№ 4961
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110157254 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени
установителни искове, както следва: с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл.422 ГПК, вр. чл.342 ТЗ и чл.422 ГПК, вр.чл.92
ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от {*********** /с
предходно наименование {*********** срещу Л. Г. Я. за установяване съществуването
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71559/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен
договор за мобилни услуги от 06.06.2018г. за мобилен номер +359*********.
Отношенията между страните били подновени с подписването на Допълнително
споразумение от 29.01.2019 г., с избран абонаментен план „Тотал 36,99“, със срок на
действие 24 месеца. Във връзка със сключения двугодишен договорен абонамент, на
ответника била предоставено за ползване и мобилно устройство NOKIA 5.1 Dual
Copper, с отстъпка от стандартната цена. Поддържа се още, че като лоялен клиент на
оператора и при възползване от възможността да ползва повече от една услуга,
абонатът – настоящ ответник сключил и Договор за мобилни услуги от 08.12.2019 г. за
мобилен номер +359*********, с избрана абонаментна програма Тотал + 15,99 лева, с
промоционален месечен абонамент 12,99 лева, с уговорен срок на действие 24 месеца –
до 08.12.2021 г. Сочи се още, че на същата дата – 08.12.2019 г. абонатът сключил и
1
договор за лизинг, по силата на който взел мобилно устройство MOTOROLA One
Macro 64 GB Blue + E6 на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в
размер на 17,29 лева всяка, с право след изтичане на срока на договора срещу
заплащане от 17,29 лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Ищецът
твърди още, че за потребените от ответника услуги, фактурирани под кл.№ *********,
през периода от 18.02.2020 г. до 17.05.2020 г. били издадени две фактури – фактура №
**********/18.03.2020 г. на стойност 74,25 лева и фактура № **********/18.04.2020 г.
на стойност 69,06 лева. С кредитно известие № **********/18.05.2020 г. била
извършена корекция по дълга, като била сторнирана сума, начислена и дължима
лизингова вноска. С оглед предходното, общата стойност на потребените и
фактурирани услуги, които не били платени от абоната-ответника, възлизат на сумата
от общо 143,94 лева, а неплатените лизингови вноски са в размер на 311,22 лева.
Ищецът поддържа, че неизпълнението от страна на абоната обусловило едностранно
прекратяване на сключените индивидуални договори, поради което била начислена и
неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 330,87 лева. Поради неплащане на
издадените фактури от страна на абоната, ищецът твърди, че подал заявление по чл.410
ГПК за горепосочените суми, но тъй като издадената заповед била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящите искови претенции. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установеното по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумите, както следва: 1/сумата от 143,94 лева, представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
18.02.2020 г. до 17.05.2020 г., 2/ сумата от 311,22 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 08.12.2019 г. и 3/ сумата от общо 330,87
лева, формирана от сумата от 110,90 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 08.12.2019 г. и сумата от 219,97 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
29.01.2019 г. Претендират се направените в хода на заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
2
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 105570 от 03.11.2022 г. с тези
указания е редовно връчено по месторабота на ответника по реда на чл.46, ал.2, вр.ал.1
ГПК/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявените
искове е вероятно основателни, предвид представените в хода на заповедното
производство и към исковата молба доказателства – договори за мобилни услуги,
допълнително споразумение, договор за лизинг, ОУ, издадени фактури и справки за
потребление, покана за доброволно плащане
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото.
Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и данните
по делото е, че ищецът претендира и е направил разноски за държавна такса в размер
на 125,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лева. С оглед
предходното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо
305,00 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК включва разноски в общ размер на 205,00 лева
(25,00 лева – платена държавна такса и 180,00 лева – платено адвокатско
възнаграждение). С оглед изхода на спора сумата от 205,00 лева следва да бъда
възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от {*********** /с предходно
наименование {***********, ЕИК {***********, със седалище и адрес на управление:
{*********** против Л. Г. Я., ЕГН **********, искове с правно основание по чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл.422 ГПК, вр. чл.342 ТЗ и чл.422 ГПК,
вр.чл.92 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 143,94 лева, представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
3
за периода от 18.02.2020 г. до 17.05.2020 г.; сумата от 311,22 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 08.12.2019 г. и сумата от общо
330,87 лева, формирана от сумата от 110,90 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 08.12.2019 г. и сумата от 219,97
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от 29.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 71559/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. Г. Я., ЕГН ********** да заплати на
{*********** /с предходно наименование {***********, ЕИК {***********, със
седалище и адрес на управление: {*********** сумата от общо 305,00 лева,
представляваща направени разноски по исковото производство и сумата от общо
205,00 лева, представляваща направени разноски по производството по ч.гр.д.№
71559/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 43-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4