Р Е Ш Е Н И Е
Номер 46
Година 10.01.2020
Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, Х състав, на десети декември две хиляди и деветнадесета година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 2327
по описа за 2019 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Блек Сий Естейт
Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“ № 32, ет.1 представлявано от управителя З. Н. Н. против ревизионен
акт № Р-02000219001357-091-001/25.06.2019г. издаден от началник сектор –
възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 158/30.08.2019г. на началник
отдел „Обжалване“, в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
гр.Бургас, изпълняващ правомощията на директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при Централно управление на
Националната агенция по приходите директор на дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, при ЦУ
на НАП. Счита обжалваният ревизионен акт за незаконосъобразен и прави искане да
бъде отменен и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да се
отхвърли и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на
производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000219001357-020-001/06.03.2019г.
(л.136 от делото), издадена от началник на сектор „Ревизии“, в дирекция
“Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на „Блек
Сий Естейт Мениджмънт” ЕООД, относно отговорност за ДДС по доставки извършени
от „Алекто 2000“ ООД, през данъчен период 01.03.2018г.-31.03.2018г. определени
са лицата които да извършат ревизията и срок за нейното завършване – 2 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен
орган, в рамките на делегираните му правомощия със заповед № РД-3/02.01.2019г.
(л.21-22 от делото) на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с
нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и е връчена по електронен път на 18.03.2018г..
Със заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000219001357-020-02/15.03.2019г. (л.132 от делото) издадена от
началник сектор в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас, са променени
лицата които да извършат ревизията. Заповедта е издадена от компетентен орган,
съобразно делегираните му правомощия и нормата на чл.113, ал.3 от ДОПК и е връчена на дружеството по електронен път на 18.03.2019г..
Със заповед за изменение на заповед за възлагане на
ревизия № Р-02000219001357-020-03/15.05.2018г. (л.87 от делото) издадена от
началник сектор в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас е удължен срока за
извършване на ревизията до 18.06.2019г.. Заповедта е издадена от компетентен
орган, съобразно делегираните му правомощия и нормата на чл.114, ал.2 от ДОПК и
е връчена на дружеството по електронен път
на 23.05.2019г..
С ревизионен доклад № Р-02000219001357-092-001/06.06.2019г. (л.36-42 от делото), съставен на основание чл.117
от ДОПК е направено предложение за установяване на задължения на „Блек Сий
Естейт Мениджмънт” ЕООД по видове, периоди и лихви за просрочие към тях,
изчислени към 06.06.2019г. Ревизионният доклад е
връчен по електронен път на дружеството на 06.06.2019г.
С ревизионен акт № Р-02000219001357-091-001/25.06.2019г.
(л.27-32 от делото) издаден от началник сектор - възложил ревизията и главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в съответствие с
правомощията им по чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на задълженията на
дружеството по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 25.06.2019г.
Ревизионният акт е връчен на 01.07.2019г. видно от удостоверение за извършено
връчване поелектронен път в ИС „Контрол“(л.34 от делото) и е обжалван по административен
ред с жалба вх.№ ИТ-00-7101/15.07.2019г. (л.23-25 от делото).
Ревизионният акт е потвърден с решение № 158/30.08.2019г.
на началник отдел „Обжалване“, в дирекция „ОДОП” гр.Бургас, изпълняващ
правомощията на директор на дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП (л.17-19
от делото), във връзка със заповед № ЗЦУ-ОПР-25/26.06.2019г. на изпълнителния
директор на НАП (л.15 от делото). Решението е връчено на 30.08.2019г., по
електронен път и с жалба вх.№ 04-Б-Ж-132#2/16.09.2019г.
(л.3-11 от делото), изпратена по пощата на 12.09.2019г., ревизионният акт е
обжалван по съдебен ред.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните
разпоредби при издаването му.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
писмена форма, процесуалните и материалноправните изисквания на закона.
С
ревизионният акт, са установени задължения на „Блек Сий Естейт Мениджмънт” ЕООД
за отговорност по чл.177 от ЗДДС за периода 01.03.2018г.-31.03.2018г., в размер
на главница 115 959,85 лева и лихви 14 077,36 лева.
За да
определи тези задължения на жалбоподателя органът по приходите е приел
следното:
С нотариален акт от 26.03.2018г. „Блек Сий Естейт Мениджмънт“ ЕООД купува
от „Алекто 2000“ ЕООД поземлен имот с идентификатор № 67800.6.133, находящ се в
гр.Созопол, местност Буджака с площ 1703 кв.м.. Имотът е закупен за сумата от
360 000 евро с ДДС, като от тях 2 323 евро са изплатени от купувача за заплащане
на задължения на продавача към Община Созопол - данък върху недвижимия имот и
такса за битови отпадъци, а остатъка от 357 677 евро по банков път преди
подписване на нотариалния акт по специална сметка по чл.25а от ЗННД, водена на
Нотариуса. Данъчната оценка на имота е 42590,30 лева.
От „Алекто 2000“ ЕООД е издадена фактура № 1/26.03.2018г. с данъчна
основа 586 749,00 лева и ДДС 117 349,80 лева, с предмет продажба УПИ
67800.6.133 по НА от 26.03.2018г.. Разплащането по фактурата в размер на 357 677,00
Евро /699 555,40 лв./, и извършено от специалната сметка водена от Нотариуса, по банков път на 28.03.2018г..
Извършена е насрещна проверка на „Алекто“ ООД за която е изготвено ИИНП
№Р-02000219001357-141-001/03.04.2019г.. Управителят на дружеството не е открит
на адреса за кореспонденция при извършените две посещения, за които са
съставени протокол №АА1091472/12.04.2019г. и Протокол № АА1091473/22.04.2019г..
„Алекто 2000“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 20.03.2018г., шест дни преди дата
на изповядване на сделката 26.03.2018г. и дерегистрирано по ЗДДС на
15.10.2018г. по инициатива на орган на НАП, при установени обстоятелства по
чл.176 от ЗДДС. На дружеството е извършена ревизия за данъчен период
м.04.2018г., за който е издаден РА № Р-22221018003208-091-001/07.03.2019г., с
който е констатирано, че не е осигурен достъп до първични и вторични счетоводни
документи, аналитични записвания по счетоводни сметки, търговски и банкови
документи и е отказано право на данъчен кредит в размер на 115 500 лева,
формиран от покупка на услуги с неизвестен характер от „Янев Трейд Комерс 2017“
ЕООД с ЕИК *********, което дружество регистрирано по ЗДДС също на 20.03.2018г.
и дерегистрирано по инициатива на орган по приходите на 15.10.2018г..
При извършена проверка в Интегрираната информационна система за кадастър
и имотен регистър ИКАР на Агенция по вписванията по персоналната партида на
„Алекто 2000“ ЕООД е установено, че процесния имот е придобит с НА №
36/25.11.2011г. от „Стандарт Христина Стефанова“ ЕООД за сумата от 48 060
лева. След продажбата на имота на 04.05.2018г. в Търговския регистър е заличен
управителя на „Алекто 2000“ ЕООД М. В.С. и e вписан
за управител П. В. ., който съгласно справка от Търговския регистър е
собственик на множество фирми с големи задължения.
При извършена справка в информационния масив на НАП – ПП СУП е
установено, че „Алекто 2000“ ЕООД не е внесъл ДДС в размер на 115 959,85 лева,
като резултат за периода м.03.2018г.. В дневника си за продажби дружеството
декларира една сделка, за която е издадена ф-ра №
1/26.03.2018г. с данъчна основа 586 749 лева и ДДС 117 349.80 лева, с
предмет продажба УПИ 67800.6.133 по НА от 26.03.2018г.. Ползван е данъчен
кредит в размер на 220,95 лева. Деклариран резултата по СД за дан. период на м.03.2018г.
- ДДС за внасяне в размер на 117 128,85 лева. Внесени с платежно нареждане от
09.05.2018г. – 1 169 лева. Остатък от ДДС за внасяне за дан. период
м.03.2018г. – 115 959,85 лева и лихви към 06.06.2019г.
- 13408.35лв.
Съгласно Справка от УИС за действия от функция Събиране относно
задълженията на „Алекто 2000“ има образувано изпълнително дело
*********/10.06.2018 за задължения в общ размер на 129 345,29 лева.
Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите
при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС, поради задължения по ЗДДС в
големи размери и е с прекратена регистрация считано от 15.10.2018г.
С оглед изложеното, ревизиращият екип е приел, че са налице
предпоставките по чл.177 ЗДДС, за да се ангажира отговорността на „Блек Сий
Естейт Мениджмънт“ ЕООД, като получател по облагаема доставка за дължимия и
невнесен данък от „Алекто 2000“ ЕООД в размер на 115 959,85лева за данъчен
период м.март 2018 година.
Отговорността по чл.177 от ЗДДС е особен вид солидарна отговорност за регистрирано
по ЗДДС лице, която възниква, ако са изпълнени предвидените сложни фактически
състави.
Събраните доказателства при извършената ревизия на „Блек Сий Естейт
Мениджмънт“ ЕООД и на доставчика „Алекто 2000“ ЕООД, водят до извода, че са налице обстоятелства по чл.177 от ЗДДС за
търсене на отговорност от регистрирано лице - получател по облагаема доставка („Блек
Сий Естейт Мениджмънт“ ЕООД), което отговаря за дължимия и невнесен данък от
друго регистрирано лице („Алекто 2000“ ЕООД), доколкото е ползвало право на
приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен
данък. В тази връзка е прието, че следва
да се имат в предвид следните обстоятелства:
1.Регистрираното лице е получател по облагаема доставка.
2.Осъществена е облагаема доставка, по която доставчикът „регистрирано
лице“ е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС, който ДДС доставчикът е
длъжен да внесе в бюджета.
3.Дължимият данък не е внесен от доставчика „Алекто 2000“ ЕООД. Той е
установен, посредством подадена СД за ДДС за м.03.2018г., с резултат ДДС за
внасяне в размер на 117 128,85 лева. Невнасянето на данъка е налице към момента
на подаване на СД по ЗДДС и до момента на издаване на РД.
4. Получателят следва да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит,
пряко или косвено свързан с невнесения данък. „Блек Сий Естейт Мениджмънт“ ЕООД
е включил фактура № 1/26.03.2018г. с данъчна основа 586 749 лева и ДДС 117 349,80
лева, в дневника за покупките и в СД по ЗДДС - м.04.2018 г., като такива с
право на пълен данъчен кредит. Това ползване на правото на данъчен кредит е
свързано с невнесения данък от страна на „Алекто 2000“ ЕООД, тоест дружеството
е ползвало право на данъчен кредит по начислен данък, който не е внесен от
неговия доставчик и е налице връзка между ползваното право и незпълненото задължение.
5. Получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде
внесен.
Събраните в хода на ревизията данни доказват, че дейността на доставчика
„Алекто 2000“ ЕООД се осъществява от управителя Михаил Стефанов. След
реализиране на процесната сделка, на 04.05.2018г. в Търговския регистър е
заличен този управител, и е вписан нов – П. М., който съгласно справка от
Търговския регистър е собственик на множество фирми с големи задължения.
„Алекто 2000“ ЕООД няма подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за
2018г., няма и публикувани годишни отчети за 2017г.и 2018г. в Търговския
регистър. За м.04.2018г. декларира ДДС за възстановяване в размер на 115 500
лева от рискови доставчици. Извършена е
данъчна ревизия за периода на м.04.2018г. и е издаден ревизионен акт №
Р-22221018003208-091-001/07.03.2019г. с непризнат данъчен кредит в размер на
115 500,00 лева, формиран от покупка на услуги с неизвестен характер.
