МОТИВИ
към
присъда
№ 22/22.03.2017г.
по н.ч.х.д. № 1300/2015г. по описа на ДРС
Производството по
делото е образувано по частна тъжба от И.С.М. ЕГН ********** срещу Е.Х.А. ЕГН **********
с повдигнато обвинение за извършенo
престъплениe
по чл. 130 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание повдигнатото обвинение срещу Е.Х.А.
се поддържа.
Повереникът
на частния тъжител пледира за постановяване на акт с осъдителен характер, с
който подсъдимият да бъде признат за виновен.
Процесуалният
представител на подсъдимия пледира за прекратяване на наказателното
производство, алтернативно се поддържа искане за постановяване на оправдателна
присъда.
Съдът
като обсъди събраните по делото относими и допустими доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите
на страните, приема за установено следното:
1. ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
На
първо място следва да се отбележи, че частната тъжба няма доказателствена
стойност, обективираните в нея фактически обстоятелства подлежат на доказване
от частния тъжител в хода на съдебното дирене.
В
хода на съдебното следствие са ангажирани гласни и писмени доказателства, както
от страна на частния тъжител, така и от страна на подсъдимия, както и
представени писмени доказателства.
За
да се установи по безспорен и категоричен начин, дали подсъдимият е извършил
посоченото с тъжбата престъпление, следва да бъдат преценени събраните в хода
на съдебното следствие гласни доказателства. Същите включват показанията на разпитаните
по делото свидетели.
Съобразно
изложеното в тъжбата:
На
18.07.2015г. около 20.30 часа в село Б. подсъдимият Е.Х.А. влачел една овца, за
да я хвърли до градината на С. С.М. – брат на частния тъжител И.С.М.. По това време
на улицата, прибирайки животните е бил С. М.М. – ... Последният, виждайки, че
подсъдимият Е.А. влачи животното към градината на С. М., му е направил
забележка. Подсъдимият Е.А. започнал да го псува, като се заканил и да го бие.
В
това време частният тъжител И.М., прибирайки се у дома, срещнал баща си –
свидетеля С. М., който му разказал за случилото се.
Частният
тъжител настигнал подсъдимия, който вече бил изхвърлил овцата и се прибирал и
го попитал, защо псува и обижда баща му, а и се заканва да го бие. Докато
разговаряли, подсъдимият Е.А. започнал да вика брат си – свидетеля М. Х.А..
Последният дошъл на бегом, като още с идването си ударил в областта на лявата буза
частния тъжител И.М.. Частният тъжител хванал и бутнал свидетеля М. А., при
което той паднал на земята. Свидетелят М. А. и майка му – свидетелката М.А.Х.
започнали да блъскат частния тъжител, като последният паднал на земята, но се
изправил без да има каквито и да било увреждания.
При
ставането на частния тъжител И.М., след третото падане, подсъдимият Е.А.
започнал да му нанася множество удари с юмруци в областта на главата, като
частният тъжител получил контузия на главата, кръвонасядане на клепачите на
дясното око, поясната област и дясната мишница, разкъсно контузна рана по
лигавицата на горната устна и драскотина по челото.
Докато
траел побоя, при частния тъжител и подсъдимия дошли – З. С. М. – съпруга на
брата на частния тъжител, С. М.М. – баща на частния тъжител и Б.И.А..
По
делото бе установена следната фактическа обстановка:
Действително
е имало конфликт между частния тъжител и подсъдимия, прераснал в нанесен побой
върху първия от двамата.
Свидетеля
М. Х.А. ударил в областта на лявата буза частния тъжител И.М.. Частният тъжител
хванал и бутнал свидетеля М. А., при което той паднал на земята. Свидетелят М. А.
и майка му – свидетелката М.А.Х. започнали да блъскат частния тъжител, като
последният паднал на земята, но се изправил без да има каквито и да било
увреждания.
Но
при ставането на частния тъжител И.М., подсъдимият Е.А. започнал да му нанася
множество удари с юмруци в областта на главата, като частният тъжител получил
контузия на главата, кръвонасядане на клепачите на дясното око, поясната област
и дясната мишница, разкъсно контузна рана по лигавицата на горната устна и
драскотина по челото.
В
подкрепа на изложеното са показанията на свидетеля Б.И.А., който чувайки писъци
и викове, излиза на улицата и вижда частния тъжител – И.М. повален на земята от
двамата братя – Е. и М. А.. След като частният тъжител се изправил, подсъдимият
Е.А. го ударил с юмрук по лицето, като му пукнал веждата.
В
тази насока са и показанията на свидетеля С. М.М., видно от които подсъдимият Е.А.
е удрял, скачал, биел /“сякаш удря на животно“/ сина му – частният тъжител И.М..
В резултат на нанесените удари частният тъжител е бил с посинено лице, с
посинено око, напукани устни, по лицето му имало кръв. Целото тяло го боляло,
не можел да се движи, не можел да си мръдне главата.
В
този смисъл са и показанията на свидетеля З. С. М. – подсъдимият Е.А. така
силно ударил частния тъжител, че той се занесъл. Свидетелката се изплашила,
защото си помислила, че подсъдимият е убил частния тъжител. Лицето му било в
кръв.
Съдът
даде вяра и възприе показанията на посочените свидетели – Б.А., С. М. и З. М..
Те са последователни, логични и непротиворечиви и поради това, съдът кредитира
същите като правдиви, еднопосочни и безпротиворечиви.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза в
съдебно заседание при станалия инцидент на 18.07.2015г. пострадалият И.С.М. е
получил следните травматични увреждания: травма на лицето – разкъсно контузна
рана по лигавицата на горната устна, кръвонасядане на клепачите на дясното око,
драскотина на челото; кръвонасядания в поясната област и по дясната мишница. В
своята съвкупност уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
Приобщените
по делото писмени доказателства не съдържат противоречия, поради което не се
налага подробното им обсъждане. Писмените доказателства, доколкото съдържат
релевантни за делото факти, са посочени и обсъдени по-горе в изложението,
относно приетата за установена фактическа обстановка.
Показанията на свидетелите
М. Х.А. /брат на подсъдимия/, М.А.Х. /майка на подсъдимия/ и Н. Н. Х. /съпруга
на подсъдимия/ не изясняват предмета на доказване, така както е очертан в
разпоредбата на чл. 102 НПК. Съдът не кредитира показанията на
разпитаните свидетели, поради наличие на индиция за заинтересованост, предвид
наличието на родствена връзка, както помежду им, така и с подсъдимия по делото.
Така според
показанията на свидетеля М. А. не бил видял подсъдимият да удря частния
тъжител, но видял последния да удря в сърцето подсъдимия, а и него ударил в
сърцето – по делото липсват каквито и да било даказателства в тази насока.
Според показанията на
свидетелката И. Х. подсъдимият и тъжителят не се били, а се блъскали. Видяла
частният тъжител да удря свидетеля М. А., но не и синът й – подсъдимият Е.А. да
удря тъжителя.
В тази насока са и
показанията на свидетелката Н. Н. Х. /съпруга на подсъдимия/. Същата не е
присъствала на инцидента, а е наблюдавала от дворното място, където живее –
около петдесет, сто метра от мястото на извършване на престъплението. Т.е. показанията
на свидетелката не следва да се приемат, като да отразяват лични и
непосредствени възприятия.
С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА
СТРАНА, съдът намира следното:
2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените фактически констатации и
съображения, съдът намира за доказано, че на 18.07.2015г. около 20.30 часа в с.
Б., област Д. е причинил на И.С.М. ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
От
обективна страна, съдът намери, че подсъдимия Е.А., нанасяйки удари на тъжителя
е причинил телесно увреждане, обуславящо наличието на лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота –
престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК.
Съгласно Постановление № 3/1979 на Пленума на ВС разстройството на
здравето извън случаите на средна и тежка телесна повреда се квалифицира като
лека телесна повреда. Т.е. увреждания на организма довели до болестно
състояние, което не е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота.
Съставомерно по чл. 130 ал. 1 от НК е всяко кратковременно разстройство
на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на
организма или тъканите както и по-леки изменения във физиологическите му
функции извън болката и страданието. Следователно инкриминираните в тъжбата и
потвърдени в съдебно заседание с приложената и приета като доказателство по
делото СМЕ увреждания са съставомерни съобразно разпоредбата на чл. 130 ал. 1
от НК.
От
субективна страна, съдът прие, че деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици.
Направеното възражение от
процесуалния представител на подсъдимия, че следва да бъде прекратено
наказателното производство, защото тъжбата не отговаря на императивните
изисквания на чл. 81 ал. 1 от НПК – не е посочено мястото на извършвана на
престъплението, съдът намира за неоснователно, по следните съображения:
Подадената от частния
тъжител И.С.М. отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в чл. 81
ал. 1 от НПК. Същата е подадена в писмена форма, съдържа данни за подателя й,
както и за лицето, срещу което се подава и за обстоятелствата на конкретното
престъпление, като към тъжбата е приложен и документ за внесена държавна такса.
Частният тъжител е посочил датата на извършване на престъплението – 18.07.2015г.
и е определил мястото на извършването му. Макар и в частната тъжба изрично да
не е посочено като място на престъплението село Б., то от съдържанието на
тъжбата същото може да бъде определено в достатъчна степен, а именно, че същото
е извършено в село Б., пред дворното място на С.М.М. – брат на частния тъжител,
на адреса по местоживеенето му. В подадената тъжба инкриминираното деяние е
описано от тъжителя по време и по място, така че същото е конкретизирано
досежно тези два елемента.
Предвид изложеното
съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия в подадената частна тъжба е
достатъчно конкретизирано по време, място и начин на извършване на деянието,
като са изложени съставомерните факти и тъжбата отговаря на изискванията за
съдържание по чл. 81 ал. 1 от НПК. С оглед на това намира, искането на
процесуалния представител на подсъдимия за нередовност на тъжбата и за
наличието на основание по чл. 24 ал. 4 т. 2 във вр. с чл. 81 ал. 1 от НПК за
прекратяване на наказателното производство по делото за неправилно и
незаконосъобразно.
3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА
ПОДСЪДИМИЯ
В настоящия
случай, след като се съобрази със степента на обществена опасност на
подсъдимия, която е сравнително висока предвид на предходните му ...ия, със
степента на обществена опасност на деянието, която не е по-висока от степента
на обществена опасност, характерна за този вид деяния, с причините за
извършване на деянието, съдът намери, че на подсъдимия Е.А., измежду
алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 130 ал. 1 от НК наказания,
следва да бъде наложено наказание пробация, като намери, че спрямо него следва
да намерят приложение следните пробационни мерки по чл. 42а
ал. 1 и ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с явяване
и подписване на подсъдимия пред пробационния служител при периодичност два пъти
седмично;
Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът прецени, че по отношение на
подсъдимият Е.А. не са налице основанията на чл. 55 от НК, тъй като не
констатира наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, при които и най - лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Ето защо, съдът определи наказанието
при условията на чл. 54 от НК, като с наложеното наказание пробация с
определените пробационни мерки, съдът намери, че биха се постигнали целите на
индивидуалната и на специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36
ал. 1 от НК - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и
добрите нрави; да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
4. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК
подсъдимият Е.Х.А. следва да заплати
на И.С.М. сумата от 300.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и
сумата от 12.00 лева, представляващи направени разноски по делото.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/ М. Момчева/