РЕШЕНИЕ №
19.03.2021 г., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ
граждански състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 777 по описа на съда за 2021 година.
Производството е образувано по иск,
предявен от “ЮБЦ” ООД – гр. София срещу Д.М.А. *** за признаване за установено
по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумите 270,18 лв.,
представляващи цена на далекосъобщителни услуги, 456,66 лв., представляващи
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, и
191,80 лв., представляващи незаплатени вноски за лизинг на устройство “Самсунг
Галакси J3 2016 Black”.
В исковата молба се твърди, че
вземанията са придобити от ищеца чрез цесия с прехвърлител “Иновативни финанси”
ООД, а това дружество на свой ред ги е придобило също чрез цесия от “Теленор
България” ЕАД. Вземанията произтичат от договор за далекосъобщителни услуги от
06.08.2018 г., договор за лизинг от 01.12.2017 г. и договор от 16.01.2017 г.
Сочат се номерата и датите на фактурите, издадени от “Теленор България” ЕАД, в
които са отразени сумите, предмет на делото, както и мобилните номера, които са
ползвани от ответницата.
Ответницата не е открита на адреса си и
и е определен особен представител – адвокат. Той оспорва иска по основателност,
но освен това оспорва процесуалната легитимация на ищеца и редовността на исковата
молба. Възражението срещу активната процесуална легитимация се свежда до това,
че според особения представител ищецът не представя доказателства за
придобиването на вземанията – не е представил самите приложения към договорите
за цесия, а само документ, наречен “извлечение от приложение № 1”, който обаче
според особения представител не може да докаже прехвърлянето на вземането. На
същото основание в съдебно заседание особеният представител основава тезата си
за неоснователност на иска. Възраженията срещу редовността на исковата молба са
свързани с това, че в обстоятелствената част на исковата молба не се уточнява
по кои договори за далекосъобщителни услуги и за кои месеци е потребена и
незаплатена вносска, за да се получи общо сумата от 270,18 лв., не е посочено
по кои договори за далекосъобщителни услуги и в какъв размер е начислена
неустойка, не е посочено и кои са незаплатените вноски за лизинг.
По възраженията за нередовност на
исковата молба и недопустимост на иска поради липса на активна процесуална
легитимация съдът намира следното:
Онова, което се сочи като основание да
се приеме, че ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иска, са всъщност
възражения по същество (материалноправна легитимация). Процесуалната
легитимация на ищеца се извежда само от неговите твърдения. Колкото до
възраженията за нередовност на исковата молба, съдът споделя становището на
особения представител в частта му за това, че обстоятелствената част на
исковата молба не е оформена по най-добрия начин и липсва посочване или са
неясно посочени някои факти от значение, като например – липсва посочване на
периода, за който се отнасят неплатените месечни цени на услуги и лизинговите
вноски, не става напълно ясно за кое неплащане, предизвикало прекратяване на
договора, е начислена неустойката (сочат се само номера на фактури, една от
които при това е издадена десет дни след начисляването на неустойката, но не и
периоди на потребяване на услугите и неплащане), изобщо съдът също е на мнение,
че исковата молба, макар и подробна, е в известна степен неподредена и неясна.
Все пак обаче в нея някаква индивидуализация на вземанията е налице – наистина
не с период, за който се отнасят, и не винаги с ясно посочен договор, от който
произтичат, но затова пък са посочени с номер и дата фактурите, издадени от
“Теленор България” ЕАД за тях, а това би следвало да е също достатъчно за
индивидуализация на вземането, включително за установяване при нужда за кой
период и за кой договор за далекосъобщителни услуги се отнася то.
Материалноправната квалификация на иска
е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 228 и сл. от
Закона за електронните съобщения и чл. 99 от ЗЗД.
С писмено становище ищецът е изразил
допълнителни уточнения по вземането и доводи за уважаването на иска. В нея той
сочи, че периодът на неустойката за предсрочно прекратяване на договора се
отнася за периода 14.04.2018 г. - 06.08.2020 г. (докато в исковата молба е
посочен период 15.11.2017 г. - 14.04.2017 г.), неплатените лизингови вноски са
19 на брой и се отнасят за периода 01.05.2018 г. - 01.11.2019 г., а цената на
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги е за периода 15.11.2017 г. -
14.03.2018 г. Сочи още, че като се има предвид постигнато споразумение между
мобилния оператор „Теленор България“ и Комисията за защита на потребителите,
според което дължимата от абонатите на дружеството неустойка за предсрочно
прекратяване на договора следва да бъде в размер три стандартни за ползваната
програма месечни абонаментни такси, затова ищецът счита, че ако съдът прецени
претенцията за неустойка като прекомерна, следва да я редуцира до стойността на
3 месечни абонаментни такси – съответно 23,97 лв. за тарифен план „Старт“,
44,97 лв. по тарифен план „Интернет 3500“ и 122,97 лв. за тарифен план
„Нонстоп“.
По делото за установяване на
фактическите твърдения на ищеца са представени писмени доказателства – договорите
за мобилни услуги и за лизинг, сключени между “Теленор България” ЕАД и
ответницата, двата договора за цесия и документи (озаглавени съответно
“потвърждение за цесия” и “извлечение от приложение № 1 към договор за цесия”),
издадени от двамата цеденти, от които се установява както пораждането на
задължения на длъжницата към “Теленор България” ЕАД, така и прехвърлянето на
вземането. Макар да не са представени самите приложения към договорите за
цесия, където са изброени вземанията, които се прехвърлят, и имената на
длъжниците, същата доказателствена стойност имат издадените от самия цедент
потвърждения.
Колкото до възраженията на особения
представител на ответницата, свързани с датите на договорите и на
споразуменията за тяхното изменение – става дума за технически грешки,
допуснати в исковата молба, като е погрешно изписана не само датата на едно от
допълнителните споразумения, което се сочи от ответната страна, но и на
договора за мобилни услуги от 06.08.2016 г. (изписано е „2018 г.“). Тези
технически грешки са без значение за основателността на иска.
По силата на самото сключване на
договорите за мобилни услуги и за лизинг се дължат месечните абонаментни такси
и лизинговите вноски. Данни за плащане няма, а и самите фактури, издадени от
“Теленор България” ЕАД, са достатъчни за доказване на дължимия размер, тъй като
отразяват вписвания в счетоводните книги на мобилния оператор и съобразно чл.
182 от ГПК могат да служат като доказателство дори на търговеца, който ги е
водил, следователно могат да служат и на неговия правоприемник (ищеца по
делото). Това означава, че искът за сумите 270,18 лв. и 191,80 лв. е доказан по
основание и по размер.
Неустойката при прекратяване на
договорите обаче е уговорена с типова клауза, за която КЗП и “Теленор България”
АД с цитираното и от ищеца споразумение от 2018 г. са се съгласили, че е
неравноправна, и са постигнали съгласие тя да бъде заменена за в бъдеще с друга
типова клауза, предвиждаща неустойка в трикратиня размер на абонаментната
такса. Няма причина съдът да не се съгласи с това становище на страните по
споразумението – клаузата за неустойката попада в чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.
Това означава, че тя е нищожна по право – постигнатата уговорка между “Теленор
България” и КЗП задължава оператора да я съобрази при договорите, които ще се
сключват за в бъдеще, но не може да дерогира нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
(В такъв смисъл е например решение № 603/01.07.2019 г. по в.т.д. 458/2019 г. на
Варненския окръжен съд.) Нищожната клауза не поражда задължение за ответницата
и следователно искът с предмет неустойката е неоснователен изцяло. Няма
основание тя да бъде замествана с трикратния размер на месечната абонаментна
такса.
При този изход на делото разноските
следва да се разпределят между страните съразмерно с уважената и отхвърлената
част от исковете, като за разноските по заповедното производство се вземе
предвид и онази част от вземането, за която не е предявен иск – лихвата за забава.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на
страните, че ответницата Д.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца
“ЮБЦ” ООД – гр. София, ЕИК *********, сумата 270,18 лв., представляваща цена на
потребени далекосъобщителни услуги по договори с индивидуален клиентски номер
М01844911 за мобилни номера ***, *** и *** за периода от 15.11.2017 г. до
14.03.2018 г., както и сумата 191,80 лв., представляваща сбор от 19 лизингови
вноски по договор за лизинг от 01.12.2017 г. за устройство “Самсунг Галакси J3
2016 Black” – задължение по заповед за изпълнение № 2792 от 17.12.2019 г.,
издадена по ч. гр. д. 4979/2019 г. на Пазарджишкия районен съд, като отхвърля
иска за сумата 456,66 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за далекосъобщителни услуги
индивидуален клиентски номер М01844911 за мобилни номера ***, *** и ***,
предмет на същата заповед за изпълнение.
Осъжда Д.М.А. да заплати на “ЮБЦ” ООД
сумата 331,91 лв., представляваща разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и адвокатско възнаграждение за особения представител на
ответницата.
Осъжда Д.М.А. да заплати на “ЮБЦ” ООД
сумата 166,67 лв., представляваща разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: