РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 04.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина
Великова като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №
4821 по
описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Г.И.Я. твърди, че е работил при ответника „Винпром- Русе“ АД по трудов
договор, като между страните действал и колективен трудов договор по силата на
който работодателят изплащал и ваучери за храна в размер на 60 лева
месечно. Ответникът не предоставил на
ищеца ваучери за храна в периода април 2012- година до март 2013 година
включително на обща стойност 720 лева, която сума ищеца претендира в настоящото
производство.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че ищецът не е бил член на
синдикалната организация сключила колективния трудов договор и не се е
присъединил към този договор по реда предвиден в чл. 57 ал.2 от КТ поради което
няма права по КТД. Навежда довод, че е недопустимо изплащането в пари на
стойността на ваучерите за храна, тъй като същите са освободени от данъци и
осигуровки, а при изплащането им в пари ще се нарушат съответните данъчни и осигурителни
норми. Прави втзражение за погасяването на вземането на ищеца по давност.
Предявеният иск е с правно основание чл. 294 от КТ.
По време на производството искът е намален на 660 лева.
Претенцията е основателна.
Безспорно е, че страните са били в трудово правоотношение в периода
2012-2013 година, което се установява от приложеното трудово досие.
В писмено изявление от 19.12.2019г. ответникът признава, че за периода
месец май 2013 година- до март 2013
година дружеството е начислявало на ищеца във ведомостите за заплати по 60 лева
ваучери за храна. Това обстоятелство представлява признание на задължението от задълженото
лице.
По делото е представен споразумителен протокол от
Неоснователни са доводите, че ваучерите за храна не могат да се изплащат в
пари. Съществуват множество задължения за работодателите за предоставяне на
работниците на определени облаги в натура или под формата на ваучери, като в
тази хипотеза се ползват определени данъчни облекчения спрямо случая, при който
същите облаги се предоставят в пари. Когато обаче работодателят не изпълни
задължението си точно, той няма да бъде освободен от отговорност, като същата
ще се трансформира в паричната равностойност на съответната облага. Обратното
би означавало, че задължението за предоставяне на ваучери за храна всъщност не
е задължение, тъй като ако работодателят винаги може да откаже да го изпълни,
без последствия за него. Такова виждане
се разминава с основополагащи правни принципи и не може да бъде аргументирано с
данъчни съображения. Когато длъжникът не предоставя престацията, така както се
е уговорил, кредиторът винаги може да иска парично обезщетение вместо
изпълнение.
Предвид изложеното претенцията на ищеца за сумата 660 лева, представляваща
левовата равностойност на ваучери за храна за периода април 2012- година до
март 2013 е основателен и следва да се уважи. Сумата се дължи със законната
лихва на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Ответникът следва да заплати на ищеца
разноски по делото в размер на 400 лева, както и да заплати по сметка на
Русенски районен съд държавна такса в размер на 50 лева. По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Винпром
Русе“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Русе, бул. „Трети март“ № 44, да
заплати на Г.И.Я., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 660 лева, представляваща
левовата равностойност на ваучери за храна дължими в периода април 2012- година
до март 2013 със законна лихва за периода от 05.08.2019г. до окончателното
изплащане, както и 400 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Винпром Русе“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр. Русе, бул. „Трети март“ № 44 да заплати по сметка на
Русенски районен съд държавна такса в размер на 150 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Русенски окръжен съд.
Районен
съдия:
/П/