Р Е
Ш Е Н
И Е
454/10.6.2014г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд, XIІІ
състав
на девети юни 2014
година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: К. Колешански
Секретар: С. Л.
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 536/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл. 221, ал.
1 и чл. 128, т. 2 от КТ.
Искова молба от Н.Г.К., ЕГН : **********,***,
срещу “****” ЕООД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ****,
представлявано от Н.К.Н. – управител, с посочено правно основание чл. 128, т. 2
и чл. 221, ал. 1 от КТ.
Ищецът сочи, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника, за периода ...., прекратено на 30.09.2013г., на
основание чл. 327, т. 2 от КТ. Работодателят не му заплатил обезщетение от 653
лева, по чл. 221 от КТ, и сумата от 353,64 лева, трудово възнаграждение, за
м.09.2013г.. За сумата му била издадена заповед по ЧГД № 37/2014г., срещу която
ответникът възразил. Иска да се признае за установено съществуване на описаното
вземане.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът,
редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание, страните редовно призовани,
ищецът изпраща процесуален представител, който прави искане, за произнасяне с
неприсъствено решение, и присъждане на разноските, а за ответника не се явява
представител.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено решение когато на страните са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно
заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
В конкретният случай са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове –
ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване
на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените
писмени доказателства сочат съществувало трудово правоотношение между страните, размера на дължимото възнаграждение и
обезщетение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 320 лева разноски в производството.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищецът следва
да заплати по сметка на ШРС, сумата от 100 лева – държавна такса.
Водим от горното и на
посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на “****” ЕООД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление –
гр. ****, представлявано от Н.К.Н. – управител, че в полза на Н.Г.К., ЕГН : **********,***, срещу “****”
ЕООД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ****,
представлявано от Н.К.Н. – управител, съществува вземане за сумата от 1006,64
лева, представляваща 353,64 лева незаплатено трудово възнаграждение, за м. 09.2013г.
и 653 лева обезщетение за срока на предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие.
ОСЪЖДА “****”
ЕООД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ****,
представлявано от Н.К.Н. – управител, да заплати, по сметка на ШРС,
сумата от 100
лева – държавни такси, в производството на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА “****”
ЕООД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ****,
представлявано от Н.К.Н. – управител, да заплати на Н.Г.К.,
ЕГН : **********,***, сумата от 320 лева разноски в производството.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :