Решение по дело №1172/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1208
Дата: 15 юни 2021 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20217180701172
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1172

 

 

гр. Пловдив,15.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                      СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административно - наказателно дело № 1172 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател  „Март Крафт“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, обжалва чрез пълномощника си адв. Н.А. Решение № 198 от 11.03.2021 г., постановено по АНД № 7994/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 9 наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №546266-F549033 от 05.11.2020 г. на ***ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция от 3369,34 лева на основание чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.180, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.102,ал.4, вр. с чл.86,ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.  

В касационната жалба, както и в писмено становище, депозирано чрез пълномощника, се сочи незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се твърди постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и понеже наложеното наказание е явно несправедливо. Изложени са подробни съображения, като се прави искане за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление и присъждане разноски на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.

Ответникът по касационна жалба ТД на НАП Пловдив в отговор на касационната жалба, депозиран чрез процесуален представител, излага становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. В съдебно заседание не изпраща представител, като е депозирано писмено становище с оспорване на жалбата. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 120 лева, като се възразява за прекомерност на претендираното от другата страна като разноски адвокатско възнаграждение.  

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив Вълев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната подробно в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод за наличие на категорично установено нарушение по чл.180, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.180, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.102,ал.4, вр. с чл.86,ал.1 и ал.2 от ЗДДС от страна на дружеството-жалбоподател. Вярно е, че в тази част от решението на районния съд е записано, че нарушението е било извършено, като за извършител е посочено дружество с друго наименование, правно- организационна форма и ЕИК, което е забелязано от касационния жалбоподател и съставлява конкретно оплакване по жалбата му относно липса на мотиви досежно неговото поведение. В случая, според настоящия съдебен състав отразеното на стр.5 от мотивите на първоинстанционното съдебно решение сочи на допусната досадна техническа грешка, но по никакъв начин не би могло да се приравни на липса на мотиви. И това е така, доколкото на практика при описание на фактическата обстановка, предхождаща посочените изводи на съда относно правната квалификация на установеното, изрично е описано поведение именно на жалбоподателя „Март Крафт“ ООД по реализиране на облагаем оборот, който е основание за регистрация по ЗДДС и съответно неначисляване на ДДС поради нерегистриране на дружеството в определения за това срок. Видно е, че съдът е направил извод относно правилността на правната квалификация на административното нарушение именно като е преценил цялата доказателствена съвкупност, анализирана преди това подробно в мотивите, въз основа на която е установил и конкретно поведение именно на дружеството - жалбоподател, осъществяващо признаците на административно нарушение. Поради това и допуснатият технически пропуск при записването на наименованието, правно-организационната форма и ЕИК на дружеството – нарушител не се е отразило до такава степен на решението, което се обжалва, че да не дава яснота относно правните изводи на съда, или да не позволява категорична и ясна обвръзка на мотивите с диспозитива на решението, потвърждаващо именно обсъжданото в мотивите на съдебното решение наказателно постановление, издадено срещу касационния жалбоподател.

Не са основателни и останалите възражения по касационната жалба, поставени още с жалбата срещу наказателното постановление, на които първоинстанционният съд е дал подробен, правно обоснован и ясен отговор, като правилно ги е отхвърлил. В тази насока и настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите му като обосновани и законосъобразно направени. Действително съдът не се е произнесъл конкретно по възражението на жалбоподателя относно приложимостта на чл.180, ал.3 от ЗДДС, но същевременно в мотивите към първоинстанционното решение изрично е прието, че санкционната разпоредба е била правилно приложена от страна на наказващия орган, което е законосъобразен извод. Нормата на чл.180, ал.3 от ЗДДС е относима към нарушението по чл.180, ал.1 от ЗДДС, касаещо регистрирани по ЗДДС лица. В случая, нарушението е такова по специфичната хипотеза на чл.180, ал.2 от ЗДДС, когато неначисляването в срок на ДДС е поради нерегистриране на лицето, поради което и разпоредбата на чл.180, ал.3 от ЗДДС не е приложима. 

Законосъобразна е оценката на районния съд и относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, като правилно е отчетено, че краткият срок на забавяне в подаването на заявление за регистрация по ЗДДС е бил съобразен вече при издаване на предупреждение по отношение на жалбоподателя за друго нарушение.

При извършената проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.

С оглед този изход на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. 

Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 198 от 11.03.2021 г., постановено по АНД № 7994/2020 г. на Районен съд – Пловдив.

 

ОСЪЖДА  жалбоподател  „Март Крафт“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“Белград“ №2, ет.1, ап. офис № 103, да заплати на Териториална дирекция на НАП гр. Пловдив, ул.“Скопие“ № 106, сумата от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт.

 

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                        2.