Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23.02.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд,
ІI състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 412 по описа за 2020г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по
жалба на „Брикел“ ЕАД с
ХХХ, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово – Извън града, подадена чрез
пълномощника му адв.П.Ж., против Предписание към Условие 15.4 от Комплексно
разрешително № 40-Н1/2011 на „Брикел“ЕАД, актуализирано с Решение №
40-Н1-ИО-А2/ 2018г., обективирано в Констативен протокол № 007562 от
12.06.2020г., съставен от служители на РИОСВ – Стара Загора и РИОСВ –
Плевен. В жалбата са релевирани доводи
за незаконосъобразност на оспорения акт по съображения за издаването му при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при
неспазване на изискванията за форма и съдържание на акта, и в противоречие с
материалния закон. Поддържа
се оплакване, че постановеното предписание е абсолютно неясно и неизпълнимо,
доколкото, според жалбоподателя, към настоящия момент в страната не съществува
компютърна система, която да извършва реални стехиометрични изчисления на
емисиите на серен диоксид при изгаряне на мазут и при изгаряне на въглища, или
ако някъде се извършва подобно изчисление на емисиите, то не е стехиометрично.
Иска се обжалваното предписание, дадено с констативен протокол № 007562/
12.06.2020г., да бъде
отменено.
Ответникът -
Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, редовно и своевременно
призован за съдебното заседание, не се представлява в съделно заседание и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно -правния спор:
През периода
10.06.2020г. – 12.06.2020г. длъжностни лица от РИОСВ – Стара Загора, с участието на
длъжностни лица от
РИОСВ – Плевен, в изпълнение на Заповед № РД-373/ 15.05.2020г. на Министъра на
околната среда и водите и Заповед № РД-08-76/ 01.06.2020г. на Директора на
РИОСВ – Стара Загора, са извършили извънредна проверка в „Брикел“ЕАД
гр.Гълъбово относно „горивната инсталация с номинална топлинна мощност 510 MW
за производство на електрическа енергия „ – т.1.1 а) от Приложение № 4 от ЗООС
и „инсталация за производство на водород – т.4.2 от Приложение № 4 от ЗООС, с
КР № 40-Н1/2011г., актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/ 2018г. Констатираните
факти и обстоятелства при извършената проверка са обективирани в Констативен
протокол № 007562 от 12.06.2020г. Относно изпълнението на условие 15.4. от Комплексното
разрешително се сочи за установено, че се изпълнява частично – Операторът е
изготвил план за мониторинг при анормални режими на инсталациите по Условие 2,
който да включва като минимум вида, количествата и продължителността във
времето на извънресните емисии и начините за тяхното измерване и контролиране.
По време на проверката не са били представени стехиометрични изчисления на
емисиите на серен диоксид при изгаряне на мазут и при изгаряне на въглища до
включването на димните газове към СОИ № 1. Със същия протокол на дружеството е
дадено предписание към Условие 15.4. от Комплексно разрешително /КР/ № 40-Н1/
2011г., актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/ 2018г.: „да извършва стехиометрични
изчисления на емисиите на серен диоксид при изгаряне на мазут и при изгаряне на
въглища до включването на димните газове към СОИ № 1 при всеки анормален режим на горивната
инсталация. Копие от изчисленията да се представят в РИОСВ – Стара Загора във
всеки един от случаите.“.
Посочен е срок за изпълнение – до 3 дни от приключване работата на горивната
инсталация при анормален
режим и отговорник – изпълнителния директор на дружеството. От съдържащото се
отбелязване в КП се установява, че по време на проверката са присъствали
представители на дружеството-жалбоподател, а протоколът е бил връчен на
изпълнетилния директор на дружеството на 24.06.2020г.
На
25.06.2020г. е подадено възражение /изх.№ 712/ 25.06.2020г./ от Изпълнителния
директор на „БРИКЕЛ“ ЕАД до Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което се
оспорват констатациите по КП № 007562/ 12.06.2020г. и дадените с него
предписания, като по отношение на даденото предписание към условие 15.4. се
сочи, че същото е изцяло неясно и не е налице нормативно основание да бъде
изисквано от дружеството да извършва стехиометрични изчисления на емисиите на
серен диоксид при изгаряне на мазут и при изгаряне на въглища до включването на
димните газове към СОИ № 1 при всеки анормален режим на горивната инсталация.
Твърди се, че изпълнението на условията, поставени с КР е предмет на постоянни
регулярни проверки от страна на контролните органи, като операторът докладва
изпълнението по КР и под формата на ежегоден доклад по околна среда /ГДОС/.
Поради това възможностите на проверяващите лица да се заподнаят с информацията
по изпълнението на условие 15.4 били напълно достатъчни, без да е необходимо
вменяването на допълнителна административна тежест на дружеството. Комплексното
разрешително съдържало условията за документиране и докладване и било
недопустимо с предписание от контролния орган по чл.120, ал.5 от ЗООС да бъде
създавано задължение, равносилно на ново условие по комплексното разрешително,
доколкото посоченият в предписанието срок на практика бил постоянен. Не са
представени доказателства, а и липсват твърдения за изрично произнасяне по
направеното възражение.
По
делото са представени и приети като доказателства извлечение от Комплексно
разрешително на „Брикел“ ЕАД гр.Гълъбово № 40-Н1/ 2011г., План за мониторинг
при анормални режими на инсталациите по условие 2, изготвен на 25.03.2019г. в
изпълнение на условие 15.4 от КР.
Допуснато е и
събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата Д.А.Т. – служител в РИОСВ – Стара Загора, участвала в екипа,
извършил проверката и съставил процесния Констативен протокол, и Г.К.М. –
служител „Брикел“ЕАД. От показанията на св.Т. се установява, че при
експлоатацията на горивната инсталация на „Брикел“, отпадъчните газове се
пречистват посредством електрофилтри и сероочистваща инсталация, след което се
изпускат в атмосферния въздух през комин с височина 80 метра. На същия този
комин имало монтирана система за извършване на собствени непрекъснати
измервания, като това бил един от начините да бъде дадена количествена
характеристика на емисиите от горивния процес - серен диоксид, азотни оксиди,
прах и въглероден оксид. В случаи на авария на пречиствателното съоръжение, тези емисии нямало
как да бъдат измерени, защото оттпадъчните газове се изпускли в атмосферата
чрез байпасен комин с височина 150 метра, на който няма монтирана система за
измерване на емисите. Според свидетелката при този анормален режим –
обстоятелства на авария на пречиствателните съоръжения, операторът следвало
стехеометрично да изчислява емисиите изпускани в атмосферата. При проверката е
бил представен план за мониторинг изготвен в изпълнение на условие 15.4 от КР,
като в него е било записано, че емисиите ще бъдат изчислявани стехеометрично. Именно
въз основа на този документ е било издадено предписанието и същността е, че
операторът не изпълнява собствения си план за мониторинг към момента на
извършване на проверката месец 09-12.06.2020г.Сочи за невярно твърдението на
жалбоподателя, че е невъзможно такова изчисление на емисиите, защото не са
необходими никакви лабораторни условия - стехеометрията е раздел от науката
химия за изчисляване основно на количествата на продуктите, при даден химичен
процес. Горенето на мазут е процес на окисление и продуктите на този процес,
могат да бъдат изчислени въз основа на количеството изгорен мазут, респ.
изгорени въглища, % съдържание на сяра в мазута, респ. въглищата, както и
молекулната маса на серния диоксид и молекулната маса на съответния замърсител.
Заявява, че стехеометрично изчисление на емисиите на серен диоксид е необходимо
по условие 15.4. от комплексното разрешително, съгласно което дружеството е
задължено да си представя количествата на замърсителите, и следва те да бъдат
изчислени стехеометрично, защото не могат да бъдат измерени от системата за
собствени непрекъснати измервания. Съгласно изискванията на условие 15.5., в
годишния доклад по околна среда дружеството трябва да си представи и тези
количества непланирани емисии, изпуснати в атмосферния въздух при такива
аварийни ситуации и анормалния режим на горивната инсталация, като срокът за
представяне на този доклад е до 31.03.
В
показанията си св.М. заявява, че при анормален режим на работа на съоръжението
винаги същото се изключва от сероочиствателната инсталация, газовете минават
през байпасния комин докато се отстрани аварията. След отстраняването, димните
газове се насочват обратно към сероочистващата инсталация. Според свидетеля
„анормален“ режим на работа е, когато нещо в съоръжението не работи правилно и
трябва да се поправи, като за такива случаи има разработена инструкция, която е
за разпалване, за погасяване на котел, и няма как да бъде пренебрегната. При
нормалния режим на работа на инсталацията има система за непрекъснати
измервания /СНИ/ на димните газове. При анормалните режими на работа се
преминава през байпаса, където няма измерване, а изчисленията се извършвали на
годишна база, тъй като имало условие това да се докладва в годишния доклад.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал.1 във връзка с чл. 146
от АПК, намира следното от правна страна:
С
Определение № 12416 от 08.10.2020г., постановено по адм.дело №9900/ 2020г.,
Върховен административен съд е отменил прекратителното определение № 268/ 29.07.2020г., постановено по
настоящото дело, и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените
действия. В определението си ВАС, позовавайки се на разпоредбата на чл.160,
ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, е приел, че оспореното
задължително предписание, дадено с Констативен протокол № 007562/ 12.06.2020г.
на служители от РИОСВ – Стара Загора, е индивидуален административен акт, с
който на жалбоподателя фактически е приложена принудителна административна
мярка по чл.159, ал.2 от ЗООС.
С
оглед на това и при спазване на задължителните указания на ВАС, настоящият
съдебен състав приема жалбата за процесуално допустима – подадена е от лице, адресат
на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, при
наличие на правен интерес от оспорването.
Разгледана по
същество, е
основателна.
Обжалваното предписание,
обективирано в Констативен протокол № 007562/ 12.06.2020г., е издадено в производство по реда на
глава IX, раздел III от ЗООС – „Текущ
и последващ контрол“.
Съгласно ЗООС и вътрешните правила за организацията и дейността на РИОСВ,
контролните функции на инспекциите включват осъществяване на превантивен, текущ
и последващ контрол, свързан с прилагането на нормативните актове,
регламентиращи качеството на компонентите на околната среда. Текушият контрол
се осъществява както чрез планови проверки, които се извършват въз основа на
изготвен годишен план за контролната дейност на РИОСВ, така и чрез извънпланови
проверки, които се извършват по жалби на различни лица; вследствие на аварини
ситуации; вследствие на сигнал на държавен орган, прокуратура или дрега
институция. Съгласно чл.155, ал.1 от ЗООС, при осъществяване на текущи контрол
длъжностни лица, определени от органите по чл148, ал.3 ЗООС /на национално равнище - от министъра на околната
среда и водите или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище - от
директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на
националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от
упълномощени от тях длъжностни лица/,
съставят констативни протоколи. Съгласно ал.2 на чл.155 в протоколите по ал.1
се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни
предписания с посочване на срокове и отговорница за изпълнението им.
В процесния
случай въз основа на постъпило с писмо вх.№ 11-00-73/ 24.04.2020г. предложение
на Върховна административна прокуратура, със Заповед №РД-373/ 15.05.2020г. на
Министъра на околната среда и водите е разпоредено извършването на проверка на
„Брикел“ЕАД гр.Гълъбово за установяване спазването на условията от комплексното
разрешително на дружеството. Обхвата и параметрите на проверката са детайлно
описани в приложение № 2 към заповедта, като е наредено при извършването й да
участват длъжностни лица от РИОСВ – Стара Загора и РИОСВ – Плевен. Със Заповед
№ РД-08-76/ 01.06.2020г. на Директора на РИОСВ-Стара Загора, издадена на
основание чл.6, ал.1, т.1 и т.6 от Правилника за устройството и дейността на
регионалните инспекции по околната среда и водите, и във вр. със Заповед № РД-373/ 15.05.2020г. на
Министъра на околната среда и водите, е определена комисия в състав от 10
служители на РИОСВ – Стара Загора и трима служители от РИОСВ – Плевен, която в
периода от 09.06.2020г. до 12.062020г. да извърши извънредна комплексна
проверка на „Брикел“ЕАД гр.Гълъбово, с обхват и параметри, посочени в
Приложенвие № 2, неразделна част от заповедта на министъра на ОСВ.
Предвид
изложеното съдът намира, че служителите, подписали процесния КП са били
надлежно определени, съгласно чл.148, ал.3 от ЗООС, да осъществят текущ контрол
и да съставят констативен протокол по смисъла на чл.155, ал.1 от ЗООС, поради
което и дадените с този протокол предписания, са постановени от материално
компетентен орган.
Основателно
обаче се явява оплакването на жалбоподателя, че
оспореното задължително предписание не отговаря на изискването по чл.59, ал.2,
т.4 от АПК за съдържание на индивидуалния административен акт, какъвто по своята същност то
представлява. Разпоредбата на чл. 155, ал.2 от ЗООС не се
явява специална по отношение на чл. 59 от АПК и не я
дерогира, т.к. тя не регламентира изчерпателно съдържанието на КП и дадените с
него предписания.
В
случая не са ясно и недвусмислено посочени факти и обстоятелства, нито правното
основание, с
които се обосновава наличие на регламентирана материалноправна предпоставка за даване на
задължително предписание от вида и със съдържанието на процесното.
Разпоредените с
оспорения административен акт правни последици са такива, вменяващи задължение
за „Брикел“ЕАД
да извършва
стехиометрични изчисления на емисиите на серен диоксид при изграняе на мазут и
при изгаряне на въглища до включването на димните газове към СОИ №1 при всеки
анормален режим на горивната инсталация, като копия
на изчисления да се представят в РИОСВ -Стара Загора във всеки един от случаите. От отразената в КП
констатация по изпълнение на условие 15.4. към КР може да се изведе като фактическо
основание за даване на предписанието твърдението на проверяващия екип за
частично изпълнение на изготвения от „Брикел“ЕАД план за мониторинг при анормален
режим на инсталациите по Условие 2, обосновано с непредставянето по време на проверката на
стехеометрични изчисления на емисиите на серен диоксид при изгаряне на мазут и
при изгаряне на въглища до включването на димните газове към СОИ №1. От съдържанието на процесния КП обаче не може да се установи нито
на какво основание, нито въз основа на какви факти е прието, че
съгласувания план за мониторинг по условие 15.4 от КР включва изискване за
извършване именно на стехиометрични изчисления /а не друг метод/ за определяне
емисиите на серен диоксид при изгарянето на мазут и на въглища до включването
на димните газове към СОИ 1 при всеки анормален режим на горивната инсталация. Не
става ясно дали контролните органи приемат за дължим, но не извършен, определения
от оператора в Плана за мониторинг начин за пресмятане на извънредните емисии
при изгаряне на мазут /т.1.1.1 от плана/ и при изгаряне на въглища до включване
към СОИ /т.1.1.2 от плана за мониторинг/ или поставят изискване за друг начин
на изчисляване на емисиите на серен диоксид при анормален режим на работа на
инсталациите /в какъвто смисъл жалбоподателят е възприел предписанието/. В този
смисъл направеният извод за неизпълнение на поети от „Брикел“ЕАД задължения с
плана за мониторинг, без излагането на конкретни обосноваващи го факти, не удовлетворява изискванията
на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни
основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да
защити в пълен обем правата
и интересите си. Посоченият порок на оспорения акт представлява съществено
нарушение на формалните изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което е
основание за отмяната му
като незаконосъобразен.
Отделно от това
административния орган не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК да извърши
пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства преди да
постанови своя акт, което е довело до несъответствие на обжалваното
задължително предписание
с материалния закон.
Според представения по делото от страна на жалбоподателя План за мониторинг при анормални
режими на инсталациите по условие 2 от КР40-Н1/2011, който дори не е описан в констативния протокол като
проверен документ, е възпроизведено
изискването
на условие 15.4 и условие 15.5 от КР, като е определен начина на пресмятане на
вида, количествата и продължителността във времето на извънредните емисии от
инсталациите, описани в т.1 от плана, като изрично е посочено, че резултатие от
изпълнението на плана се представят като част от годишния доклад по околна
среда /ГДОС/. Такова е и изискването по Условие 15.5 от КР, което гласи:
„Резултатите от мониторинга по Условие 15.4. да се представят като част от
ГДОС“. Следователно констатацията, обективирана в
процесния КП, че
плана за мониторинг се
изпълнява частично, основана на неизвършени стехеометрични изчисления, не обуславя извод за
неспазване на КР, тъй като няма условие да бъде прилаган този метод на
мониторинг, както и няма изискване да се представят в РИОСВ – Стара
Загора резултатите
от тези изчисления след всеки анормален режим на работа на инсталациите. Фактическата, правна и
доказателствена необоснованост на твърдяното неизпълнение на Условие 15.4. от КР, с което
се свързва и даденото задължително предписание, обуславя извод за материална
незаконосъобразност на обжалвания акт.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а оспореното Предписание
към Условие 15.4 от Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 на „Брикел“ЕАД,
актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/ 2018г., обективирано в Констативен
протокол № 007562 от 12.06.2020г., съставен от служители на РИОСВ – Стара
Загора и РИОСВ – Плевен, следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода
на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като РИОСВ – Стара
Загора бъде
осъдена да заплати на „Брикел“ ЕАД сумата от 50лв – внесена държавна такса за образуване на съдебното
производство. Тъй
като на репариране подлежат само действително направени разноски, а в случая
липсват доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
осъщественото от адвокат процесуално представителство по делото, не се следва ангажиране
отговорността на ответника по жалбата за евентуално направените от
жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на „Брикел“ ЕАД, ХХХ, седалище
и адрес на управление гр.Гълъбово, извън града, Предписание към Условие 15.4 от
Комплексно разрешително № 40-Н1/2011 на „Брикел“ЕАД, актуализирано с Решение № 40-Н1-ИО-А2/
2018г., обективирано в Констативен протокол № 007562 от 12.06.2020г., съставен
от служители на РИОСВ – Стара Загора и РИОСВ – Плевен, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите - Стара Загора да заплати на „Брикел“ ЕАД,ХХХ, седалище и адрес
на управление гр.Гълъбово, Извън града, сумата
от 50 /петдесет/ лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: