МОТИВИ към присъда №29/16.07.2019г. постановена по НОХД №289/2019г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия Х.М.Д. ***, е повдигнато обвинение от
РП-Димитровград за извършено от него престъпление по чл.150, ал.1 от НК - за това, че на 31.03.2019г. в гр.Димитровград, Обл.Хасково извършил
действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14 годишна възраст - В.В.П., ЕГН ********** /хванал го в
областта на слабините, по пениса, и казал “дай да ти го пипам малко“/ чрез
употреба на заплашване /“ако кажеш на родителите си, ще ти се случи нещо лошо“/.
Подсъдимия Х.Д.
заявява, че разбира
в какво е обвинен, признава
описаното в обстоятелствената част на обвинителният акт, признава се за виновен в така
повдигнатото му обвинение, иска делото да бъде разгледано при условията на
съкратено съдебно следствие. Моли за налагане на минимална по размер присъда
при условията на чл.66 от НК.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия поддържа искането за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие. Пледира за признаване на подзащитният му за
виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен, пледира за налагане
на предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода”, чийто размер да бъде
близък до минималния предвиден и да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК.
Прокурора при Районна прокуратура- Димитровград, поддържа обвинението във вида, в
който е повдигнато и пледира за
признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание „лишаване от свобода”, който размер бъде под средния
предвиден. Счита, че в случая подсъдимият не следва ефективно да изтърпи
предвиденото в закона наказание.
Съдът,
като взе предвид искането на подсъдимия и неговия защитник- за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на
фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, прие разглеждането на делото по този ред.
По този начин, съдът прие за установени
фактите и обстоятелствата- описани в обвинителния акт. Съпоставени
със събраните доказателства на досъдебното производство, съдът намира за
установено следното:
На
31.03.2019г. около 06:20ч., св.В.П.- на 15години, отишъл на гарата в с.Ябълково,
за да се качи на влака за гр.Пловдив. По същото време на гарата бил и подс.Х.Д.-***
познаващ се със св.П. като живущи в едно и също село. Целта на подсъдимия била
пътуване със същия влак до гр.Първомай, където работел в птицекланница.
Подсъдимия и св.П. се заговорили, като подс.Д. питал св.П. за брат му, с който
често пътували до гр.Първомай. Като пристигнал влака, подс.Д. поканил св.П. да
се качат в последния вагон и той се съгласил, защото вратите на влака се
отваряли трудно, а така подс.Д. щял да отвори вратите. Качили се във вагона и
св.П. се запътил да седне. Тогава Д. го поканил да седне до него. Св.П. седнал
срещу подс.Д. на срещуположно разположените седалки във вагона. Във вагона
имало и друго пътници, но около двамата нямало хора в близост. Подс.Д. поддържал
общ разговор със св.П. - питал го накъде пътува, при баба си и дядо си ли отива
на гости, като в един момент казал на св.П., че е твърде студено и го питал
защо се е облякъл толкова леко. Тогава подсъдимия се протегнал и дръпнал панталоните
на св.П. надолу по прасеца. След това започнал да движи ръката си нагоре към
бедрото да св.П., при което момчето го ударило през ръката. Подс.Д. посегнал
отново към слабините му и хванал пениса на св.П., който отново отблъснал ръката
му. Подсъдимия казал на св.П.: “Дай да ти го пипам малко“, при което св.П.
веднага станал от седалката, взел мобилния си телефон, който бил на седалката
до него. Подс.Д. не направил опит да задържи св.П., но няколко пъти му повторил
да не казва на майка си и баща си за станалото. Казал му, че „ако кажеш на
родителите си, ще ти се случи нещо лошо“. След отправената заплаха, св.П. се
уплашил и се преместил на друго място във вагона, като подс.Д. не го
притеснявал повече. След като пътуването приключило св.П. разказал всичко на
родителите си.
По досъдебното производство било
направено разпознаване, при което св.П.
разпознал подс.Д. като лицето, което го е хванало за пениса и му е
отправило заплаха да си мълчи във влака на 31.03.2019г.
Видно от заключението на назначената съдебно-психологична
експертиза, св.В.П. е с развит за възрастта си интелект, който му позволява да
дава достоверни показания за случилото се. С оглед степента си на развитие, св.П.
е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние спрямо
него, може точно да възприема и възпроизвежда обективната действителност, като
състоянието на непълнолетния В.П. към момента на психологическото изследване с
него е на завишен стрес. П. с основание се е притеснил за живота си. П. е
показал силна чувствителност по отношение на преживяното от него на
31.03.2019г. При установения от вещото лице психотип на П., подобна ситуация е
реална предпоставка за блокиране на способностите му, т.е. би могла да има
силно негативно влияние върху психическото му развитие. След случая, св.П. се
страхувал да стои сам в къщи, да ходи сам на училище, спрял да пътува с влак от
страх да не срещне отново подс.Х.Д.. В.П. продължава да се страхува, че ако
извършителят на деянието го види, ще изпълни заканата си и ще го нарани.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанието на
подсъдимия, описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
обстоятелства, както и събраните на досъдебното производство доказателства-
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
При
анализа на събраните по делото доказателства, се установява доказаност на
описаната фактическа обстановка, според която с извършеното от подс.Д. на
31.03.2019г. във влака за гр.Пловдив деяние, е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл.150, ал.1 от НК - извършил действия с цел
да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14 годишна възраст - В.В.П., ЕГН ********** /хванал го в областта на слабините,
по пениса, и казал “дай да ти го пипам малко“/ чрез употреба на заплашване
/“ако кажеш на родителите си, ще ти се случи нещо лошо“/.
Престъплението
е осъществено с пряк умисъл - подс.Д. е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
Причини за
извършване на престъплението са неуважението на подс.Д. към установеният в
страната правов ред, към моралните норми за полово общуване, както и проявеното
от него незачитане на половата неприкосновеност на непълнолетния.
Подсъдимия Х.М.Д.
е роден на ***г***, български гражданин, женен, безработен, неосъждан, живущ ***.
Сред съкварталците си подс.Д. се ползвал с добро име и има добри
характеристични данни.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по настоящото дело, е предвидено наказание „лишаване от свобода”
за срок от 2 до 8 години. При определяне вида и размера на наказанието, съдът прие
като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания
(доколкото разпоредбата на НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие
изисква признание на обстоятелствената част на обвинителния акт, но не и на вината),
добрите характеристични данни, изразеното съжаление. В случая не се откриха
отегчаващи такива.
В тази връзка, при съобразяване
степента на обществена опасност на деянието, която е висока и повишаващата се
такава на дееца, с оглед и приетия ред за разглеждане на делото, съдът определи
размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода” при приложението на
чл.58а, ал.4 от НК, след като прие наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства. При наличие едновременно на основанията на чл.58а
и на чл.55 от НК, в случая по-благоприятен за дееца се явява втория вариант,
като съдът съобразно извършеното престъпление и възможностите за поправянето на
дееца, намери, че наложеното наказание следва да е значително под минималния
предвиден размер.
Така съдът определи на подс.Д. размер
на наказанието „лишаване от свобода” (тъй като в случая наказанието може да
бъде само от този вид), от 1 (една) година. Доколкото е налице възможност и
след преценка, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и при
изтърпяване на наказанието с приложението на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи с
изпитателен срок от 3 години изтърпяването на така наложеното наказание. В
случая съдът определи именно този размер, съобразявайки осъществяването на
индивидуалната превенция на закона и постигане целта на наказанието-
поправянето на дееца.
Съдът счете, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се
въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
След като го призна за виновен, съдът осъди подсъдимия да
заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на общо 285,60 лева (двеста осемдесет и пет лева и
шестдесет стотинки)- произтичащи от възнаграждение на вещо лице по
досъдебното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
