Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260551
гр. Пловдив, 14.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 3679/2020г. по описа на ПРС, XXV
нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 511999-F543922 от 14.05.2020г. на Заместник
директор на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на "М. 23" ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Раковски, ул.“Владая“ 2, представлявано
от М.И.К., с ЕГН: ********** на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000 лв.
/три хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
в жалбата и в съдебно заседание, чрез упълномощения процесуален представител
адв.Н., прави искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,
като излага конкретни съображения по същество. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП гр.Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от гл.юрк.А., който пледира за потвърждаване на НП като
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Дружеството
жалбоподател „М. 23“ ЕООД с у. М.И.К. осъществява търговска дейност – онлайн
търговия с дрехи и аксесоари.
Във
връзка с подадено от дружеството на 15.01.2020 г. Заявление за регистрация по
ЗДДС с вх.№ … била извършила проверка за установяване на наличие на основания
за регистрация по ЗДДС, документирана с протоколи по чл.50 от ДОПК № **********/29.01.2020
г. и № **********/09.04.2020 г. В хода на проверката били изискани и
представени документи, справки и писмени обяснения, както и писмени обяснения
от трети лица, от които било установено, че първата продажба, свързана с
дейността на дружеството била направена на 03.01.2020 г. На посочената дата
пратката от тази продажба била приета от дружество, извършващо куриерски услуги
– „Спиди“ АД, въз основа на сключен между същото и жалбоподателя „М. 23“ ЕООД
договор. Пратката била платена на 06.01.2020 г. чрез РКО за наложен платеж в размер
на 22,99лв. Проверяващите констатирали, че „М. 23“ ЕООД не било монтирало,
въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално
устройство за регистрация на извършваните продажби чрез електронен магазин, поради
което дружеството-жалбоподател при предаване на въпросната пратка на разносвача
/“Спиди“ АД/ на 03.01.2020 г., дружеството не издало фискален касов бон или
друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Извършена била и справка в информационната система на НАП, чийто резултат
потвърдил констатацията на инспектора по приходите за липса на регистрирано в
НАП фискално устройство.
За
това, че от датата на започване на дейността си /03.01.2020 г./ „М. 23“ ЕООД
като данъчнозадължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е
било длъжно, но не монтирало, въвело в експлоатация и използвало регистрирано в
НАП фискално устройство, св.М.С.А., заемаща длъжността „инспектор по приходите“
в ТД на НАП гр.Пловдив, съставила в присъствието на упълномощено от дружеството
лице акт за установяване на административно нарушение – АУАН № F543922/14.04.2020
г. за прието за извършено административно нарушение по смисъла на чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин на МФ вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН. В акта било
отбелязано, че нарушението е извършено на 03.01.2020 г. в гр.Раковски и е
довело до неотразяване на приходи. Отразено било в акта, че нарушението било
констатирано на 09.04.2020 г. в ТД на НАП Пловдив.
При
предявяване на АУАН не били направени възражения от дружеството-жалбоподател.
Такива не били сторени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на АУАН и останалите материали по административната преписка, административнонаказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление, като след преценката, че
нарушението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС е довело до неотразяване на приходите, наложил
административно наказание на дружеството нарушител на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС в размер на 3000 лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява от гласните доказателства - показанията на
актосъставителя М.С.А., разпитана в съдебно заседание в качеството на свидетел
и от събраните по делото писмени доказателства. От показанията на свидетеля се установява, че проверката била
извършена по повод подадено по инициатива на дружеството-жалбоподател Заявление
за регистрация по ЗДДС. Проверката обхващала дейността на дружеството за срок
една година назад от подаване на Заявлението. От предоставените по електронен
път документи от проверяваното лице, от предоставените от „Еконт“ и „Спиди“ справки,
както и въз основа на извършени справки в системата на НАП било установено, че
имало получени наложени платежи, за които нямало издадени касови бележки по
причина, че липсвало фискално устройство. Провереното дружество „М. 23“ ЕООД
никога не било регистрирало фискално устройство, нямало и представена банкова
сметка, ***. Св.А. подчертава, че нарушението било установено въз основа на
представени от „Спиди“ справки, от които станало ясно, че имало плащане по
наложени платежи, като първата доставка била извършена на 03.01.2020 г. на
стойност 22 лева и няколко стотинки. Актосъставителят няма спомен как е било
извършено плащането по тази доставка, но уточнява, че по закон наложеният
платеж трябвало да бъде съпроводен с фискален бон. Предаването на парите от
куриерската служба на лицето, което изпраща пратката било въпрос на уговорки.
Свидетелят не си спомня и дали дружеството е осъществявало дейност преди срока,
предмет на проверката, тъй като дружеството нямало регистриран касов апарат и
нямало как да се засече. Дори и да имало писмен договор между лицензирания
пощенски оператор, какъвто се явявала куриерската фирма „Спиди“ и клиента, ако
не е уговорено как се предоставят парите, пратката си вървяла с наложен платеж.
На проверяващите били предоставени справки за сумите, изплатени като наложен
платеж и справки за сумите, платени като пощенски паричен превод. Свидетелят
описва процедурата по съставяне на АУАН срещу дружеството-жалбоподател –
изпращане на покана за съставяне на акта, за която няма спомен как е била
изпратена и съставяне на АУАН в присъствие на упълномощено лице, за което също няма спомен кое е било. Посочва,
че дружеството няма регистрирани към НАП банкови сметки. Свидетелят няма спомен
как се осъществява разплащането между контрагентите, как била заприходена
стоката по наложените платежи, както и откъде дружеството закупувало стоките,
които продавало чрез „Спиди“.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, непротиворечиви и в
съответствие с приетите по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт,
от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата
се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С
оглед събрания по делото доказателствен материал съдът намира за безспорно, че лицата,
занимаващи се с търговия през интернет за продажба на стоки следва да отчитат
продажбите си по реда, определен в Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на МФ /Наредбата/ и когато не са налице
изключенията, предвидени в наредбата.
Въпреки
горното, настоящият съдебен състав при извършена служебна проверка установи
допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените
такива, ограничаващо правата на жалбоподателя по начин, че да не може да
организира адекватно защитата си и да реализира правата си в пълен обем и
водещо до отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно. Такова съществено
нарушение е липсата на надлежно описание на нарушението от фактическа страна,
дадено от актосъставителя и наказващия орган в съставените от тях
административни актове.
Както в
АУАН, така и в НП поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение
на разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, която задължава
лицата по чл.3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съответно лицата
по чл.3, ал.1 от Наредбата са тези, които извършват продажби на стоки и услуги
в търговски обекти, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва
чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен
вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8 от
Наредбата. В продължение на горното разбиране разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1
от Наредбата позволява, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1 от Наредбата да не се
издава касова бележка от ФУ или ИАСУТД.
В
разглеждания казус при описание на санкционираното деяние и обстоятелствата по
неговото извършване е посочено, че процесната пратка, предадена на 03.01.2020
г. на „Спиди“ АД е била платена на 06.01.2020 г. чрез РКО за наложен платеж за
сумата от 22,99 лв. Според даденото в §1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Закона
за пощенските услуги /ЗПУ/ определение „наложен платеж“ е допълнителна услуга,
при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на
определена от подателя сума. Същевременно в АУАН и НП е посочено, че
дружеството е осъществявало онлайн търговия, към която е приложима разпоредбата
на §1, т.1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. и която определя „разносната
търговия“, като състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския
обект по предварителна заявка, в какъвто смисъл са фактите посочени в
обжалвания акт. По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна
търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на
разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен
когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство
на мястото на предаване на стоката или услугата.
При
преценка на посочената за нарушена правна норма съдът счита, че описанието на
нарушението в НП не е пълно и не е достатъчно ясно. Липсва посочване какво
точно действие е налагало издаване на касов бон, а оттам и да се е породило
задължението за въвеждане в експлоатация на ФУ/ИАСУТД. Това се дължи на
фактическия състав на нарушението, доколкото правната норма допуска множество
изключения от задължението за издаване на касов бон, респ. въвеждане в
експлоатация, монтиране и регистриране на ФУ/ИАСУТД. Чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от Наредбата позволява
да не се издава касова бележка от ФУ или ИАСУТД. Затова и съдът счита, че
конкретното поведение на дружеството следва да бъде ясно посочено като се
отрази как действително е получило същото плащането, за да бъде отграничено от
хипотезите на липса на задължение за издаване на бон. Вместо това органите на
административнонаказателното производство са се ограничили в посочване, че
доставката „е платена чрез РКО за наложен платеж“. Разходният касов ордер
представлява документ, който се издава при плащане, но не позволява да се прави
предположение, че плащането е касово, особено като се има предвид, че е
извършено чрез доставчик-куриер, който разполага с лицензия на пощенски
оператор за извършване на пощенски паричен превод. Недопустимо е да се тълкува
НП и АУАН и да се изследва въпросът какъв по-точно начин на плащане е приел
наказващия орган, че да дефинира поведението на жалбоподателя като наказуемо.
Липсата на такова посочване води и до невъзможност за съда да прецени и дали не
е налице някое от допустимите изключения, когато дружеството не би следвало да
бъде наказвано. Предвид на това, съдът намира, че АУАН и НП не съдържат пълно
описание на релевантните към фактическия състав на нарушението обстоятелства и
тези при които е извършено, като по този начин се е достигнало до неизпълнение
за разписаните в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисквания относно съдържанието
на актовете. Това е довело до процесуални нарушения, които ограничават правото
на защита на наказаното дружество, поради което като съществени процесуални
нарушения са винаги основание за отмяна на постановения правораздавателен акт. Предвид
изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва в тежест на
въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените по делото разноски, а именно
сумата от 384 лв., представляващо изплатено от дружеството-жалбоподател
адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 511999-F543922 от 14.05.2020г. на Заместник директор на ТД на
НАП гр.Пловдив, с което на "М. 23" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Раковски, ул.“Владая“ 2, представлявано от М.И.К., с
ЕГН: ********** на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. /три хиляди
лева/ за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална
Агенция за приходите да заплати на „М. 23“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Раковски, ул.“Владая“ 2, представлявано от М.И.К., ЕГН: **********
сумата от 384 /триста осемдесет и четири/ лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на
Глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.