РЕШЕНИЕ № 84
гр.Бургас, 26.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юли през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ГАГАШЕВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
при секретаря Лена Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Ангел Гагашев ВНЧХ дело № 910 по описа на съда за 2018
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 18 от 04.09.2018
г., постановена по НЧХД № 98/2018 г. по описа на Районен съд – Поморие,
подсъдимият Н.Г.Г.с ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че на 09.09.2016
г., в с.Г., общ. Поморие, в частен дом, находящ се на ул. „****” № **, причинил
на Р.П.Ф. с ЕГН ********** лека телесна повреда, представляваща разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в
кръвонасядания и оток на дясна буза, кръвонасядания на лявата поясно – хълбочна
област и по двете бедра, чрез нанасяне на удари с ръце и ритане на пострадалата
– деяние, представляващо престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
С атакуваната присъда,
първоинстанционният съд освободил от наказателна отговорност подсъдимия Г.,
като на основание чл. 78А от НК, му наложил административно наказание глоба в
размер 1 000 лв. (хиляда лева). Наред с това, съдът осъдил подсъдимия да заплати
на Р.П.Ф. сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева) като обезщетение за
причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.09.2016 г. до окончателното й изплащане, и
отхвърлил гражданскоправната претенция на пострадалата за сумата над 1000
(хиляда) лева като неоснователна.
С обжалваната присъда,
първоинстанционният съд се произнесъл и по направените разноски по делото, като
осъдил подсъдимия Н.Г. да заплати на Р.П.Ф. сумата от 312 (триста и дванадесет
лева) за направените от последната разноски по делото, както и да заплати в
полза на държавата по сметка на РС – Поморие сумата от 50 лева като държавна
такса върху уважената част от гражданския иск.
Недоволен от постановената
присъда, подсъдимият Г. я обжалва като незаконосъобразна, необоснована и
несправедлива. Въззивната жалба е бланкетна. Г. моли въззивния съд да отмени
атакувания съдебен акт и да постанови нова присъда, с която да го оправдае като
го признае за невиновен по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и да
отхвърли изцяло претенциите на тъжителката за заплащане на обезщетения, като
неоснователни и недоказани по основание и размер.
С допълнителна въззивна
жалба, подадена след образуването на настоящото въззивно съдебно производство,
подсъдимият Г. аргументира по-подробно възраженията си. Твърди, че районният
съд е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяването й,
доколкото е извършил непълен анализ и оценка на доказателствения материал, и е
изложил неясни и противоречиви мотиви към съдебния акт. Според жалбоподателя,
съдът превратно е тълкувал свидетелските показания, не е извършил анализ и
оценка на събраните писмени и гласни доказателства, и е приел фактическа
обстановка, за която няма доказателства по делото. Така първоинстанционният съд
бил допуснал и нарушения на материалния закон, тъй като постановил осъдителна
присъда, макар механизма на деянието и неговия автор да са останали
неустановени и недоказани. Подсъдимият иска от въззивния съд да отмени
обжалваната присъда и да постанови нова, с която да го оправдае изцяло по
предявеното му с частната тъжба обвинение.
В съдебно заседание
пред въззивния съд, подсъдимият Г., редовно призован, се явява и поддържа
въззивната си жалба. Не се признава за виновен. Потвърждава, че на
инкриминираната дата е бил в къщата в село Г., но е оставил пострадалата и своя
тъст в отлично здравословно състояние. Изразява становище, че частната
тъжителка търси наказателната му отговорност, ръководена от користни и лични
подбуди. Моли за оправдателна присъда.
Защитникът на
подсъдимия Г. поддържа въззивната жалба и изразява становище, че фактологията,
описана в частната тъжба, е измислица на частната тъжителка. Аргументира този
извод с установени противоречия в свидетелските показания. Моли за отмяна на атакуваното
решение като неправилно и за оправдаване на подсъдимия. Претендира присъждане
на направените по делото разноски пред всички инстанции.
В съдебно заседание
пред въззивния съд, частната тъжителка изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Намира за безспорно доказано, че подсъдимият й е причинил
телесни увреждания, поради което не приема възраженията на подсъдимия, касаещи нейното
съдебно минало, както и за наличието на користни подбуди, извън имуществената
претенция за обезвреда. Моли за строго наказание.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, повереникът на частният тъжител моли за
потвърждаване на обжалваната присъда. Изразява несъгласие с възраженията на
защитата за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като с конкретни
доводи аргументира становището си, че възприетата от съда фактическа обстановка
се потвърждава от доказателствения материал по делото. Твърди, че съдът се е
съобразил със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и обществената опасност
на деянието и самия деец, поради което административното наказание глоба, наложено
на Г., се явява справедливо по своя размер. Намира за правилни и
законосъобразни и изводите на районния съд, досежно основателността на
гражданския иск и размера на присъденото обезщетение.
Бургаският окръжен съд,
след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията,
посочени от страната –жалбоподател, като се съобрази с предмета и пределите на
въззивната проверка, определени с разпоредбите на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери
въззивната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения петнадесетдневен срок от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество,
въззивната жалба бе преценена като неоснователна.
В рамките на
проведеното наказателно производство са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред, всички относими към правния спор доказателства,
нужни за неговото правилно решаване.
Настоящият въззивен
състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения
материал по делото, събран включително и след проведеното въззивно съдебно
следствие, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.Г.Г. е роден
на *** ***, *** гражданин е, има завършено *** образование, ***, ***, ***.
Подсъдимият Г. е съпруг
на свидетелката Й. Г. и зет на свидетеля О.М.. До инкриминираната дата тримата поддържали
добри отношения и нямали конфликти.
Свидетелят М. живеел
постоянно в къща в с.***. Имотът бил негова собственост и бил обявен от него за
продан в няколко агенции за недвижими имоти от повече от десет години.
Тъжителката Р.Ф. и свидетелят
О.М. се познавали отдавна, но дълго време не поддържали контакт. През лятото на
2016 година двамата случайно се срещнали в Слънчев бряг и скоро между тях се
установили интимни отношения. В началото, тъжителката, която живеела в гр. С., пътувала
и гостувала на новия си приятел един-два пъти седмично, но скоро двамата заживели
на семейни начала в неговата къща в с.***.
Малко време след това,
свидетелят М. започнал да обмисля идеята да се ожени за тъжителката. Споделил
на дъщеря си за своето намерение, но не разкрил подробности, коя е жената. М.
не казал на дъщеря си и това, че знае за съдебното минало на тъжителката Ф.,
която преди време изтърпявала наказание „лишаване от свобода“ за измами.
В края на месец август
2016 г. свидетелката Й. Г. (тогава бременна), подсъдимият Н.Г. и детето им,
посетили св. М. в къщата му в с. *** и отседнали там за няколко дни. На
31.08.2016 г. свидетелката и подсъдимият се запознали с тъжителката, която била
доведена и представена от св. М.. По време на разговора им с Ф., у подсъдимия и
неговата съпруга възникнали съмнения относно самоличността на бъдещата съпруга
на св. М. и нейните безкористни намерения. Те останали с впечатлението, че тъжителката
е неискрена с тях, открили много несъответствия в казаното от нея и предположили,
че тя всъщност се стреми да се домогне до имота на М.. В разговор с баща си,
св. Й. Г. изразила съмнение, че свидетелят може да стане жертва на имотна
измама, но М. енергично отрекъл такава възможност.
На следващият ден свидетелката
Г. и подсъдимият проверили имената на тъжителката в интернет, където прочели
статии, описващи съдебното минало на Ф.. Г. отново говорила с баща си, изразила
отново опасенията си, че може да бъде измамен след продажбата на къщата и му
предложила да изготви предбрачен договор. М. отказал, като заявил, че знае за
съдебното минало на тъжителката и няма притеснения.
На 02.09.2016 г.
свидетелката Г. и подсъдимият Г. заминали на почивка в Лозенец. През следващите
дни Г. и баща й се чували по телефона, като свидетелката продължавала да
убеждава М. да сключи предбрачен договор или да прехвърли на нея собствеността
върху имота, за да не остане на улицата. Свидетелят М. се ядосал и я упрекнал,
че двамата с подсъдимия му се бъркат в живота.
На 09.09.2016 г., свидетелят
Д.М.Х., който бил кум на подсъдимия и неговата съпруга, а освен това тренирал
заедно с Г. бокс, се намирал по лична работа в гр. Бургас. Тъй като знаел, че
семейството на подсъдимия е в Лозенец, след като приключил ангажиментите си Х.
им се обадил, за да разбере, дали може да пътува с тях до гр. София, ако ще се
прибират същия ден. Подсъдимият се съгласил, но уточнил, че преди да тръгнат за
София, ще трябва да отидат до с. Г., за да вземат багаж от дома на тъста му.
В същият ден,
09.09.2016 г., следобед, подсъдимият Г., съпругата му – св. Й. Г., тяхното дете
и кумът им – св. Д.Х. пристигнали в с.Г. По настояване на свидетелката, Г. спрял
автомобила в парка на селото и заедно със свидетеля Х. тръгнали пешком към дома
на М.. Свидетелката Г. останала в автомобила заедно с детето и не пожелала да
отиде в дома на баща си, тъй като му била обидена за отношението му към нея.
Подсъдимият Г. и св. Х.
влезли в двора на къщата, а след това и в нея, през централният й вход.
Свидетелят О.М., който по това време също бил на двора, не ги забелязал, тъй
като се намирал встрани от къщата и нямал видимост.
В къщата подсъдимият заварил
тъжителката Ф.. Обяснил, че идват да вземат багаж, оставен в една от стаите на
къщата. Последвала размяна на реплики, в резултат на което и предвид вече
оформеното у Г. негативно отношение към Ф., той се ядосал и й нанесъл два бързи
удара с юмрук в дясната половина на лицето й, с което я съборил на земята;
после подсъдимият ритнал пострадалата. Ф. успяла да се изправи, но подсъдимият
се запътил към оставения багаж, взел от един сак дървена бухалка и се насочил
отново към пострадалата. Бутнал я грубо, Ф. загубила равновесие, претърколила
се по намиращите се наблизо няколко стъпала, след което Г. започнал да я удря с
бухалката по краката и тялото.
Свидетелят М. чул
шумотевицата и виковете, и побързал да види какво се случва. Влизайки в къщата той
почти веднага бил пресрещнат от свидетеля Х., който го хванал за косата, ударил
го с юмрук в стомаха, завлякъл го в хола и го заставил да седне на един стол.
Междувременно М. видял с периферното си зрение, в близост до банята, тяло,
лежащо на земята и първоначално си помислил, че Г. бие дъщеря му. Когато седнал
на стола, М. бил с гръб към случващото се, а и пред него застанал свидетелят Х.,
който му се разкрещял да даде телефона си.
След няколко минути
пострадалата Ф. влязла в хола и седнала до М.. Той видял, че бузата й е
зачервена, но на въпросите му дали е бита, пострадалата отговорила отрицателно.
След известно време, в хола влязъл и подсъдимият Г., който все още ядосан казал
на Ф.: „Ти да заминаваш оттам, откъдето си дошла!“, а към М. се обърнал с
думите: „А, с теб, ще се разправям по-късно…“. После Г. пъхнал дървената
бухалка в сака, взел останалия багаж и заедно с Х. напуснали къщата. Изплашени,
тъжителката и свидетелят М. потърсили телефоните си, за да се свържат с близки,
но установили, че СИМ – картите им са извадени. Притеснени, че подсъдимият може
отново да се върне, двамата решили да не остават в жилището, а да отидат в гр.
София. По пътя, тъжителката Ф. разказала на М. какво й се е случило. Обяснила
му, че е била ударена в лицето, ритана и удряна с бухалка.
По някое време докато
пътували, свидетелят М. усетил, че автомобилът му занася. Когато спрял установил,
че предната му дясна гума е срязана. Сложил резервната гума, а в гр. Каблешково
купил нова гума и я сменил. По пътя пренощували в гр. Пловдив, като там М.
установил травматични увреждания по тялото на Ф.. На следващият ден двамата пристигнали
в гр. София и посетили дома на свидетелката Е.В.К. – племенница на М., на която
също разказали за станалото. К. лично установила, че имало видими сини следи по тялото на Ф.
В гр. София тъжителката
била прегледана от доц. д-р Александър Александров – съдебен лекар в Катедра по
съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – София, който издал Съдебномедицинско удостоверение № 457.09/2016
г. От него е видно, че при прегледа лекарят е установил кръвонасядания и оток
на дясна буза, обширни кръвонасядания на лявата поясно-хълбочна област, както и
по двете бедра, които са резултат от ударно действие на твърд/и и тъп/и
предмети, и представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
След престой от няколко
дни в гр. София, тъжителката Ф., свидетелят М. ***, придружавани от
свидетелката К.. М. потърсил помощ от свидетеля Д., управител на охранителна
фирма, който организирал монтирането на охранителна система в дома на М..
Видно от писменото
заключение на вещото лице по назначената в хода на въззивното съдебно следствие
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, травматичните увреждания,
установени по тялото на тъжителката Р.Ф. са следните: кафеникаво кръвонасядане
с леко зеленикава периферия на площ с размери 4,5 х 3,5 см., напречно
разположено и намиращо се на дясната й буза в горния край към предушната
област; ясно изразен оток с кафеникаво-зеленикаво кръвонасядане на кожата на
площ 8 х 4 см., намиращо се по кожата на дясната буза в областта, надлежаща на
дясното рамо на долната челюст и към десния долно-челюстен ъгъл; обширно
кръвонасядане с интензивен морав център и кафеникаво-зеленикава периферия,
заемаща обща площ с размери 15 х 6,5 см., в областта на лявата поясно-хълбочна
област; кръвонасядане със същите характеристики и общи размери 14 х 8,5 см.,
косо разположено, намиращо се по предно-странична повърхност на дясното бедро в
долната му трета; обширно кръвонасядане с размери 11,5 х 10,5 см., намиращо се
по страничната повърхност на лявото бедро в горната му трета. Според експерта,
описаните увреждания са причинени от ударното въздействие на твърди тъпи
предмети с ограничена повърхност, каквито могат да бъдат юмруците и ритниците
на човек или дървена бухалка. Вещото лице посочва, че въпреки установените пет
различни травми, причинени от пет удара, възможно е ударите да са били и
повече, ако са попадали в една и съща част на тялото. Експертът предполага от
установените травми, че при нанасяне на ударите, пострадалата най-вероятно е
била права, след което е последвало падане на неравен терен. Вещото лице сочи,
че описаните в съдебномедицинското удостоверение травми, предвид установените
им характеристики, отговарят да са на давност от около три дни преди
получаването им. Според експерта, получените травматични увреждания са довели
до временно разстройство на здравето на Ф., неопасно за живота й.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да
извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото
му да приема за установени и други фактически положения (когато има основания
за това), сам извърши преценка на доказателствения материал и стигна до
изложените по-горе фактически констатации. Същите се припокриват с приетото за
установено от районния съд, като основната разлика е свързана с механизма на
извършване на престъплението – настоящият въззивен състав приема, че
подсъдимият е използвал и дървена бухалка при нанасянето на ударите в тялото на
пострадалата.
Неоснователни са възраженията на подсъдимия Г. и
на неговия защитник, че първостепенният съд е допуснал съществени процесуални нарушения
при постановяване на обжалваната присъда, извършвайки непълен анализ и оценка
на доказателствения материал, и излагайки неясни и противоречиви мотиви към
съдебния акт. Не може да бъде споделено и становището, че районният съд
превратно е тълкувал свидетелските показания, не е извършил анализ и оценка на
събраните писмени и гласни доказателства, и е приел фактическа обстановка, за
която няма доказателства по делото.
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, в достатъчна степен, по същество и по отношение на основните
относими към правният спор обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по
делото доказателствени материали. Първостепенният съд е изпълнил и задължението
си, произтичащо от разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК, тъй като не само е изложил
приетите за установени от него факти, но и е коментирал и обсъдил в мотивите на
съдебния акт, събраните по делото доказателствени материали. Настоящата
инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства са относими към предмета на делото и са
достатъчни за изясняване на фактическата обстановка по правния спор. Ето защо,
липсват основания да се приеме, че фактическата обстановка по делото е останала
неизяснена.
Безспорно, първостепенният
съд е бил значително затруднен в аналитичната си дейност. Доказателственият
материал по делото, касаещ съставомерните признаци на претендираното
престъпление, предвид особеностите на самия инцидент, не е изобилен и е преди
всичко във вид на гласни доказателствени средства – показанията на свидетели,
разпитани в хода на съдебното следствие и пред двете инстанции, които, обаче, в
една или друга степен са заинтересовани от изхода на делото. Ето защо, правилно
е подходил първоинстанционният съд, като е проверил достоверността им, основно
чрез съпоставянето им с относимите и безпротиворечиви писмени доказателства и
експертното заключение по делото.
От всички писмени
материали, събрани в съдебното следствие, като относими към предмета на делото
писмени доказателства следва да се ценят справките за съдимост на подсъдимия Г.
(л. 12 от НЧХД № 379/2016) и на тъжителката (л. л. 21 – 27 от настоящото
въззивно дело); съдебномедицинското удостоверение, съдържащо констатираните при
извършения преглед травматични увреждания на частната тъжителка Р.Ф. (л. л. 28
– 29 от настоящото въззивно дело); разпечатка от сайт за имоти, досежно
процесния имот в с. Г. (л. 85 от настоящото въззивно дело); удостоверение за
съпруга и родствени връзки на подсъдимия (л. 37 от НОХД № 379/2016) и копие от акт
за граждански брак на подсъдимия (л. 77 от НЧХД № 379/2016). Тези писмени
доказателства са събрани по установения в НПК ред, като тяхната достоверност и
доказателствена стойност не се оспорват от страните.
Настоящият въззивен
състав не кредитира като относими писмени доказателства представените от
тъжителката и нейния повереник копия от снети в полицията писмени обяснения.
Обстоятелството, дали тъжителката Ф. и свидетелят М. са подавали жалба до
полицията по повод инцидента, е ирелевантно за предмета на наказателното
производство, който е очертан от съставомерните белези на претендираното
престъпление. От друга страна, видно от писмо на Началника на РУ – Поморие с
рег. № 320000-6560 от 03.09.2018 г. (л. 45 от НЧХД № 98/2018), в полицейското управление
не е регистрирана жалба от свидетеля М. и пострадалата Ф. относно инцидента,
липсва и докладна записка, описваща случая. Този факт се потвърждава от
показанията на свидетеля Й. Д., работещ като полицейски инспектор, отговарящ за
с. Г., а също така косвено – и от показанията на свидетеля Т. К. – кмет на село
Г. към момента на инцидента. Липсват данни посочените свидетели да са
заинтересовани от изхода на делото, а показанията им взаимно се подкрепят и са
безпротиворечиви. Следователно, доколкото в съдебното следствие не са
представени оригиналните писмени обяснения, а техни копия, същите не могат да
бъдат приети за достоверни, макар и заверени от адвокат, тъй като по делото
безспорно се установи, че не е била образувана полицейска проверка, в рамките
на която и по какъвто повод, свидетелят М. и пострадалата Ф. да са изписвали
саморъчно такива обяснения.
Настоящият въззивен
състав кредитира писменото заключение на вещото лице по назначената в хода на
въззивното съдебно следствие съдебномедицинска експертиза по писмени данни.
Становището на експерта не бе оспорено от страните, а съдът няма основание да
се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Предвид очертания кръг
от достоверни и относими към предмета на делото писмени доказателства, включени
в доказателствената съвкупност, неоснователно е възражението на защитата за
превратно тълкуване на гласните доказателствени средства от страна на
решаващият съд при постановяване на обжалваната присъда. Както бе посочено
вече, основният кръг от свидетели (Й. Г., Д.Х. и О.М.), разпитани в хода на
проведеното от всички инстанции съдебно следствие, са заинтересовани от изхода
на делото, доколкото се явяват най-близките членове от семействата и на
подсъдимия и на пострадалата. Ето защо, правилно е постъпил районният съд, като
е преценил достоверността на показанията им, както и вътрешните им
противоречия, съпоставяйки ги преди всичко с фактите, безспорно установени от
писмените доказателства.
Настоящият въззивен съд
напълно споделя аргументите, с които първата инстанция по делото е отказала да
кредитира показанията на свидетеля Х. досежно случилото се в дома на св. М.,
включително телесните повреди на пострадалата, механизмът на получаването им и
техния автор. Безспорно, Х. е заинтересован от изхода на делото не само като
кум и добър приятел на подсъдимия и неговото семейство, но предвид твърденията
на св. М. и описаните в тъжбата на Ф. негови действия и думи, логично е
достоверността на твърденията му да се преценява и с оглед чл. 121 ал.1 от НПК.
От друга страна, безспорно твърдението му, че пострадалата не е била наранена
по време на посещението им с Г. в къщата, се опровергава от представеното
съдебномедицинско удостоверение и от експертното заключение. В останалата им
част, показанията на свидетеля Х. могат да бъдат приети за достоверни,
доколкото се подкрепят от показанията на св. Й. Г. и от обясненията на
подсъдимия.
Безспорно, свидетелят М.
е силно заинтересован от изхода на делото предвид обстоятелството, че към
момента на провеждане на съдебното следствие той вече е съпруг на пострадалата Ф..
Въпреки това, показанията му досежно установените лично от него травматични
увреждания по тялото на тъжителката следва да се приемат за достоверни предвид
съдебномедицинското удостоверение, експертното заключение и показанията на
свидетелката К.. Показанията на М. досежно обстоятелствата преди извършването
на инкриминираното деяние следва да се кредитират като достоверни предвид подкрепящите
ги показания на неговата дъщеря св. Й. Г.. Посочените от защитата на подсъдимия
противоречия в показанията на М. досежно броя на срязаните гуми, отнемането на
СИМ-картите и на батерии, на пари и т.н. съдът намира за несъществени,
доколкото от една страна те касаят несъставомерни факти и обстоятелства, а от
друга страна могат да бъдат обяснени както с психофизиологичното състояние на
свидетеля в момента на възприемането на въпросните факти, което неминуемо ще
окаже влияние върху тяхното субективно интерпретиране, а така също и с
изминалия сравнително дългия период от време и възрастта на свидетеля.
Въззивният съд напълно
споделя аргументите, с които районният съд е мотивирал решението си да се
довери на показанията на свид. Й. Г., макар същата, като съпруга на подсъдимия
и дъщеря на свид. М., да е заинтересована от изхода на делото. Макар да не
касаят съставомерни факти и обстоятелства, нейните показания са относими към
предмета на делото, доколкото изясняват мотивите и условията за извършване на
инкриминираното деяние и в тази им част, те се потвърждават преди всичко от
показанията на св. М., но и от показанията на св. Х. и от обясненията на
подсъдимия.
Показанията на
свидетелката Е.К. правилно са били кредитирани от първостепенният съд като
достоверни и относими към предмета на делото. Макар да се явява племенница на
св. М. и братовчедка на св. Й. Г., К. не следва да се приема за заинтересована
от изхода на делото, доколкото не се установиха данни за нейна силна
емоционална привързаност към тези свидетели, респ. влошени отношения с тях.
Досежно травматичните увреждания на тъжителката Ф., показанията на свид. К. са
относими и достоверни, доколкото те са резултат от нейни лични впечатления и се
потвърждават от съдебномедицинското удостоверение и от експертното заключение
по делото. Показанията на свид. К. досежно механизма на извършване на
престъплението имат характера на производно гласно доказателствено средство,
доколкото възпроизвеждат обстоятелствата така, както са й били разказани от
самата пострадалата. Правилно е обаче тези показания да се приемат за
достоверни, доколкото разкритият чрез тях механизъм на извършване на деянието
съвпада с начинът на получаване на травмите, посочен от експерта като
най-вероятен.
Преценката на
обясненията на подсъдимия Г. следва да е съобразена с обстоятелството, че
същите, освен доказателствено средство, са и способ за осъществяване правото на
защита чрез представяне на защитна версия, целяща избягване или смекчаване на
наказателната отговорност. Ето защо, като достоверни следва да бъдат ценени
тези относими към предмета на делото обяснения, които намират своята подкрепа в
останалите доказателства по делото, ценени вече от съда като достоверни. В
контекста на изложеното, обясненията на подсъдимия Г., с които по същество
същият отрича да е удрял пострадалата Ф., не се кредитират от съда, доколкото
противоречат на експертното заключение за наличие на травми по тялото на
тъжителката, за тяхното естество и давност, както и за механизма на
причиняването им. Обясненията на подсъдимия Г., в посочената им част,
противоречат на показанията на свидетелката К. относно механизма на извършване
на престъплението, а и на показанията на св. М. досежно действията и репликите
на Г. и Х.. Единствената подкрепа на обясненията на подсъдимия в тази им част
се явяват показанията на св. Х., но както бе посочено вече, те не следва да
бъдат приемани за достоверни поради явната и лична заинтересованост на този свидетел от изхода
на делото. Ето защо, обясненията на Г., че не е удрял тъжителката и не е
извършвал в дома на М., описаните в тъжбата и в показанията на свидетеля
действия и изрази, следва да се приемат единствено като защитна версия. В
останалата им част, обясненията на подсъдимия Г. следва да се кредитират като
достоверни, доколкото се потвърждават от другите доказателствени материали, а
също и като относими, доколкото изясняват причините, мотивите и условията за
извършване на инкриминираното деяние.
Предвид изложеното
дотук, следва да се приеме, че присъдата на РС – Поморие не е необоснована и не
е постановена при непълнота и противоречивост на доказателствата. Съдебният
акт, постановен от районния съд е обоснован, тъй като приетите за установени и
изложени в мотивите му фактически положения, кореспондират напълно с наличния,
събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие доказателствен
материал. От друга страна, в хода на проведеното и в двете инстанции съдебно
следствие са събрани всички необходими доказателства, достатъчни за правилното изясняването
на всички релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното наказателно производство.
Въз основа установената
чрез събраните по делото доказателства фактическата обстановка, районният съд е
направил и обосновал правен извод, че на 09.09.2016 г. подсъдимият Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130
ал.1 от НК. Настоящата инстанция напълно споделя, изложените в мотивите на
обжалваната присъда доводи на първоинстанционния съд относно обективната и
субективна съставомерност на инкриминираното деяние.
Безспорно следва да се
приеме за установено, че на инкриминираната дата пострадалата е получила
телесни увреждания, които поради по своите медико-биологични признаци следва да
се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Този извод се налага от писменото заключение на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза, както и от свидетелските показания на свидетелите
О.М. и Е.К..
Писменото заключение по
назначената съдебномедицинска експертиза изяснява механизмът на получаване на
телесните увреждания и разкрива неоснователността на основното възражение на
защитата на подсъдимия, че пострадалата се е самонаранила и измислила описаната
в тъжбата фактическа обстановка. Експертът е категоричен, че по време на
прегледа на пострадалата в Катедрата по съдебна медицина в МУ – София,
травматичните увреждания по Ф. са съответствали по външните си характеристики
на такива с давност 2-3 дни, т.е. може да се приеме за безспорно установено
твърдението на Ф., че е била бита именно на 09.09.2016 г. От друга страна, предвид
становището на вещото лице, че описаните увреждания са причинени от ударното
въздействие на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито могат да
бъдат юмруците и ритниците на човек или дървена бухалка, може да се направи
извод, че механизмът на получаването на нараняванията е същият, описан от
пострадалата в частната й тъжба. Нещо повече, експертът потвърждава и
твърдението на тъжителката, че при първите удари в лицето е била права, след
което е паднала на неравен терен т.е. стълби. В съдебно заседание, вещото лице
бе категорично, че травмите установени по тялото на Ф. не могат да бъдат
причинени при самонараняване.
Предвид безспорно установения факт на наличие,
след 09.09.2016 г., на травматични увреждания по тялото на пострадалата Ф. и предвид
установеният по несъмнен начин механизъм на тяхното причиняване,
законосъобразен и правилен се явява изводът на първостепенният съд, че за
описаното престъпно деяние следва да се ангажира наказателната отговорност на
подсъдимия Н.Г.. Авторството на деянието се установява посредством показанията
на св. Й. Г., св. Д.Х., св. О.М. и св. Е.К., които макар и косвени гласни доказателствени
средства, ценени в тяхната съвкупност и съотнесени към признанията на
подсъдимия Г., че е бил на инкриминираното място, ден и час, водят до
единствения логичен извод, че той е извършителят на престъплението.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл. Механизмът на осъществяване на
изпълнителното деяние (използваните средства – юмрук, крак и бухалка, а също посоката
и силата на ударите) позволява да се направи извод, че подсъдимият Г. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е и е
искал настъпването на неговите общественоопасни последици.
С оглед изложените
съображения, въззивният съд прие, че първостепенният съд в съответствие със
закона е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното
от него деяние, районният съд е спазил принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. Първостепенният съд се е съобразил с
обстоятелството, че за престъплението, извършено от Г., законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Решаващият
съд е съобразил обстоятелството, че подсъдимият е с чисто съдебно минало (вкл.
не е освобождаван по реда на чл.78А от НК), както и че от деянието му няма настъпили
съставомерни имуществени вреди, и поради това правилно е преценил, че са налице
условията за прилагане на чл.78А от НК. В съответствие с този законосъобразен
правен извод, първоинстанционният съд освободил подсъдимия Н.Г. от наказателна
отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на хиляда
лева. Правилно, при определяне размера на наложеното административно наказание
глоба, съдът е отчел ниската степен на обществена опасност на подсъдимия
предвид добрите му характеристични данни, доброто му процесуално поведение,
семейното му положение и липсата на данни за други негови противообществени
прояви. Обстоятелство, обосноваващо размера на административната санкция, се явява
неговата трудова ангажираност и родителските му задължения.
Като закономерна
последица от признаването на подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което е обвинен с частната тъжба, е и произнасянето по
основателността на гражданскоправната претенция на тъжителката за обезвреда.
Доказателствата по
делото установяват, че подсъдимият е имал виновно и противоправно поведение, а
пострадалата от своя страна е понесла неимуществени вреди под формата на болки
и страдания. Доказателствата по делото установяват наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на подсъдимия и
претърпените от пострадалата Ф. неимуществени вреди. И тъй като подсъдимият е
действал виновно при причиняването на тези вреди, налице е деликт т.е. за
виновното лице възниква задължението да обезщети увреденото. Предвид
изложеното, съдът намира за правилен извода на първоинстанционният съд, че
следва да се ангажира деликтната отговорност на подсъдимия Н.Г., като го осъди
да заплати на пострадалата Р.Ф. парично обезщетение, като компенсация за
причинените й болки и страдания. Настоящият въззивен състав намира, че
решаващият съд е изпълнил задължението си да определи размера на паричното
обезщетение по справедливост. Претендираното от тъжителката парично обезщетение
не е завишено по своя размер. Предвид характера и броя на телесните повреди,
интензивността на претърпените болки и страдания след причиняването на
уврежданията, сравнително краткия период на възстановяване и поради това –
краткия период на дискомфорт, настоящият въззивен съд намира посоченото от
районният съд парично обезщетение в размер на 1000 лв., за справедлива
компенсация на претърпените от пострадалата тъжителка неимуществени вреди. Ето
защо, законосъобразно се явява и решението на първостепенният съд да уважи гражданскоправната
претенция на тъжителката за обезвреда до този размер и да отхвърли претенцията
й в останалата част до пълния размер на претендираното обезщетение като
неоснователна.
Предвид разпоредбата на
чл. 189 ал.3 от НПК, законосъобразно, правилно и съобразено с представените
писмени доказателства, се явява решението на първоинстанционният съд да възложи
на подсъдимия да възстанови на тъжителката, направените от последната разноски
по делото за държавна такса за завеждане на делото, възнаграждение на вещо лице
и адвокатско възнаграждение в размер на 312 лв. Предвид уважаването на
претенцията на тъжителя за обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
правилно районният съд е осъдил подсъдимият Н.Г. да заплати в полза на
Държавата, по сметка на РС – Поморие, сумата от 50 (петдесет) лева, държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Настоящият въззивен състав
извърши служебна проверка относно процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това
наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на
правото на участие на частния тъжител в производството, както и правото на
защита на подсъдимия.
Тъй като при
извършената цялостна въззивна проверка относно правилността на съдебния акт не
се установиха основания за изменение или отмяна на същия, следва присъдата да
бъде потвърдена.
С оглед горното и
предвид разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК, настоящият въззивен съд прецени,
че следва да възложи на подсъдимия Г. заплащането на направените от тази
инстанция разноски по делото за съдебномедицинска експертиза в размер на 100
(сто) лева.
Ръководен от изложеното
и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Бургаски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
№ 18 от 04.09.2018 г., постановена по НЧХД № 98/2018 г. по описа на Районен съд
– Поморие.
ОСЪЖДА подсъдимия
Н.Г.Г.с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 100 (сто) лева,
представляваща направените от въззивната инстанция разноски по делото за експертиза.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.