Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
гр. Габрово, 10.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично съдебно заседание на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 167 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 95а и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Производството е образувано по жалба на И.Т.Р. с посочен
постоянен адрес ***, подадена чрез надлежно упълномощен адв. И.Д. от САК, против
Решение изх. № 53-03-68719# от 13.05.2022 година за оттегляне на удостоверение
А1, издадено от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно и немотивирано, противоречи на материалноправните и процeсуалноправните норми и е издадено от некомпетентен орган,
като се развиват доводи в подкрепа на горните твърдения. Прави се искане за
отмяна на оспореното решение и се заявява претенция за присъждане на
направените разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателката И.Р. не се
явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат, поддържа жалбата, както и искането по същество, като подробни
съображения са развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 495-499/.
Ответната страна Главен инспектор по приходите при ТД на
НАП – София не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се
жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ и се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок по чл. 95а от ДОПК предвид липсата на доказателства за
надлежно връчване на решението по чл. 94 от ДОПК на оспорващата.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна
проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не се спори и от приобщените към делото
доказателства се установява, че на 17.08.2018 година Р. е сключила трудов
договор с „****“ ЕООД /понастоящем „*******“/за длъжността социален асистент
/л. 195 гръб/, който трудов договор е изменян с няколко последващи допълнителни
споразумения /л. 189-195/. Основната дейност на дружеството-работодател е социални дейности и посредничество при
трудова заетост.
Съгласно Удостоверение № 1449-01/02/03 от 27.07.2015 година
на Агенцията за социално подпомагане, дружеството-работодател на
жалбоподателката има регистрация за предоставяне на социални услуги, като освен
това командирова свои служители в Кралство Белгия за работа като социални
асистенти.
По отношение на И.Р. от орган по приходите при ТД на НАП –
София е издадено Удостоверение
А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се
прилага по отношение на притежателя, с № 220088344949 от 01.03.2019 година,
относно командироване в Белгия за периода 31.01.2019-29.07.2019 година /л.
109-110/.
В ЦУ на НАП е постъпило писмо от Национална служба за
социално осигуряване – Брюксел от 04.06.2020 година за прилагане на чл. 76 от
Регламент 883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 година и
искане за оттегляне на удостоверения А1 по отношение на 32-ма работници с
работодател „****“ ЕООД, сред които е и жалбоподателката Р. /л. 56-59/. В
писмото се визира белгийско съдебно /наказателно/ производство във връзка с
командироването от българското дружество на български служители при белгийски
възрастни хора за предоставяне на грижи и помощ в домакинството, в хода на
което производство били иззети компютри и електронни данни от собственика на
дружеството Антоанета Станева, която живее в Белгия, и били разпитани
служителите; посочва се надвишаване на максималния срок за командироване,
заместване на командировани служители и създаване от работодателя на фактури за
фалшиви дейности или дейности без реална икономическа стойност, с единствена
цел създаване на форма на оборот на хартия.
С писмо изх. № М-24-28-1220 от 09.07.2020 година на ЦУ на
НАП, искането е насочено към ТД на НАП – София, където е извършена проверка
относно наличието на основания за оттегляне на издадените удостоверения за
приложимо законодателство /л. 56/.
Резултатът от възложената проверка е обективиран в писмо
изх. № 20-00-2842 от 29.07.2020 година на ТД на НАП – София, в което е
посочено, че след справка в информационната система на НАП е направен извод за
липсата на основание за оттегляне на издадените удостоверения А1, тъй като
лицата са командировани в законоустановения срок от максимум две години, не
заместват други командировани и декларираният оборот на територията на страната
е формиран от продажби на стоки и услуги, които са надлежно декларирани /л.
63-72/.
Въз основа на така констатираните факти и направени изводи,
с писмо № М-24-28-1220#2/20 от 18.01.2021 година на ЦУ на НАП е изпратен
отговор на искането на белгийския компетентен орган /л. 73-77/.
На 10.03.2021 година белгийската компетентна институция е
сезирала Министерството на труда и социалното политика /МТСП/ с оспорване на
определеното от НАП приложимо законодателство за работниците на „****“ ЕООД и е
отправила молба за стартиране на втори етап от процедурата по диалог,
предвидена в Решение № А1 от 12.06.2009 година на Административната комисия за
координация на системите за социална сигурност, като е изразено несъгласие със
становището за липса на основания за оттегляне на издадените удостоверения за
приложимо законодателство. В искането отново са изложени доводи за издаване на
фиктивни фактури, единствено с цел формиране на оборот от 25% на територията на
Република България; цитирани са разменени имейли и съобщения между
собственичката на дружеството и трети лица.
Във връзка с горепосоченото искане е издадена Резолюция №
П-22221121217887-0РП-001 от 17.12.2021 година за възлагане на проверка за
установяване на факти и обстоятелства по отношение на „****“ ЕООД.
В хода на възложената проверка е проверено счетоводството
на дружеството и са извършени проверки на негови контрагенти и работници, като
за резултатите от проверката е съставен Протокол № П-22221121217887-073-001 от 09.03.2022
година /л. 143-158/, в който за периода 01.01.2016-31.12.2021 година са
посочени всички наети по трудов договор лица, цитирани са представените справки
за оборота на дружеството в страната и в рамките на Европейския съюз за
различни периоди, посочени са извършените насрещни проверки на няколко от
дружествата-контрагенти и представените от тях документи. Извършилият
проверката орган по приходите не е установил нарушения на данъчното и/или
осигурителното законодателство. От органа по приходите, издал протокола за извършена
проверка, е съставен и Доклад изх. № 10-24-10-7 от 16.03.2022 година до Началника
на отдел „Проверки“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София /л. 42-55/, в
който доклад са посочени същите факти, които са установени и при проверката, но
е формиран различен краен извод – за съмнения относно извършваните на
територията на страната доставки и необходимостта от провеждане на ревизионно
производство, в което да бъде определен правилният размер на дължимите от
дружеството данъци и приложимото осигурително законодателство.
Със ЗВР № Р-22221122001343-020-001 от 18.03.2022 година на
орган по приходите при ТД на НАП – София, на „*******“ ЕООД /с предишно наименование
„****“ ЕООД/ е възложена ревизия за определяне на данъци и ЗОВ за периода от 01.01.2016-31.01.2021
година /л. 272/.
Ревизионното производство е приключило със съставянето на
Ревизионен акт № Р-22221122001343-091-001 от 08.11.2022 година, с който не са
установени задължения /л. 313-341/.
С Решение изх. № 53-03-68719#
от 13.05.2022 година орган по приходите
при ТД на НАП – София е оттеглил Удостоверение А1 относно законодателството в
областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя,
с № 220088344949 от 01.03.2019 година, относно командироване в Белгия за
периода 31.01.2019-29.07.2019 година /л. 30-31/. В обстоятелствената част на
решението е посочено постъпило искане от белгийската компетентна институция за
оттегляне на Удостоверение А1 поради проведено в Белгия досъдебно производство
срещу дружеството „****“ ЕООД, в рамките на което бил направен извод, че с
оглед събраните доказателства може да се направи предположение за издаване на
фактури за фиктивни сделки в България, за да бъде изпълнено условието за
наличие на поне 25 % от общия оборот на работодателя в изпращащата държава; въз
основа на тези констатации била извършена проверка от компетентната ТД на НАП,
приключила с доклад, в който проверяващият екип изразил съмнения относно
реалността на предоставените услуги, предмет на разследване в Белгия. В
резултат на това е формиран извод за липсата на категорично установяване на
съществена дейност на територията на страната на командироващото дружество и
съответно неизпълнение на изискването на чл. 12, ал. 1 от Регламент /ЕО/
883/2004.
И.Р. е оспорила решението за оттегляне по административен
ред пред Директора на ТД на НАП – София /л. 25-27/, който се е произнесъл с Решение
№ А-6 от 13.06.2022 година, с което е оставил жалбата без уважение като
неоснователна /л. 17-21/.
По предприето от Р. оспорване на оттеглянето по съдебен ред
е образувано настоящото производство.
Настоящият съдебен състав намира, че оспореният акт е
валиден административен акт, доколкото е издаден от оправомощен за това орган и
в рамките на материалната му компетентност, като в тази връзка намира за неоснователно
възражението на оспорващата за некомпетентност на издателя на оспореното
решение за оттегляне на удостоверение А1 предвид разпоредбата на чл. 91а от ДОПК и факта, че удостоверението и оттеглянето му не произхождат от един и същ орган
по приходите. Така направеното възражение противоречи на правилото, че
компетентността на органа произтича от заеманата длъжност, а не от физическото
лице, което я изпълнява. В този смисъл изискването на чл. 91а от ДОПК оттеглянето
да бъде извършено от органа, издал съответното удостоверение, е спазено, тъй
като оттеглянето е извършено от орган по приходите при ТД на НАП - София,
какъвто е и издателя на процесното Удостоверение А1.
Оспореното решение за оттегляне е изготвено в изискуемата
писмена форма.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в нарушение на
процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. Основателни са
възраженията на оспорващата за липса на посочени фактически и правни основания
за издаване на административния акт. Описаната от съда фактическа обстановка се
установява от приложените от страните писмени доказателства, но тя не се
съдържа в решението за оттегляне. Посочено е постъпването на искане от
белгийската компетентна институция за стартиране на процедура по диалог относно
приложимото законодателство, но не е посочено предходното искане от същата
институция по отношение на същите лица и същите удостоверения, извършената
проверка и даденото от органите по приходите заключение. Не е посочено, че визираното
в решението за оттегляне искане е повторно, респ. какви са новите данни за
повторното отправяне на искането, какви са изобщо установените от белгийската
администрация факти, въз основа на които са формирани съмнения за
достоверността на декларираните от работодателя данни. Налице е само едно общо
посочване за извършена проверка от компетентната териториална дирекция и
наличието на доклад, в който са изразени съмнения относно реалността на
предоставените услуги - предмет на разследване в Белгия. Този доклад също не е
индивидуализиран с номер, дата и издател, поради което не може да се приеме, че
е налице препращане към друг документ, част от административната преписка, в
който се съдържат мотивите за издаването на административния акт.
При анализ на представените по делото документи,
обективиращи извършваните от органите по приходите действия по отношение на
работодателя на жалбоподателката, е видно формирането на различни изводи въз
основа на едни и същи факти от един и същ орган по приходите от една страна в
документ, отговарящ на изискванията на ДОПК за официален документ, и връчен
надлежно на задълженото лице, а от друга - във вътрешен документ, който не е
регламентиран в ДОПК, съответно не представлява официален документ и не е
връчван на работодателя, и работника. С Протокол № П-22221121217887-073-001 от
09.03.2022 година е приключила възложената на 17.12.2021 година проверка на
факти и обстоятелства за дейността на дружеството „****“ ЕООД. Формираният
краен извод в протокола е за липса на данни за нарушение на данъчното и/или
осигурителното законодателство. Лицето, извършило проверката и издало
протокола, е старши инспектор по приходите Р.Б.. Същото лице е съставило и
доклад до прекия си ръководител – началник Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП – София, в който доклад са описани същите факти, установени при
проверка, но са формирани различни изводи – за наличие на съмнения относно
доставките и тяхната действителност, и необходимостта от провеждане на
ревизионно производство за установяване на приложимото осигурително
законодателство, както и за задълженията за данъци и осигуровки. Доколкото съгласно
ДОПК за всяко свое действие органът по приходите следва да съставя протокол, то
единственият документ, отговарящ на това изискване и представляващ официален
документ по смисъла на ГПК, е Протокол № П-22221121217887-073-001 от 09.03.2022
година, в който изрично е посочена липсата на нарушения на данъчното и
осигурителното законодателство. Такова е и становището на други органи по
приходите - екипът в същата териториална дирекция, извършил ревизия на
работодателя, видно от представените в хода на съдебното производство
Ревизионен доклад № Р-22221122001343-092-001 от 21.10.2022 година и Ревизионен
акт № Р-22221122001343-091-001 от 08.11.2022 година, в които липсват извършени
корекции както на осчетоводени разходи по фактури, така и на начислени
осигуровки и данък върху доходите на работещите по трудови договори лица.
Следователно, в хода на проверката и на ревизията на работодателя, проведени
при спазване на правилата на ДОПК, не са установени нарушения и основания за
определяне на друго приложимо осигурително право по отношение на всички
командировани от дружеството лица. Доколкото единствено в неофициален документ
се изразява становище за съмнения в поведението на дружеството-осигурител,
съдът намира за недопустимо именно въз основа на този единствен неофициален
документ да се издава административен акт, вкл. такъв от вида на оспорения.
Налице е и съществено нарушение на основен правен принцип
при прилагане на данъчното и осигурителното право - задълженията за данъци и
осигуровки да се определят въз основа на безспорно установени факти, а не въз
основа на съмнения. Видно от съдържанието на цитирания в решението за оттегляне
доклад, в него е посочено наличието на съмнения и необходимостта именно по реда
на ДОПК, чрез ревизия, да се определи по безспорен начин приложимото
осигурително право. В случая необходимостта от извършване на корекция на
декларирани от задължено лице данни по единствения законоустановен ред
/посредством ревизия/ е игнорирана изцяло и е пристъпено към оттегляне на
признати права на трети лица, в нарушение на установените за това процесуални
правила.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че и в двата
документа, съставени от органа по приходите /в лицето на служителката Бързакова/,
не се съдържат данни по отношение на формирания от работодателя оборот на
територията на страната за периода 01.01.2016-31.12.2021 година, който в случая
единствено е от значение при преценка за наличието на основания за оттегляне на
процесното удостоверение, издадено за работа в Белгия. Следователно нито в
оспорения административен акт, нито в предхождащите го документи се съдържат
данни относно относимите за спора факти, установяващи приложението или не на
чл. 12 от Регламент № 883/2004 – командированото лице продължава да е подчинено
на законодателството на изпращащата го държава-членка, налице е пряка връзка
между работодателя и командированото лице, извършване на съществена дейност от
командироващия работодател на територията на изпращащата държава-членка,
предвиденото времетраене на работата не надвишава 24 месеца и лицето не е
изпратено да замества друго командировано лице. Дори да се приеме, че е спорен
въпросът относно наличието на съществена дейност на командироващия работодател
на територията на Република България за период от 12 месеца преди
командироването, то и този въпрос не е изяснен от органите по приходите в нито
един от съставените документи – протокол за извършена проверка, доклад и
решение за оттегляне. По изложените съображения съдът намира, че
административния акт не отговаря на изискванията за издаването му поради
липсата на фактически основания за постановяване на оттеглянето. Дори да се
приеме за допустимо излагането на фактически основания в решението, постановено
в процедурата по обжалване по административен ред на акта, то в конкретния
случай и Решение № А-6 от 13.06.2022 година на Директора на ТД на НАП – София не
съдържа факти относно процесното удостоверение А1 и основанията за оттеглянето
му. Пространно и подробно решаващият орган описва приложимото национално и
европейско право, наличието на постъпило от белгийската администрация искане и
изразените от тази администрация съмнения. Същевременно, по отношение на
предприетите от органите по приходите действия са вписани данни, които са в
противоречие с писмените доказателства - посочено е, че в изпълнение на
резолюция за възлагане на проверка от 17.12.2021 година, проверяващият екип
потвърждава констатациите на белгийските власти относно липсата на реалност на
предоставените услуги, както и това, че същите са изготвени единствено с цел
данъчно задълженото лице да отговаря на необходимите критерии за получаване на
тези удостоверения; същевременно проверката е приключила с Протокол №
П-22221121217887-073-001 от 09.03.2022 година, в който липсват каквито и да
било мотиви за съмнения относно реалността на сделки и измамни действия от
проверяваното лице. Не на последно място, според решението на горестоящия орган
решението за оттегляне изцяло възпроизвежда констатациите и установяванията от
извършената проверка, които от своя страна са послужили и за формиране на
правните и фактически съображения на органа по приходите да оттегли издаденото
удостоверение А1. В решението за оттегляне обаче липсват каквито и да било
конкретни факти, дори и докладът, на който има позоваване, е без дата и
издател, следователно този извод на Директора на ТД на НАП – София е в
противоречие с материалите по делото. Явното разминаване между писмените
доказателства и мотивите на Директора на ТД на НАП – София в Решение № А-6 от 29.06.2022
година го лишават от доказателствена сила, а също и от възможността да послужи
като мотиви към оспорения административен акт.
Единственият пропуск, който може да се приеме, че е
изправен с решението на горестоящия орган, е посочването на правното
основанието за издаване на акта – чл. 91а от ДОПК, която норма предвижда
оттегляне на издадено удостоверение в областта на законодателството в областта
на социалната сигурност. Условията за оттегляне на удостоверението са следните
– по искане на чуждестранна компетентна институция или когато се открият нови
факти и обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването му. От актовете на приходната администрация не става ясно коя от
посочените хипотези на чл. 91а от ДОПК е налице в конкретния случай. От една
страна е посочено наличието на искане от белгийска компетентна институция, а от
друга страна е посочена извършена проверка и събрани данни за фиктивни сделки.
Отделно от това, разпоредбата на чл. 91а от ДОПК не
съответства на разпоредбата на чл. 5, § 2 от Регламент 987/2009 на Европейския
парламент и Съвета от 16 септември 2009 година. Именно тази правна норма
предвижда отнемането на документ относно приложимото осигурително
законодателство, като са предвидени основанията за това и необходимите
действия. Основанията за отправяне на молба от институцията на държавата-членка
са: съмнение относно валидността на документ или точността на фактите, на които
се основават съдържащи се в него сведения. Предвидените действия са: отправяне
от институцията на държавата-членка, която получава документа, на питане до
издаващата институция за необходими разяснения и когато е уместно за отнемането
на издадения документ. Задълженията на издаващата институция са да прецени
отново основанията за издаване на документа, като при необходимост го отнема.
Именно задълженията за повторна преценка на основанията за издаване на
документа не са разписани в ДОПК, поради което съдът намира, че следва да се
приложи пряко разпоредбата на чл. 5, § 2, изречение последно от Регламент №
987/2009 година. В процесния случай с оспореното решение не е извършена
преценка на представените преди издаване на Удостоверение А1 писмени доказателства,
кои факти са неточни или кои от представените документи са невалидни, въз
основа на кои доказателства е установено това и как това дава основания за
оттегляне на удостоверението. Такъв анализ не е налице и в Протокол №
П-22221121217887-073-001 от 09.03.2022 година, в доклада до началник на Отдел „Проверки“,
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София и в Решение № А-6 от 13.06.2022 година
на Директора на ТД на НАП – София. Нещо повече, докладът и решението на
горестоящия орган съдържат единствено общи мотиви за наличие на фиктивни
сделки, липса на действителни доставки и невъзможност за извършване на
доставки, но не са индивидуализирани конкретни доставки с номер и дата на
фактура или договор, страни и предмет на сделката и т.н. Поради тези обстоятелства
не е възможно в хода на настоящото производство да се определи кои от
фактурите, формирали оборот на територията на страната през периода 2016-2019 година
са възприети за съмнителни, за да може да бъде извършена проверка на
основателността на изводите на органите по приходите за неизпълнение на
условията на чл. 12 от Регламент № 883/2004 година.
Следва да бъде отбелязан и фактът, че представените от
белгийската компетентна институция доказателства относно разменена
кореспонденция с данни за издаване на фактури единствено с цел формиране на
оборот на територията на страната, в хода на проверката, в доклада и в
производство по оттегляне на удостоверението, не са взети предвид от органите
по приходите. Доказателствата от белгийската компетентна институция не са
приобщавани в хода на извършената проверка и в хода на производството по
оттегляне на удостоверението, поради което и истинността на тези данни не е
проверявана и не е предмет и на настоящото съдебно производство. С оглед
гореизложеното се налага изводът, че решението за оттегляне е издадено при
липса на установяване от компетентния орган на материалноправните предпоставки
за оттегляне на процесното Удостоверение А1 относно приложимото законодателство
в областта на социалната сигурност.
С оглед пълнота на изложението настоящият съдебен състав
намира за необходимо да отбележи, че данните за наличие на административен акт
с адресат „*******“ /с предишно наименование „****“ ЕООД/, с който са оттеглени
всички удостоверения А1 на работниците му, включително и процесното, е без
значение за настоящия правен спор, тъй като процесното решение за оттегляне
предхожда решението по отношение на работодателя, а от друга страна притежател
/адресат/ на Удостоверение А1 е физическото лице работник, поради което
оттегляне спрямо работодател настоящият състав счита за недопустимо.
Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира подадената жалба за основателна, а Решение изх. № 53-03-68719# от 13.05.2022 година на орган по приходите при ТД на НАП – София за издадено от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона.
Направеното искане от процесуалния представител на оспорващата в настоящото производство за присъждането на направените по делото разноски като своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора и следва да се уважи за сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева – 10 /десет/ лева заплатена държавна такса /л. 13/ и 600 /шестстотин/ лева уговорено и платено в брой адвокатското възнаграждение съгласно посоченото в Договор за правна защита и съдействие /л. 492/, разписки за платени суми /л. 493-494/ и списък на разноските /л. 491/.
Водим от горното и на основание чл. 96 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение изх. № 53-03-68719# от
13.05.2022 година за оттегляне на удостоверение А1 с № 220088344949 от
01.03.2019 година, издадено от главен инспектор по приходите при ТД на НАП –
София.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на И.Т.Р. ***
с ЕГН ********** сумата от 610 /шестстотин и десет/ лева, представляваща
направени от страната разноски по делото.
На основание чл. 97 от ДОПК решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/ не се
чете