За наличието на обстоятелства по чл.177, ал.3, т.2 от ЗДДС е възложена
експертиза с акт за възлагане № Р -02000218008179-01-001/05.03.2019г. за
определяне на пазарна цена на поземлен имот с идентификатор № 67800.6.133 към
датата на продажба - 26.03.2018г. Определена е пазарна стойност на имота, като
е използван метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци
§1, т.10а ДОПК. Анализирани са извършени сделки за периода 08.2017-03.2018г.,
вписани в Служба по вписванията гр.Бургас, от които са подбрани сделките
аналози и е определена справедлива пазарна стойност на имота – 155 484 лева
без ДДС. От експертизата се установяват обстоятелства по чл.177, ал.3 т.2 от ЗДДС – облагаемата доставка заобикаля закона и е на цена, която значително е
завишена и се отличава от пазарната, с цел начисление на по-висок размер ДДС,
който ефективно няма да бъде внесен в бюджета.
Въз основа на изложеното е направен извода, че са изпълнени кумулативните
предпоставки за ангажиране на отговорността на получателя по фактурата/доставката
за дължимия но невнесен ДДС от доставчика по тях, а именно: - Доставчикът
„Алекто 2000“ ЕООД не е внесъл към датата на настоящия ревизионен доклад
дължимия ДДС по СД по ЗДДС за м.03.2018г. /има изискуеми публични задължения за
ДДС по фактури и периоди за доставки към „Блек Сий Естейт Мениджмънт“ ЕООД/; Получателя
по доставките е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът фактура №
1/26.03.2018 г. ДДС в размер на 117 349,80 лева няма да бъде внесен –
чл.177, ал.2 от ЗДДС; налице е липса на фактическа възможност за фиска да
получи вземането си от длъжника.; налице е облагаема доставка и получателя
„Блек Сий Естейт Мениджмънт“ ЕООД е упражнил право на данъчен кредит по тези
доставки.
С оглед на изложеното и на основание чл.177, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДДС,
във връзка с чл.177, ал.6 от ЗДДС за „Блек Сий Естейт Мениджмънт“ ЕООД, като
пряк получател по доставките на стоки е налице солидарна отговорност за
дължимия и невнесен от „Алекто 2000“ ЕООД данък добавена стойност в размер на
115 959,85 лева.
На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1
от ЗЛДТДПДВ за невнесените в срок суми се дължи лихва в размер на общо 13465,30
лева.
Правилно от органа по приходите са установени
процесните задължения на дружеството-жалбоподател.
Нормата на чл.177 от ЗДДС предвижда солидарна
отговорност, установена по силата на закона на регистрирано по ЗДДС лице –
получател по доставката за невнесен ДДС от друго лице, доколкото е ползвано
право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и
невнесен данък. Включването на тази разпоредба в глава ХХV от ЗДДС определя
отговорността за злоупотреби, като средство за предотвратяване на данъчни
измами. Тази отговорност се реализира при наличието на следните кумулативни
предпоставки: лицето, чиято отговорност се ангажира да има качеството на
получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено
свързан с доставката; дължимия ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за
съответния период и лицето да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът
няма да бъде внесен – чл.177, ал.2 от ЗДДС.
Принципът, установен в чл.177, ал.6 от ЗДДС е, че
отговорността се носи от прекия получател на доставката с невнесения данък, но
ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна
отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките.
Нормата на чл.177, ал.3 от ЗДДС установява оборима
презумпция по отношение на задължението за знание и условията за приложението и́.
Тази норма предвижда, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени
следните условия:
1.Дължимият данък не е ефективно внесен като резултат
за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаемата доставка
с предмет същата стока и услуга, независимо дали в същия изменен или преработен
вид;
2. Облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона
или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за
приложение на чл.177 от ЗДДС, вкл. и на условията за приложение на презумпцията
по чл.177, ал.3, т.1 и т.2 от ЗДДС е на органа по приходите.
По делото между страните няма спор, че данъкът
ефективно не е внесен от доставчика. Не е спорен и друг релевантен факт, а
именно, че получателят по доставката е упражнил правото си на приспадане на
данъчен кредит.
