Решение по дело №5057/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1779
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20195530105057
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                           16.12.2019 г.                      гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                  ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на десети декември                                       две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: НИНА КЪНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело5057 по описа  на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата С.П.Т. твърди в исковата си молба, че е потребител на електрическа енергия, на адрес: гр. Стара Загора, ул. „Стефан Сливков“ № 58, ап.26, с клиентски номер ********** и измервателна точка /ИТН/ 2062239.

С.П.Т. твърди още, че била уведомена с писмо изх. № 8074085 от 26.09.2019 г. от ответното дружество, че има начислена допълнителна сметка за ел.енергия на за стар период. В писмото било посочено, че сумата е дължима, тъй като от БИМ било установено, че електромер фабричен № ********* бил манипулиран и отчитал с грешка – 60,68%, поради което сметката на ищцата била коригирана за периода от 29.10.2018 г. до 19.12.2018 г., като допълнително начислената сума била в размер на 410,42 лева.

Излага следните съображения за недължимост на сумата 410,42 лева:

От една страна, заявява, че не е присъствала на проверката, нито тя, нито нейн представител, не била информирана за нея, нито й били връчени някакви документи във връзка с проверката, нямало доказано извършено от нея неправомерно въздействие върху електромера и не била потребила ел. енергия на тази стойност.

От друга страна, твърди, че липса основание, даващо право на ответника за извършване на такава корекция за минал период на сметката за ел. енергия. Цитира съдебна практика в тази насока, съгласно която с изменението на чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, крайният снабдител може да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, но само ако е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ: т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Твърди, че в Общите условия на ответника липсва такъв предвиден ред, поради което корекцията на сметката се явява неправомерна. Освен това твърди, че ПИКЕЕ са изцяло отменени.

Искането на ищцата до районния съд е да се постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата от 410,42 лева, представляваща стойността на допълнително количество ел.енергия, начислена по партида на клиентски номер ********** и измервателна точка /ИТН/ 2062239, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество ел.енергия, за периода 29.10.2018 г. до 19.12.2018 г., за което е издадена фактура № ********** от 26.09.2019 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.

Не оспорва фактите, че ищцата е потребител на електрическа енергия с доставчик ответника и че на ищцата е била начислена допълнителна електрическа енергия на стойност 410,42 лева за период 29.10.2018 г. до 19.12.2018 г.

Излага подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да извършва едностранна корекция на сметка за изминал период, както следва:

Твърди, че в случая техническата проверка и едностранната корекция на сметката на ищцата за изминал период са били извършени след влизане в сила на новите текстове на ЗЕ /чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ/ приети със ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр.54 от 2012 г./ и ПИКЕЕ /обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г./, даващи основание за това. Правото на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да коригира сметките за ел. енергия за минал период от време била установена в чл.45, ал.1, във връзка с Раздел IX от приетите на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013 г.), които вече подробно и детайлно уреждали условията „и редът за установяване случаите на неизмерена неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия”, към които препращали и новоприетите ПИКЕЕ, обн. ДВ 35 от 30.04.2019 г. Ответникът твърди, че в случая изцяло били спазени редът и процедурата за проверка на електромера на ищцата за едностранна корекция на сметката й, предвид констатираната манипулация на същия, разписани в ПИКЕЕ от 12.11.2013 г. Сочи, че разписаните правила по никакъв начин не обуславяли като предпоставка за извършването на едностранна корекция наличието на виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице. Отделно от това, твърди, че в Общите условия на дружеството бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция, който също бил спазен.

В заключение счита, че понастоящем законодателят е дал възможност на крайния снабдител да коригира в своя полза сметката в посочените случаи, като този ред вече е нормативно и детайлно регламентиран в ПИКЕЕ. Цитира съдебна практика в този смисъл.

Затова моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, че ищцата и ответникът са страни по договор за продажба на електроенергия, като ищцата е потребител на електрическа енергия на адрес: гр. Стара Загора, ул. „Стефан Сливков“ № 58, ап.26, с клиентски номер ********** и измервателна точка /ИТН/ 2062239.

От представените констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 19.12.2018 г., от констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 09.04.2019 г., се установява, че монтираният на горепосочения адрес електромер с номер № ********* е манипулиран, в резултат на което същият отчита по-малко от консумираната електроенергия. Коригирана е сметката за електроенергия на потребителя за периода от 29.10.2018 г. до 19.12.2018 г., като е начислена 2123 кВтч ел.енергия общо на стойност 410,42 лева с ДДС, видно от представените справка за коригиране на сметка за електроенергия, писмо и данъчна фактура № **********/26.09.2019 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Чрез предявения иск, с който съдът е сезиран, ищцата отрича правото на ответника да получи сумата от 410,42 лева за начислена електрическа енергия за отчетен период от 29.10.2018 г. до 19.12.2018 г., по данъчна фактура № **********/26.09.2019 г., поради което ответникът следва да докаже съществуването на оспореното право.

В случая безспорно е установено, че въпросният електромер е манипулиран и че неотчетената от него електрическа енергия възлиза на сумата по фактурата. Няма твърдения, нито събрани доказателства манипулацията да е в резултат на виновно поведение на ищцата.

При това положение, спорният по делото въпрос се свежда до това може ли ответникът, като доставчик на електрическа енергия, едностранно да коригира сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия, от който въпрос зависи и изхода на делото.

С решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е уеднаквена противоречивата практиката на съдилищата по релевантния за спора правен въпрос. При произнасянето си съставът на ВКС е изложил съображения и е дал отговор, че със ЗИД на Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия (какъвто е настоящия случай), ако обаче е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. само и единствено при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ със съответното съдържание на новата законова уредба, въведена с изменението на Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./, както съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Нови ПИКЕЕ, приети на основание горепосочените норми, са издадени на 12.11.2013 г., след която дата, следва да се приеме, че корекцията на сметката на клиента от крайния снабдител е допустима и правомерна, но при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция. В случая не е спорно, че в Общите условия на договорите на ответника такъв ред не е предвиден. Следователно ответникът няма право на извършената от него корекция.

Освен горепосочените правни аргументи за недължимост на сумата към момента на начисляването й, следва да се има предвид, че с решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 от този акт, а впоследствие с влязло в сила на 23.11.2018 г. решение по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, са отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Решенията на ВАС имат действие занапред. Следователно към момента на извършване на проверката -19.12.2018 г. са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.Оттук следва, че към датата на проверката е липсвал ред (процедура) за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Неоснователно е възражението на ответника за дължимост  на сумата, позовавайки се  на решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС. От една страна, това съдебно решение няма задължителна сила на настоящия съдебен състав. От друга страна, то противоречи на горепосоченото и цитирано от настоящия съдебен състав съдебно решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., съобразно което се уеднакви съдебната практика по спорове, аналогични  на настоящия в цялата страна, като дадените с него разрешения, са възприети от настоящия съдебен състав, по изложените по-горе съображения.

Ето защо, съдът намира, че гореизложеното обоснова основателността на предявения иск от ищцата и прави безпредметно обсъждането на останалите възражения на страните.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат (300 лева) и за заплатена държавна такса (50 лева) или общо в размер на 350 лева.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че С.П.Т., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, сумата в размер на 410,42 лева за допълнително начислена електрическа енергия за период от 29.10.2018 г. до 19.12.2018 г., по данъчна фактура № **********/26.09.2019 г. на обект с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Стефан Сливков“ № 58, ап.26, с измервателна точка /ИТН/ 2062239 и с клиентски номер **********.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, да заплати на С.П.Т., ЕГН **********,***, сумата в размер на 350 лева, представляваща направените по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: