Решение по дело №6468/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15412
Дата: 9 август 2024 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20241110106468
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 15412
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. К.А
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. К.А Гражданско дело №
20241110106468 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ за признаване за установено, че в правната сфера на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД съществува вземане от Д. К. П. за сумата от
943.16 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за репариране на вредите от ПТП от 24.08.2022г., настъпило в гр. София, бул.
„България“, в района на бензиностанция „Шел“, причинени виновно от ответника, който е
напуснал произшествието, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, за което сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1186/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
Ищецът твърди, че на 24.08.2022г. в гр. София, бул. „България“, в района на
бензиностанция „Шел“, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Деу Ланос“ с рег. № .... -
ответникът Д. К. П., който при преминаване на нивото на колонка № 2 отворил вратата си и
ударил преминаващия л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № ..... Посочва, че водачът на л.а. „Деу
Ланос“ бил застрахован при ищеца по сключен със собственика на автомобила договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/...., със срок на
валидност от 17.02.2022г. до 18.02.2023г. Поддържа, че в резултат на ПТП са били
причинени вреди на л.а. „Шкода Октавия“. Излага, че застраховката покрива гражданската
отговорност на водача Д. К. П. за причинените от него вреди на трети лица. Релевира, че за
обезщетяване на вредите ищцовото дружество платило застрахователно обезщетение на
1
правоимащото лице за репариране на вредите от ПТП в размер на 943.16 лева в изпълнение
на задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“. Посочва, че
ответникът като водач на увреждащото МПС е причинил вредите и след настъпване на
инцидента е напуснал местопроизшествието, поради което дължи платеното от ищеца
обезщетение от 943.16 лева с включени ликвидационни разноски по щетата. Обосновава
правен интерес от предявяване на установителния иск с проведено заповедно производство
и издадена за вземанията заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1186/2024г. на СРС, 55 състав,
срещу която длъжникът е възразил.
Представя доказателства и прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131
ГПК от ответника, с който оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва, че на 24.08.2022
г. в района на бензиностанция Шел на бул. „България“, при преминаване на нивото на
колонка № 2, за да се качи в автомобила си „Деу Ланос“ с рег. № ...., отворил шофьорската
врата и ударил преминаващия л.а. „Шкода Октавия“ с рег. №...., както и че в резултат на
посочения механизъм на ПТП на л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № .... са причинени щетите,
посочени в опис протокол на щета № .... от 25.01.2023 г. в претендирания от ищеца размер
съгласно калкулация на щета № ..../19.10.2022 г. Оспорва да е налице валидно регресно право
на ищеца да претендира застрахователно обезщетение с аргумент, че липсват
материалноправните предпоставки за валидно възникнало регресно право на ищеца предвид
наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховката
„Гражданска отговорност“ действа. Искането към съда е искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
сключен договор ГО да получи платеното на увредения застрахователно обезщетение от
деликвента, който при управление на застрахованото МПС е причинил ПТП и го е напуснал
без извинителна причина преди идването на контролните органи на пътната полиция, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. За доказване на
претенцията си ищецът е следвало да установи, че е налице договор за застраховка ГО
между него и собственика на увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие;
плащане на застрахователно обезщетение; вредите; пряката причинна връзка между
посоченото ПТП и настъпилите вреди; размерът на вредите, както и наличие на
предпоставка за възникване на регресното право по чл. 500, ал.1, т.3 КЗ – че ответникът е
напуснал местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на л.а. „Деу Ланос“ с рег.
№ .... е била обезпечена по силата на сключен от собственика на автомобила с ищеца
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
2
полица № BG/...., валидна към датата на ПТП– 24.08.2022г. Обстоятелството се доказва от
представената застрахователна полица № BG/.... от 2022г., от която се установява наличието
на сключен договор за задължителна застраховка ГО между „Евроинс“ АД и собственика на
л.а. Деу Ланос“ с рег. № ...., която е с период на покритие 23.02.2022г. – 22.02.2023г.
Установява се, че към датата на сключване на договора, както и към датата на процесното
ПТП собственик на този автомобил е Д. К. П.. Полицата не е подписана от застрахования,
но обстоятелството, че е действаща се установява и от служебно извършената справка от
съда в сайта на Гаранционен фонд, от която е видно, че действаща е тази застраховка.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, че процесното ПТП е настъпило при сочения от ищеца механизъм и място - на
24.08.2022 г., в района на бензиностанция Шел на бул. „България“, ответникът при
преминаване на нивото на колонка № 2, за да се качи в автомобила си „Деу Ланос“ с рег. №
....., отворил шофьорската врата и ударил преминаващия л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № ....,
както и че в резултат на произшествието по сочения механизъм на л.а. „Шкода Октавия“ с
рег. № .... са нанесени материални щетите, посочени в опис протокол на щета № .... от
25.01.2023 г. в претендирания от ищеца общ размер от 943.16 лева /л.27/.
Механизма на настъпване на произшествието се доказва и от приложения Протокол за
ПТП № 1846982/24.08.2022г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР, в който е
отразено, че на 24.08.2022г., в гр.София, в района на бензиностанция, находяща се на бул.
„България“ № 1, при преминаване на нивото на кола № 2 водачът на МПС с рег. № ....,
отворил внезапно шофьорската си врата. В протокола е отбелязано, че в резултат на удара
л.а. „Шкода Октавия“ е претърпял вреди по задна дясна врата и заден десен калник. Видно
от приложено свидетелство за регистрация този автомобил е бил собствен на Г. Б., а
виновният водач е напуснал местопроизшествието, поради което в протокола не са вписани
данни за управляваното от него МПС. С това си поведение водачът на л.а. с рег. № ....е
нарушил правилото на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, позволяващо на водачът да отварят врата, да я
оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или
паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в
движението. Правилото позволява отваряне на врата, но стига това да не създава опасност.
В случая, виновният водач е отворил вратата си преди да се увери, че това няма да създаде
опасност за движещия се в района л.а., поради което е реализирал удар с него.
Установява се по делото от вписването в протокола за ПТП, от служебно извършената
справка в Гаранционен фонд и страните не спорят, че уведеният автомобил е бил
застрахован при ЗД „Армеец“, както и че по повод на понесените вреди ищецът в качеството
си на застраховател на виновния водач е заплатил в полза на правоимащото лице по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение в размер на 943.16 лева за вреди по
л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № .....
В открито съдебно заседание на 09.07.2024г. докладът по делото е допълнен, като е
обявено за безспорно между страните, че ответникът е напуснал мястото на произшествието.
При все това, от приетото удостоверение от СДВР, отдел „Пътна полиция“ се извежда, че
3
напусналият мястото на произшествието, случило се на 24.08.2022г. и констатирано с
протокол за ПТП № 1846982/24.08.2022г., е установен и е лицето Д. К. П., срещу който е бил
съставен АУАН за нарушение на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, а след това и НП, с което му е наложено
наказание глоба.
По делото няма доказателства за изпращането на покана до ответника, но правната
природа на покана за плащане има самата искова молба, а и обезщетение за забава по чл. 86
ЗЗД за по-ранен период не се претендира.
С оглед така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана. Установено бе настъпило на 24.08.2022г. в гр.София застрахователно събитие –
ПТП, причинено виновно от водача на л.а. „Деу Ланос“ с рег. № ...., който при отваряне на
предната си лява врата в нарушение на правилата за движение по пътищата, ударил л.а.
„Шкода Октавия“ с рег. № ...., вредите по който били обезщетени от ищеца в изпълнение на
сключен за увреждащото МПС договор за задължителна застраховка ГО, валиден към датата
на ПТП. Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ отговорността да възстанови платеното
застрахователно обезщетение на застрахователя е на деликвента и тази отговорност се
поражда, ако същият е напуснал местопроизшествието преди идването на органите на
пътната полиция, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по
закон. Съдът намери за установено, че ответникът е деликвента. Това се установява
недвусмислено от преписката на ОПП – СДВР и конкретно от изявленията в отговора на
исковата молба и в съдебно заседание. Доказа се също, че водачът е напуснал
местопроизшествието непосредствено след него, което е отразено в протокола за ПТП и се
подкрепя от преписката. Съгласно чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП водач на ППС, който е участник в
ПТП, е длъжен да не напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи, като остане до идването им, щом при
произшествието са настъпили само имуществени вреди и участниците в него водачи не са
постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, поради което и не са
подписали двустранен констативен протокол за ПТП. Разпоредбата вменява задължение на
ответника да остане на разположение на органите на пътната полиция, за да им окаже
съдействие. Посещението на същите е задължително, макар да няма пострадали лица, а само
имуществени вреди, щом водачите не са постигнали съгласие по обстоятелствата на
произшествието. Предвид изложеното, съдът намери, че ответникът не е изпълнил това свое
задължение, което от своя страна поражда правото на регрес на ищеца срещу него за
заплатеното застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС и разходите
по определянето му.
Ето защо и като съобрази, че размера на вредите не е спорен, съдебният състав намира,
че следва да уважи исковата претенция в цялост и присъжда в тежест на ответника сумата от
943.16 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
04.01.2024г., до окончателното плащане.

По разноските
4
При този изход на спора по делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски по водене на делото, които са 200.00 лева, от които 75.00 лева разноски за
държавна такса от 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50.00 лева по ч.гр.д. №
1186/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 125.00 лева – разноски в настоящото
производство, от които 25.00 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, че Д. К. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул. „Р. о.“ № ...., да заплати на „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК ....,
сумата 943.16 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски от 10.00 лева. за
репариране на вредите от ПТП на 24.08.2022г., настъпило в гр. София, бул. „България“, в
района на бензиностанция „Шел“, причинени виновно от ответника като водач на л.а. „Деу
Ланос“ с рег. № ...., застраховано по договор ГО с ищеца, при което ответникът е напуснал
произшествието, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 04.01.2024г., до окончателното плащане, за което сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1186/2024г. по описа на
СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. К. П., ЕГН **********, да заплати на „ЗД
Евроинс“ АД, ЕИК ..., сумата 200.00 лева –разноски по делото, от които 75.00 лева разноски
по ч.гр.д. № 1186/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 125.00 лева – разноски в настоящото
производство.
УКАЗВА на ответника, че присъдените суми може да заплати по следната банкова
сметка на ищеца: .... при „Юробанк България“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5