№ 28
гр. гр.Несебър, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20242150200042 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „*********” ЕООД, срещу наказателно постановление
№ 52/19.06.2023г. на директора на басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 2 от Закона за водите, за извършено нарушение на чл. 143,
ал. 1, т. 1 от ЗВ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, развива подробни съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. С тези доводи моли
обжалваното НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган - директора на басейнова дирекция „Черноморски
район“, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното НП да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност
на претенцията за адвокатско възнаграждение на другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Във връзка постъпил сигнал от Министерство на туризма относно изграждане на пясъчни
диги по плажове в гр. Несебър, на 01.12.2022 г. била извършена проверка на място – на плаж
„Несебър - юг“, от служители на БДЧР, съвместно с представители на РИОСВ Бургас и Община
Несебър, за резултатите от която бил изготвен констативен протокол № Б-995 от 01.12.2022г.
Проверяващите установили, че по цялата дължина на плажната ивица бил изграден пясъчен вал.
Дигата била с приблизителна ширина около 8-11м, височина от 1,50 до 1,80м, в най-високата си
част. Установен бил багер в най-южната точка на дигата, който извършвал дейност по отнемане на
пясък от заливаемата част на плажната ивица. По време на проверката били установени две диги,
1
със заснети географски координати, отбелязани в констативния протокол. Констатирано било
наличие на следи от тежка верижна техника, от начална точка на дига №2 до крайна точка, при
която бил ситуиран на брега - верижен багер „CATERPILLAR“, модел 251-3874, сериен номер
813131-L1, собственост на „********“ ООД. В момента на проверката не извършвал изкопна
дейност. Преценено било, че местоположението на багера попадало на плажната ивица, като
изкопните дейности били извършени в заливаемата зона на Черно море, в непосредствена близост
до прибоя на вълните, като била нарушена целостта на същото чрез продълбочаване, с което се
нарушавала забраната за изземване на пясък от морското дъно и/или заливаема от вълни зона. С
оглед установения договор (на л. 54 – л. 55 от делото) между „*******“ ООД и концесионера
„*********“ ЕООД срещу последното дружество бил съставен АУАН № 152 от 20.12.2022г. за
нарушение на чл. 200, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 1, т. 1 вр. пар 1, т. 54 от Закона за водите.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива (сигнал, констативен протокол № Б - 995
от 01.12.2022г., ведно със снимков материал, свидетелство за регистрация на земеделска и горска
техника, седмичен запис на часовете за работа, писмо от БДЧР до „*******“ ООД и „*********“
ООД, АУАН № 152 от 20.12.2022г., възражение срещу АУАН, договор за извършване на СМР
работи от 07.11.2022г., заповед № 223 от 13.12.2022г. на директора на БДЧР, справка за лицето,
назначено за директор на БДЧР). Установената по делото фактическа обстановка не се оспорва и
от жалбоподателя. Възраженията му касаят допуснати съществени нарушения в хода на
производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на
НП.
На първо място – в текста на АУАН и НП нарушението словесно е описано по следния
начин „в резултат на възложеното от „*********“ ЕООД извършване на дейности по изграждане
на защитен пясъчен вал, на 01.12.2022г., е нарушено естественото състояние на крайбрежна
заливаема ивица от плажна ивица на плаж „Несебър – юг“. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 143, т. 1 от ЗВ, според която за защита от вредното въздействие на водите се
забранява нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и
крайбрежните заливаеми ивици. Тази разпоредба визира нарушаване на леглата, бреговете и
заливаемите крайбрежни ивици единствено на реките, а не и на Черно море. В пар. 1, т. 16 от ДР на
ЗВ е дадена дефиниция на понятието „крайбрежни заливаеми ивици на реките“, а в т. 81 е
посочено, че „речно легло“ е елемент от релефа, по който временно или постоянно се формира
повърхностно водно течение и включва речно корито и крайбрежните заливаеми ивици. Т.е. –
когато ЗВ си служи с понятието „крайбрежни заливаеми ивици“, то той има предвид заливаемите
ивици на реките. Т.е. сочената от наказващия орган като нарушена норма е неприложима към
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 1662 от 27.11.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н.д.
№ 1623/2020 г., а така също и постановеното по същия казус (но за наложено наказание на
2
фактическия извършител на дейностите – „*******“ ООД) Решение № 1089 от 10.11.2023г. по
КНАХД № 1807/2023г. по описа на Административен съд Бургас.
На следващо място – в настоящия случай е допуснато и друго съществено нарушение при
издаването на НП. В него е отразено, че се налага имуществена санкция в размер на 500 лв. – на
основание чл. 200, ал. 2 от ЗВ. Посочената разпоредба предвижда, че с наказанието по ал. 1 се
наказва и физическото лице или представителят на юридическото лице, поръчало или възложило
извършването на действия по ал. 1, когато самите действия представляват административно
нарушение. От този текст следват няколко извода – на първо място той предвижда наказания
единствено за физическо лице, или за „представител“ на юридическото лице (когато последното е
поръчало или възложило извършване на действията). В случая обаче, макар да се цитира тази
разпоредба, е наказано самото юридическо лице (а не негов представител), което представлява
съществено нарушение на сочената от самия наказващ орган санкционна разпоредба. Нещо повече
– видно е, че чл. 200, ал. 2 от ЗВ препраща към ал. 1 – по отношение на наказанието, което следва
да се наложи. От своя страна в чл. 200, ал. 1 от ЗВ са предвидени 43 отделни точки, включващи
различни нарушения, по всяка от които се налагат различни санкции. В текста на АУАН и НП
липсва препращане към съответна точка. Това от своя страна прави невъзможно за наказаното
лице да разбере какво точно нарушение му се вменява, а така също – и по какъв начин е опредЕ.
именно санкция в размер на 500 лв. (не става ясно измежду коя от всички възможни 43 санкции е
избрана). Видът и размерът на наказанието са съществени реквизити на НП по чл. 57, ал. 1, т. 7 от
ЗАНН и след като санкцията е наложена по този начин (без извършване на нужното препращане
към ал. 1 на чл. 200 от ЗВ) това е довело до незаконосъобразно опредЕ. санкция – още едно
основание за отмяна на НП.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното НП следва да бъде отменено,
като не е необходимо да се обсъждат останалите изложени от жалбоподателя доводи за
незаконосъобразността му.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
разноски – 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение (видно от договор на л. 65 от делото,
играещ ролята на разписка). Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като
адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, като от
адвоката са изложени множество доводи за допуснати нарушения (а както се установява от правна
страна – процесуални нарушения действително са допуснати при издаване на НП). Освен това
самото възражение за прекомерност е направено с молба, подадена по електронната поща, без да е
подписано надлежно (с електронен подпис) от представител на наказващия орган, поради което не
може валидно да обоснове намаляване на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 52/19.06.2023г. на директора на басейнова
дирекция „Черноморски район“, с което на „*********” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ж.к. „Б.“, ул. „Я.“ № 25, ********, на основание чл. 200, ал. 2 от
Закона за водите, за извършено нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 1 от ЗВ, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лв.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Басейнова дирекция „Черноморски район“,
да заплати на „*********” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ж.к. „Б.“, ул. „Я.“ № 25, ********, сумата от 400 лв., представляваща направени по делото
разноски – платено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4