Решение по дело №4417/2015 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1578
Дата: 21 април 2016 г. (в сила от 13 юли 2016 г.)
Съдия: Михаил Петков Михайлов
Дело: 20153110104417
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2015 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

1578/21.4.2016г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 4417 по описа на Варненски районен съд за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от Е.С.Г., ЕГН********** и Г. Н.Г., ЕГН ********** *** срещу С.Д.Л., ЕГН ********** ***, И.Г.И., ЕГН ********** *** и Д.С.Д., ЕГН ********** ***, за допускане на съдебна делба на имот: жилищна сграда състоящата се от антре, салон, две стаи, покрит вход на изба и две избени помещения, с идентификатор *** с обща застроена площ от 44 кв.м., навес – гараж с идентификатор *** със застроена площ от 17 кв.м., стая №5 с идентификатор ***.6 със застроена площ от 11 кв.м. ведно с обект баня – тоалет на находяща се в дворното място ***, същото с идентификатор *** идентичен с УПИ ХІV- 373, кв.1082, цялото с площ от 217 кв.м., при граници: УПИ VІ-374, УПИ ХІІІ-377, ***.

В исковата и уточнителните молби се сочи, че ищцата Е.Г. е наследник на С. И. ***, по отношение на която по силата на съдебно решение от 15.06.1987г., постановено по гр. дело №471/1987г. на ВРС е поставен в общ дял с Д. Н. Л.,*** недвижим имот представляващ жилище състоящо се от антре, салон, две стаи, покрит вход на изба и две избени помещения, ½ ид.части от баня – тоалет в двора. Поддържа, че след осъществено разпределение по гр. дело № 471/1987г. на ВРС в съсобственост на два дяла е останал обект баня – тоалет в двора и навес – гараж. Ищеца излага, че на 28.06.2006г. е придобила от Община Варна 52,61 кв.м. ид.части от дворното място в което е изградена процесната постройка, към който момент е била в брак с ищеца Г. Н.Г.. С определение №11514/02.10.2015г., постановено по настоящото дело производството по същото е прекратено в частта досежно извършване на делба на дворното място, същото с идентификатор *** идентичен с УПИ ХІV- 373, кв.1082, цялото с площ от 217 кв.м.

Ищеца Е.Г. твърди, че към момента притежава ½ ид.части от жилище със ЗП от 44 кв.м. с идентификатор *** състоящо се от  антре, салон, две стаи, покрит вход на изба и две избени помещения, ½ ид.части от стая №5 с идентификатор ***.6 със застроена площ от 11 кв.м,  3/12 ид. части от навес – гараж с идентификатор *** със застроена площ от 17 кв.м, както и ½ ид.части от обект баня – тоалет на находяща се в дворното място ***, същото с идентификатор ***.

Поддържа, че съделителя С.Л. е собственик на ¼ ид.части от жилище със ЗП от 44 кв.м. с идентификатор *** състоящо се от  антре, салон, две стаи, покрит вход на изба и две избени помещения, ¼ ид.части от стая №5 с идентификатор ***.6 със застроена площ от 11 кв.м, 3/12 ид. части от навес – гараж с идентификатор *** със застроена площ от 17 кв.м. и ¼  ид. части от обект баня – тоалет на находяща се в дворното място.

Съделителя И.И. е собственик на ¼ ид.части от жилище със ЗП от 44 кв.м. с идентификатор *** състоящо се от  антре, салон, две стаи, покрит вход на изба и две избени помещения, ¼ ид.части от стая №5 с идентификатор ***.6 със застроена площ от 11 кв.м, 4/12 ид. части от навес – гараж с идентификатор *** със застроена площ от 17 кв.м. и ¼  ид. части от обект баня – тоалет на находяща се в дворното място.

Съделителя Д.Д. е собственик от 2/12 ид. части от навес – гараж с идентификатор *** със застроена площ от 17 кв.м и ¼ ид.части от обект баня – тоалет на находяща се в дворното място.

Поддържа се, че обект  баня – тоалет на двора съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, съобразно изискванията на ЗУТ, съответно същия бил „заснет” с предназначение „тоалет”, както и доколкото в двете жилищни постройки находящи се в дворното място са изградени вътрешни тоалетни.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от С.Д.Л. и Д.С.Д., с която не се оспорва, че съделителите са наследници на сочените в исковата молба лица, с изключение на Г. Н.Г. – съпруг на ищцата Е.Г.. Не се оспорва вече осъществената делба както и нейната валидност. Оспорва иска за делба в частта досежно навес – гараж с идентификатор *** със застроена площ от 17 кв.м., като се излагат твърдения, че същия е индивидуална собственост на ответника С.Л.. Поддържа, че по отношение на гаража не е имало предходна делба, като същия е построен от С.Л., със съгласието на неговия баща, когато последния е бил титуляр на правото на стоеж. Поддържа, че собствеността върху обекта е придобита от съделителя Л. по давностно владение осъществено за периода от 09.04.1989г. (след смъртта на неговия баща Д.Л.) до предявяване на исковата молба в съда – 22.04.2015г. При тези твърдения желае този обект да бъде изключен от съдебната делба. По отношение на жилищна сграда състоящата се от антре, салон, две стаи, покрит вход на изба и две избени помещения, с идентификатор *** с обща застроена площ от 44 кв.м., стая №5 с идентификатор ***.6 със застроена площ от 11 кв.м. както и ½ от дворен тоалет, който не е отразен в КККР, не оспорва предявения иск и посочените в исковата молба делбени квоти.

След оставяне на производството по делото без движение с определение № 11514/02.10.2015г. в частта досежно съделителя И.И. и с оглед депозираната уточнителна молба от ищеца на 09.10.2015г., от съделителя И.И. е депозиран отговор, с който се сочи че същата е наследник на Г.Д.Л., а той на Д. Н. Л., на който в общ дял със С. Н.а по силата на съдебно решение постановено по гр. дело № 471/1987г. е поставено процесното жилище. Твърди, че съделителя притежава ¼ ид.части от жилищна сграда състоящата се от антре, салон, две стаи, покрит вход на изба и две избени помещения, с идентификатор *** с обща застроена площ от 44 кв.м. и навес – гараж с идентификатор *** със застроена площ от 17 кв.м. Оспорва иска за делба досежно стая №5 с идентификатор ***.6 със застроена площ от 11 кв.м., като излага възражения, че същата не се притежава в режим на съсобственост между съделителите, а е индивидуална собственост на съделителя И.И., която собственост е придобита по наследство от баща й Г.Д.Л.. Твърди, че последния е придобил обекта в индивидуална собственост чрез извършено строителство в държавно дворно място, въз основа на издадено разрешение за строеж № 37/10.06.1977г. на ГНС – Варна. Счита, че този обект не е предмет на съдебна делба по образуваното гражданско дело № 471/1987г, доколкото не е отразена в самото съдебно решение. При така изложеното желае имота да бъде изключен от делбата. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение постановено на 25.03.1987г., по гр. дело № 471/1987г. на ВРС е допусната съдебна делба на недвижим имот- жилище, състоящо се от приземен етаж състоящ се от антре и две помещения, както и етаж състоящ се от два салона, две кухни, пет стаи, три склада, баня и тоалет, построено върху държавно дворно място, представляващо имот с пл.№ 4079, кв.1082 по плана на 26-ти подрайон на гр. Варна, при квоти: за С.Д.Л., Д. Н. Л. и Д.С.Д. по 2/12 ид.части, а за Г.Д.Л. и С. И. Н.а по 3/12 ид.части.

С решение от 15.07.1987г., постановено по гр. дело № 471/1987г. на ВРС е извършена съдебна делба, като в общ дял на Д. Н. Л. и С. Н.а е поставено в вял жилище състоящо се от антре, салон две стаи (1,2,3 и4), покрит вход на изба (7), две избени помещения под стаи 3 и 4, ½ ид.части от баня – тоалет в двора (16) ведно със съответното право стоеж върху държавно дворно място. В общ дял на С.Д.Л. и Д.С.Д. е поставено жилище състоящо се от: антре, салон, три стаи, антре (10,9,11,12,13 и 8), четири складови помещения  (14,15 и 18), както и ½ ид.части от баня – тоалет (16) ведно със съответното право стоеж върху държавно дворно място.

Видно от представеното удостоверение за наследници на Д. Н. Л. ***, негови наследници са ответниците С.Д.Л. и И.Г.И., която от своя страна е наследник на Г.Д.Л.,***, последния син на наследодателя Д. Н. Л..

От представеното удостоверение за наследници на С. И. *** се установява, че наследник на същата е ищцата Е.С.Г.

Представено е по делото разрешение за строеж №94 от ГНС гр. Варна, по силата на което на Г.Д.Л. е разрешено да направи антре с размери 2/2 съгл. чл.148 ППЗТСУ при съгласие на съседа.

По искане на ответника е разпитан свидетеля А.Д.Д., който сочи, че делбения имот му е известен още от 1983 – 1984г. Сочи, че делбения имот (навес-гараж) до преди 1990г. е представлявал навес, като след 1990г. е осъществено строителството на гаража. Строителните дейности по обекта са били осъществявани от ответника С.Л.. Входа за гаража се осъществява от към улицата, където е разположена голямата пората, както съответно е възможно да бъде осъществен достъп до гаража от врата от към дворното място. Излага, че през 1993г. ответника С.Л. подарил на синът си А.Л. автомобил, който последния държал в гаража. Излага, че други автомобили освен този на А.Л. не е виждал да бъдат паркирани в гаража. Ключове за гаража е имал А.Л., като не му е известно друг да е имал такива. Ключовете от гаража А.Л. е бил получил от своя баща - ответника С.Л.. Не е чувал някой да има претенции към гаража.

По искане на ответника е разпитан и свидетеля И.И.Д... Свидетеля сочи, че му е известен имота, както и че в същия има гараж. Сочи, че допреди 1989г. на това място е нямало гараж, като при следващата си посещение през 1995г. е констатирал наличието на такъв. Вход за гаража е възможен от към улицата, а и от към дворното място, през по-малка вратичка. В гаража се паркира л.а. на А.Л., който е син на ответника С.Л., съответно не е виждал други лица да ползват гаража освен него, което положение излага свидетеля, че е относимо и по настояще. Не е чувал някой да има претенции към гаража.

По искане на ищеца е разпитан свидетеля А.С.Г., същия излага, че познава ищцата, известен му е имота, както и че в същия има гараж. Сочи, че когато е посещавал имота, ищцата му е споделяла, че желае да ползва гаража, но никога не е имала достъп до него. Излага, че при посещение в имота придружен от ищцата, същата е нямала ключ за гаража, при което достъп до него им е бил осигурен от роднина на ищцата. Излага, че ищцата е искала да има ключове от гаража.

По искане на ищеца е разпитана и свидетеля К.М.М.. Свидетеля сочи, че ищцата и е споделяла, че има претенции досежно гаража, като знае, че същата е няма ключ за него. Не и е известно ищцата да е складирала в гаража свои вещи.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

В производството по допускането на делбата съдът изследва наличието на няколко предпоставки: наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото, предмет на делбата, основанието на което същата е възникнала, като следва да се произнесе за това между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.

 Основавайки се на представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че ищцата Е.С.Г. е наследник на С. И. ***, на която по силата на съдебна делба, за която е образувано гр. дело № 471/1987г. на ВРС в общ дял с Д. Н. Л. е поставен имот представляващ жилище състоящо се от антре, салон две стаи (1,2,3 и4), покрит вход на изба (7), две избени помещения под стаи 3 и 4, ½ ид.части от баня – тоалет в двора (16).

С оглед релевираните от съделителите възражения спорен между последните е въпроса, дали находящия се в имота гараж с площ от 17кв.м., както стая №5, същата със застроена площ от 11 кв.м са съсобствени между страните.

По отношение на обекта предмет на делба и представляващ гараж с  площ от 17 кв.м. се сочи, че същия не е съсобствен между страните, доколкото е придобит по давност от съделителя С.Л.. В тази връзка съдът намира, че следва да посочи, че от анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в дворното място ***, същото с идентификатор *** идентичен с УПИ ХІV- 373, кв.1082, цялото с площ от 217 кв.м., при граници: УПИ VІ-374, УПИ ХІІІ-377, *** се ситуира гараж с идентификатор ***. Посочения имот съгласно §5, т.39 от ДР от ЗУТ е самостоятелен обект на правото на собственост. В съдебната практика и в частност в решение № 98/06.04.2012г., постановено по гр. дело № 899/2011г. на ІІ-ро ГО на ВКС се приема, че гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост, а не представлява обслужващо помещение към жилище. Неговото предназначение не е за обслужване на жилищни нужди, каквито нужди задоволяват сервизните помещения към жилищата, а и има друго предназначение - за съхраняване на транспортни средства.

От анализа на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че процесния гараж не е предмет на делбеното производство, за което е образувано гр. дело № 471/1987г. Видно от приложената по делото скица, която се сочи е неразделна част от решението по допускане на съдебната делба, към момента на осъществяване на посочената съдебна делба имота е съществувал, посочен като навес – гараж, без същевременно същия да е допуснат до делба, съответно в последствие да е поставен в дял на кой да е от посочените в съдебния акт съделители. По отношение на имота се събраха и гласни доказателства, като съдът кредитира тези събрани по искане на ответника Л., а именно свидетелите Д. и Д.. И двамата свидетели изложиха ясни, последователни е непротиворечиви показания, от които следва извода, че процесния обект до преди 1989г. е представлявал навес, като след това, към 1990г. е построен гараж, който съществува в имота и към настоящия момент. Изрично се посочи, че строителството на обекта е изпълнено единствено от съделителя Л., както и че именно той е предал ключове за гаража на своя син А.Л., който е съхранявал подареният от баща му лек автомобил. Не се установи ищцата Г. да е имала достъп до гаража, като в тази насока са показанията не само на събраните по почин на ответника Л. гласни доказателства, а и тези в резултат на ангажираните от самата ищца свидетели Г. и М.. Последните изрично заявиха, че пред тях ищцата Г. е споделяла, че желае да ползва имота, но никога не е била допускана до него. В тази насока следва да се посочи, че отново от гласните показания става ясно, че и към момента ищцата не разполага с ключ за обекта, а при посещение в имота достъп до него й е осигурила неин роднина.

Няма спор между страните, че гаража е изграден в съсобствено между страните дворно място, производството по отношение на което е прекратено, и което не е предмет на делба в настоящото  производство. Според трайно установената съдебна практика сънаследникът, превръщайки се от държател на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да демонстрира несъмнено тази промяна на намерението си пред останалите съсобственици, така че да отблъсне техните претенции върху имота. В този смисъл са постановени и решения по реда на чл. 290 ГПК като например Решение № 270 от 20.05.2010г. по гр.д. № 1162/2009г. на ВКС, ІІ г.о. От анализа на събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че съделителя Л. е манифестирал пред останалите съделители намерението си досежно собствеността върху процесия гараж, съответно не е допускал други лица из между кръга на съделителите да използват по предназначение процесния обект, като еднократния оглед на обекта от съделителя –ищец в производството по делото, не може да обоснове извод за смущаване на намерението за самостоятелно упражняване на фактическа власт върху този делбен имот. Установи се, че гаража се владее от Л. считано от момента на постояването му, което съдът приема, че е осъществено около 1990г., което владение по никакъв начин не е смущавано от останалите съделители включително и от ищцата.Следва да бъде прието, че съделителя Л. ясно и категорично е заявил самостоятелни права върху обекта, като същевременно е отблъснал претенциите на ищцата досежно възможността й да ползва гаража.  От момента на възникване на самостоятелния обект до към предявяване на настоящия иск за делба се изминали повече от десет години, поради което и следва да бъде прието, че съделителя Л. е придобил собствеността върху гаража по давност, при което липсва наличието на съсобственост между съделителите по отношение на него при посочените квоти, а именно 3/12 изд. части за ищцата, 3/12 ид.части за С.Л., 4/12 ид.части за И.И. и 2/12 ид.части за съделителя Д.Д.. При изложените съображения искът за допускане до делба на обект: навес – гараж с идентификатор *** със застроена площ от 17 кв.м, находящ се в дворното място ***, същото с идентификатор *** идентичен с УПИ ХІV- 373, кв.1082, цялото с площ от 217 кв.м., при граници: УПИ VІ-374, УПИ ХІІІ-377, ***,  е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на стая №5:

Досежно  стая №5 се излагат твърдения от съделителя И. Димитрова, че липсва съсобственост в частност за този обект, доколкото същия е нейна лична собственост, която произтича по наследство останало от нейния баща Г.Д.Л., на когото било разрешено строителството на обекта. В подкрепа на твърденията си съделителя представи разрешение за строеж №94 издадено от ГНС гр. Варна, по силата на което се разрешава на Г.Д.Л. да построи антер с размери 2 на 2 м. Обстоятелството, че посочената стая №5 съставлява отделен обект на правото на собственост се оспорва от съделителя Л..

Заснемането на обект (стая №5) от сграда със самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост. С други думи посочването на един обект със самостоятелен идентификатор в кадастралната карта не го превръща в самостоятелен обект на правото на собственост. Липсват както твърдения, така и доказателства, в насока че архитектурното изграждане на стая №5 е станало по начин, който тя не е включена в жилището с идентификатор *** с обща застроена площ от 44 кв.м. Обстоятелството, че същата не е включена в делбеното производство, за което е образувано гр. дело №471/1987г. на ВРС  не може да обоснове качеството й на обект, който има самостоятелен статут, и който може да бъде индивидуално притежание на лице, различно от носителя на материални права досежно жилището, в което е построена тя. Предвид изложеното следва извода, че  стая №5 с идентификатор ***.6 със застроена площ от 11 кв.м, съставлява част от жилище с *** с обща застроена площ от 44 кв.м., като същата следва да бъде допуснато до делба, като неразделна част от него между съделителите при квоти посочени по-долу.

По отношение на обект жилище с ***:

Не се спори между страните, че този делбен обект, като самостоятелен такъв е възникнал в резултат от съдебна делба осъществена по гр. дело №471/1987г. на ВРС, като същевременно същия е съставлявал дял І-ви от същата, към който дял е възложена и ½ ид.част от баня – тоалет находяща се в дворното място. Посочения обект по силата на цитираното решение е възложен в общ дял на Д. Н. Л. и С. Н.а. Ищцата Г. е наследник на С. Н.а, а ответниците С.Л. и И.И. са наследници на Д.Л.. При изложените съображения делбата следва да бъде допусната измежду посочените съделители Е.Г., С.Л. и И.И.,  при квоти: за ищцата Г. ½ ид.части, а за съделителите Л. и И. от по ¼ ид.части за всеки един от тях. В размер на ½ ид.части към този обект следва да бъде допусната делбата и на баня – тоалет находяща се в дворното място, доколкото изрично с молба от 02.09.2015г. ищеца посочи, че не предявява иск за съдебна делба досежно другият самостоятелен жилищен обект находящ се в същото дворно място (същия с идентификатор ***.1, 2 и 3), досежно който е възложена останалата ½ ид.части от баня – тоалет по силата на решение по гр. дело № 471/1987г на ВРС. Несъстоятелно е твърдението, че баня –тоалет е обект със самостоятелен характер, доколкото същата съставлява вещ с обслужващ главната вещ характер, поради което следва и последната в обем такъв, какъвто й е отреден по силата на вече цитираното съдебно решение по гр. дело №471/1987г. на ВРС.

По отношение на съделителя Г. Н.Г. – съпруг на ищцата, съдът констатира, че производството по делото досежно делба на дворното място, в която се намират процесните обекти е прекратено. Собствеността на ищцата върху делбените имоти произтича единствено по наследство, поради което и съделителя Георгиев няма качество на съсобственик в делбената маса. Предвид обстоятелството, че не се установи, че между ищеца Г. Н.Г. и останалите съделители е възникнала съсобственост то предявените от същия искове за делба следва да бъдат отхвърлени.

              По изложените съображения съдът

Р   Е   Ш   И  :

ДОПУСКА да бъде извършена СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижим имот: жилищна сграда състоящата се от антре, салон, две стаи, покрит вход на изба и две избени помещения, с идентификатор *** с обща застроена площ от 44 кв.м., и прилежащата към нея стая №5 с идентификатор ***.6 със застроена площ от 11 кв.м., ведно с ½ ид.части от баня – тоалет на находящи се в дворното място ***, същото с идентификатор *** идентичен с УПИ ХІV- 373, кв.1082, цялото с площ от 217 кв.м., при граници: УПИ VІ-374, УПИ ХІІІ-377, ***, между съделителите Е.С.Г., ЕГН********** ***, С.Д.Л., ЕГН ********** *** и И.Г.И., ЕГН ********** ***, при квоти: ½ ид.части за съделителите Е.С.Г., ЕГН**********, ¼ ид.части за С.Д.Л., ЕГН ********** и ¼ ид.части за И.Г.И., ЕГН **********, на осн. чл. 34 от ЗС.

отхвърля предявения иск за делба от Е.С.Г., ЕГН********** *** срещу С.Д.Л., ЕГН ********** ***, И.Г.И., ЕГН ********** *** и Д.С.Д., ЕГН ********** *** на обект: навес – гараж с идентификатор *** със застроена площ от 17 кв.м, находящ се в дворното място ***, същото с идентификатор *** идентичен с УПИ ХІV- 373, кв.1082, цялото с площ от 217 кв.м., при граници: УПИ VІ-374, УПИ ХІІІ-377, ***, при квоти:3/12 ид. части за ищцата, 3/12 ид.части за С.Л., 4/12 ид.части за И.И. и 2/12 ид.части за съделителя Д.Д..

отхвърля предявения иск за делба от Г. Н.Г., ЕГН ********** *** срещу срещу С.Д.Л., ЕГН ********** ***, И.Г.И., ЕГН ********** *** и Д.С.Д., ЕГН ********** ***, за допускане на съдебна делба на имот: жилищна сграда състоящата се от антре, салон, две стаи, покрит вход на изба и две избени помещения, с идентификатор *** с обща застроена площ от 44 кв.м., навес – гараж с идентификатор *** със застроена площ от 17 кв.м., стая №5 с идентификатор ***.6 със застроена площ от 11 кв.м. ведно с обект баня – тоалет на находяща се в дворното място ***, същото с идентификатор *** идентичен с УПИ ХІV- 373, кв.1082, цялото с площ от 217 кв.м., при граници: УПИ VІ-374, УПИ ХІІІ-377, ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: