№ 75
гр. гр. Димитровград , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610100620 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба се твърди, че ищецът Етажна собственост с административен адрес
в Димитровград, ул.“** на 04.10.2017г. е провел Общо събрание на етажната собственост, на
което били взети решения да се събират пари и да се заплаща на управителя на ЕС месечно
възнаграждение, определено в размер на 3 лева за всеки от самостоятелните обекти в
сградата в режим на етажна собственост, с изключение на обектите чийто собственик,
ползвател или обитател пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на
една календарна година; да се събират пари и да се заплаща абонаментно почистване на
общите части на ЕС, месечно възнаграждение в размер на 2,50 лева за всеки от
самостоятелните обекти в сградата в режим на етажна собственост, с изключение на
обектите чийто собственик, ползвател или обитател пребивава в етажната собственост не
повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Разходите за почистване на общите
части на етажната собственост трябвало да се разпределят поравно, според броя на
обитаемите апартаменти, а не както е записано в ЗУЕС- според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Решено било паричната
вноска за абонаментно обслужване на асансьора в ЕС да бъде в общ размер на 30 лева
месечно; паричните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ следвало да се определят за
всеки апартамент според площта му, месечно по 0,10 лева/кв.м., считано от м.декември
2017г., включително. Избран бил нов управител на ЕС- „Професионален домоуправител“
ЕООД за срок от 12 месеца, считано от 04.10.2017г. Поддържа, че на 13.07.2020г. в ЕС било
проведено ОС, на което били взети решения месечното възнаграждение на управителя
„такса домоуправител“ да се увеличи на 5 лева за всеки апартамент, включително и
необитаемите, като това правело общо 75 лева месечно, който размер нямало да се променя
1
до следващо решение на ОС; за управител на ЕС била избрана фирма „** за срок от 24
месеца, считано от 14.07.2020г. до 14.07.2022г. на основание чл.19 ал.8 от ЗУЕС. Сключен
бил Договор за възлагане управлението на етажната собственост с горепосочената фирма за
срок от 24 месеца, считано от 14.07.2020г. до 14.07.2022г. Посочва, че в ЕС всеки
календарен месец се изготвял месечен бюджет, отразяващ задълженията на всеки от
апартаментите, като се поставял на видно и общодостъпно място във входа за запознаване
на живущите. Твърди, че ответникът Н. ИЛ. АНГ. е собственик на апартамент ** в етажната
собственост, който закупила през м.октомври 2018г. За периода от м.ноември 2018г. до
м.декември 2020г. за този апартамент били натрупани следните дялови задължения: фонд
„Ремонт и обновяване“- 203,25 лева; такса домоуправител- 81 лева, ел.енергия стълбищно
осветление- 3,17 лева, ел.енергия асансьор- 24,56 лева, сервиз „Асансьор“- 62,55 лева, такса
почистване- 44,89 лева, ваучер сим-карта- 0,29 лева. Общата дължима сума за собственика
на ап.4 за целия период била в размер на 419,71 лева. Ответникът категорично отказвала да
заплати задълженията си към етажната собственост. До датата на подаване на исковата
молба в съда, Н.А. не била внесла в касата на ЕС никакви пари за погасяване на своите
задължения, въпреки, че се правели ремонти на общите части и били нужни средства за тях.
Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на Етажната собственост по Заповед №260042/26.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№91/2021г. по
описа на РС-Димитровград, главница в размер на 419,71 лева- неизплатени месечни вноски
за режийни разходи за общите части и за фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за периода
от м.ноември 2018г. до м.декември 2020г., невнесени в касата на ЕС, с адрес в
Димитровград, у**, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 26.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство
деловодни разноски.
Ответникът Н. ИЛ. АНГ., депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че
счита предявения иск за допустим, но частично неоснователен. Оспорва същия по размер,
както и предявените разноски в заповедното производство, като счита, че там заявената
претенция за разноски е била уважена в пълния й размер.
Намира сметката, формирана по начина изложен в исковата молба, за неправилна и
неоснователна. Счита, че същата е формирана в противоречие на закона- чл.51 ал.2 от ЗУЕС.
Твърди, че ответникът закупила апартамента през м.октомври 2018г., като до момента никой
не живеел в него. Самият обект бил необитаем и предстояло извършване на ремонт в него. В
такъв случай закона бил категоричен, че от разходите за управление и поддържане на
общите части на ЕС били освободени собственик или ползвател, който пребивавал не повече
от 30 дни в рамките на една календарна година. Поради това, ответникът дължала
единствено парите за фонд „Ремонт и обновяване“, чийто размер се определял от ОС на
собствениците и в настоящия случай бил 0,10 лева на кв.м. от площта на жилището или 8,13
лева на месец за процесния апартамент. Ответникът признава тази такса като дължима,
2
както и иска в размер на 203,25 лева. Заявява обаче, че не е могла да плати сумата, поради
отказ на управителя да преизчисли дължимото от нея, както и че в офиса отказали да
приемат сума по-малка от начислената. Посочва, че в Протокол №1/04.10.2017г. решението
на ОС за определяне на дължимите такси е в съответствие с изискването на чл.51 ал.2 от
ЗУЕС, но въпреки това, на нея били начислявани и такси, от които трябвало да бъде
освободена. Управителят отказал да поправи грешката си и да коригира размера на
дължимата сума, като отказал да получи плащане на друга по-малка от начислената. Твърди,
че от 2021г. начислените й такси са коригирани, но отново била начислена таксата за
управление, от което закона я освобождава. Взетото решение от собствениците на ОС с
Протокол №3/13.07.2020г., с което било решено, че таксата за управление е задължителна за
всички собственици, било в противоречие със закона и съответно незаконосъобразно. Иска
съдът да приеме, че ответника дължи единствено сумата от 203,25 лева за фонд „Ремонт и
обновление“, за които тя прави признание на иска, като предявения иск над тази сума
следвало да се отхвърли като неоснователен. Намира претенцията за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство за неоснователно.
Счита, че с поведението си не е дала повод за образуване на делото, като иска на основание
чл.78 ал.2 от ГПК разноските да бъдат възложени на ищеца. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол №1/04.10.2017г. от
проведено Общо събрание на собствениците/ползвателите на самостоятелни обекти в сграда
в режим на ЕС с адрес в Димитровград, ул.“** собствениците на апартаменти на
горепосочения адрес са приели решение да се събират пари и да се заплаща на управителя на
ЕС месечно възнаграждение, определено в размер на 3 лева за всеки от самостоятелните
обекти в сградата в режим на етажна собственост, с изключение на обектите чийто
собственик, ползвател или обитател пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година; да се събират пари и да се заплаща абонаментно
почистване на общите части на ЕС, месечно възнаграждение в размер на 2,50 лева за всеки
от самостоятелните обекти в сградата в режим на етажна собственост, с изключение на
обектите чийто собственик, ползвател или обитател пребивава в етажната собственост не
повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Разходите за почистване на общите
части на етажната собственост трябвало да се разпределят поравно, според броя на
обитаемите апартаменти, а не както е записано в ЗУЕС- според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Решено било паричната
вноска за абонаментно обслужване на асансьора в ЕС да бъде в общ размер на 30 лева
месечно; паричните вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ следвало да се определят за
всеки апартамент според площта му, месечно по 0,10 лева/кв.м., считано от м.декември
2017г., включително. Избран бил нов управител на ЕС- „Професионален домоуправител“
ЕООД за срок от 12 месеца, считано от 04.10.2017г. , като за целта бил сключен Договор за
3
възлажане на управлението на етажната собственост №1/04.10.2017г. с „Професионален
домоуправител“ЕООД, представлявано от управителя **.
Съгласно представения от ищеца Протокол №3/13.07.2020г. от проведено Общо
събрание на собствениците/ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС с
адрес в Димитровград, ул.“** собствениците на апартаменти в жилищната сграда решили
месечното възнаграждение на управителя „такса домоуправител“ да се увеличи на 5 лева за
всеки апартамент, включително и необитаемите, като това правело общо 75 лева месечно,
който размер нямало да се променя до следващо решение на ОС; за управител на ЕС била
избрана фирма „** за срок от 24 месеца, считано от 14.07.2020г. до 14.07.2022г. на
основание чл.19 ал.8 от ЗУЕС. Сключен бил Договор за възлагане управлението на етажната
собственост с горепосочената фирма за срок от 24 месеца.
От представената от ищеца Разчетна таблица на задълженията, Дялово задължение на
ап.4 от разходите за управление и поддържане на общите части на сградата и фонд „Ремонт
и обновяване“ в Димитровград, ул.“** /л.127 от делото/ се установява, че за периода от
м.ноември 2018г. до м.декември 2020г. за процесния апартамент, собственост на ответника
Н.А., последната дължи за: фонд „Ремонт и обновяване“- 203,25 лева; такса домоуправител-
81 лева; ел.енергия стълбище- 3,17 лева; ел.енергия асансьор- 24,56 лева; сервиз асансьор-
62,55 лева; такса почистване- 44,89 лева; ваучер сим-карта -0,29 лева. По така представената
от ищеца разчетна таблица за процесния период ответника дължи общо 419,71 лева. Видно
от същата таблица е, че задължение за ваучер сим-карта е било начислено на ответника
единствено за м.януари 2019г. Задължения за ел.енергия стълбище, ел.енергия асансьор,
сервиз асансьор и такса почистване не са й били начислявани от м.април. 2020г. до
м.декември 2020г. Такса домоуправител не е била начислявана на Н.А. за м.април, май и
юни 2020г., като преди това таксата е била в размер на 3 лева, а от м.юли 2020г. таксата е
увеличена на 5 лева. За м.март 2020г. на ответника не е била начислена вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“, която е константна за целия процесен период от 8,13 лева,
определена съобразно квадратурата на жилището от 81,33 кв.м.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот **, том ІІІ, рег.№3317, нот.дело №369/2018г. по описа на нотариус **, на
03.10.2018г. ответникът Н. ИЛ. АНГ. закупила от ** самостоятелен обект в сграда-
апартамент с кадастрален идентификатор 21052.1015.233.2.13 по кадастралната карта на
Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18—38/05.07.2006г. на ИД на АК-София, на
адрес в Димитровград, **, попадащ в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 21052.1015.233, при съседни самостоятелни обекти:на същия етаж имот
21052.1015.233.2.14, имот 21052.1015.233.2.11, имот 21052.1015.233.2.12, под обекта:
21052.1015.233.2.4, над обекта: 21052.1015.233.2.22, построен върху държавна земя, състоящ
се от две стаи, хол, кухня и баня, със застроена площ от 81,33 кв.м., ведно с избено
помещение №19 с полезна площ от 4,56 кв.м., както и 1,30% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото.
4
От представената с отговора на исковата молба Служебна бележка изх.
№172/27.04.2021г., издадена от „ВиК“ООД-Димитровград, се установява, че за периода от
м.октомври 2018г. до м.декември 2020г., жилището на адрес в Димитровград, **, с
клиентски №102/20,21, няма потребление на вода и няма задължения към настоящия
момент.
Тъй като ответникът по делото не заплатила на ищеца дължимите вноски, на
26.01.2021г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на Н. ИЛ. АНГ.. Образувано било ч.гр.д.
№91/20201г., по което на 26.01.2021г. съдът издал Заповед №260042 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на Н.А. да заплати в полза на
заявителя Етажна собственост-Димитровград, ул.“**, сумата 419,71 лева– главница,
неизплатени месечни вноски за режийни разходи за общите части и фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от м.ноември 2018г. до м.декември 2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.10.2021г. до изплащане на вземането, кокта и сумата
от 325 лева-платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Тази заповед за
изпълнение била връчена на длъжника, която в законоустановения срок депозирала
възражение, в което твърди, че не дължи изпълнение на задължението по нея. Поради това,
за заявителя възникнал правен интерес да предяви против Н.А. настоящия иск за
установяване на своето вземане.
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните съдът допусна до
разпит по двама свидетели за ищеца и ответника- **
В своите показания свид.** посочва, че като пълномощник на фирма
„Професионален домоуправител“ провел горепосочените две общи събрания на етажната
собственост- ищец по делото. Твърди ,че първоначално процесния апартамент 4 се водел
необитаем, но след време от съседи узнал, че той има нов собственик. Съседите казали на
свидетеля, че в жилището се извършват ремонтни дейности. Той помолил да предадат на
новия собственик да се свърже с него, но такъв контакт не бил осъществен. Ответникът,
която била новия собственик на апартамента, не била заплатила нищо от дължимите такси
за поддръжка етажната собственост, като едва след завеждане на съдебното дело против нея
тя дошла в офиса на фирмата и поискала да плаща задълженията си, но само част от тях.
Отрича да е отказвано на ответника да плати частично задълженията си, както и да е
принуждавана да плати изцяло дължимите суми.
Според показанията на свид.А., през периода от м.октомври 2020г. до м.юни 2021г. тя
работела в офиса на фирма „Професионален домоуправител“, като се занимавала с
извършване на разплащателни дейности. Според нея жената –собственик на процесния
апартамент, дошла в офиса през м.март 2021г. заедно с мъжа си и поискала да направи
справка защо апартамента й се води обитаем при положение, че в него не живеел никой.
Свидетелят й обяснила, че жилището се водело обитаеми, тъй като в него се извършвал
ремонт и по данни на съседи в него имало постоянно движение. Ответникът поискала
5
апартамента да бъде воден като необитаем, но от фирмата й било обяснено, че това няма как
да стане. Тогава тя казала парите да си търсят чрез съда. Според свидетелят, Н.А. не била
правила опит да заплати старите си задължения нито изцяло, нито частично. Тя дошла в
офиса само веднъж, а именно през м.март 2021г., като преди не била идвала, тъй като
свидетеля работела там сама от откриването му през м.октомври 2020г.
Видно от показанията на свид.** е, че тя е дъщеря на ответника. Посочва, че през
есента на 2018г. майка й закупила процесния апартамент. Както тогава, така и към
настоящия момент той бил абсолютно необитаем. Започнали да правят ремонт, който
продължил около 10 дни, тъй като майката на свидетеля имала здравословни проблеми.
Залепени били единствено тапети и стените боядисани с боя. Не били сменяни дограми,
ел.инсталация, ВиК-инсталация, нито ремонт на тавани и под. В жилището не живеел
никой, като ответника обитавала свой апартамент на друга улица в града. По време на
ремонта, в апартамента нямало извършване на груби ремонтни дейности като къртени на
мазилка или стени.
От своя страна свид.** посочва ,че ответникът живеела в свой апартамент на
ул.“Захари Зограф“. В новозакупения от нея апартамент той бил нает да извърши ремонт.
Свидетелят шпакловал стените, боядисал стаите, залепил тапети в кухнята и изградил
терасата. В кухнята нямало хладилник или пералня, като апартамента бил необитаем.
Ремонта не бил приключен, тъй като ответника имала здравословни проблеми. Според
свидетеля, той работел в жилището около 2-3 месеца, но ходел там не всеки ден, а само
когато имал време. В хола и коридора нищо не било ремонтирано. Други хора освен него не
били работили. Поддържа ,че заедно с Н.А. отишли до офиса на фирмата „Професионален
домоуправител“, за да плати тя дължимите суми за поддръжка на общите части. Там
заявила, че исканата сума е много голяма и апартамента й е необитаем, като пожелала да
бъде извършена корекция на задължението й. Държала да плати само част от сумата, но от
фирмата отказали да получат частично плащане.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№260042/26.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от
РС-Димитровград по ч.гр.д.№91/2021г.
Безспорно установено по делото е, че Н.А. през м.октомври 2018г. е закупила
апартамент, находящ се в Димитровград, ул.“**. Не се спори относно обстоятелството, че с
решение на собствениците на обекти в етажната собственост в Димитровград, ул**, е било
решено управлението й да бъде поверено на фирма „Професионален домоуправител“ЕООД,
като в проведените на 04.10.2017г. и на 13.07.2020г. са приети решения за размера на
дължимите от собствениците на апартаменти в етажната собственост вноски и такси за
обслужване и поддържане на общите части. Няма спор и относно това, че от м.ноември
6
2018г. до м.декември 2020г. ответникът не е плащала задълженията си за поддръжка на
общите части на сградата в етажната собственост, като същата признава предявения иск до
размера от 203,25 лева, представляваща неплатени задължения по фонд „Ремонт и
обновяване“.
Спорно по делото е дължи ли ответника и останалата част от претендираната от
ищеца сума до пълния предявен размер от 419,71 лева, отнасяща се за неплатени задължения
за такса домоуправител, ел.енергия стълбище, ел.енергия асансьор, сервиз асансьор, такса
почистване и ваучер си-карта.
Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо
от етажа, на който живеят.
Ал.2 от същият член предвижда, че не се заплащат разходите по ал.1 от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година.
В тази връзка, съдът намира, че напълно законосъобразно ищецът не е начислявал на
ответника задължения за ел.енергия стълбище, ел.енергия асансьор, сервиз асансьор, такса
почистване и ваучер сим-карта за периода от м.април 2020г. до м.декември 2020г. От
представената Разчетна таблица на задълженията /стр.127/, изготвена от ищеца е видно, че
освен тези задължения, необходими за поддържане на общите части на етажната
собственост, за периода от м.април 2020г. до м.май 2020г., включително, той не е
начислявал на ответника и разходи за управление на етажната собственост- такса
домоуправител. Въпросното задължение за етажните собственици е било определено по
размер и възникнало съгласно тяхно решение взето на ОС от 04.10.2017г. Със същото
решение обаче, етажните собственици са приели, че такава ежемесечна вноска в размер на 3
лева не се дължи от собственик, ползвател или обитател на обект в етажната собственост,
който пребивава в нея не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен
начин, че ответника е пребивавала в процесното жилище повече от 30 дни за всяка от
календарните 2018г., 2019г. и 2020г., за да е налице основание да й бъде начислена за
плащане такса домоуправител. Доказването на основание за начисляване на тази такса,
свързана с управлението на етажната собственост, е в тежест на ищеца. От своя страна той
твърди, че в имота е извършван ремонт, но по никакъв начин не доказва в какво са се
изразявали ремонтните дейности, кога точно са били извършени те и продължили ли са
повече от 30 дни за всяка от горепосочените три календарни години. От показанията на
разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ответника, безспорно се установи, че в
жилището е започнал ремонт, който обаче е останал незавършен поради заболяване на Н.А..
Въпросният ремонт, според извършилия го свид.**, е бил частичен, като апартамента и към
момента бил необитаем и негоден за живеене. Самият ремонт продължил около 2-3 месеца,
7
като свидетелят не работел всеки ден, а ходел само когато има време. Не се установява от
показанията на свидетелите, ангажирани от страните дали този период е бил само в една
календарна година или е продължил в различни дни през трите години. По никакъв начин не
беше установено и че въпросния ремонт е продължил повече от 30 дни или че обекта за
същия период е бил обитаем, каквото е изискването на чл.51 ал.2 от ЗУЕС, за да може да
бъдат начислени за плащане от ответника и разходи за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост.
Предвид изложеното и доколкото от събраните по делото доказателства не се
установи, че апартамента на ответника е бил обитаван повече от 30 дни през една
календарна година, съдът счита, че на същата в противоречие с взетото от ОС на
съсобствениците на 04.10.2017г. решение, както и с разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС, за
периода от м.ноември 2018г. до м.март 2020г. е била начислявана такса домоуправител в
размер на по 3 лева месечно.
По същата причина, незаконосъобразно за периода от м.юли 2020г. до м.декември
2020г. на ответника е била начислена такса домоуправител в размер на 5 лева месечно.
Действително с решение на ОС на етажните собственици от 13.07.2020г. е прието, че
въпросната такса се дължи от всеки собственик на обект в етажната собственост независимо
дали обитава или не същия. Това решение обаче противоречи на разпоредбата на чл.51 ал.2
от ЗУЕС и доколкото от събраните по делото доказателства не се установява през този
период процесното жилище да е било обитавано повече от 30 дни, начисленото задължение
за плащане на такса домоуправител в размер на по 5 лева месечно е извършено
незаконосъобразно и съответно е недължимо от А.. В подкрепа на този извод следва да се
има предвид и обстоятелството, че за същия период, на основание горепосочената
разпоредба на ЗУЕС на ответника не са били начислявани за плащане останалите
задължения за поддръжка на общите части на ет.собственост- за ел.енергия стълбище,
ел.енергия асансьор, сервиз асансьор, такса почистване и ваучер сим-карта, като това е
съобразено с разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗУЕС. Видно обаче от представената Разчетна
таблица на задълженията /стр.127/е, че на ответника са били начислявани суми по
горепосочените пера за периода от м.ноември 2018г. до м.март 2020г.,включително.
Доколкото по делото не се доказа, че процесното жилище е било обитавано повече от 30 дни
през една календарна година, в т.ч. и през така посочения период, то на основание чл.51 ал.2
от ЗУЕС така начислените за плащане от ответника разходи за поддържане на общите части
на етажната собственост не се дължат от нея. От друга страна, налице е и изрично решение
на общото събрание от 14.10.2017г., съгласно което обектите чийто собственик, ползвател
или обитател пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година, не заплаща месечно възнаграждение в размер на 2,50 лева за
абонаментно почистване на общите части на ЕС.
На последно място, неоснователно е възражението на ищеца, че не е бил надлежно
уведомен от ответника, че процесния апартамент е необитаем през периода от м.ноември
2018г. до м.декември 2020г. Видно от показанията на свид.**, който в качеството на
8
пълномощник на фирма „Професионален домоуправител“ЕООД е провеждал общите
събрания на ЕС, същият още към датата на първото такова- 14.10.2017г., е бил наясно, че
въпросния апартамент е бил необитаем. В последствие от съседи свидетелят узнал, че
жилището има нов собственик и в него се прави ремонт. Промяната на собствеността на
жилището обаче не прави автоматично същото обитаемо, нито означава, че собственика му
вече пребивава в него. Доколкото не е била налице промяна във фактическото положение,
свързано с пребиваването и обитаването на въпросното жилище, то новия собственик не е
бил длъжен да заявява това пред домоуправителя, като при липсата на доказателства в
противна насока апартамента е следвало да продължи да се счита за необитаем.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен за
сумата от 203,25 лева, представляваща неплатени от Н.А. вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 419,71 лева, иска
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Тази разлика включва
задължения за плащане на разходи за управление и поддържане на общите части на ЕС, като
същата се явява недължима, доколкото процесното жилище е необитаемо и не се ползва по
предназначение.
Въпреки направеното от страна на ответника признаване на иска до размера от
203,25 лева, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК за
освобождаването му от плащане на разноски на ищеца. Повод за предявяване на настоящия
установителен иск е станало направеното от ответника възражение по чл.414 от ГПК, в
което той е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по Заповед
№260042/26.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№91/2021г. по описа
на РС-Димитровград. Именно оспорването на вземането по издадената заповед за
изпълнение е станало причина за предявяване на установителния иск от страна на ищеца,
като последващото признание на част от този иск вече не може да обоснове приложението
на чл.78 ал.2 от ГПК. От друга страна, съдът не кредитира твърденията на ответника, че е
искала да плати на ищеца сумата от 203,25 лева, но той е отказал да приеме частично
плащане, доколкото от показанията на разпитаните свидетели ** и А. се установи, че няма
пречка да се приеме частично погасяване на задължения, още повече, че въпросната сума
длъжника е можела да преведе и по банков път.
С оглед изложеното и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в настоящото производство деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска, а именно сумата от 205,81 лева, както и деловодни разноски по
ч.гр.д.№91/2021г. по описа на РС-Димитровград- 157,38 лева.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 154,72 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. ИЛ. АНГ., с ЕГН **********,
от Димитровград, **, че ДЪЛЖИ на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ-Димитровград, у**,
представлявана от „**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в Димитровград,
ул.“**, представляван от управителя **, сумата от 203,25 лева /двеста и три лева и двадесет
и пет стотинки/ – главница, неплатени месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода от м.ноември 2018г. до м.декември 2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.01.2021г., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед
№260042/26.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№91/2021г. по описа на РС-Димитровград, като иска за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 419,71 лева, представляваща неплатени за същия период месечни
разходи за такса домоуправител, ел.енергия стълбище, ел.енергия асансьор, сервиз асансьор,
такса почистване и ваучер сим-карта, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. ИЛ. АНГ., с ЕГН **********, от Димитровград, **, ДА ЗАПЛАТИ на
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ-Димитровград, у**, представлявана от „**, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“**, представляван от управителя **,
сумата от 205,81 лева /двеста и пет лева и осемдесет и една стотинки/, деловодни разноски
по настоящото дело, както и 157,38 лева /сто петдесет и седем лева и тридесет и осем
стотинки/ разноски по ч.гр.д.№91/2021г. по описа на РС-Димитровград.
ОСЪЖДА ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ-Димитровград, у**, представлявана от „**, с
ЕИК **, със седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“**, представляван от
управителя **, ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИЛ. АНГ., с ЕГН **********, от Димитровград, **,
направените деловодни разноски в размер на 154,72 лева /сто петдесет и четири лева и
седемдесет и две стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
10