Спорът между страните касае наличието или липсата на
доказателства за това, че жалбоподателят е знаел или е бил длъжен да знае, че
данъкът няма да бъде внесен, както и по отношение на твърдените от органа
факти, че цената по процесната фактура значително се отличава от пазарната.
За да се направи предположение, че жалбоподателят,
чрез физическите лица, които го управляват, е бил длъжен да знае, следва да са
изпълнени кумулативно предпоставките на чл.177, ал.3 от ЗДДС. Както беше
посочено по-горе, първата от тези предпоставки е налице и не е спорна между
страните. Спора касае другата предпоставка, която се съдържа в три
самостоятелни хипотези – облагаемата доставка да е привидна сделка; сделка, която заобикаля закона или да е на цена, която
значително се отличава от пазарната. За да се приеме, че е налице втората
предпоставка е достатъчно да е доказано обективното съществуване на една от
тези три хипотези. Приходният орган не твърди наличието на първите две. Според
него налице е третата хипотеза, а именно процесната доставка е на цена, която
значително се различава от пазарната. За да докаже този факт в ревизионното
производство органът е назначил оценителна експертиза, изготвена от вещото лице
Г. Ц.. Според тази експертиза пазарната цена на недвижимият имот - предмет на
процесната фактура е в размер на 155 484,00 лева. Договорената в
нотариалния акт цена е в размер на 360 000,00 евро или 704 098,80
лева. Разликата е в размер на 548 614,80 лева, която е повече от три пъти
по-висока от пазарната цена, определена от вещото лице. Принципно тази разлика
е достатъчна за да се направи извод, че цената определена в процесната доставка
значително се отличава от пазарната, тъй като обосновава извода за
значителност.
Жалбоподателят, в хода на съдебното производство е
оспорил така изготвената оценка и по негово искане по делото е допусната
съдебно-оценителна експертиза. Съобразно заключението на вещото лице К.М., по
т.1 пазарната стойност на имот с идентификатор 67800.6.133 по КК на гр.Созопол
определена съгласно принципите на наредба № Н-9/2006г. по метода на „Сравнимите
неконтролируеми цени“, с обследван период от дванадесет месеца назад, спрямо
процесната сделка е 691 792,66 лева с ДДС. Съответно пазарната стойност на
имота по т.2, определена по същият метод, но ползвани сходни сделки само за
м.“Буджака“, землището на гр.Созопол, като отделно селищно образувание е
200 460,13 лева с ДДС. Заключението на вещото лице, в частта по т.1 е
оспорено от процесуалния представител на ответника.
Съобразно даденото в § 1,
т.8 от ДР на ДОПК определение, „пазарна цена” е сумата без данъка върху
добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за
идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са
свързани, а според § 1, т.10 от ДР на ДОПК „методи за определяне на пазарните
цени” са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими
търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е
цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма
на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната
печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена
се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната
печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба;
д) методът на разпределената печалба.
С Наредба Н-9 от 14.08.2006г. за реда и
начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени се уреждат
редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между
свързани лица за целите на данъчното облагане, когато свързани лица
осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия,
отличаващи се от условията между несвързани лица.
В случая съдът не кредитира изцяло
заключението на вещото лице К.М., по следните съображения:
За да изготви своето заключение вещото лице е
извършило справка в Агенцията по вписванията и се е позовало на Наредба Н-9 от
14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени и е приложило предвидените в нея методи, като подробно е описана
използваната информация и начина по който е определена пазарната оценка на
процесния имот.
Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба
Н-9/14.08.2006г., методът на сравнимите неконтролируеми цени съпоставя цената
за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по
съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. В ал.2
е предвидено, че за целите на този метод неконтролирана сделка е съпоставима с
контролирана сделка, ако се установи, че: 1.различията между сравняваните
сделки или между лицата, участващи в тях, не влияят съществено върху цената при
пазарни условия; или 2. могат да се извършат корекции по чл.11.
Съгласно чл.11 от Наредба Н-9/14.08.2006г.,,
когато в резултат на анализа на съпоставимостта се установят съществени
различия между контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, при
прилагане на съответния метод се извършват корекции на резултатите от неконтролираната
сделка с цел постигане на достатъчна степен на съпоставимост между сравняваните
сделки. Тези корекции отразяват ефекта от такива различия върху цената или
печалбата.
В случая вещото лице, в своето заключение по
т.1 е установило общо 18 извършени сделки през периода
26.03.2017г.-25.03.2018г. в цялото землище на гр.Созопол и в самия гр.Созопол.
Вещото лице е изключило четири от сделките, тъй като те са изповядани под или
на данъчна оценка, същевременно са включени сделки които касаят имоти в самия град
Созопол. Този подход не съответства на изискванията на от Наредба
Н-9/14.08.2006г.. Неправилно от вещото лице са изключени сделките които са на
цени близки до данъчната оценка на имотите, като за да извърши това изключване
вещото лице не излага никакви мотиви, че тези сделки не са съпоставими с
процесната, което е единственото основание те да бъдат изключени при определяне
на пазарната стойност на процесния имот. След като единственият мотив да се
изключат тези сделки е, че продажната цена по тях е на или под данъчната им
оценка, то те следва да бъдат включени при определяне на пазарната стойност на
процесния имот, тъй като това обстоятелство не е след изрично предвидените
основания за тяхното изключване. Също така видно от самите нотариални актове по
тези сделки, приложени към заключението на вещото лице, в тях изрично е
декларирано, че посочените суми са действително уговореното и извършено
плащане, като по делото не се твърди и не се установява, тези сделки да са
сключени на различни от посочените цени.
На следващо място неправилно вещото лице е
включило сделки които касаят имоти находящи се в самия град Созопол, като две
от тях са в новия град, а две в стария град, тъй като тези сделки не са
сравними по смисъла на чл.18, ал.2 от наредба № Н-9/14.08.2006г.. В случая са
налице различия между тези сделки, които влияят съществено върху пазарната
цена, при пазарни условия.
Тези сделки са в границите на самия град,
докато процесният имот се намира извън тях в м.“Буджака“. Това местоположение
безспорно влияе върху пазарната цена на имотите, тъй като общоизвестното е,
че по отношение на имотите които са
намират в града е налице инфраструктура, изградени са улици, тротоари,
пешеходни зони, зони за отдих и т.н.. Съответно без
да е необходимо ползването на транспорт е налице непосредствен достъп до
образователни заведения, магазини, социални, културни и развлекателни атракции,
като лицата собственици на имотите намиращи се в м.“Буджака“, не могат
непосредствено да ползват тези придобивки. Не без значение е и факта, че с
постановление на Министерския съвет № 321/07.09.1974г. старият град на Созопол
е обявен за архитектурен и археологически резерват „Старинен Созопол“, което
безспорно влияе на цената на имотите, които са разположени в него. Влияние на
пазарната цена оказва и факта, че имотите в града са количествено ограничени,
като по принцип тяхната площ е минимална в сравнение с тази на имотите извън
границите на града. В този смисъл площта на съпоставените имоти в границите на
града е 300 кв.м., 229 кв.м., 229 кв.м. и 298 кв.м., а тази на процесният имот
е 1 703 кв.м.. В потвърждение на изложеното е и обстоятелството, че
продажната цена на имотите в самия град е в пъти повече от тази в землището на
града, а именно, цената на кв.м. на имотите в стария град е 1708,165 лева и
1 711,79 лева, в новия град тя е 866,34 лева и 423,76 лева, а в землището най-високата
цена е 183,82 лева, най-ниската е 8,39 лева, а средната цена е 74,40 лева,
тоест налице е съществено различие между стойността на продаваните имоти в град
Созопол и тези в неговото землище.
В допълнение на изложеното, следва да се има в
предвид, че вещото лице, при неговия разпит сочи, че имотите в гр.Созопол са ползвани
при изготвяне на оценката съгласно изискванията на § 1а от ПР на Закона за
държавната собственост, тъй като града и землището са малки. В случая
изискванията на ЗДС не са приложими, тъй като условията на които следва да
отговорят имотите са предвидени в ДОПК и Наредба Н-9 от 14.08.2006г.. Също
така, видно от §1а от ДР на ЗДС, за определяне на равностойно парично
обезщетение се използват имоти намиращи се в близост до оценявания, а съгласно
§1а, т.4 от ДР на ЗДС, това са имоти които са разположени в а) в един и същ
район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите
градове или населени места или селищни образувания и в) в
едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Ето защо, дори
и с оглед разпоредбите на §1а от ДР на ЗДС, следва да се вземат в предвид
единствено имотите находящи се в землището на гр.Созопол в земеделските му
територии, но не и тези находящи се в самия град.
С оглед на изложеното, следва да се изключат
сделките по т.5, т.7, т.8 и т.14 от Приложение № 1, към заключението на вещото
лице (сделки в границите на град Созопол), като сделки които не са сходни на
процесната и да се включат сделките по т.3, т.10, т.12 и т.13 (сделки
изповядани на цени под или на данъчна оценка), които са сходни с нея. След като
се вземат в предвид тези цени и цените на останалите имоти, които не са
изключени от Приложение № 1 от заключението на вещото лице, а именно: по т.1 – 84,59
лева, т.2 -33,05 лева, т.3 – 8,39 лева, т.4 – 22,93 лева, т.6 – 43,99 лева, т.9
– 185,79 лева, т.10 – 24,97 лева, т.11 – 97,33, т.12 – 14,69 лева, т.13 – 16,50
лева, т.15 – 165,75 лева, т.16 – 36,50 лева, т.17 – 183,82 лева и т.18 – 123,27
лева, то пазарната цена на един квадратен метър се определя в размер на 74,40
лева или пазарната цена на процесният имот се определя в размер на 126 703,20
лева.
Процесният имот е закупен за сумата от 704 098,80
лева, която цена безспорно значително се различава от установената в хода на
съдебното производство пазарна цена в размер на 126 703,20 лева.
Съдът не кредитира и заключението на вещото
лице по т.2, в която е определена пазарна цена на имота в размер на
200 460,13 лева, като са взети в предвид само сделките с имоти находящи се
в м.“Буджака“, тъй като не се установяват основания за изключване на сключените
сделки в други местности, находящи се в землището на гр.Созопол. Въпреки това,
дори и да се възприеме този начин на определяне на пазарната стойност на имота,
както е поискано от жалбоподателя, то отново е налице значително несъответствие
между продажната цена на процесния имот - 704 098,80 лева и определената
му пазарна стойност - 200 460,13 лева.
С оглед така установеното несъответствие между продажната цена на процесния имот и
определената му пазарна стойност, което безспорно е значително, то е налице и
третата предпоставка по чл.177 от ЗДДС за ангажиране на отговорността на дружеството-жалбоподател
по този ред и обжалваният ревизионен акт е законосъобразен. Поради дължимостта
на така установените задължения по ЗДДС правилно и законосъобразно се явява и
определянето на лихви по отношение на тях, в съответствие с нормата на чл.1 от
ЗЛВДТДПДВ и чл.175, ал.1 от ДОПК.
С оглед на изложеното жалбата на „Блек Сий Естейт
Мениджмънт” ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на
спора и на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, дружеството следва да бъде осъдено да
заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 130,74
лева, определено на основание чл.8, ал.1 т.5 от Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено
съобразно материалния интерес по делото – 130 037,21 лева.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Блек
Сий Естейт Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 32, ет.1 представлявано от управителя
З. Н. Н. против ревизионен акт № Р-02000219001357-091-001/25.06.2019г. издаден
от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията.
ОСЪЖДА „Блек Сий Естейт Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ №
32, ет.1 представлявано от управителя З. Н. Н. да заплати в полза на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение
в размер на 4 130,74 лева (четири хиляди сто и тридесет лева и седемдесет
и четири стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: