Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 08.06.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12539 по описа
за 2020г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 01.09.2020г., гр.д.67414/18г., СРС, 56 с-в
признава за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „Д.М.“ ЕООД дължи на
Адвокатско дружество „П.И П.“ по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД
сумата 22 725,02 лв., представляваща подлежаща на възстановяване главница,
платена по фактури № 21/07.04.2016г., № 22/11.04.2016г. и № 25/14.04.2016г. по
развален договор за производство, доставка и монтаж на мебелно обзавеждане от
05.01.2012г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2017г. до
окончателното плащане, отхвърля иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД
по отношение на А. И.В. за признаване за установено, че дължи на Адвокатско
дружество „П.И П.“ сумата 22 725,02 лв., представляваща подлежаща на
възстановяване главница, платена по същите фактури по разваления договор от
05.01.2012г., като осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 954,25 лв. - разноски
по делото и сумата 752,25 лв. - разноски за заповедно производство по ч.гр.д.
77614/17г., СРС, 56 състав, а ищеца да
заплати на А. И.В. сумата 1 211,75 лв. - разноски по делото.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът
срещу А. И.В. постъпва въззивна жалба от ищеца Адвокатско дружество „П.И П.“. Счита,
че първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като
солидарни длъжници съгласно чл.101 и чл. ЗЗД. Кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците – чл.122 ЗЗД.
Поставянето на изискване, солидарният длъжник да е получил нещо в своя
патримониум, лишава от смисъл самият институт. Иска се за отмяна на решението в
тази част и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият
– ответникът по иска А. И.В. оспорва жалбата на ищеца.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът срещу
„Ди Мебели“ постъпва въззивна жалба от същия. Счита за недоказано, че
основанието за издаване на фактурите е именно договора за изработка, както и че
е извършено плащане по тях на процесните суми. Недоказано е наличието на
некачествено изпълнение. Първият констативен протокол е с неясна дата и не е
подписан от ответниците, а от трето лице с неуточнено качество. Оспореният
констативен протокол от 17.06.2016г. съдържа недействителна клауза, че
изпълнителят приема безрезервно едно бъдещо заключение с неясно съдържание,
т.е. прави се недействителен отказ от право. Не отпада с обратна сила
основанието за получаване на престация. Иска се за отмяна на решението в тази
част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият
– ищецът Адвокатско дружество „П.И П.“
оспорва жалбата на ответника.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Изцяло обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422,
ал.1 вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбите. В настоящото производство не са приети нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на
оплакванията по жалбите, въззивният съд приема следното:
Страните са облигационно обвързани от договор за
изработка по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД и от договор за встъпване в дълг
съгласно чл.101 ЗЗД.
По силата на договор за производство, доставка и
монтаж на мебелно обзавеждане по спецификация от 05.01.2012г., ищецът Адвокатско
дружество „П.И П.“ възлага на трето за спора лице „Д и И Мебели“ ЕООД
производство, доставка и монтаж на обзавеждане за офис, съгласно Приложение №
1.
В раздел IV от
договора са уредени технологичните изисквания за изпълнението на възложения
резултат, между които: цялото обзавеждане да бъде изработено единствено от
масив – американски дъб, най-добро качество или стъкло на указаните в чертежа
места – чл.4.7; да не се използват синтетични материали, като лакове,
синтетични лепила, бои, материали от ПДЧ, шперплат, МDF и др. – чл.4.8;
както и да се използват лепила с изцяло органичен произход – туткал според
чл.4.9.
С договор за встъпване в дълг от 25.04.2014г., сключен
между ищеца и трето лице „Д-И Мебели“ ЕООД, търговското дружество встъпва като
съдлъжник по договора за изработка и при всички негови условия. Тристранно
споразумение от 25.04.2014г. между кредитора и съдлъжниците урежда допълнително
вътрешните им отношения.
С договор за встъпване в дълг от 01.03.2016г., сключен
между ищеца, ответника „Д.М.“ ЕООД и неговия управител в лично качество –
ответника А. И.В., последните двама също встъпват като съдлъжници по договора
за изработка и при всички негови условия.
Предпоставка за предявяване на
правата по чл.265, ал.1 ЗЗД е поръчващият да не е приел работата, ако
недостатъците са явни. Съобразно чл.264, ал.2 ЗЗД при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци
поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не
е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
В случая, процесните недостатъци са изцяло явни. За да
бъдат установени е достатъчен обикновен преглед, без да са необходими специални
технически знания. Възложителят възразява и известява изпълнителя за
недостатъците веднага след тяхното откриване при оглед на изработеното. В тази
насока са двустранно подписаните констативни протоколи за рекламация от
20.05.2016г. и от 17.06.2016г. Първият протокол от 20.05.2016г. съдържа
подробно описание на установените дефекти и уговорка за отстраняването им за
сметка на изпълнителя. Във втория протокол от 17.06.2016г. е посочено е, че
поръчаните мебели са с множество беловини и чворове, дървесината им не е първо
качество, измерената й влажност е от 8 % до 16 %, гърбовете на шкаф за дневна
не са от дъб и са грубо изработени, дъната на чекмеджетата на шкаф в ниша и
работен плот са от МDF, изметнати са вътрешните
страници на вграден гардероб, стъклена витрина на шкаф за дневна, долен шкаф, плот
на трапезна маса, долна лява врата на шкаф за вграждане на хладилник и
библиотека, некачествено е поставена едната панда от витринна врата на шкаф за
дневна, същият е с множество фуги, легло с табла има некачествени сглобки и
множество нескрити дупки от винтове по циргите, ТV шкаф е с отворени крайчета на всички ръбове и част от
крачетата се разчупват, рафтовете на библиотека са с груба изработка и нацепени
ръбове, интериорна врата е с разпукване, без монтирана брава и с некачествено
монтирани первази.
Недопустими
са оплакванията в жалбата на ответника „Д.М.“ ЕООД, че е недоказано наличието на некачествено изпълнение и
първият констативен протокол е с неясна дата и не е подписан от ответниците, а
от трето лице с неясно качество. Тези доводи се навеждат за първи път с въззивната
жалба в противоречие със забраната на чл.266, ал.1 ГПК за релевиране на
твърдения или представяне на доказателства във въззивното производство, които е
могло да се посочат и направят в първоинстанционното. След като нито във връзка
с отговора на исковата молба или съдебния доклад с разпределена доказателствена
тежест за страните, ответникът не прави изрично оспорване в подобна насока,
тази негова възможност е преклудирана още в първа инстанция, поради което
оплакванията в същия смисъл не следва да се обсъждат.
Независимо от това, същите са неоснователни. В края на
първия протокол, непосредствено над положените подписи, е изписана дата
20.05.2016г., която сочи моментът на подписването. Спрямо подписването на
констативния протокол от лицето С.Г.и от името на ответното дружество, като
изпълнител, намира приложение презумпцията
на чл.301 ТЗ за потвърждаване от принципала на действията без представителна
власт, ако не се противопостави веднага след узнаването. При липса на
изрично оспорване в този смисъл с отговора на исковата молба на връченият му
препис от констативния протокол, ведно с останалите доказателства към исковата
молба, действията по подписването се считат потвърдени.
Неоснователно е и поддържаното в отговора на исковата
молба основно възражение, че вторият констативен протокол от 17.06.2016г.
съдържа недействителна клауза, според която изпълнителят приема безрезервно
едно бъдещо заключение с неясно съдържание, т.е. прави се недействителен отказ
от право. В действителност, съвсем различни са съдържанието и вложеният в него
смисъл на вписаното изявление след изброените недостатъци и преди подписите.
Касае се за постигнато между страните съгласие, че с оглед извършените
констатации се прави цялостна рекламация на изпълнението, възложителят не го
одобрява, нито приема, изрично е посочено, че никъде не е изполван туткал,
както е договорено и че възложителят си запазва правото да ползва частна
техническа експертиза, чието заключение изпълнителят ще приеме безрезервно.
Последната уговорка не поставя каквито и да било нови условия и изисквания
спрямо страните. След като недвусмислено възложителят заявява отказ да приеме и
одобри изработеното, а не поставя приемането под условие от бъдещо заключение
на извънсъдебна техническа експертиза, нейното последващо изготвяне е без
значение за спора.
Релевантно по делото е, че предвид своевременно
направеното възражение от възложителя по реда на чл.264, ал.1 ЗЗД, работата не
се счита одобрена и окончателно приета. Изпълнителят не провежда успешно
доказване да е изправна страна в правоотношението, като полага необходимата добросъвестна
грижа и изпълнява точно задълженията си по смисъла на чл.63, ал.1 и 2 ЗЗД. Не
се установява пълно изпълнение на основното задължение по чл.258 ЗЗД за
постигане на възложения трудов резултат
и на задължението по чл.261, ал.1 ЗЗД изпълнената работа да е годна за
обикновеното или предвидено в договора предназначение. Тези задължения не се
считат изпълнени, предвид допуснатите множество и съществени отклонения от
поръчката, некачествено изпълнение, използване на материал с по-ниско качество
от уговореното най-добро, при това за част от мебелите, различен от единствено
уговорения масив от американски дъб, вместо органично лепило – туткал са използвани
други изрично изключени в договора синтетични материали, включително МDF, довели до негодност на изработеното за обикновената
употреба съобразно уговореното предназначение. След като некачествено извършената
работа основателно не е приета, поръчващият разполага с предвидената в чл.265,
ал.1, т.2, пр.3 ЗЗД особена правна възможност да развали договора. Последиците на
развалянето настъпват най-късно с връчването на исковата молба на 22.04.2019г.
на ответниците.
Като последица, на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД
за ответника „Д.М.“ ЕООД възниква задължение да върне полученото на отпаднало
основание по разваления договор. Недопустими, като преклудирани в първа
инстанция са заявените за първи път с въззивната жалба възражения, че
основанието за издаване на фактурите не е именно договора за изработка, както и
че не е извършено плащане по тях на процесните суми. Отделно, по същество се
доказва, че издадените от неговия законен представител фактури №
21/07.04.2016г. за 10 000 лв., № 22/11.04.2016г. за
8 180.02 лв. и № 25/14.04.2016г. за 4 545 лв., по които получател е
ищецът, се отнасят за плащане по договор, посочено като основание. Не са
релевирани доводи, страните да са обвързани помежду си от други договорни
правоотношения, действащи през релевантния период.
Пълното погасяване на задълженията по фактурите се
установява от банково извлечение за извършени транзакции от сметка на ищеца по
сметка на ответника „Д.М.“ ЕООД, както следва: на 08.04.2016г. по фактура №
21/07.04.2016г. на сумата 10 000 лв., на 11.04.2016г. по фактура № 22/11.04.2016г.
на сумата 8 180.02 лв. и на
14.04.2016г. по фактура № 25/14.04.2016г. на сумата 3 000 лв. Платежно
нареждане от 15.04.2016г. на ищеца се отнася за банков превод на сумата 1 545
лв. по сметка на същия ответник на основание окончателно плащане по последната
фактура.
Плащането на процесната сума постъпва
единствено в материалния актив на ответника „Д.М.“ ЕООД. Неговият законен
представител, като самостоятелен гражданскоправен субект, в резултат от
плащането не реализира печалба, която да увеличава личната му имуществена сфера.
За института на неоснователно обогатяване е без значение уговорената солидарната
отговорност на длъжниците по действащо договорно правоотношение, за чието
неизпълнение в случая не се претендира обезщетение. След като необоснованото
разместване на материални блага настъпва единствено в полза на ответника „Д.М.“
ЕООД, само спрямо него възниква задължение да възстанови имущественото
равновесие. Основателен е предявеният срещу този ответник кондикционен иск по
чл.55, ал.1 ЗЗД за възстановяване на полученото при отпаднало правно основание.
Искът следва да се отхвърли спрямо ответника А. И.В..
Неоснователно е възражението за погасяване на иска по
давност. Съгласно т.7 от ППВС № 1/1979г., вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на
петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, считано от тяхната изискуемост – чл.114, ал.3 ЗЗД. В хипотезата на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД изискуемостта не възниква при
даването, когато основанието за него все още съществува, а при отпадане на
основанието. В случая, възложената работа изрично не е приета с констативния
протокол от 17.06.2016г. и развалянето с обратна сила настъпва най-късно с
връчване на препис от исковата молба на 22.04.2019г., поради което правото на
иск не е погасено по давност.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1,
изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди
изцяло.
Въззиваемите по жалбите не претендират и не
установяват реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 01.09.2020г., гр.д.67414/18г.,
СРС, 56 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.