№ 10
гр. Шумен, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630202328 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0001805 от 06.07.2023 год. на
Директора на РД „АА“, гр.Варна, с което на „Комплексна механизация” ЕООД, с
ЕИК127583172, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от
К.А.С., с ЕГН********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, предл. първо от ЗАвтП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание представляващия дружеството жалбоподател не се
явява лично. Изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата, а в съдебно
заседание излага и допълнителни мотиви.
За РД “Автомобилна администрация” – гр.Варна-административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61,
ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. От тяхно име е депозирано
писмено становище, в което молят наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира че жалбата е основателна, поради следните
правни съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„Комплексна механизация” ЕООД, с ЕИК127583172 притежава Лиценз за обществен
превоз на товари на територията на Република България №09350, валиден до 31.10.2027 год.
При извършена комплексна проверка на транспортната дейност на фирмата от служители на
РД „АА“, Варна за периода от 01.07.2022 год. до 30.09.2022 год. Било констатирано, че на
08.08.2022 год. бил осъществен превоз на товари с товарен автомобил марка „Камаз“ от кат.
N3, с рег. №Н1454ВВ, за управление на който се изисква СУМПС кат.“С“. От приложения
по делото пътен лист №8980034/08.08.2022 год. било установено, че превозът е извършен с
водач Н.С.А., с ЕГН**********, като проверяващите лица след проверка в
информационната система на ИА „АА“ стигнали до извода, че същият не притежава валидна
карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл.7б, ал.1 от ЗАвтП. За
констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил издаден Акт за установяване
на административно нарушение №332494 от 04.05.2023 год., в който актосъставителят е
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7б, ал.1, предл.първо от
ЗАвтП. Актът е бил съставен в присъствието на представител на дружеството и е подписан
от него без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани и допълнителни писмени възражение.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №23-0001805 от 06.07.2023
год. на Директора на РД „АА“, гр.Варна, с което на „Комплексна механизация” ЕООД, с
ЕИК127583172, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от
К.А.С., с ЕГН********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, предл. първо от ЗАвтП.
В съдебно заседание от страна на жалбоподателя, чрез процесуалният му
представител са представени Удостоверение за професионална компетентност за
извършване на превоз на товари №1-083427/11.06.2020 год., издадено на лицето Н.С.А. в
уверение на това, че последният е преминал периодично обучение по чл.18 /Р35/ в периода
от 04.06.2020 год. до 11.06.2020 год. за придобиване на удостоверение за професионална
компетентност на водач на МПС за извършване на обществен превоз на товари; Карта на
водача, издадена на 12.05.2020 год. валидна до 11.05.2025 год., Свидетелство за управление
на МПС и Удостоверение за психологическа годност №706691, издадено на 19.06.2021 год.,
валидно до 19.06.2024 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по конкретно от разпита на актосъставителя В. Ж.
П. и на свидетеля Н.С.А., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
По отношение на гласните доказателства на свидетеля Н.С.А. съдът намира, че
същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото посочения свидетел е именно водача
2
на товарния автомобил, с който е бил извършен превоза и показанията му почиват не негови
преки и непосредствени показания за фактите, за които свидетелства.
По отношение показанията на свидетеля П. съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани в частта относно установените факти относно извършения от дружеството
превоз. В същото време обаче по отношение на факта дали водача е притежавал
изискуемите по закон документи съдът намира, че показанията на свидетеля се разминават с
представените в тази насока писмени доказателства, поради което в тази им част
показанията са изолирани и не кореспондират с установената от съда въз основа на
представените в съдебно заседание доказателства фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.7б, ал.1 от ЗАвтП Лицензираните превозвачи, лицата по
чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на
пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно
превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за
квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на
водача със срок на валидност 5 години. В същото време съгласно разпоредбата на чл.7б, ал.6
от същия закон Карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи
удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация
или периодично обучение по смисъла на ал.7 и 8.
По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател има качеството
„превозвач” по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Закона за
автомобилните превози, доколкото същият в качеството си на юридическо лице,
регистрирано като търговец – ООД, извършва обществен превоз на товари за собствена
сметка с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. В същото време
търговецът притежава Лиценз за превоз на товари, поради което е имал задължение да
осъществява превозите само с водачи, които отговарят на посочените по-горе изисквания,
между които и карта за квалификация на водача.
В същото време от материалите по делото и по-конкретно от представените в съдебно
заседание от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че водачът Н.С.А. е
притежавал Карта на водач, издадена на 12.05.2020 год., валидна до 11.05.2025 год..
Доколкото както в акта за установяване на административно нарушение, така също и въз
основа на издаденото въз основа на него наказателно постановление се твърди, че превозът е
бил извършен на 08.08.2022 год., се налага извода, че към момента на извършване на
превоза картата на водача е била валидна.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че редът за издаване на посочените по-
3
горе документи и по-конкретно картата за квалификация на водача и провеждането на
предхождащите я обучения за психологическа годност и професионална компетентност са
уредени с наредбата по чл.7б, ал.9 от ЗАвтП, а именно Наредба №41 от 04.08.2008 год. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация. Съгласно изискванията, посочени в Приложение I към чл.2, ал.2 от
посочената наредба в т.10 на картата за квалификация на водача следва да се съдържа
хармонизирания код "95" на Европейския съюз, предвиден в приложение I към Директива
2006/126/ЕО" за начална квалификация или периодично обучение: “95. Водач на превозно
средство притежаващ начална квалификация или преминал периодично обучение със срок
на валидност до ... (напр., 95.01.01.2012).” Действително в настоящия случай представената
от жалбоподателя карта на водача, която е издадена на 12.05.2020 год., валидна до
11.05.2025 год. не съдържа посочения по-горе хармонизиран код. В същото време обаче
съдът намира, че същата е била валидна към датата на извършване на превоза – 08.08.2022
год., доколкото нормата на §52 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба
№41 от 04.08.2008 год. изрично предвижда, че Сертификатите за водач на превозно
средство, издадени в съответствие с чл.5 от Регламент (ЕО) №1072/2009, и по-специално
параграф 7 от него, с цел удостоверяване на съответствието с изискванията за обучение на
Директива 2003/59/ЕО, както и картите за квалификация на водача, които са издадени преди
23 май 2020 год., в които не е посочен кодът "95" на Съюза, се приемат като доказателство
за квалификация до изтичане на срока им на валидност.
А с оглед на изложеното се налага извода, че доколкото към момента на извършване на
превоза водачът е притежавал валидна карта за квалификация, то дружеството не е
извършило от обективна страна състава на посоченото в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
административно наказание. Поради изложеното обжалваното наказателно постановление
се явява неоснователно и недоказано и като такова подлежи на отмяна.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на дружеството-
жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, както е в процесния случай, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказа. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и представените от страна на дружеството-жалбоподател
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение намира, че въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател направените от тяхна
страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка при преценка на
4
направеното от страна въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. При
преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от
жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално
представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева.
Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от същата, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в
размер на абсолютния, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата наредба /в сила към
датата на сключване на договора за правна помощ и защита/, поради което се налага извода,
че същото не е прекомерно. В тази връзка въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя разноски в размер на 600 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на §1, т.6 от ДР на АПК, разноските по делото следва да бъдат
възложени в тежест на Изпълнителна агенция "АА", доколкото именно тя е юридическото
лице, съгласно чл.2, ал.3 от ЗАвП, в чиято структура е включен административният орган,
издател на оспорения акт.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0001805 от 06.07.2023 год. на Директора
на РД „АА“, гр.Варна, с което на „Комплексна механизация” ЕООД, с ЕИК127583172, със
седалище и адрес на управление: **************, представлявано от К.А.С., с
ЕГН********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер
на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.96г, ал.1, предл. първо от ЗАвтП.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр.София да
заплати на „Комплексна механизация” ЕООД, с ЕИК127583172, със седалище и адрес на
управление: **************, представлявано от К.А.С., с ЕГН********** сумата от 600.00
лева /шестстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
5
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6