Р Е Ш Е Н И Е
По В.Н.О.Х.Д. № 4617/18 г.
15.03.2019
год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесетата година , в състав
Председател : Николай М. Членове: Веселина С.
мл.с.Марина Г.
При участието на съдебен секретар М.Абаджиева и
прокурора М.Д., разгледа докладваното от съдия
М. ВНОХД№ 4617/18 г.по описа на СГС , като за да се произнесе по
същество взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба с Допълнение към нея от защитника на подсъдимия С.К.К. срещу
Присъда на СРС,НО,137-ми състав по НОХД № 11747/2015 г.С тази Присъда визираният състав на СРС признал за виновен
подс.К. в извършването на престъпление по чл.346,ал.1 от НК, като му наложил
по реда на чл.54 от НК наказание „Лишаване от свобода“/ЛОС/ за срок от 1
година.Изпълнението на наказането „ЛОС“ съдът отложил по реда на чл.66,ал.1
от НК за срок от 3 години.Възложени са на подс. разноските с оглед
изхода на процеса.
В
своята ВЖ защитата твърди ,че обжалваната Присъда на СРс е неправилна ,
незаконосъобразна, необоснована и постановена при неправилно приложение на
материалния и процесуален закон.Не са доказани безспорно авторството и вината
на подс. за вмененото му за извършено престъпление.Поради това се иска отмяна
на осъдителната Присъда и постановяване на нова оправдателна
такава.Алтернативно - да се отмени Присъдата и делото да се върне на СРС за
ново разглеждане от друг състав,тъй като са
били допуснати съществени
проц.нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.
В Допълнението към ВЖ защитата иска отмяна на осъдителната и постановяване на
нова оправдателна Присъда, като конкретизира оплакванията си.Присъдата на СРС
се определя като незаконосъобразна въз основа на неправилен доказателствен
анализ,като са кредитирани едни доказателствени източници за сметка на
други,като е видно намерението на СРС да кредитира само обвинителни
доказателства.Фактическите изводи на първата инстанция са погрешни, дори от
анализа на показанията на основните двама свидетели/полицейски служители/ С. и Д..В
обв. акт се твърди ,че те дали разпореждане на подс.К. „да спра“ , но такова
съдържание липсва в техните показания като свидетели.В показанията им пред СРС
се заявяват различни обстоятелства,че спрели , осветили друг автомобил и само
единият от тях/С./ слязъл и се насочил към него.Кредитирани са неправилно и
показанията на св.М.Петров, който заявява,че е дал сигнала за противозаконно
отнемане на неговото МПС , но разпечатка от тел.112 не потвърждава да е имало
такова обаждане.Разпознаването не е проведено по реда на чл.170 и сл. от НПК, тъй
като не са били представени снимки на лица със сходна външност.Освен това св.Д.
описва едни признаци в предварителния разпит/преди разпознаването/ , а после
при разпознаването описва лицето с различни външни признаци.Заявеното от него
обаче не е по възможностите на човек да установи по черно бяла фотография дали
един човек има светли или тъмни очи, какъв е цветът на косата и т.н.по сходен
начин описва предварително извършителя в разпита си и св.С., като при самото
разпознаване сочи други белези, по които го е разпознал.Правата и остра коса
дали изобщо може да се среше настрани, е реторичен въпрос.И двата разпита на
свидетелите С. и Д. са идентични , дори са повторени и граматическите
грешки.Тези различия в описанията са станали достояние и на поемните лица/св.Ц.и
Н./, които достатъчно несериозно са се отнесли към ролята на поемни лица, като
касателно второто защитата се присъединява към извода на СРС ,че свидетелката
явно не е прочела протокола, но го подписала/със съзнанието ,че щом полицаят е
„симпатичен“ ,просто трябва да подпише представеният протокол/.На следващо
място , защитата поддържа че не е налице изпълнително деяние по повдигнатото
обвинение в нито едно действие и бездействие на подс.К..Св.С. е видял лице да
управлява процесния автомобил,но не е бил в състояние да види кое е това лице ,
защото е бил осветен от фаровете на това МПС.Умисълът за престъпление по чл.346,ал.1
от НК следва да е само и единствено пряк.На последно място , наложеното
наказание 1 година „ЛОС“ е несъразмерно тежко за млад и неосъждан човек.Изминали
са близо 4 години/а в момента около 5 г. и 2 месеца-Заб.съдия-докладчик/от
извършване на деянието.Следователно, ако изобщо следва да се налага
наказание,то индивидуализацията му следва да бъде на основание чл.55,ал.1,т.1
а не по чл.54 от НК.Такова гледище е съобразено с чл.6 от ЕКЗПЧОС , както и
редица Решения на Съда в Страсбург/посочени в Допълнението към ВЖ/.Провеждащото
се шеста година наказателно производство не може да се вмени във вина на
подсъдимия, поради което ако съдът го намери за виновен,следва да се
индивидуализира наказанието по реда на чл.55 от НК,макар основното искане
да е за оправдателна Присъда.
Във въззивното производство СГП
изпрати прокурор, а подс. се явява лично заедно със защитника си.
В СЗ на 11.01.2019 г. въззивният
съд/в състав – Председател Н.М.,член-съдия-В.С. и мл.съдия С.А./ намери за необходимо да проведе въззивно
съдебно следствие, поради което допусна разпит на свидетеля А.С..
В СЗ на 13.02.2019 г. въззивният съд/в състав –
същите Председател и Член-съдия и с нов мл.съдия – М.Г./ продължи разглеждането
на делото като проведе допуснатото от предходния състав въззивно съдебно
следствие ,като проведе разпит на свидетеля С..Разпитан,този свидетел не си
спомни за случая , но заяви че помни подсъдимия визуално от предходно дело в
СРС.Въпреки възражението на защитата, съдът предяви докладната записка на
свидетеля за припомняне на случая.Тази практика е установена по отношение
разпита на полицейски служители ,доколкото е ноторно известно ,че последните
имат редица служебни поводи да посещават различни произшествия и е възможно да
забравят подробности от тези случаи.Предявяването на докладна записка не
представлява запознаване с показания като свидетел и поради това не опорочава
последващо евентуално приложение на чл.281 от НПК.След запознаване с
докладната записка св.С. разказа отново спомените си , като заяви категорично
,че светлините на техния автомобил осветявали достатъчно купето на другия
автомобил , така че могъл да види добре водача му.При слизане от автомобила,с
който бил, св.С. видял лицето на водача в другия автомобил,но не успял да го
задържи тъй като другият автомобил дал рязко газ и на заден ход се
отдалечил.Въпреки предприетия опит за преследване, отнетият автомобил
избягал.Относно разпознаването ,свидетелят заяви ,че не може да помни детайли
след 5 години,но дори и след този период от време носът и лицето „няма как да ги
сбърка“.На въпроси на защитата св.заяви ,че сега „го въртят“ за неща , които са
били преди повече от 5 години и все някъде може да сбърка.
Съдът
, с оглед липсата на нови искания от страните , прие и прочете доказ. материали
и обяви за приключено събирането на доказателства.Бе даден ход по същество.
Защитникът на подсъдимия иска от съда да
отмени Присъдата на СРС,НО,137-ми състав като постанови нова оправдателна
такава.Поддържат се доводите и исканията във ВЖ и Допълнението към нея.Към тези
аргументи добавя и нови такива.Напр.Св.М.П.заявява ,че на този ден ие валял
дъжд, което св.С. не успя да си спомни.Ако наистина е валял дъжд още по-малки
са възможностите му да види кое лице управлява противозаконно отнетия
автомобил.След прочитане на показанията на С. от досъдебното
производство/ДП/стана ясно ,че С. е дал едни показания преди разпознаването , а
в хода на последното разпознава подсъдимия като извършител по други белези.При
това разпита и разпознаването са в рамките на 5 минути.За съжаление,поемните
лица не са били на разпознаването/макар да са подписали Протокола/,понеже
полицаят им се сторил „симпатичен“.Резултатите от разпознаването са получени
при нарушение на чл.170,ал.1 от НПК , тъй като разпознаващият не дава точни и
категорични обяснения по какви признаци разпознава лицето/в тази
посока-различията между предварителния разпит и заявеното на самото
разпознаване/. При тези си допълнителни доводи защитата иска отмяна на Присъдата
и постановяване на нова оправдателна такава от въззивния съд.
Подсъдимият по същество заявява ,че се
присъединява към доводите на защитника си.Добавя ,че помни този ден , тъй като
това е рождения ден на баща му.Има свидетели за това и се пита защо не се
взимат под внимание.
Прокурорът по същество предлага на
въззивния съд да остави ВЖ без уважение като неоснователна, като същевременно
потвърди Присъдата на СРС като правилна и законосъобразна.Разпитаният свидетел
от въззивния съд поддържа изявленията си,че разпознава категорично дееца в
лицето на подсъдимия.С. дава описание и дали е валял дъжд или не , е
ирелевантно,след като личните му възприятия съвпадат с последващото
разпознаване.Първата инстанция е ценила коректно доказателствената съвкупност.Извършеното
престъпление е осъществено от подсъдимия , поради което следва ВЖ да се остави
без уважение.
При последна дума подс. заявява ,че
иска да бъде оправдан.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ и
Допълнението ,аргументацията на страните във въззивното производство пред СГС ,
както и от събраните доказателства от проведеното въззивно съдебно следствие и
след служебна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за
установено следното :
Първоинстанционният
съд в производството пред себе си е установил фактическата обстановка и е извел
оттам коректните правни изводи.Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.Касателно индивидуализацията първата инстанция не е
съобразила всички обстоятелства от значение за правилното отмерване на
наказанието.
Установено
е от фактическа страна ,че на 20.01.2014 г. вечерта около 20ч. св.М.П.след като
паркирал лек автомобил „Опел Астра“ с ДК№ *******,соб. на „Кантек“ ЕООД пред
дома си,се прибрал в къщи - в гр.София,жк.“*******“ ,бл.*******ранната сутрин
на 21.01.2014 г. около 05,30 ч. св.П.чул сигнала на алармената система на
горния автомобил и излязъл на балкона.Оттам видял ,че в автомобила на
шофьорското място има непознат мъж със сиво яке.Този мъж привел в движение
автомобила и тръгнал към намиращия се наблизо супермаркет от веригата
„Т-маркет“ и бензиностанция „Петрол“.П.подал сигнал на тел.112 в
05,33ч/Вж.Справка на л.88 от ДП в тази осока/.В това време на работа били
полицаите от 01 РУП-СДВР/свидетелите С. и Д./, които получили сигнала за
противозаконно отнет автомобил и започнали да търсят този автомобил в района
си.В хода на търсенето видели ,че този автомобил се движи в района на ул.“П.З.“
в посока към бул.“Н.Габровски“.Предприели действия по блокиране и спиране на
пътя автомобила и установяване на водача.Св.Д. с управлявания от него частен
лек автомобил се придвижил директно срещу търсения автомобил и спрял срещу
него/фарове срещу фарове/.В този момент водачът на търсения автомобил присветнал
с дълги светлини, а след това св.С. слязъл от автомобила и се насочил пеша към
спрелия издирван автомобил.При вида на приближаващ се униформен полицай към
него водачът на издирваното МПС дал на заден ход и рязко потеглил назад.за
краткото време обаче св.С. успял да види лицето на водача на издирвания
автомобил.С. дори последвал пеша движещият се назад автомобил,но последният се
атдалечил ,направил маневра завъртял се и продължил движението си в посока
излаз на бул.“Г.М.Д.“.С. се върнал при Д. и се опитали да преследват и открият
автомобила ,но изгубили следите му в
района на кръстовището на ул.“П.З.“ и бул.“Г.М.Д.“.
В
хода на образуваното досъдебно производство двамата свидетели С. и Д. били разпитани
като свидетели, вкл. и като разпознаващи лица преди самото разпознаване.При
описанието на извършителя на деянието двамата свидетели дали външните признаци
на първия, а при разпознаването заявили сходни ,макар и не идентични външни
признаци ,по които разпознават извършителя.И двамата свидетели обаче разпознават
категорично като извършител на престъплението подс.С.К.К..Разликите при
описанието на извършителя,св.С. обяснява с изминалото време.
Стойността
на лекия автомобил , предмет на деянието , възлиза на 8700 лв и същият не е
открит.
Тази фактическа обстановка се
установява от подробния и логичен анализ на доказателствените материали
,направен от първата инстанция.Последният е извършен прецизно в съответствие с
процесуалните правила и формалната логика.Въззивният съд се присъединява към
този анализ, както и не намира основания да установи нови фактически
положения,различни от приетите от първоинстанционния съд.Наистина не се
установява да е дадено разпореждане за спиране,но последното не е елемент от
състава на престъплението.Също така, доколкото се възприема като правилен
анализът на доказателствената съвкупност от въззивния съд , то последният не
намира за нужно да коригира изводите на СРС в тази посока.Изводите на СРС ,че в
хода на разпознаването не са допуснати визираните от защитата съществени
проц.нарушения,се споделят и от въззивната инстанция.Обстоятелството ,че
разпознаващия не е възпроизвел идентично същите отличителни белези при
разпознаването спрямо заявените такива в предварителния разпит ,не е съществено
проц. нарушение.Структурата и организацията на паметтта при човека не е еднаква
по съдържание при отделните индивиди.Съществуват разлики при такива
познавателни процеси като възприятията,вниманието и субективните възможности да
се възпроизвежда възприетото.На тази база лесно могат да бъдат обяснени
различията , които допускат разпознаващите.На фона на твърдението на
разпитаният и от въззивния съд свид.С. , че няма съмнения ,че разпознатият от
него е извършителят на деянието, въззивният съд не намира основания да не се
довери на заявеното от този свидетел.Липсата на категорична и точна
последователност у разпознаващия касателно това по кои точно признаци
разпознава едно лице, не е основание да не се кредитира разпознаването по
резултат , след като самото идентификационно волеизявление е категорично
направено и се поддържа на двете фази на процеса.
Предвид
проведеното въззивно съдебно следствие и от показанията на разпитания свидетел
се потвърдиха изводите за авторството на подс.К. на извършеното престъпление.
С
обжалваната Присъда първата инстанция е наложила наказание по реда на чл.54
от НК в рамките на минимума от 1 година „Лишаване от свобода“/при
законови предеми от 1 до 8 години/ с приложение на правния институт „Условно
осъждане“ ,като е отложено изпълнението същото за срок от 3 години.Към
момента на произнасяне на Присъдата от СРС продължителността на наказателното
производство не е преценявана с оглед начина на индивидуализацията на
наказанието.
СГС
обаче намира ,че в момента наказателното производство продължава шеста
година/като се има предвид ,че деянието е извършено на 21.01.2014г. и
разследването продължава приблизително 5 години и 2 месеца/, като през това
време спрямо подс. са били взети мярка за неотклонение и мярка за проц. принуда
по чл.68 от НК.Следователно подс.К.
е търпял за един такъв период от време различни ограничения ,свързани с
воденото срещу него наказателно производство.Въззивният съд намира ,че следва
да се отчетат тези обстоятелства чрез коригиране на основанието на процеса по
индивидуализация на наказанието.В този смисъл прекомерната продължителност на
наказателното производство в този случай следва да обуслови индивидуализация на
наказанието не по общия ред , а по реда на чл.55 от НК.С оглед обстоятелството
,че в нормата на чл.346,ал.1 от НК има специален минимум на предвидената
санкция,то приложим се явява редът на чл.55,ал.1,т.1 от НК
В
горния смисъл въззивният съд намира ВЖ на защитника за частично основателна,
тъй като макар да е неоснователна по основното си искане/за оправдаване на
подс.К./,то тя е основателна по алтернативното си искане-за изменение на
Присъдата чрез индивдиуализиране на наказанието по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК в
хипотеза на „многобройни смекчаващи обстоятелства“,при която дори най-лекото
наказание/тоест , фактически наложеното от 1 година „ЛОС“,се явява несъразмерно
тежко..Подс.К. е неосъждан ,на млада възраст е,няма данни за други негови
противообществени прояви, а производството срещу него е с прекомерна
продължителност - над 5 години и продължава шеста година.Тези „многобройни
смекчаващи“ обстоятелства мотивират въззивният съд да измени Присъдата чрез
намаляване на размера на наложеното наказание от 1 година „Лишаване от
свобода“/законоустановеният минимум по чл.346,ал.1 от НК/ на 6 месеца
„ЛОС“/наказание под минимума по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК.Така измененото
наказание в размер „под минимума“ от 6 месеца „ЛОС“, следва също да се отложи
по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години.Индивидуализирано по този
начин наказанието ще бъде ,по мнение на въззивния съд, в най-висша степен
справедливо и в унисон с очакванията на законодателя и обществото за постигане
на целите на наказанието в чл.36 от НК - поправяне и
превъзпитаване на извършителя.
Наличието
на състав на извършено престъпление с правна квалификация по чл.346,ал.1
от НК от страна на подсъдимия е лаконично коментирано в Мотивите на
първоинстанционната Присъда.Въпреки този кратък анализ съдържа необходимите
елементи от законовия състав и елементите на конкретния фактически състав на
извършеното деяние , като към този анализ се присъединява и въззивния съд.Елементите
„време,място и начин на извършване“ на престъплението са очертани изрично в
нужната степен или чрез препращане/към обв.акт/ в мотивите на обжалваната
Присъда.
Извършеното от подс. представлява
деяние,което се субсумира в състава на престъплението „Противозаконно отнемане на МПС“ по
чл.346,ал.1 от НК, тъй като при първоначалното наблюдение на св.П.върху
процесното МПС от балкона/ автомобилът е бил в покой като лицето е правело опит
да го приведе в движение/ ,а при последващото идване на С. и Д./когато МПС е
било приведено в движение и водачът му е избягал от полицаите/ действията на разпознатият
като извършител подс.К. представляват от обективна и субективна правна гледна
точка противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство с намерение за
ползване.
Доказателствените
материали се преценяват поотделно и в съвкупност, като оценката им се извършва
с оглед тяхното действително съдържание.С оглед предмета на доказване и кръгът
от обстоятелства подлежащи на доказване при така зададената правна рамка от
обвинението и дължимо произнасяне от страна на първоинстанционният съд, следва
да се посочи ,че леките противоречия в показанията на свидетелите/при това по
несъществени обстоятелства/, не могат да променят установената фактология касателно резултатите от проведеното разпознаване.В
една логическа последователност СРС е посочил начина на формиране на вътрешното
си убеждение въз основа на обективен анализ на доказателствените
материали.Първата инстанция убедително излага в Мотивите своите съображения
касателно въпросите кои доказателства кредитира и кои не , както и поради какви
причини, с което са изпълнени процесуалните нормативни и тълкувателно приети
изисквания за оценка и анализ на доказателствената съвкупност.
Достатъчно
се посочи защо въззивният съд приема ,че не са налице основанията да се отмени
осъдителната Присъда , за да се постанови нова оправдателна такава, нито са
допуснати съществени проц. нарушения, които биха обусловили отмяна и връщане на
друг състав от първата инстанция.
Обстоятелствата
относно провеждане на разпит на свидетели по метода „copy paste“,ползван все още от някои
разследващи органи на фазата на досъдебното производство, върху които акцентира
защитата,действително сочат на проблем при събирането на доказателства на тази
фаза от процеса.Този метод не е в рамките на принципа на т.нар.“процесуална
икономия“, а всъщност поставя под въпрос
професонализма на тези разследващи органи.Разбира не ,не следва да се подценява
„необходимото съдействие“ , което оказват и самите разпитвани лица ,за да
придобият протоколите от разпитите на двама или повече свидетели идентичен вид
откъм използваните изразни средства или да съдържат буквално еднакви
изречения.Вероятно проблемът ще намери решение когато ,по подобие на съдебното
следствие, се въведе аудозапис и при разпитите на досъдебното
производство.Дотогава веряотно ще се разчита на професионализма на съответните
органи.
С
оглед гореизложеното ,следва да се измени обжалваната Присъда.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.337,ал.1,т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъдата на СРС,НО,137-Ми състав по НОХД№ 11747/2015
г. , с която подс.С.К.К. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.346,ал.1 от НК,като на основание чл.54 от НК е бил осъден
на 1 година „ЛОС“ , с отложено изпълнение на наказанието „ЛОС“ по реда на чл.66
от НК за срок от 3 години,
КАТО
на основание чл.337,ал.1,т.1 от НПК,вр.чл.55,ал.1,т.1 от НК намалява
размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ от 1 година на 6
месеца/под минимума/, като отлага изпълнението на това наказание на основание
чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години.
Потвърждава
Присъдата в останалата й част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: