№410
гр.Силистра, 13.12.2019 год.
Силистренският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети декември
през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря в присъствието на
прокурора .като разгледа докладваното
от .. съдия Василева .... в.ч . гр. дело № 329 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявена е частна въззивна жалба от Т.Д.Т. чрез процесуален представител, против определение № 3412/17.10.2019г., постановено по гр.д. №248/2019 г. на районен съд-гр. Силистра, с което е ВДИГНАЛ ЗАПОРА, наложен в нейна полза за общата сума от 11673 лв. върху вземането на ответника Б.Г.Б. по изп. д. № 454 по описа за 2015 г. на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, който запор е наложен за обезпечение на предявените от нея искове против Б.Г.Б. за заплащане на подробно изброени с определението суми.
В срока по чл. 276, ал.1 във вр. с чл. 402, ал.2, предл. последно, ответникът по частната жалба Б.Г.Б. чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, съгласно който счита жалбата за неоснователна, моли да бъде потвърдено обжалваното определение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е
допустима, тъй като е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 274 и сл. , във вр. к чл. 402, ал.2
предл. последно ГПК.
С определение № 469
от 20.02.2019 г., постановено по гр.д. № 248 по описа на СсРС за 2019 г. е
допуснато обезпечение на висящите искове, предявени от Т.Д.Т. против Б.Г.Б. за
заплащане на сумите, подробно изброени в определението, чрез налагане на запор
върху вземането на ответника по изп. д. № 454 по описа за 2015 г. на ЧСИ
Даниела Петрова – Янкова до размера от 11673 лв. (единадесет хиляди шестстотин
седемдесет и три лв.) срещу внасянето на гаранция в размер на 1167 лв.
В отговор на
постъпила от ответника Б.Б. молба по реда на чл. 402 ГПК, съдът , наложил
обезпечителната мярка е постановил обжалваното определение, като я е отменил,
тъй като е счел, че направеното правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност в полза на ответника представлява довод за наличие на
първата от визираните две предпоставки в чл. 402 ГПК за отмяна на
обезпечението, а именно - че вече не
съществува причината, поради която е било допуснато. Първоинстанционният съд
подробно е обсъдил основателността на довода за изтекла погасителна давност и е
констатирал, че такава е налице, съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Преценил е, че
същата е започнала да тече от момента на
възникване на всяко едно от вземанията, съответно от 2003 г. и началото на 2004
г. за последния договор за заем), тъй като според цитираната разпоредба при
безсрочни задължения (чиято изискуемост настъпва след отправянето на покана,
каквито са процесните) погасителната давност започва да тече не от датата на
изискуемостта им, а от датата на тяхното възникване.Изкоментирал е и факта, че
на този етап липсват данни и твърдения за спиране или прекъсване на давността,
поради което следва да се приеме, че към настоящия момент същата е изтекла. В
резултат е направил извода, че вече не е налице вероятна основателност на
исковите претенции, поради което причината за допускането на обезпечението е
отпаднала и е уважил молбата за неговата отмяна .
С обжалваното
определение районният съд е направил недопустима трактовка на поставеното в чл.
402 ГПК условие за отмяна на обезпечението, състоящо се в отпадане на
причината, поради която е допуснато обезпечението. Няма как да се приеме, че в
рамките на тази процесуална възможност е допустимо да се прави отново преценка
на вероятната основателност на иска, тъй като тя е елемент от производството по
допускането или отхвърлянето на искането за
обезпечението. Като отпадане на причината за наложеното обезпечение се
имат предвид последващи факти извън
преценката на вероятната
основателност на иска и са свързани с окончателно приключване на производството по
обезпечения иск, т.е приключване, или с влязъл в сила съдебен акт или чрез
прекратяване без процесуална възможност за възобновяване на производството. Правилно
е възражението на жалбоподателката, че преразглеждането на вероятната
основателност на иска след известен развой на делото и преценяване на доказателствената сила на събраните до този момент данни по
делото означава предрешаване на спора по същество преди постановяване на
окончателния съдебен акт, което е недопустимо. Най – общо казано, недопустимо е
е по реда на чл. 402 от ГПК, преди окончателното приключване на производството
по обезпечения иск, да се търси отмяна или изменение на определението на съда,
с което е допуснато обезпечението, тъй като към настоящия момент съставлява
един стабилен съдебен акт, неподлежащ на обжалване. Евентуалната основателност
на обезпечения иск е била преценена към момента на предявяване на иска и
съобразена от съдебния състав, който е обсъдил също така и въпросът за
изтеклата погасителна давност на вземанията, предмет на исковата претенция и тази основателност не може да бъде
преразглеждана по пътя на чл. 402 от ГПК на различни етапи от делото преди
приключването му.
С оглед на гореизложеното
ОС счита, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Водим от горното ОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 3412/17.10.2019г., постановено по гр.д. №248/2019
г. на районен съд-гр. Силистра .
ОТХВЪРЛЯ предявената от Б.Г.Б., чрез процесуален представител, молба да бъде отменена наложената спрямо него обезпечителна мярка с определение
№ 3412/17.10.2019г., постановено по гр.д. №248/2019 г. на районен съд-гр.
Силистра, поради обстоятелството, че по
делото липсвали доказателства, обосноваващи основателността на предявените
претенции, както и поради
обстоятелството, че предявените вземания са погасени по давност, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .