Р Е Ш Е Н И Е № 7
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на четиринадесети март
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Росица Стоицова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 417
по описа за
2018 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Е.К.Л., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез процисуалния си представител по пълномощие адв. А.Б.,*** е
обжалвала с въззивна жалба решение № 316/
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт съдът е отхвърлил като неснователен иска да бъде обявен за нищожен поради липса на съгласие по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г. по описа на нотариус Д.Г. с район на действие ДнРС.
Прогласил е на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД нищожността на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от
Отхвърлил
е като неоснователен иска да бъде обявена за нищожна поради липса на съгласие,
а при условията на евентуалност - поради накърняване на добрите нрави, сделката
по упълномощаване, материализирана в пълномощно със заверен подпис с рег. № ****
и заверено съдържание с рег. № ***, том ***, акт № *** по описа на нотариус Д.Г.,
с упълномощител СТ.СТ. Л. и упълномощен Т.К.Г., до размера на 1/2 ид.ч. от
имота, предмет на същата - СГРАДА с идентификатор ****, по КК и КР на с. ****,
община Дупница, одобрени със заповед № 300-5-57 от
Отхвърлил е като неснователен иска да бъде отменена като унищожаема на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД до размера на ½ ид.ч. от предмета й гореописаната сделка по упълномощаване, материализирана в пълномощно със заверен подпис с рег. № **** и заверено съдържание с рег. № ***, том ***, акт № *** по описа на нотариус Д.Г., с упълномощител СТ.СТ. Л. и упълномощен Т.К.Г..
Осъдил е Т.К.Г., ЕГН **********, и Л.Г.Г., ЕГН **********, да заплатят на Е.К.Л., ЕГН **********, разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете в размер на 577, 50 лева.
Осъдил е Е.К.Л., ЕГН **********, да заплати на Т.К.Г., ЕГН **********, и Л.Г.Г., ЕГН **********, разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 300 лева.
Решението на ДнРС се обжалва от Е.Л. в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.26 от ЗЗД за обявяване за нищожна поради липса на съгласие и при условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави, а при условията на евентуалност за обявяване за унищожаема на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД на сделката по упълномощаване, материализирана в пълномощно със заверен подпис с рег. № **** и заверено съдържание с рег. № **** том **, акт № **** по описа на нотариус Д.
- 2 -
Г, с упълномощител СТ.СТ. Л. и упълномощен Т.К.Г. до размера на ½ ид.ч. от имотите по същата. Решението се счита за неправилно в смисъл на незаконосъобразност и необоснованост в тази част. Излагат се подробни доводи, за неправилни изводи, че доказателствата по делото не установяват наличие на основание за обявяване на упълномощителната сделка за нищожна на двете поддържани в исковата молба основания. Изводите на съда се приемат за вътрешно противоречиви и постановени при необсъждане на всички доказателства. Според въззивницата съставеното пълномощно е със съдържание касаещо сключване на договор за покупко-продажба със запазено право на ползване, а според свидетелските показания ставало ясно, че желанието на С. Л. било да прехвърли имота в полза на дъщеря си Т.Г., тъй като на нея нищо не й било дадено. Налагал се извод, за неяснота каква е била действителна воля на прехвърлителката, тъй като пълномощното е изготвено за възмездна сделка,а според гласните доказателства се касаело за безвъзмездна прехвърлителна сделка. На следващо място според въззивницата гласните доказателства и експертизата по делото навеждали на извод за невъзможност на упълномощителя да формира собствена воля, но не поради психично заболяване, а поради общо такова, настъпило с оглед възрастта и силно увреденото й общо състояние.. Развиват се подробни доводи в тази насока. Според въззивницата първонистанционния съд не е обсъдил физическото състояние на С.Л. и във връзка с твърденията за нищожност на пълномощното на основание накърняване на добрите нрави.Иска отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете. Претендира разноски по водене на делото. Не е направено искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство.
По реда на чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ответниците по същата Т.Г. и Л.Г..
Т.К.Г., ЕГН **********, и Л.Г.Г.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез процесуалния им представител по
пълномощие адв. Р.Д.,*** са обжалвали с въззивна жалба решение № 316/
Решението е обжалвано от
въззивниците Т.Г. и Л.Г. в частта, в която е прогласена нищожността на договора
за покупко-продажба до размера на ½ ид.ч. от процесния имот, както и в
частта за разнаските. Твърди се, че неправилно ДнРС е приел като решаващо
съображение за недействителност на сделката, обстоятелството, че Т.Г. при
упълномощаването й на
Въззиваемата Е.К.Л. е подала отговор на тази жалба по реда на чл.263 от ГПК, , в който изразява становище за нейната неоснователност и иска решението на ДнРС да бъде потвърдено в тази му част. Твърди, че са налице доказателства по делото, сочещи на изключително влошено здравословно състояние на С. Л., независимо от отразеното в медицинската епикриза при изписването й от болницата, че състоянието й е подобрено. Свидетелите Л. и Ш. сочели, че в деня преди смъртта й С. Л. е била напълно неадекватна и не ги разпознала, било невъзможно да се проведе разговор с нея. Предвид това въззивницата твърди, че е налице накърняване на добрите нрави със сключването на процесната сделка. Счита, че доказателство за това, че не е разбирала какво върши е и полагането на отпечатък от палеца й върху договора вместо подпис. Продаването на имот със запазено право на ползване, което при това състояние на Л. е било очевидно, че няма да трае дълго навеждат на извод за недобросъвестност на действията на упълномощеното лице – приобретател.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства /нови доказателства във въззивното производство не са събирани/и след преценка на обжалвания съдебен акт при уславията на чл. 269 от ГПК, приема решението на ДнРС за правилно в обжалваната му част и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка по делото е установена правилно с обжалваното решение, въз основа на надлежно събраните в първоинстанционното производство доказателства, която настояшата инстанция възприема изцяло и не я преповтаря доколкото страните по нея не спорят, а и във въззивното производство не са установени факти и обстоятелства, които я променят.
Въз основа на събраните писмени
доказателства е установено, че ищцата Е.К.Л. и ответницата Т.К.Г. са законни наследници ,
- 3 -
низходящи от първи ред -/дъщери на К.П.Л., починал на 08.11.1964 г., и СТ.СТ.
Л., починала на
Не е имало спор, че
родителите им К.П.Л. и СТ.СТ. Л. са признати за собственици на основание
придобивна давност с нотариален акт № ****, т.***, нот. д. № *** г. и са
притежавали право на собственост върху жилищна сграда с идентификатор ****, ведно
с 470/600 ид. части от ПИ с идентификатор ****, в който е изградена сградата, съгласно КК и КР на с. ****, община
Дупница, обл. Кюстендил, ****, одобрени със заповед № 300-5-57 от
Правният спор между страните касае извършена от наследодателката С. Л. упълномощителна сделка, с която упълномощила ответницата да извърши разпореждане с процесния недвижим имот в нейна полза, както и последвлата след това разпоредителна сделка – продажба на този имот, като упълномощената ответница е дороваряла лично със себе си.
С представеното пълномощно с
рег. № **** за заверка на подпис и рег. № ****, том ***, акт
№ **** за заверка на съдържание,
на
На следващия ден –
Видно от приетата като доказателство по
делото епикриза- за времето от
По искане на страните в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите нотариус Д.Г., Й. Ш., В. Л. и С. К.а.
Св. Д.Г. – нотариус е акцентирала върху отдалечеността във времето назад на извършното от нея нотариално действие –горепосочените заверки на пълномощното. В показанията си сочи, че ответникът Л.Г.Г. я завел при С. Л. ***. Упълномощителката била полуседнала в леглото си. Св. Г. е категорична, че е провела разговор със С. Л. и това било достатъчно, за да се убеди, че Л. е способна да извърши соченото действие, като описва че е била адекватна и контактна. Упълномощителката била запозната със съдържанието на пълномощното, но поради невъзможност да изпише трите си имена, същата положила отпечатък от десния си палец.
Св.
С. К. е била съсед на С. Л. и има преки
непосредствени впечатления за състоянието й, предвид честите им контакти. В
показанията си свидетелката сочи, че в последните два-три месеца от живота си С.
Л. била по-трудно подвижна и имала нужда от помощ и в ежедневието си. Променено
било общото й състояние, а свидетелката описвайки начина на говорене, на
обслужване в битов аспект и др. обобщава, че обило като на «болен човек». Сочи,
че веднъж е постъпвала в болница / виж горепосочения период8 , а след изсването си от болница С. Л. не можела
да се храни сама, да пие вода сама, не е можела и да става. Това налагало
близките й да й помагат. Свидетелката твърди, че до последно / включително и последните два
дни преди да почине/ С. Л. е била
адекватна и контактна. говорела по-трудно «като болен човек», но адекватно.
Около година преди да почин, С. Л. споделила пред св. Л., че има желание да «препише»
къщата на Т., тъй като Е. била получила пари, кола, дървен материал.
Св. В. Л. твърди, че често е контактувал със С. Л.. Сочи, че от около половин година преди смъртта й започнало влошаване на здравословното й състояние като цяло и това било видимо / описва като постепенно влошаване – по-трудно подвижна, изнемощяла, по-трудно контактна, понякога забравяла и др./.Твърди, че посетил дома и ден преди съртта й. Описва състоянието й като много тежко – не реалгирала на говор, самата тя не говорела, лежала неподвижно.
Показанията на св. Ш. са аналогични. Сочи, че от пролетта/ на 2017 г./ състоянието на С. Л. започнало да се влошава.Заболяла и от ден на ден отпадала. Станала по-бавна, апатична, като и този свидетел посочва, че започнала да забравя. Когато разбрал, че състоянието й е много тежко отишъл в дома й заедно със св. Л. да я видят, като за последно. Свидетелят твърди, че тогава не могли да осъществят контакт с нея. На по –следващия ден С. Л.а починала Престоят им при нея бил около половин час ипри нея била само ищцата Е.Л..
В
първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-психиатрична
експертиза, изготвено от в. л. д-р А.П.. От наличната медицинска документация
не са установени данни за психично
заболяване, респективно не е страдала и от душевна болест. По данни от
свидетелските показания, на
С обжалваното решение ДнРС е уважил предявения при условията на евентуалност иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и е прогласил нищожността на договора за покупко-продажба до размера на ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, като сключен в противоречие
- 4 -
с добрите нрави и е отхвърлил главния иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба поради липса на съгласие.Отхвърлил е като неоснователни предявените искове да бъде обявена за нищожна поради липса на съгласие, а при условията на евентуалност - поради накърняване на добрите нрави, сделката по упълномощаване, материализирана в пълномощно със заверен подпис с рег. № **** и заверено съдържание с рег. № ****, том ** акт № **** по описа на нотариус Д.Г., с упълномощител СТ.СТ. Л. и упълномощен Т.К.Г., до размера на 1/2 ид.ч. и е отхвърлен предявения при условията на евентуалност иск да бъде
отменена като унищожаема на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД до размера на ½ ид.ч. от предмета и
гореописаната сделка по упълномощаване.
Решението е обжалвано от ищцата в частта, в която са отхвърлени исковете
за обявяване нищожността на сделката по упълномощаване, както и искът за отмяна
като унищожаема на тази сделка. Решението е обжалвано от ответниците в частта
му, в която е уважен иска по чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.
Настоящата инстанция намира, че не
са налице пороци обуславящи нищожност на обжалваното решение, както и
недопустимост на същото в обжалваната му част.
При преценка на правилността му от
настоящата инстанция не се установява нарушение на императивни атериално правни
норми, за които следва да следи служебно и без да са наведении доводи във
въззивните жалби.
По въззивната жалба на ищцата.
Въззивната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Предмет на разглеждане са предявените
обективно съединени искове при условията на евентуалност, с които се
иска прогласяване нищожност на
едностранната сделка, каквато е процесното упълномощаване, като правното
основание на главния иск - нищожнност
поради липса на съгласие е чл. 26, ал. 2, пр. 2, а това на евентуалния иск –
нищожност поради накърняване на добрите
нрави е чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД. При условията на евентуалност е
предявен и иск с правно основание чл.
31, ал. 1 от ЗЗД унищожаване на едностранната сделка по упълномощаване, тъй
като упълномощителката С. Л., макар и дееспособна, не е могла да разбира и да
ръководи действията си към момента на извършване на сделката..
Установената по делото фактическа обстановка обуславя извод за неоснователност на предявения главен иск за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка на горепосоченото основание. Съгласно чл. 44 от ЗЗД правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. намират приложение и в настоящия случай и доколкото се касае не до договор, а до едностранна сделка не може да става въпрос за липса на съгласие, а до липса на воля както правилно е посочил и първоинстанционният съд
По делото не са установени факти и обстоятелства изключващи възможността упълномощителката С. Л. да формира правилно воля и да разбира свойството и значението на постъпките си към момента, в който е извършена едностранната сделка по упълномощаване, поради и което не е налице соченото основание – липса на воля, за прогласяване нищожността й.
Впечатления за състоянието й в смисъл на способността да формира и изрази волята си, както и да разбира значението на извършеното действие, непосредствено преди и по време на извършване на сделката има св. Д.Г., която е и нотариуса извършил нотариалното удостоверяване. Свидетелката сочи, че е установила контакт с Л., която е била немощна, но в състояние макар и трудно да комуникира. По същественото е категоричността на свидетелката на база собствените си впечатления, че С. Л. е способна да разбира действията си, т.е желанието да се разпореди с процесния имот и в полза на кого.
Повече непосредствени впечатления от състоянието на Л. в деня на извършване на упълномощаването, дните преди това, а и деня след това има свидетелката С. Л., която я е посещавала всеки ден - сутрин и вечер. Свидетелката не отрича, че след изписването й от болницата С. Л. е била доста немощна и състоянието й е налагало да бъде обгрижвана от близките си, сочи и, че контакта с нея бил по-труден /говорела по-бавно, по-кратко/, но била в състояние и да осъществява адекватна комуникация с околните. Показателно за състоянието е описанието на тази свидетелка „говори като болен човек”, като факт е наличието на соматично заболяване, по повод което е постъпвала за болничното лечение. В този смисъл показанията й са безпротиворечиви с тези на горепосочената свидетелка.
В показанията си останалите двама свидетели Л. и Ш. сочат, че С. Л. не била в състояние да осъществява комуникация с околните, описват я като неконтактна. Техните впечатления са формиране при едновременно от двамата инцидентно посещение в дома на Л., кратко по време, като нямат други наблюдения от състоянието й, а и между двамата има противоречие относно деня, в който са я посетили – т.е. в деня, в който е извършена упълномощителната сделка и деня преди това - св. Л. твърди, че на следващия ден чул, че е починала, а св. Ш. твърди, че е починала на по-следващия ден. Независимо от това противоречие обаче, се касае до впечатления от състоянието й в конкретен кратък момент, без яснота за промените, които са настъпвали в други моменти.
Настоящата инстанция напълно споделя като правилни изложените в обжалваното
решение мотиви относно некредитиране заключението на в. л. изготвило
съдебно-психиатричната експертиза. По-горе бе изложен подробен анализ въз
основа на какви данни и най-вече по-какъв начин в. л. формира крайния си извод
и дава заключение за невъзможност освидетелстваната да формира воля и да
разбира свойството и значението на постъпките си – на база данни за поготвяни
документи в предходен период от време,
целящи извършване на прехвърителна сделка и незнайно как достигнал до извода,
че е последвало нежелание да стори това от нейна страна, тъй като след като
били готови документите тя не предприела никакви действия да информира близките
си, да осъществи сделка и да упълномощни лице, което да я представлява. Подобен
извод не може да бъде възприет за правилен. същият не е съобразен с безспорно
установени по делото обстоятелства, част от които изяснени като данни от самото
заключение на в.л. Последната административна
процедура свързана със снабдяване с необходими документи е приключила с
издаването на този документ на
В обобщение следва да се посочи, че анализът на събранте по делото и обсъдени по-горе доказателства по делото, както поотделно , така и в тяхната съдкупност не установяват обстоятелства обуславящи извод за липса на воля за извършване на упълномощителната сделка.
- 5 -
Предвид това и предявения главен иск за нищожност на упълномощителната сделка на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД е неоснователен и правилно отхвълен с обжалваното решение.
Отхвърлянето на главния иск налага произнасяне и по исковете предявени като евентуални.
По делото не са събрани доказателства установяващи факти и обстоятелства обуславящи извод за това с извършване на процесното упълномощаване, т.е с едностранната упълномощителна сделка да са накърнени добрите нрави, поради и което искът по чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се явява неоснователен и правилно отхвърлен с обжалваното решение.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за това, че първоинстанционният съд не е обсъдил твърденията за нищожност на упълномощителната сделка поради накърняване на добрите нрави и не са анализирани доказателствата сочени във връзка с това. В обжалваното решение са изложени мотиви относно неоснователността на този иск.
Според въззивницата обстоятелство обуславящо извод за накърнняване на добрите нрави с процесната сделка е това, че упълномощителката не се е явила лично пред нотариуса, т.е в кантората му, а нотариалното удостоверяване е извършено дома на С. Л.. Подобно разбиране не може да бъде споделено, тъй като не се установява така предприетите действия да са потив волята й, извършването на нотариалното удостоверяване в дома й не го опорочава, а е предприето с оглед щадящо спрямо нея поведение предвид увреденото й здравословно състояние.
По делото не е установено и наличие на причина, включително и наличното соматично заболяване, довело до общо влошено здравословно състояние, поради която макар и дееспособна упълномощителката да не е била в състояние да разбира или пъководи действията си към момента на извършване на сделката, поради и което не е налице основанието по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаемост на уполномощителната сделка.
Изложените доводи във въззивната жалба на ищцата за необоснованост на обжалваното решение в частта, в които исковете относно упълномощителната сделка са отхвърлени като неоснователни не могат да бъдат споделени
Не е налице твърдяното вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното решение, а при постановяването му са обсъдени всички доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Не може да бъде споделено и разбирането на въззивницата за неяснота каква е била действителна воля на прехвърлителката, тъй като пълномощното е изготвено за възмездна сделка, а според гласните доказателства се касаело за безвъзмездна прехвърлителна сделка. Установено е, че формраната и изразена воля при извършване на едностранната упълномощителна сделка е за възмездна сделка, предвид и съдържащото се изявление в съдържанието на пълномощното за платена продажна цена. Данните относно желанието на праводателката да прехвърли правото на собственост върху процесните имоти в полза на ответницата касаят период от около една година преди това, споделени като намерение, без уточняване и ясно изразявана воля с каква сделка да бъде прехвърлена собствеността.
Решението в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно.
По въззивната жалба на ответниците.
Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Установената по делото фактическа обстановка обуславя извод за нищожност на процесния договор за покупко-продажба, поради накърнявване на добрите нрави.
Законът не дефинира понятието "накърняване на добрите нрави" по смисъла на разпоредбата на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Съдебната практика приема, че противоречие с добрите нрави е налице тогава, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на договора, но тази свобода на договарянето не е безгранична – повелителните норми на закона и добрите нрави са определени като нейна граница. Нарушението на добрите нрави обаче следва да се разглежда с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само с оглед индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
„Накърняване на добрите нрави" е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът се явяват несъвместими с тях. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Напр. един от тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти - противоречието с този принцип може да доведе до нищожност на сделка при която са договорени насрещни престации в явна нееквивалетност една спрямо друга.
Нееквивалентността на насрещните престации по оспорения договор за покупко-продажба на процесния имот е в степен, която според съда нарушава изискването за справедливост и респективно - накърнява добрите нрави. Безспорно установено по делото е, че смъртта на продавача по договора и сключването на самия договор са факти възникнали в един и същи ден с разлика от няколко часа, както и, че към момента на сключване на договора купувача по него – ответницата, както и вторият ответник – вейв съпруг са иили наясно относно общото състояние на праводателката, предвид това, че ответницата е нейна дъщеря и двамата със съпруга си са полагали грижи за нея, от които тя се е нуждаела в последните дни от живота си.
Въпреки знанието за състоянието й са предприети действия и съответно е сключен договора за продажба на имота, с който договор е учредено и право на ползване за С. Л. пожизнено. Анализът на всички релевантни за спора факти и обстоятелства налагат извод, че ответницата е действала със със знание за близката и неизбежна смърт на нейната майка. Показателни в този смисъл са данните относно това, че последните дни преди смъртта си С. Л. е била в тежко здравословно състояние до степен на такава физическа изнемощялост, че се е налагало да бъде обгрижвана от близките си, включително и прием на храна и вода. При престоят в болницата дни преди това е стабилизирано състоянието й с оглед състоянието на анемия, предвид преливането на кръв и заключението, че се изипсва в добро общо състояние с необходимост от лечение, което обаче може да продължи в амбулаторни условия. Заключението за добро общо състояние не може да бъде изваден от общия контекст на заключителната част на приетата като
доказателство епикриза, нито пък означава излекуване или пък незначителност на здравословното увреждане – сведено до стомашно неразположение, каквото разбиране влагат въззивниците.
- 6 -
Промяната в здравословното състояние на С. Л. в смисъл на постепенно влошаване / без обрати към подобряване/ датира от около на-малко половин година преди смъртта й, което обстоятелство се сочи от всички разпитани по делото свидетели имали наблюдения. Предвид това и доколкото влошаването е било видимо, а след болничното лечение отново е настъпило рязко влошаване, то несъмнено е налице соченото по-горе знание у ответницата, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Не могат да бъдат споделени твърденията във въззивната жалба, че не е налице знание , за скорошна и неизбежна смърт на прехвърлтелката по сделката, тъй като не е страдала от неизлечима болест. Не само диагностицирането на неизлечима болест при чиняваща смърт /очевидно това имат предвид въззивниците/ обуславя наличие на знание за скорошна и неизбежна смърт. Твърди се, че състоянието й по нищо не показвало нито скорошна, нито неизбежна смърт, тъйкато страдала само от стомашно неразположение. За подобни оплаквания е съобщенио ив снетата и отразена в епикпизата анамнеза, но не само това е било причина за състоянието..
По делото по категоричен и безпротиворечив начин е установено изключително влошеното здравословно състояние на С. Л., без признаци за преодоляването му или пък за стабилизирането й до някакво по-добро състояние.Приближаващият край на живота й е бил виден и за нейните съседи – хора, с които е общувала, тъй като както бе посочено св. Л. и св. Ш. преди тя да почине са отишли да я видят като „ за последно”, това е било тяхното възприятие.За изключителната й немощ и невъзможност да се обслужва сама сочи и свидетелката посочена от ответниците – св. Светла Л..
Както
правилно е приел и първоинстанционният съд, позовавайки се на константна
съдебна практика, Знанието за това обстоятелство и няколкочасовия времеви период от
сделката
до настъпването на смъртта лишава уговорените насрещни престации от
еквивалентност /в този смисъл - Решение №420 от
Така е и в конкретния случай предвид датата на получаване на цената /денят преди смъртта на продавача/ и липсата на какъвто и да е период на упражняване от продавача на правото на ползване върху отчуждения имот, то насрещната престация на купувача се явява практически нулева. Това обуславя и извод, че със сключване на процесния договор за продажба са накърнени добрите нрави , поради което същият се явява нищожен на това основание до размера на наследствената част на ищцата от продадените имоти, т.е. – ½ ид. ч.
Предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е основателен и правилно е уважен с обжалваното решение
Решението като правилно следва да бъде потвърдено в тази му част.
Доколкото този иск е предявен като главен и е уважен, то предявеният като евентуален иск с правно основание чл.42, ал. 2 от ЗЗД.
С обжалваното решение ДнРС е отхвърлил като неоснователен и иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД за обявяване са нищожен поради сипса на съгласие на процесния договор за покупко-продажба. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила.
По разноските:
И двета страни са претендирали присъждане на разноски за въззивното производство.
Предвид неоснователността и на двете въззивните жалби на страните по делото не се следва присъждане на разноски за въззивното производство.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 316/
В останалата част решението
на ДнРС е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред ВКС
в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: