№ 584
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
търговско дело № 20225001000677 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 36/09.06.2022 г. ,постановено по т.д. № 14 /
2021 г. по описа на ОС – Смолян ,с което е отхвърлен предявения от А. Ш. С.,
ЕГН **********, с. Д., об. З., ул. К., № **, чрез адв. **** и адв.П.Д. срещу ЗД
Б. И. АД- София, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. Д. Б. № **, иск за заплащане на обезщетение в размер на 30 000лв. за
претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от смъртта
на О. С. при ПТП на 12.06.2019г., ведно със законната лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.По
съображенията ,подробно изложени във въззивната жалба жалбоподателката
поддържа ,че решението е неправилно и заявява искане същото да бъде
отменено и да се постанови друго ,с което така предявеният от нея иск бъде
уважен в пълния му предявен размер от 30 000лв. като претендира
присъждане на разноски.
От въззиваемата страна ЗД „ Б. И. „АД и третото лице помагач „ДАД
„ ДБЖЗ „ АД не са постъпили отговори като в постъпилите писмени
становища заявяват ,че оспорват жалба ,считат решението за правилно и
молят същото да бъде потвърдено.
Пловдивски Апелативен съд след като се запозна със събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за
установено следното :
1
Т.д. 14 / 2021 г. по описа на ОС – Смолян е образувано по искова
молба на А. Ш. С. против ЗД Б. И. АД- София, ,с която е претендирала
заплащане на обезщетение в размер на 100 000лв. за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания, резултат от смъртта на нейния
внук О. С. при ПТП на 12.06.2019г.,причинено от застраховано при ответника
лице по застраховка „ГОА“ ,ведно със законната лихва за забава от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. С протоколно
определение от 05.05.22г. съдът е допуснал намаление на иска от 100 000лв.
на 30 000лв.
С обжалваното решение съдът е приел за установена следната
фактическа обстановка:безспорно е прието ,че към датата на ПТП
/12.06.2019г./ за лек автомобил марка Б., м. ****, рег. № ********* е
съществувала валидна застраховка гражданска отговорност при ответното
дружество, полица № ************, с валидност 26.03.2019г. -
25.03.2020г.Според констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
13.06.2019. на 12.06.19г., около 22часа, между МПС с рег. № ***********, с
водач Б. Х. и МПС с рег. № КВ6512АН възникнало ПТП с пострадали лица Б.
Х., М. К., О. С. и Г. С..Приел е ,че от събраните доказателства са установява
,че в резултат на това ПТП е настъпила смъртта на ОАС ,както и че ищцата е
негова баба .Същата е отправила до застрахователното дружество претенция
за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в
размер на 100 000лв.
Понататък е приел ,че от приетата по делото авто-техническа
експертиза се установява ,че механизмът на произшествието бил следният: на
12.06.19г., около 22,20ч. лек автомобил марка Б. ****, рег. № *******,
собственост и управляван от Б. Х., при движение с несъобразена скорост, на
лява крива изгубил контрол над автомобила и се ударил странично в
насрещно движещия се товарен автомобил марка М. *****, модел СV, рег. №
******, собственост и управляван от Г. С.. Вследствие катастрофата на място
загинали водачът на лекия автомобил Б. Х. и возещият се на задната седалка
О. С.. Основните причини от техническа гледна точка за настъпване на
пътно-транспортното произшествие, било допуснатото управление на лекия
автомобил от страна на водача Х. със скорост, надвишаваща критичната за
преодолявания завой, което довело до странично приплъзване на автомобила
и последващо навлизане в лентата за насрещно движение. Загубата на
напречната устойчивост и рязкото завъртане на волана на дясно и
предизвиканото от водача завъртане на автомобила по посока на
часовниковата стрелка, било причина за настъпване на произшествието .
По отношение получените телесни увреждания и причинно-
следствената връзка между произшествието и настъпилата смърт на С. съдът
е приел да е установено ,че на починалия пострадал била причинена съчетана
- черепномозъчна, гръдна и коремна травма; счупване на черепния покрив и
основа; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка; разкъсване на аортата;
контузия с разкъсване на основите (хилусите) на белите дробове; кръв в
2
околосърцевата торбичка; счупване на ребрата двустранно; кръв в двете
белодробни половини; кръвонасядане на средостението; разкъсване на далака
и на черния дроб; кръв в коремната кухина; счупване на лявата мишнична
кост; супване на лявата бедрена кост; остро малокръвие на вътрешните
органи; оток на мозъка; множество охлузвания и кръвонасядания по главата,
лицето, гръдния кош и крайниците ,както и че смъртта на С. била в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието и се дължала на остра
кръвозагуба, резултат от множество разкъсвания на вътрешни органи,
причинени от тежката съчетана травма.
Въз основа на така установеното от фактическа страна ,което е в
синхрон и с твърденията на ищцата и въз основа на събраните
доказателства за установяване на търпените болки и страдания от същата и
близостта с починалия -съдебно-психологическа експертиза и показанията на
разпитаните свидетели ,съдът е стигнал до извода ,че деянието, неговата
противоправност, настъпването на вредата и причинно-следствената връзка
между деянието и вредата безспорно се установяват по делото ,претърпените
от ищцата болки и страдания от смъртта на внука й също са установени ,но
липсва основание за ангажиране отговорността на ответника за тяхното
репариране ,тъй като не се установява по категоричен начин твърдяната от
ищцата привързаност между нея и внука й да е по-силна от обичайната и да
отговаря на критериите за изключителност ,изведени от ТР № 1/2016г. от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС.При тези съображения е приел иска на С. за
неоснователен и е отхвърлил същия.
Недоволна от този резултат е останала ищцата ,която релевира във
въззивната си жалба оплаквания за неправилност на решението като счита ,че
при правилно установена фактическа обстановка по делото съдът е направил
неправилни изводи относно липсата на изключителност в отношенията между
ищцата и починалия й внук ,както и относно обсъденото от съда
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия като е
поддържала и изложените от нея съображения относно справедливия размер
на обезщетението за неимуществени вреди в светлината общностното право
,некореспондиращо на което е националното .
Следователно при така въведените оплаквания основния спорен и
повдигнат за въззивно разглеждане въпрос е попада ли ищцата в т.нар
разширен кръг на лицата , които са материално правно легитимирани да
търсят обезщетение за неимуществени вреди ,причинени от смъртта на техни
близки лица.
Отговорът на този въпрос произтича пряко от ТР № 1 / 201 6 г. на
ОСНГТК на ВКС , с което се дава тълкуване ,че материално правно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на близък човек са тези лице, с които починалия е изградил
изключителна и особено близка връзка. Както се приема такава може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци.
3
Посочено е ,че в традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
В светлината на гореказано и за установяване претърпените от ищцата
болки и страдания ,както и установяване близостта и привързаността й с
починалия неин внук по делото са разпитани като свидетели А. Б. ,съседка на
ищцата и Ж. Х.а ,дъщеря на ищцата като и двете установяват ,че ищцата
ведно с починалия О. ,майка му и баща му ,живеели в едно домакинство ,че
ищцата се грижела са О. от малък защото родителите му ходели на работа ,че
О. бил най-малкия й внук и били много привързани един към друг ,което не
се променила когато О. пораснал. Тай също се грижел за баба си ,споделял
всичко с нея.Установяват ,че ищцата реагирала много тежко на смъртта на О.
,че още не можела да го преживее,влошило се здравословното й състояние,
затворила се ,непрекъснато само за О. говорила.Установяват също така ,че
майката и бащата на О. не са напускали къщата ,в която са живели общо с
ищцата ,както и че според св.Б. отношенията между О. и баба му били като
между всеки баба и внук.
Изслушана е и СПЕ ,от заключението на която се установява
преживяна траурна реакция , останала като тежка психотравма за личността
ищцата, която в значителна степен се била отразила на нейното личностово и
социално функциониране за период не по-малък от една година. Към момента
на извършване на експертизата вещото лице не намира данни за симптоми на
тревожност, депресивност, посттравматично стресово разстройство в
адаптацията, поради което приема, че ищцата се била адаптирала към
преживяната стресова ситуация.
В заседание вещото лице-психолог разяснява, че по отношение на О.
ищцата извършвала ограничено повторно родителство, като пояснява, че
предвид възрастта на която загубила съпруга си /30г./, фокусът върху внуци и
разширено семейство станал акцент в живота й, като вероятно това направило
изместване на заместващото повторно родителство върху О., което обаче
вещото лице не определя в степен такава, че изцяло да бъдат отменени
4
родителските грижи. В определен епизод от живота на О. ищцата е имала
„епизодични включвания, във връзка с определени дейности - хранене,
обличане“, което обаче за Родопите било типично и в рамките на
нормалното,а двамата родители на О. били живи и не се били отказали от
участие в неговото отглеждане и възпитание.
Обсъденото по – горе безспорно сочи ,че ищцата и починалия О. са
били много близки и привързани един към друг ,живеели са в общо
домакинство ,ищцата е полага грижи за О. ,който също е помагал на баба си
след като пораснал ,но всичко това сочи на една обичайна привързаност и
обичайни отношения между най - близкия родствен кръг ,в случая баба и внук
, характерни за традиционните отношения в българското общество.Не се
установи по делото особеност и изключителност в отношенията между
ищцата и починалия като тук съдът взема предвид и обстоятелството ,че
родителите на починалия О. са живели в същото домакинство ,същите не са
го напускали и не са се отказали от грижата за детето ,поради което и дори
ищцата да е полагала фактически грижи в отглеждането на О. ,то тази грижа
не може да бъде квалифицирана като заместваща родителската грижа и не
сочи на изключителност съобразно критериите ,изведени от ТР № 1 / 2016 г.
на ОСНГТК на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция споделя изводите на
първостепенния съд ,че макар и претърпените неимуществени вреди от
ищцата от смъртта на внука и О. С. да са установени ,същите не подлежат на
репариране от застрахователя доколкото ищцата не е материално правно
легитимирана да претендира обезщетение за тях.
Ето защо предявеният от С. иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен и доколкото съдът е постановил същия резултат ,неговото решение
се явява правилно и като такова следва да се потвърди.
Тъй като разноски от въззиваемата страна не се претендират ,такива не
следва и да се присъждат.
Мотивиран от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/09.06.2022 г. ,постановено по т.д. №
36 / 2021 г. по описа на ОС – Смолян .
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6