№ 551
гр. Благоевград, 07.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20251200500437 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от И. Р. П., ЕГН **********, чрез адв. Д. М., с адрес: гр. София, бул. „**
против Решение № 275/02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 602/2024 г. по описа
на РС- Сандански в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Р. П. против
„СИТИ КЕШ“ ООД главен установителен иск за прогласяване нищожността на
договор за потребителски кредит № 798210/31.08.2022 г., сключен между страните.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част.
Сочи се, че в чл. 5 от договор за паричен заем № 728910 към искане №
9117371, сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, като заемодател и И. Р. П., като
заемополучател, е уговорено обезпечение- безусловна банкова гаранция или
поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на
предвидените в чл. 5, т. 2.1- т. 2.7 условия, а именно: при един поръчител-
осигурителният доход да е в размер не по-малко от 7 пъти минималната работна
заплата, а при двама поръчители- не по-малко от четири пъти минималната
работна заплата; да не са поръчители по други кредити; да не са
кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които е налице
неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация, различен от редовен, както по активни, така и погасени задължения
съгласно справка ЦКР към БНБ и да представят служебна бележка от работодателя
си, удостоверяващ размера на дохода си. Съгласно чл. 11 от договора, при
неизпълнение на задължението по чл. 5 от договора за кредит в тридневен срок от
сключването му или ако предоставеното обезпечение не отговаря на условията по
договора, то кредитополучателят дължи неустойка.
Твърди се, че вземането за неустойка на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в
лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. В тази
1
връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение представлявала
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касаела
обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на
неустойката сочел, че целта е да се създаде за потребителя задължение за
допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явявало за
потребителя разход, пряко свързан с кредита- допълнително възнаграждение,
дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално
извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено водело до
съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите
по същия, които се възлагали в тежест на потребителя. След като неустойката не
била включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то
договорът не съдържал реалния размер на процента на разходите. В процесния
случай действителният размер на ГПР надхвърлял императивно предвидения праг
в чл. 19, ал. 4 ЗПК, с което се нарушавало изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр.
чл. 22 ЗПК. След като в договора не бил посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което водело до неяснота за потребителя
относно неговия размер, не можело да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което целият договор е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 275/02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 602/2024 г. по описа на РС-
Сандански, в обжалваната част и уважаване на предявения установителен иск.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 25.01.2023 г. В
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената
въззивна жалба, е депозиран такъв.
С отговора на въззивната жалба се излага становище за неоснователност на
жалбата.
Твърди се, че изводът на първостепенния съд, че не е налице нарушение на
закона, е правилен. В договора бил посочен размерът на ГПР, както и
недвусмислено било описано кои разходи са включени в ГПР- единствено
възнаградителната лихва.
Сочи се, че основните параметри на договора- главница и лихва, са валидно
уговорени в изискуемата от закона форма, както и са спазени всички изисквания на
ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Твърди
се, че неустойката не е включена и не следвало да бъде включвана в ГПР, тъй като
не представлява разход по кредита, който да е компонент на годишния процент на
разходите. Обстоятелството, че неустойката не е включена в ГПР било ясно
посочено на ищцата още при предоставянето на преддоговорната информация.
Всички параметри на договора били ясно разписани, като на кредитополучателя
била предоставена необходимата преддоговорна информация, за да вземе
информирано решение дали да се обвърже с договора. В първоинстанционното
производство било установено, че в периода от 2021 г. до 2023 г. ищцата е
сключила шест договора с уговорка като оспорената в настоящото производство,
поради което не можело да се твърди липса на информираност с условията и
последиците от процесните клаузи.
Твърди се, че неустойката представлява несъществено съдържание от
2
договора за кредит, поради това нищожността на същата не засягала
действителността на договора в цялост.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено
решението на РС- Сандански в обжалваната част.
Постъпила е и частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
Булстат *********, адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. “**,
представлявано от Д. М. М.- управител срещу Определение № 171/10.03.2025 г.,
постановено по гр.д. № 602/2024 г. по описа на РС- Сандански, с което е
отхвърлена като неоснователна молбата по чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното по делото Решение № 275/02.12.2024 г. в частта за разноските.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното определение.
Твърди се, че по делото е предявен и разгледан един иск. Съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение не
по-малко от минималното за всеки един от исковете. Според жалбоподателя
присъденият адвокатски хонорар в размер на 240 лв. с ДДС говори за явна
обезценка на адвокатския труд и не е справедлив.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на
молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна на 04.04.2025 г.,
която в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозирала отговор, в който се подържа, че
определението на районния съд е правилно.
С отговора на частната жалба е направено искане за спиране на
производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 вр. чл. 631 вр. чл. 633
ГПК до произнасяне на СЕС по дело С-744/2023 на ЕС. По искането за спиране на
производството по делото съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима и делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 12.06.2025 г. от 09:00
часа, за която дата да се призоват: жалбоподателят И. Р. П., чрез адв. Д. М., адрес:
гр. София, бул. „** и „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез адв. Х. М., адрес: гр. София, ул. „**
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4