Решение по дело №835/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директор РИОСВ - Бургас, чрез процесуален представител - юрисконсулт против Решение № 13/17.03.2023 год. постановена по АНД № 50/2023 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е изменено наказателно постановление № 79/13.01.2023 г. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ на касационния ответник - Община Царево, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, като е НАМАЛИЛ санкцията от 3000 лева на 2000 лева.

С касационната жалба, решението се оспорва като се твърди, че РС не е мотивирал решението си защо изменя размера на наложената имуществена санкция, като се излагат аргументи за законосъобразност на издаденото НП и се сочи, че наложената имуществена санкция е близо до възможния минимум. Сочи се, че на административния съд му е известно, че това не е първото констатирано нарушение и при всяка проверка, в продължение на няколко години на Община Царево са налагани имуществени санкции за същото нарушение. Цитирани са съдебни решения и е поискано да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което НП да се потвърди изцяло. Не се претендират разноски.

По делото е постъпил отговор на така депозираната касационна жалба, в която твърденията на АНО, касаещи размера на наложената с процесното НП имуществена санкция са намерени за неоснователни и недоказани. Претендират се разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съденото заседание процесуалният представител на касатора депозира становище, с което по същество поддържа жалбата и моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото НП и в изменената от РС част.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Преди съденото заседание депозира становище, в което моли за оставяне на жалбата без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, изразява мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Царево е изменил наказателно постановление № 79/13.01.2023 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ на касационния ответник - Община Царево, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, като е НАМАЛИЛ санкцията от 3000 лева на 2000 лева.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел, че актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РИОСВ - Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ - Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл.37 и чл.47 от ЗАНН. Съдът е намерил, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗВ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо него. Съдът е намерил за неоснователни възраженията за допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура, като е посочил, че при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Съдът е изменил размера на наложената имуществена санкция от 3000 лева на 2000 лева, като е посочил, че административнонаказващият орган е наложил наказание над минималния законоустановен размер, тъй като неправилно е отчел факторите, определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че при определяне размера на наложената имуществена санкция не е съобразена нормата на чл.27 от ЗАНН. Съгласно тази норма, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

В случая, при издаване на наказателното постановление административният орган нито е изложил мотиви, нито е представи доказателства, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от 3 000 лева, при предвиден от законодателя размер от 2 000 лева до 10 000 лева. В тази връзка следва да се посочи, че мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път, или както е направено в случая в касационната жалба да се твърди, че административния съд знае за системността на нарушенията, предвид постановените от съда съдебни решения.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав, намира че правило РС- Царево след като е съобразил тежестта и характера на нарушението и с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, е определен размер на наложеното наказание съобразно минималния размер, предвиден от законодателя в нормата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, а именно 2000 лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

По горните съображения, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Пред касационната инстанция ответникът не е представил доказателства за извършени разноски, поради което такива не му се дължат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13/17.03.2023 год. постановена по АНД № 50/2023 г. по описа на Районен съд – Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

	Председател:
	Членове: