Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1386
22.10.2020 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесет и осми септември две хиляди и
двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ХРИСТО ХРИСТОВ
Членове: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Ирина Ламбова
Прокурор: А.Ч.
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАД № 1206 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.
Образувано
е по две касационни жалби – първата е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“- гр.София, а втората- от на Т.А.Е. - изтърпяващ наказание в Затвора
– София, които жалби са насочени против Решение № 557 от 27.04.2020г.,
постановено по адм. дело № 2952 от 2019г. по описа на Административен съд
гр.Бургас.
С подадената от касатора Т.Е.
жалба, решението
се обжалва като неправилно и необосновано в частта, в която са отхвърлени
предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
иск за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, а именно в частта за
разликата над присъдения размер от 150 лева до претендирания размер от
5 000 /пет хиляди/ лева от жалбата. Счита, че присъденото обезщетение не е
съразмерно на причинените му неимуществени вреди, както и не споделя изводите
на съда, с които е обосновано отхвърляне на исковата претенция в упоменатата
част като неоснователна и недоказана. Иска се отмяната на решението, като се
постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения иск от касатора
Е. в пълен размер.
С подадената от касатора Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" жалба, решението се обжалва като
неправилно и необосновано в частта, в която е уважен предявения против
дирекцията иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди до размер от 150лв.
и е осъдена да заплати разноски по делото- 10 лева /платена държавна такса/.
Касаторът възразява, че претендираните вреди не са били успешно доказани, като
оспорва наличието на противоправно бездействие от служители на ГДИН във връзка
с получено изгаряне на Т.Е. по време на къпане. Не е доказано според този
касатор наличието на обстоятелства, които да са причинили увреждане на здравето
на лишения от свобода, поради което не е налице и твърдяното незаконосъобразно бездействие на
администрацията. Иска се отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и
присъждане на разноските по делото съобразно отхвърлителната му част, т.е.
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът Т.Е. се
явява лично и поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Касаторът Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията“, гр.София, не изпраща представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за
неоснователност и на двете касационни жалби, поради което предлага да
бъдат оставени без уважение.
Административен
съд-Бургас, в настоящият тричленен състав, като обсъди доводите и становищата
на страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на
закона, съобрази следното:
Касационните
жалби са процесуално допустими, подадени от надлежни страни, в
законоустановения срок.
При разглеждането им по същество,
съдът констатира следното:
Производството пред Административен
съд - Бургас се е развило по исковата молба на Т.А.Е., лишен от свобода и
изтърпяващ наказанието в Затвора -гр.Бургас /в процесния период/ против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с която, на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1
от ЗИНЗС, е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в
размер на 5 000 лв., причинени според ищеца в периода от 02.04.2019г. до 16.12.2019г./съгласно последното уточнение на исковата
претенция в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд/. Иска се присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди поради лошите битови условия и липса на адекватна
медицинска помощ в Затвора в Бургас, а именно – липса на кабелна телевизия в
част от помещенията, влажни помещения, лоша хигиена и остаряло обзавеждане/
легла, мебели/, наличието на паразитни насекоми в килиите и опасни способи за
обезпаразитяване, неподходящ размер на мивките в килиите, наличие на неровности
по пода, опасност от късо съединение поради наличието на влага в близост до
ел.таблата, липса на посещения от медицински работник в помещенията за
настаняване на лишения от свобода, неподходящи условия за къпане и малко на
брой дни, с възможност за лична хигиена, липса на помещение за сушене на
дрехите, оплаква се и от случай на изгаряне с гореща вода при къпане, липса на
клуб, за т.нар. „тихи игри“/ карти, табла, шах/, завишени цени и ограничено
предлагане на стоки /храни и напитки/ в магазина на затвора по време на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за упоменатия процесен период.
Съдът е обосновал извод за частична
основателност на исковата претенция, която е уважил до размер от 150 лв. и е
отхвърлил в останалата част до претендирания от ищеца размер от 5 000 лв. АС-гр.Бургас
обосновал извод за основателност на направеното оплакване относно претърпяно противоправно
увреждане на здравето, в резултат на бездействие от страна на ответната
администрация, с оглед претърпеният от ищеца инцидент по време на къпане в
банята на затвора, през периода от април до декември 2019г. Сочи се, че по
делото е доказано липсата на обективна техническа възможност за регулиране
температурата на водата, с която лишеният от свобода Т.Е. се къпе и поради
внезапна промяна на температурата е установен случай, при който Е. е получил
изгаряне в областта на главата и на крак. Релевиран е извод за доказано
бездействие на ответника да осигури безопасни условия на ищеца за поддържане на
хигиена, респективно съдът е приел, че причиненото от този случай физическо
страдание следва да бъде възмездено с присъждане на дължимото му се обезщетение
за неимуществените вреди. Като справедлив размер на тази доказана претенция на
ищеца е определена сумата от 150 лева, която му е присъдена със оспорения
съдебен акт. В останалата част, наведените доводи от Т.Е., с твърдения за лоши
битови условия и недобро медицинско обслужване, обусловило предявения иск за
присъждане на обезщетение в цялост са приети за неоснователни и недоказани,
респективно искът е отхвърлен, за разликата от 150 лева до пълния предявен
размер от 5000 лева. В полза на ищеца е присъдена сумата от 10 лева за
направени разноски по делото- платена държавна такса за образуване на делото.
При постановяване на този резултат,
съдът е приел, че в периода на изтърпяване на наказание в Затвора – Бургас, Т.Е.
не е претърпял неимуществени вреди, настъпили в резултат на преживяно нечовешко
и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, произтичащо от
условията на изтърпяване на наказанието, с изключение на упоменатия случай на
изгаряне в помещението за къпане, като при съобразяване на принципа на
кумулативното въздействие по смисъла на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС и съобразно
нормата на чл.52 от ЗЗД, е определил размера на дължимото обезщетение във
връзка с този деликт. Останалите претенции, включени като основание за претърпени
неимуществени вреди, са намерени от съда за неоснователни, при липса на
доказателства за настъпили вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация и в останалата част искът е отхвърлен.
С отхвърляне на исковата претенция за
разликата от 150 до 5000 лева, в полза на ответната страна- ГДИН не е присъдено
исканото от пълномощника на страната юрисконсултско възнаграждение.
Решението на Административен
съд-гр.Бургас е ПРАВИЛНО.
Съдът е изяснил подробно фактическата
обстановка по делото и изчерпателно е обсъдил всички доводи и твърдения на
ищеца, предпоставили предявяването на иск за обезщетяване на твърдените
неимуществени вреди. В хода на съдебното производство са събрани относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, а решаващият състав задълбочено и всестранно ги обсъдил ги е в тяхната
съвкупност и поотделно, при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Съдът е обосновал изводи, които са обективни и изцяло в съответствие с
доказателствената маса, поради което се споделят и от настоящата инстанция-
тричленен състав на съда.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1
от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
като на основание чл.52 от ЗЗД съдът определя размера на обезщетението по
справедливост.
Възраженията
на касатора Т.Е. за несправедливост на размера на обезщетението, настоящият съд
прие за неоснователни. Естеството и характера на причиненото страдание съдът
преценява не само с оглед субективното
възприятие и усещане на ищеца за причинена вреда, но и с оглед на конкретни
обективни факти. Негативното въздействие на условията, при които този касатор е
пребивавал в Затвора – Бургас досежно липсата на обективна възможност за
регулиране температурата на водата при къпането, когато получил изгаряне несъмнено
е основание да се приеме като представляващи отклонение от подходящата жизнена
среда за изтърпяване на наказанието. В този доказан по делото случай, както
правилно е изтъкнал и решаващият състав на съда, физическото страдание,
причинено от изгарянето надхвърля обичайните неудобства, свързани с
изпълнението на наложеното наказание и е довело до понасяне на страдание и
негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на
наказанието „лишаване от свобода“. При преценката на въздействието на тези
условия, съдът е съобразил и тяхната продължителност, респективно интензитет и
е определил справедлив размер за обезщетяване, в съответствие с дължимата се
справедливост, като обосновано е посочена сумата от 150лв., възмездяваща
претендираните вреди на това фактическо основание. С преценката за
справедливост на посоченият размер се солидаризира и настоящият съд. В останалата
им част, доводите на ищеца и обективираните в исковата молба твърдения за
причинени неимуществени вреди са останали недоказани в процеса. Съдът
изчерпателно е обсъдил всяка от тях и е изложил детайлни мотиви, с които тези
претенции на ищеца са приети за неоснователни недоказани, поради което тези
съображения не следва да се приповтарят, а на основание чл.221 ,ал.2, изр.2-ро
от АПК настоящата инстанция препраща към тях.
Аналогично
на изложените мотиви, касационната инстанция счете за неоснователни оплакванията
на другия касатор- ГД „Изпълнение на наказанията“ относно недоказаност на
претърпените вреди, респективно размера на присъденото обезщетение в размер на
150 лева.
В касационното производство не са
ангажирани нови доказателства допустими в този стадий на съдебното
производство, поради което и липсва основание за тяхното обсъждане. Липсва
основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН.
Предвид изложеното, оспореният съдебен акт е
валиден, допустим и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила.
Касационните жалби са изцяло неоснователни, с оглед липсата на отменителни
основания по чл.209 от АПК.
При този изход на процеса разноски не
са дължими на никоя от страните.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд гр.
Бургас, в настоящият тричленен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 557 от
27.04.2020г., постановено по адм. дело № 2952 от 2019г. по описа на
Административен съд гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.