№ 1471
гр. Плевен, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20244430103517 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Н. Д. Д. с
ЕГН:**********, чрез адв.В. К. от *** против “АГРО ЕДМ” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление *** представляван от управителя М.М.Н.,
в която се твърди, че ищеца работил при ответника по трудово
правоотношение за времето от 16.11.2022г. до 06.01.2024г. на длъжност
счетоводител. Сочи се, че договорът му бил прекратен на основание чл.325, ал
1 т 1 от КТ, считано от 16.01.2024г. Работил при ответника с месечна работна
заплата от 945.00лева. Твърди, че работодателят му дължал обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2023г. в размер на 859,00лв.
и за 2024г. в размер на 78,75лв. или общо 937,75лв. Излага се, че между
страните имало спор относно размера на търсеното обезщетение и въпреки
отправените от служителя покани, работодателят не му го изплатил.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата
от 937,75лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
1
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът “АГРО ЕДМ” ЕООД не е депозирал писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК.
В о.с.з. на 28.10.2024г. е допуснато изменение на цената на редявеният
иск, който се счита предявен за сумата от 665,48лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства прие за установено следното :
Установява се от приложените преписи на Трудов договор
№1/16.11.2022г. и Заповед №1/16.11.2022г., че ищеца е работил при ответника
по трудово правоотношение през периода от 16.11.2022г. до 16.01.2024г.,
заемайки длъжността „Счетоводител”.
Установява се също така, че трудовият им договор е бил прекратен на
16.01.2024г. по взаимно съгласие, като според отразеното в издадената от
работодателя заповед е отразено дължимо обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 665,48лв.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че през периода на съществуване на трудовото правоотношение
ищеца е ползвал пет дни платен годишен отпуск през месец август 2023г. и пет
дни през месец декември 2023г. Така от общо полагащите му се за сочения
период 24 дни платен годишен отпуск са останали неизползвани 14 дни, от
които 13 дни за 2023г. и 1 ден за 2024г. Установява се от експертното
заключение, че размерът на обезщетението за 14 дни неизползван платен
годишен отпуск се изчислява на 665,48лв. брутна сума, без да е приспаднат
дължимият ДДФЛ, който се декларира в ТД на НАП от ищеца при плащане на
сумата. Видно е от заключението на вещото лице, че тази сума не е била
изплатена на служителя.
Съдът изцяло кредитира обсъденото заключение, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
2
годишен отпуск, съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ.
С оглед установеното, че ищеца не е ползвал 14 дни от полагащия му се
платен годишен отпуск, както и установеното, че размера на обезщетението за
неизползвания такъв отпуск се изчислява на 665,48лв. (брутна сума), която не
е изплатена от работодателя при прекратяване на трудовия договор, съдът
счита, че исковата претенция се явява изцяло основателна и доказана и следва
да бъде уважена като такава.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да заплати по сметка
на ПлРС държавна такса в размер на 50лв. и разноски за вещо лице в размер
на 230 лв.
Следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта
на присъденото обезщетение, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.224, ал.1 от КТ “АГРО ЕДМ” ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от
управителя М.М.Н. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. Д. Д. с ЕГН **********, от
***, сумата от 665,48лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.06.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК “АГРО ЕДМ” ЕООД с ЕИК
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. Д. Д. с ЕГН **********, сумата от 400 лв.,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК “АГРО ЕДМ” ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представляван от
управителя М.М.Н. да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на
50 лв. и разноски за вещо лице в размер на 230 лв.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително
3
изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4