единствено вх. Б на блок 1 на комплекса, а проведеното Общо събрание на 26-ти и
27-ми октомври 2017г. касае цялата сграда, представляваща комплекс Рич 1, бл. 1
с идентификатор 51500.510.122.1, която е с два входа. Посочва се, че
първоинстанционният съд незаконосъобразно и неправилно е пренебрегнал официален
документ – Технически паспорт на сграда, в който е отразено, че сградата е
разделена на две симетрични части, всяка от които се обслужва от самостоятелно
стълбище и асансьор. В жалбата се сочи, че неправилно съдът е приел, че Общото
събрание е било проведено в нарушение на разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС, тъй
като събранието е свикано и проведено при стриктно спазване разпоредбите на
ЗУЕС, в това число и разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС. Посочва се, че по делото
са представени доказателства, че в съответствие с изискванията на закона е
поставена покана за свикване на общото събрание на видно и общодостъпно място
на сградата не по-късно от седем дни преди датата на събранието, отделно от
това на събранието не е присъствал пълномощник извън етажните собственици и не
е било необходимо спазването изискванията на разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗУЕС. Отделно от това се посочва, че съдът е допуснал гласни доказателства без
да е отправено нарочно искане за събиране на такива доказателства от страните
по делото, както и по делото е било представено доказателство без да е преведено
на български език въпреки дадените от страна на съда указания в този смисъл и
същото е следвало да бъде изключено от доказателствата по делото, но съдът
незаконосъобразно е изградил своите изводи въз основа на това доказателство. Не
се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Ответната
страна по въззивната жалба – И.А.Б. чрез своя процесуален представител депозира
по делото писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба следва да се
отхвърли като неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение в тази
му част следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. В отговора
са посочва, че направените от РС – Несебър констатации относно представените по
делото като доказателства пълномощни и други основания, довели до отмяна на
Решенията на Общото събрание за правилни. Не се отправят искания за събиране на
нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание – въззивната страна – ищец в първоинстанционното производство – И.Б.
чрез своя процесуален представител поддържа своята жалба и счита, че същата
следва да бъде уважена, като бъде оставена без уважение депозираната жалба от
ответната етажна собственост.
В съдебно
заседание – въззивната страна – ответник в първоинстанционното производство -
Етажната собственост на комплекс „Рич 1“, бл. 1, вх. Б, намиращ се в гр.
Несебър, местността Акротиря, сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по плана
на Община Несебър, представлявана от Председателя на УС на Етажната собственост
– Анатолий Матвеевич Клюев чрез своя процесуален представител заявява, че
поддържа своята жалба и счита, че следва първоинстанционното решение да бъде
отменено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид
разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са
два обективно съединени иска при условията на евентуалност от И.А.Б. –
гражданин на Р. Ф.против Етажната собственост на комплекс „Рич 1“, бл. 1, вх.
Б, намиращ се в гр. Несебър, местността Акротиря, сграда с идентификатор
51500.510.122.1 по плана на Община Несебър, представлявана от Председателя на
УС на Етажната собственост – Анатолий Матвеевич Клюев, с които претендира да
бъде прието за установено, че взетите от Общото събрание Решения са нищожни
поради противоречие със закона, а в случай, че съдът отхвърли предявения иск,
то да разгледа и втория евентуално съединен иск, с който се претендира да бъдат
отменени Решенията, взети от Общото събрание на Етажната собственост „Рич 1“,
бл. 1, вх. Б, проведено на 27.03.2018г. поради нарушение на процесуалния ред да
свикване и провеждане и поради нарушения на императивните материалноправни
разпоредби на ЗУЕС. В исковата молба се твърди, че взетите Решения на
проведеното на 27.03.2018г. Общо събрание на етажната собственост са нищожни
поради противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като сградата е
само с един вход, а законът дава право само когато сградата е с два или няколко
входа управлението да се осъществява във всеки отделен вход. По отношенията на
претенцията за отмяна на взетите Решения на проведеното Общо събрание на
27.03.2018г. ищецът твърди, че липсва информация по какъв начин и с какъв
кворум са взети тези решения, както и че е нарушен процесуалният ред за
свикване и провеждане на събранието и по този начин са нарушени императивни
материалноправни разпоредби на ЗУЕС.
По делото
безспорно се установява от представения Протокол от 27.03.2018г., че на дата –
27.03.2018г. е проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти
във вход Б в режим на етажна собственост, находящ се в сграда с идентификатор
51500.510.122.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър,
от който е видно, че е взето решение да се приеме площообразуване на входа в
режим на етажна собственост, взето е решение за избор на органи на етажната
собственост – Управителен и Контролен съвет, приемане на Правилник за вътрешния
ред в Етажната собственост във вход Б, бл. 1 в комплекс „Рич – 1“, откриване на
разплащателна сметка за нуждите на етажната собственост, приемане на бюджет на
етажната собственост за 2018/2019г. и
редица други въпроси, свързани с организацията и управлението на посочената
етажна собственост.
По делото е
представен и Протокол относно поставяне на съобщение за изготвен протокол от
проведено на 27.03.2018г. Общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти във вход Б в режим на етажна собственост, находящ се в сграда с идентификатор
51500.510.122.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър,
от който е видно, че на дата – 29.03.2018г. е поставено съобщение за изготвен
Протокол от проведеното на 27.03.2018г. Общо събрание на собствениците. С оглед
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС молбата за отмяна на незаконосъобразните
решения на проведено общо събрание се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Безспорно е, че
И.Б. е предявил своята претенция на дата – 26-04.2018г., поради което и следа
да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС преклузивен срок
за предявяване на иска за отмяна на решенията на етажната собственост, взети на
проведеното общо събрание на 27.03.2018г.
По отношение
на предявения иск от ищеца И.А.Б., с който се претендира да бъде прието за
установено, че взетите на проведеното Общото събрание на 27.03.2018г. решения
са нищожни, съдът съобрази следното:
С оглед трайната
и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 39 от 19.02.2013г.,
постановено по гр. дело № 657/2012г. по описа на ВКС на РБ и Определение № 482
от 17.10.2017г., постановено по гр. дело № 11/2017г. по описа на ВКС на РБ е прието,
че решенията на общото събрание на етажната собственост са прави актове на
общност от лица, която не е персонифицирана и за които не се прилагат правилата
на ЗЗД. Начинът на вземане на решения от етажните собственици във връзка с
управление и стопанисване на общите части на сградата и отмяната им са уредени
в специални правила, които изключват приложението на общите правила за
недействителност на сделките. Прието е в цитираните съдебни актове, че
решенията на общото събрание може да са нищожни и незаконосъобразни. В
производството по искането за отмяната им първо следва да се провери
валидността и ако са валидни – тяхната законосъобразност. Прието е, че
решенията на общото събрание не са сделки, поради което за тях не се прилага
ЗЗД. При тези решения няма насрещни права и задължения, както е при сделките и
след влизането им в сила тези решения са задължителни за всички етажни
собственици, включително и за тези, които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Същевременно – задължителността им отпада за лицата,
които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях.
В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана
група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС урежда
специална процедура за вземането на тези решения и спазването на тези правила е
основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални
основание за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост.
Отликите между вземането на решенията на една етажна собственост от сключването
на сделките, дори и многостранните са съществени, което е основание да се
приеме, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях няма да се
прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за
тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е контрола за спазването им. За
разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на
етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок на предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването на събранието – чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
Ограничена е активната процесуална легитимация, като е предоставена такава само
на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Безспорно
е, че отмяната на решенията на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.
Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция приема, че по предявен иск за нищожност на
взети решения на проведено общо събрание на етажната собственост е неприложим
Закона за задълженията и договорите, а се прилагат правилата на Закона за
управление на етажната собственост, включително и по отношение на посочения
срок за предявяване на претенцията по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, тоест – само в
срока по този текст може да се иска отмяна на решенията на етажната собственост
независимо от това дали се твърди нищожност, или незаконосъобразност.
В конкретния случай
– както бе отбелязано по-горе искът от страна на И.Б. е предявен в срока по чл.
40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което и наведените съображения за нищожност на
взетите решения на проведената етажна собственост, съдът е следвало да вземе
предвид като част от претенцията по реда на чл. 40 от ЗУЕС и с оглед на
искането за отмяната на тези решения да обсъди и вземе предвид и изложените
съображения за тяхната нищожност, но не и да ги приема като самостоятелен иск с
правно основание чл. 26 от ЗЗД и да се произнася по основателността на
претенцията, приемайки я за недоказана. Съдът действително е изложил своите
съображения относно обстоятелството, че решенията на общото събрание на
етажната собственост не са сделки, приел е, че по отношение на тези решения
може да се търси единствено отмяната им по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, а не
по реда на ЗЗД, но вместо да прекрати производството по този предявен иск,
съдът го е разгледал по същество, преценил е представените доказателства по
наведените съображения за нищожност на взетите решения на проведеното на
27.03.2018г. общо събрание и се е произнесъл по същество на предявения иск като
го е отхвърлил с мотив, че претенцията е останала недоказана.
Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция намира, че разгледаният като самостоятелен иск
иск за прогласяване нищожност на решенията на проведеното общо събрание на
етажната собственост е недопустим и постановеното решение следва да се обезсили,
а производството по този иск да се прекрати.
По отношение
на предявения иск от И.Б. за отмяна на взетите решения на проведеното на
27.03.2018г. Общо събрание на етажната собственост на собствениците на
самостоятелни обекти във вход Б в режим на етажна собственост, находящ се в
сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, съдът намира следното:
В исковата
молба се посочва, че взетите решения на проведеното на 27.03.2018г. Общо
събрание са незаконосъобразни, тъй като е нарушена процедурата по свикване и
провеждане на Общото събрание, тъй като то е свикано от Г. Ф., която неправилно
се позовава на чл. 12, ал. 6, предл. 2 от ЗУЕС, а тя не разполага със
самостоятелни правомощия за свикване на Общо събрание. Посочва се, че по
документи за собственост сградата е с един вход и никъде не фигурира като
такава с два входа. В исковата молба се посочва, че на проведеното Общо
събрание не е бил налице необходимия кворум за неговото свикване, липсва яснота
при определяне на площообразуването и няма законосъобразно изчислени идеални
части за всеки един участник в общото събрание и съответно – за всеки
самостоятелен обект.
На основание чл.
12, ал. 5 от ЗУЕС общо събрание може да бъде свикано от всеки собственик или
ползвател в неотложни случаи или когато е изминала повече от една година от
последното проведено общо събрание. На основание ал. 6 от цитираната разпоредба
при нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание се свиква в
6-месечен срок от възникването й от собственици на самостоятелни обекти, които
имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части. Когато общото събрание
не е свикано в посочения срок, то може да се свика от всеки собственик или
ползвател. Безспорно е, че в разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС е предвидена
възможност всеки собственик или ползвател да може да свика общо събрание на
етажна собственост само в два случая – когато е изминала повече от една година
от последното проведено общо събрание (по смисъла на чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС и
при нововъзникнала етажна собственост когато общото събрание не е свикано в
шестмесечен срок от възникването й от собственици на самостоятелни обекти,
които имат най-малко 20 на сто идеални части, то може да бъде свикано от всеки
собственик или ползвател (по смисъла на чл. 12, ал. 6, предл. 2 от ЗУЕС.)
По делото е
представена Покана за свикване на Общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, м. „Акротиря“, комплекс „Рич –
1“, бл. 1, вх. Б, състоящ се от 44 самостоятелни обекта, от която е видно, че събранието
се свиква от Г. Ф. – собственик на самостоятелен обект в сградата с посочения идентификатор.
В покана е посочен подробно дневния ред на събранието и е посочено, че то ще се
проведе на 27.03.2018г. от 10.00 часа. Представен е и Протокол относно
поставяне на Покана за обявяване на провеждането на Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, м. „Акротиря“,
комплекс „Рич – 1“, бл. 1, вх. Б, състоящ се от 44 самостоятелни обекта, от
която е видно, че на 19.03.2018г. е поставена поканата за свиканото общо
събрание на установените за целта места, като протоколът е подписан от Г. Ф. и
от свидетел Ю. И.
В конкретния
случай е безспорно, че етажната собственост на сградата е възникнала от
момента, в който е започнала продажбата на отделните обекти в сградата на
различни собственици (по делото са представени нотариални актове за
покупко-продажба на отделни обекти от сградата на различни собственици и от
2010г., и от 2011г., което означава, че още към този момент в сградата е
възникнала етажна собственост). Безспорно е и обстоятелството, че етажната
собственост на сградата е провела няколко общи събрания, като последното е проведено
на 26 и на 27 октомври – 2017г. тоест – не е изминала повече от една година от
последното проведено общо събрание, за да се приеме, че всеки собственик или
ползвател би могъл сам да свика ново общо събрание. От друга страна – както бе
отбелязано по-горе – учредяването на етажната собственост е станало преди
проведеното на 27.03.2018г. общо събрание и не може то да се приеме за
учредително и не се касае за нововъзникнала етажна собственост, поради което и
настоящият състав приема, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.
12, ал. 6, предл. 2 от ЗУЕС и не може събранието да бъде свикано от всеки
собственик или ползвател.
Действително на
основание чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС когато сградата е с повече от един вход,
управлението може да се осъществява във всеки отделен вход, като това
управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните
обекти на съответния вход. В случая – се касае за отделяне на организацията и
управлението на един вход от сградата, но не и за учредяване на нова етажна
собственост и свикването на общо събрание, на което да бъде решен този въпрос
следва да стане по реда на общите разпоредби на чл. 12 от ЗУЕС, а не от всеки собственик
или ползвател, тъй като не попада в нито една от посочените по-горе – две
хипотези.
Отделно от
изложеното, следва да се отбележи и обстоятелството, че при изчисляването на
идеалните части, които притежава всеки от съсобствениците са посочени различни
площи от квадратните метри, които са общи части за всеки един от апартаментите
и по този начин не може да се провери извършеното площообразуване, а по този
начин не може да се провери и правилността на кворума на проведеното общо
събрание.
Мотивиран от
изложеното, съдът намира, че при проведеното общо събрание на 27.03.2018г. е
бил нарушен редът за неговото свикване, поради което и следва да се приеме, че
взетите на проведеното общо събрание решения са незаконосъобразни и следва да
бъдат отменени.
Мотивиран от
изложеното, настоящия състав намира, че по отношение на предявения иск с правно
основание чл. 26 от ЗЗД постановетото решение следва да се обезсили, а образуваното
въз основа на него производство да се прекрати. В останалата му част – по
отношение на предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна
на взетите решения на проведеното на 27.03.2018г. Общо събрание на етажната
собственост на собствениците на самостоятелни обекти във вход Б в режим на
етажна собственост, находящ се в сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър по реда на чл. 40,
ал. 1 от ЗУЕС, съдът намира, че направените от
страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с
тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение и
намира, че то следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК
настоящата инстанция препраща и към мотивите, отразени в първоинстанционното
решение.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната страна по
въззивната жалба на етажната собственост – И.Б. и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение
за един адвокат, предвид обстоятелството, че депозирана от него въззивна жалба
по същество е оставена без уважение (по тази причина не следва да му бъде
присъдена като разноски и заплатената от негова страна държавна такса в размер
на 40 лева), но същевременно е оставена без уважение и жалбата на ответната
страна.
На основание
чл. 78 от ГПК на етажната собственост не следва да бъдат присъждани разноски в
производството, тъй като по делото има доказателства за направени такива
единствено в размер на 40 лева, представляващи държавна такса за депозирана от
тяхна страна въззивна жалба, а по същество – въззивната жалба не е уважена.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК решението в частта, в която е постановено по
предявения иск по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 192 от
26.10.2018г., постановено по гр. дело № 384/2018г. по описа на Районен съд –
Несебър в частта, в която е отхвърлен предявения от И.А.Б. – гражданин на Р. Ф.,
роден на ***г. в качеството му на собственик на ½ ид.ч. самостоятелен
обект с идентификатор 51500.510.122.1.38, представляващ апартамент № *, находящ се в ж.к. Рич – 1”, бл. * в м. Акротиря, гр. Несебър в сграда с идентификатор
51500.510.122.1, с посочен съдебен адрес *** иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД против
Етажната собственост на комплекс „Рич – 1”, находяща се в м. Акротиря, гр.
Несебър, сграда с идентификатор 51500.510.122.1, находяща се в м. Акротиря, гр.
Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет Анатолий
Матвеевич Клюев за прогласяване нищожност на Решенията на ОС на ЕС от
27.03.2018г., тъй като същите са взети в противоречие със закона и по-конкретно
с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения
от И.А.Б. – гражданин на Р. Ф., роден на ***г. в качеството му на собственик на
½ ид.ч. самостоятелен обект с идентификатор 51500.510.122.1.38,
представляващ апартамент № *, находящ се в ж.к. Рич –
1”, бл. 1 в м. Акротиря, гр. Несебър в сграда с идентификатор 51500.510.122.1,
с посочен съдебен адрес *** иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД против Етажната
собственост на комплекс „Рич – 1”, находяща се в м. Акротиря, гр. Несебър,
сграда с идентификатор 51500.510.122.1, находяща се в м. Акротиря, гр. Несебър,
представлявана от Председателя на Управителния съвет Анатолий Матвеевич Клюев
за прогласяване нищожност на Решенията на ОС на ЕС от 27.03.2018г., тъй като
същите са взети в противоречие със закона и по-конкретно с разпоредбата на чл.
8, ал. 2 от ЗУЕС
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192 от
26.10.2018г., постановено по гр. дело № 384/2018г. по описа на Районен съд –
Несебър в останалата му част.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс
„Рич – 1”, бл. 1, вх. Б, находяща се в м. Акротиря, гр. Несебър, сграда с
идентификатор 51500.510.122.1 по по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър, представлявана от Председателя на Управителния съвет
Анатолий Матвеевич Клюев да заплати на И.А.Б. – гражданин на Р. Ф., роден на ***г.,
с посочен съдебен адрес *** – адвокат Лазар Кондов сума в размер на 150 (сто и
петдесет) лева, направените по делото разноски за въззивното производство.
Решението в
частта, в която е постановено по отношение на предявения иск с правно основание
чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, а в
останалата му част решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република
България.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.