№ 216
гр. Габрово, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20244200500361 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 262 от 22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 139/2024 г., Габровският
районен съд е осъдил „А1 България“ ЕАД да заплати на Е. В. П. сумата от 2,00 лв., получена
без правно основание по фактура № ** от 04.12.2023 г. и системен бон № 00072632 от
04.12.2023 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Със същото решение е осъдено
дружеството да запалите на ищеца разноски по делото в размер на 450,00 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД,
чрез юрисконсулт Я. З., в която се твърди, че същото е неправилно и в противоречие с
процесуалния, материалния закон и доказателствата по делото. Счита, че искът е
неоснователен и доказан по основание и размер. Районен съд – Габрово е установил какъв е
характерът на процесното задължение от 2,00 лв.- неустойка или обезщетение. Сочи, че още
в отговора на исковата молба изрично е посочено, че процесите 2,00 лв. представляват
обезщетение съгласно чл. 27.1 от Общите условия към договор № ** и в действащия
ценоразпис на А1 към който препраща той. Посоченото обезщетение е начислено поради
неточно изпълнение от страна на ищеца на договорното му задължение да заплаща
дължимите суми в предвидения за това срок, съгласно чл. 79 от ЗЗД. Неправилно е прието,
че дори да се касае за обезщетение за обработка на просрочени задължения, то неговия
размер не е доказан по делото. Следвало да се приеме, че този размер е доказан вече веднъж
пред Административен съд София област по адм. дело № 613/2019 г. Моли да се отмени
обжалваното решение, като неправилно и да им се присъдят разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез адв. Д., в
който жалбата се оспорва по подробно изложени доводи и се моли да се остави същата без
уважение. Претендират се разноските по делото.
1
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от Е. П. против „А1 България“ ЕАД, с
който е поискано съдът да осъди ответното дружество, да му заплати сумата от 2,00 лв.
платена по фактура № ** от 04.12.2023 г. и представляваща вземане за неустойка по
договора за тел. номер +359 888 339 070, като платена на нищожно правно основание.
В постъпилия отговор ответното дружество оспорва предявения иск, като твърди, че
сумата от 2,00 лв. начислена със сметка № ** от 04.12.2023 г. не е неустойка, а обезщетение
за обработка на просрочени задължения. Неустойка се начислявало при предсрочно
прекратяване на договора, а в случая договорът не е прекратен. Излагат се възражения за
дължимост на сумата от 2,00 лв., като обезщетение за просрочено задължение, което се
начислява при забава на плащането, надхвърлящо определения в ОУ за услугата минимален
срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение. Обезщетението е
посочено в чл. 27.1 от ОУ към договор № ** и действащия ценоразпис на А1 – цени на
допълнителни услуги, предлагани от А1. Възразява се, че процесното обезщетение е
начислено поради неточно изпълнение на задължението на ищеца да заплаща дължимите
суми в предвидените за това срокове и същото е за забавено плащане /фактура № *********
от 16.11.2023 г., като е платена след с падежа 04.12.2023 г/. Обезщетението е било обект на
административно дело, в което А1 и КРС са постигнали споразумение и това обезщетение
всякога е 2,00 лв.
За да постанови процесното решение и да уважи предявения иск, съдът е приел, че
между страните по делото е сключен договор за електронни съобщителни услуги, като
ищецът безспорно е заплатил сумата от 2,00 лв. начислена фактура № ** от 04.12.2023 г.
Ответникът с представените доказателства не е установил точно какъв е характерът на
задължението за заплащане на сумата от 2,00 лв. Ако се приеме, че плащането е неустойка,
то клаузата на чл. 27.1 от Общите условия на ответното дружество е нищожна, тъй като
наред с това плащане се предвижда и задължение за заплащане на законна лихва за забава,
обезщетяващо същото забавено изпълнение, а кумулирането на лихва за забава и неустойка
за забава е недопустимо, съгласно трайно установената съдебна практика, тъй като
противоречи на добрите нрави. Клаузата е нищожна и поради това, че е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност при
договарянето. Същата е наложена от търговеца с приетите от него Общи условия при
злоупотреба със специфичното му положение на пазара на този вид услуги и с важността на
услугата, която предоставя. По този начин потребителят е принуден да заплати
претендираната сума под заплаха от преустановяване на предоставянето на услугата. Приел
е, че в другата хипотеза – на начислено обезщетение в размер на 2,00 лв. за направени
разходи от ответника за обработка на просрочени задължения, включващи поддръжка и
амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи и разходи за персонал, следва да
бъде споделено становището на ищеца, че така посочените разходи са напълно абстрактни и
няма никакви доказателства въобще да са извършвани. Приел е, че предявеният иск е
основателен и доказан в пълния предявен размер - исковата сума е получена от ответното
дружество без основание и подлежи на връщане съобразно чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Постановеното решение е валидно и допустимо. По същество е правилно е
законосъобразно.
По делото е установено и не се оспорва от страните, че между тях е възникнало
облигационно правоотношение по сключен договор, по който ищецът – ответник по
настоящата въззивна жалба, е потребител. Не е спорно, че ответникът по жалбата е заплатил
фактура № ** от 04.12.2023 г. на 04.12.2023 г. за процесната сумата от 2,00 лв. Видно от
представения по делото системен бон основанието на плащането на същата е неустойка,
като ответникът не представя други доказателства, оборващи посоченото в системния бон
2
основание. Доколкото не се твърди от ответника, че договорът е развален и неустойка се
дължи, то платеното сума от 2,00 лв. с основание неустойка е платена без основание и
подлежи на връщане. Останалите възражения в жалбата не следва да се обсъждат, доколкото
само на основание искът на ответникът по жалбата следва да се уважи, както е сторил и
първоинстанционния съд.
Предвид гореизложеното, жалбата следва да се остави без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят
разноските за въззивната инстанция в размер на 400,00 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262 от 22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 139/2024
г. на Районен съд – Габрово, като допустимо, правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „A1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на Е. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. **, разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 400,00
лв. /четиристотин лева/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3