№ 596
гр. София, 24.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100600810 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.341-345 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Й.Т., защитник на подс. В. Н. А.
срещу определение от разпоредително заседание на СРС, НО, 102 с-в от
17.02.22 г. по НОХД №652/22 г., в частта, в която съдът е потвърдил взетата
спрямо подс. А. мярка за неотклонение задържане под стража.
В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на
определението на първоинстанционния съд, като се твърди, че подсъдимият
действително не отрича нанасянето на побой на пострадалата, но по делото
липсват доказателства той да е осъществил с нея насилствен полов акт.
Посочено е, че подсъдимият не е осъждан, има постоянен адрес и не може да
се счита, че по отношение на него е налице опасност от извършване на
престъпление. Направено е искане въззивният съд да отмени обжалваното
определение и да измени мярката за неотклонение на подсъдимия в по-лека.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в жалбата, материалите
по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
1
Срещу подс. А. е внесен обвинителен акт в СРС за извършени
престъпления по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК, по чл.150, ал.1 от
НК и по чл.152, ал.1, т.2 от НК.
Посочените престъпления са тежки умишлени по смисъла на чл.93, т.7
от НК и за тях е предвидено наказание лишаване от свобода, поради което е
налице първата процесуално-правна предпоставка спрямо подсъдимия да се
прилага най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража.
От събраните в хода на разследването доказателства може да се направи
обосновано предположение, че подсъдимият е извършил престъпленията, за
които му е повдигнато обвинение. Този извод се основава, на първо място, на
показанията на пострадалата Е.А.а, в които се съдържат подробни данни за
нанесен й от подсъдимия побой, за причиняване на телесни увреждания,
както и за принудително осъществени с нея от страна на подсъдимия
блудствени действия и полов акт. Показанията на пострадалата не са
изолирани, а кореспондират с показанията на други разпитани по делото
свидетели относно непосредствено възприети от последните след инцидента
наранявания на пострадалата, както и относно фактите, разказани им от
пострадалата за обстоятелствата, при които са били причинени нараняванията
– свидетелите Т.К., Е.А., А.Л., М.А. и Й.А.. Показанията на пострадалата се
подкрепят и от заключението на изготвената СМЕ, в която са описани
множество наранявания на пострадалата, които по своето естество могат да
бъдат причинени по начина, описан от нея. Изготвена е и СППЕ, която дава
заключение за наличие на адаптационно разстройство при пострадалата и
преживян от нея травматичен стрес, вследствие упражнено физическо,
психическо и сексуално насилие. В настоящото производство съдът не следва
да прави пълен и цялостен анализ на събраната по делото доказателствена
маса, доколкото това е предмет на разглеждането на делото по същество, но в
рамките на настоящото производство следва да се отбележи, че повдигнатото
срещу подс. А. обвинение се подкрепя в достатъчна степен от
доказателствата, за да се приеме наличие на обосновано предположение за
извършени престъпления.
Съдът счита, че спрямо подс. А. е налице реална опасност от
извършване на престъпление в хода на наказателното производство. Начинът
на извършване на деянията сочи на бруталност, жестока агресия,
2
насилнически профил и развито чувство за безнаказаност у извършителя.
Пострадалата твърди, че нанесеният й побой не се явява изолиран случай по
време на нейното съжителство с подсъдимия, а че тя многократно е била
жертва на физическа саморазправа. По тези съображения настоящият състав
намира, че макар подсъдимият да е с чисто съдебно минало, при него е
налице реален риск от извършване на физически посегателства спрямо други
лица, и особено по отношение на пострадалата А.а, поради което
единствената адекватна мярка за неотклонение, която може ефективно да
обезпечи нуждите на наказателния процес, се явява най-тежката мярка
задържане под стража.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание на СРС,
НО, 102 с-в от 17.02.22 г. по НОХД №652/22 г., в частта, в която съдът е
потвърдил взетата спрямо подс. В. Н. А. мярка за неотклонение задържане
под стража.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3