№ 2585
гр. Бургас, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20252120100991 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „СИНЕТУДИС“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.******,
против Община С., със седалище и адрес на управление гр. С., ********, с
която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника,
следните суми:
- сумата в размер на 5 993.24 лева, от които главница от които: за
2016 - 1512.83 лв. главница и 40.97 лв. лихва за ДНИ, 4322.38 лв. главница и
117.06 лв. лихва за ТБО установени с АУЗД №РА00443/06.12.2016 г. поради
цялостно изплащане на сумата чрез превод по сметката на ЧСИ.
- сумата в размер на 18 157.58 лв., от които: за 2013 г. 648.36 лв.
главница и 207 лв. лихва за ДНИ, 4322.38 лв. главница и 1380.03 лв. лихва за
ТБО за 2014 г. 648.36 лв. главница и 141.22 лв. лихва за ДНИ, 4322.38 лв.
главница и 941.44 лв. лихва за ТБО за 2015 г. 648.36 лв. главница и 75.08 лв.
лихва за ДНИ, 4322.38 лв. главница и 500.59 лв. лихва за ТБО установени с
АУЗД №******/21.10.2016 г. поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че срещу него е било образувано изп. дело
№20198000400667 по описа на ЧСИ И. Б., с район на действие -Бургаски
Окръжен съд. Същото било образувано на основание АУЗД
№РА00443/06.12.2016 г. издаден от Е. М.- ст. и. при Община С.. В този акт
били посочени задължения за периода 2016 за данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци и лихви за забава в общ размер 5 993.24 лева
дължими за собствения на дружеството недвижим имот - НИВА
1
представляваща имот №****** земеделски парцел ** в масив *, в местността
"С.***", в землището на гр. С. с площ от 4 420 квадратни метра, десета
категория. На 12.09.2019 г. ЧСИ Б. наложила възбрана върху гореописания
недвижим имот. След налагане на възбраната, ищецът доброволно заплатил,
чрез ЧСИ по изпълнителното дело, сумата от 9457.50 лв., чрез 4 отделни
плащания, последното от които е било на 21.08.2020 г.
Предвид горното ищецът счита, че цялото задължение по АУЗД
№РА00443/06.12.2016 г. в размер на 9457.50 лв., е било погасено чрез плащане.
Твърди, че въпреки горното, вместо ЧСИ да прекрати делото, тя е
присъединила за принудително събиране към изпълнителното дело
задълженията по АУЗД №******/21.10.2016 г. и по АУЗД
№РА000534/19.11.2019 г. издадена от Е. М.- ст. и.., по молба на Община С.. В
АУЗД №******/21.10.2016 г. били обективирани задължения за гореописания
недвижим имот за периода 2013-2015 за данък върху недвижимите имоти и за
такса битови отпадъци и лихви за забава в общ размер 18157.58 лева, а в АУЗД
№РА000534/19.11.2019 г. били обективирани задължения за гореописания
недвижим имот за периода 2017-2019 за данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци и лихви за забава в общ размер 19 667.92 лева.
Ищецът сочи, че в Писмо изх. № 26-00-107/-/13.07.2022 г. от Община С.,
бил уведомен от Общината, че партидата на имота е закрита към 24.05.2017 г.,
че задълженията за 2017 са коригирани за месеците до закриване на
партидата, а останалите АУЗД за задължения за периода 2018-2021 г. са
отменени. Така посоченото писмо според ищеца има отношение към АУЗД
№РА000534/19.11.2019 г. в който са обективирани задължения за гореописания
недвижим имот за периода 2017-2019 за данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци и лихва за забава в общ размер 19667.92 лева, като
видно от Справката на Община С. след преизчисляване на задълженията за
2017 и отпадане на всички задължения след 24.05.2017, дължимата сума за
ДНИ и ТБО за 2017 г. и лихви, става в общ размер от 3672.81 лв.
При така описаната фактическа обстановка ищецът намира, че
вземанията по АУЗД № РА00443/06.12.2016 г. са платени изцяло преди датата
на присъединяване на другите два горецитирани АУЗД. Също така твърди, че
за вземанията за 2013 и за 2014 г. по Акт за установяване на задължение по
декларация АУЗД №******/21.10.2016 г. е изтекъл абсолютният 10-годишен
давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК, който за най-старото от процесиите
задължения за 2013 г. е започнал да тече на 01.01.2014 г., а за задълженията за
2014 г. е започнал да тече на 01.01.2015 г., което означава, че към настоящия
момент той не дължи на Община С. данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци и лихви по АУЗД №******/21.10.2016 г. за 2013 и 2014 г.
поради погасяването им по давност и Община С. не може да проведе
насроченото принудително изпълнение върху имота му за горепосочените
вземания.
Също така счита, че задълженията за 2015 г., по АУЗД
№******/21.10.2016 г. за данък недвижим имот и такса битови отпадъци и
лихви по същия акт също е погасено по давност, тъй като за него новият 5-
2
годишен давностен срок е започнал да тече на 21.10.2016 със съставянето на
Акта за установяване на задължения и в 5 годишния давностен срок, който е
изтекъл на 21.10.2021 г. давността не е прекъсвана с предприемане на
изпълнителни действия, годни да я прекъснат.
Предвид изложеното и доколкото ЧСИ не може служебно да приложи
института на погасителната давност, ищецът предявява настоящите искови
претенции, като моли същите да бъдат уважени. Претендира и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в
който сочи, че предявената искова претенция е неоснователна.
Сочи, че твърденията, че вземането за задълженията за 2015г. по АУЗД
№******/21.10.2016г. са погасени поради изтичането на 5 годишен давностен
срок, по време на който не били извършвани изпълнителни действия, годни да
го прекъснат, са неправилни. Сочи, че АУЗД №******/21.10.2016г. е връчен
служебно на адресата по реда на чл.32 от ДОПК със съобщение № 47 от
25.08.2020г., като е влязъл в сила на 25.09.2020г. Съответно с писмо изх. №11-
03-974/27.08.2020г. до ЧСИ И. Б. е поискано присъединяването му по изп.дело
№20198000400667, като е присъединен с разпореждане от 25.09.2020г.
Съгласно чл.172, ал.2 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение. Поисканото присъединяване на вземането по
АУЗД №******/21.10.2016г. по изп.дело № 220198000400667, по същността
си представлява предприемане на действия по принудително изпълнение на
определеното в АУЗД вземане. Счита, че това действие е прекъснало
давността по посочения АУЗД, поради което и към момента на предявяване на
исковата молба вземането не е погасено в новия 5-годишен давностен срок,
който съгласно ал.3 на чл.172 ДОПК тече от прекъсването на давността.
Ответникът намира за неправилно и становището на ищеца, че за всяко
от присъединените вземания по едно и също изпълнително дело, следва да се
извършват отделни и самостоятелни действия, прекъсващи давността и то
само за вземането, по отношение на което е извършено действието. В тази
връзка сочи, че от момента на присъединяването на всяко вземане по висящо
изпълнително дело, всички извършени до момента действия, както и всички
бъдещи действия, се отнасят до всички вземания, предмет на изпълнителното
дело и приети по него. Излага още подробни съображения в подкрепа на
наведените възражения.
Въз основа на изложеното ответникът моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на
сторените разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Същият е депозирал писмена молба на 04.09.2025г., в която е изложил
подробно становището си по същество на спора, в това число и становище по
депозирания отговор на исковата молба. Претендира присъждане на сторените
3
в процеса разноски, включително и тези в обезпечителното производство.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът се
представлява от процесуалния си представител адвокат Б.. Последния
поддържа изложеното в отговора на искова молба, поради което намира така
предявените искови претенции за неоснователни и моля за тяхното
отхвърляне. Претендира присъждане на разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен АУЗН № Р А00443/06.12.2016 г., видно от който
се установени задължения за внасяне в размер общо на 5 835,21 лв. (пет
хиляди осемстотин тридесет и пет лева и двадесет и една стотинки) и лихвите
за просрочие към тях в размер общо на 158.03 лв. Сумите са дължими за
период – 2016г. и за имот гр. С., представляващ 4420 кв.м. земя с номер 9081 в
местност С..
Представен е и №******/21.10.2016г., видно от който за същия имот в
гр. С., представляващ 4420 кв.м. земя с номер 9081 в местност С., са
установени задължения за периода 2013-2015 за данък върху недвижимите
имоти и за такса битови отпадъци и лихви за забава в общ размер 18157.58
лева, от които за 2013 г. 648.36 лв. главница и 207 лв. лихва за ДНИ, 4322.38
лв. главница и 1380.03 лв. лихва за ТБО за 2014 г. 648.36 лв. главница и 141.22
лв. лихва за ДНИ, 4322.38 лв. главница и 941.44 лв. лихва за ТБО, за 2015 г.
648.36 лв. главница и 75.08 лв. лихва за ДНИ, 4322.38 лв. главница и 500.59
лв. лихва за ТБО.
Представено е писмо от Община С. до ЧСИ И. Б. по изп. Д. № ***/2019г.
(лист 19), с което общината е уведомила съдебния изпълнител, че въз основа
на Заявление **-**-****/07.07.2017г. декларацията по чл. 14 с партиден номер
********* 001 на „Синетудис“ ООД е закрита към 24.05.2017г. Няма
начислени ДНИ и ТБО за следващ период 2017г.-2023г. Посочено е още, че
изплатената сума в размер на 8069,04 лв. е погасила задължения за ДНИ за
2012, 2013 и частично от 2014г. и за ТБО за 2012 и част от 2013г., за което са
изпратени справки.
Представен е Нотариален акт № 187, том 3, рег. № 6870, дело № 499 от
2004г. на нотариус Николай Ников, видно от който дружеството ищец е
придобило собствеността върху недвижим имот - НИВА представляваща имот
№******, земеделски парцел ** в масив * в местността "С.***", в землището
на гр. С. с площ от 4 420 квадратни метра, десета категория.
По делото е приобщено в цялост изпълнителното дело № ***/2019г. по
описа на ЧСИ И. Б.. Видно от същото, производството е било образувано въз
основа на молба за възлагане за събиране на публично вземане, депозирана от
Община С., към която е приложен АУЗД № РА00443/06.12.2016 г. В молбата е
4
посочено, че общият размер на задължението възлиза на сумата от 5 993,24 лв.
С постановление от 12.09.2019г. ЧСИ Б. е наложила възбрана на
притежавания от ответното дружество недвижим имот - НИВА
представляваща имот №******, земеделски парцел ** в масив *, в местността
"С.***", в землището на гр. С. с площ от 4 420 квадратни метра, десета
категория.
На 12.09.2019г. е наложен и зопор на банковите сметки, открито на
фирмата на ответника при ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД.
На 07.11.2019г. е извършен опис на недвижимо имущество - НИВА
представляваща имот №******, земеделски парцел ** в масив *, в местността
"С.***", в землището на гр. С. с площ от 4 420 квадратни метра, десета
категория.
На 15.09.2020г. Община С. е депозирала молба по изпълнителното дело,
с която е поискала от ЧСИ Б. да присъедини за събиране и вземания по АУЗД
№ РА 000408/21.10.2016г. и АУЗД № РА 000534/19.11.2019г.
С постановление от 25.09.2020г. ЧСИ Б. е присъединила за събиране и
вземанията, посочено в молбата на взискателя от 15.09.2020г.
На 06.01.2022г. дружеството длъжник е депозирало молба за
прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК –
поради перемпция.
На 10.01.2022г. ЧСИ Б. е изпратила писмо до длъжника по делото –
Синетудис ООД, с което го е уведомила, че по изпълнителното дело
доброволно са постъпвали суми за погасяване вземането на взискателя, както
следва: на 16.03.2020г. в размер на 2 535.00 лв.; на 30.03.2020г. в размер на 2
535.00 лв.; на 05.06.2020г. в размер на 2 437.50 лв.; на 21,08.2020г. в размер на
1 950.00 лв. Със същото писмо дружеството е уведомено, че по делото е
постъпила молба с вх. №13957/15.09.2020г. от взискателя Община С., с искане
да бъде присъединено по настоящото изпълнително дело вземането му към
длъжника „СИНЕТУДИС“ ООД, установено с АУЗД № РА 000408/21.10.2016г.
и АУЗД № РА 000534/19.11.2019г. С разпореждане от 25.09.2020г. вземането
на взискателя е присъединено по настоящото изпълнително дело. Предвид
това съдебният изпълнител е уведомил длъжника по делото, че не са налице
основания за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 21.06.2022г. е извършен опис на недвижимо имущество - НИВА
представляваща имот №******, земеделски парцел ** /осемдесет и едно/ в
масив */девет/, в местността "С.***", в землището на гр. С. с площ от 4 420
/четири хиляди четиристотин и двадесет/ квадратни метра, десета категория.
На 04.01.2024г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
взискателя Община С., видно от която последният е поискал да бъде наложен
запор на банковите сметки на дружеството длъжник, след справка за разкрити
такива.
5
На 16.10.2024г. е публикувано Обявление на публична продан на НИ,
собственост на дружеството длъжник.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното
основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на
възможността те да се събират принудително – изтекла пълна 5 годишна
давност от последното валидно изп. действие.
В конкретния случай изпълнителното основание са актове за
установяване на задължения по декларация. Ищецът се позовава на факта на
извършено плащане в цялост на задълженията по един от актовете, както и на
изтичане в негова полза на погасителна давност след издаване на АУЗД и след
образуване на изпълнителното производство. Погасяването по давност не
може да се съобразява служебно – то настъпва само при позоваване от страна
на длъжника, от една страна и от друга страна, следва да се установи
законоустановен период, в който да не са извършвани никакви действия по
принудително осъществяване на вземането.
На първо място съдът следва да разгледа твърдението на ищеца, че не
дължи на ответника сумите, за които е издаден АУЗД №РА00443/06.12.2016 г.
поради цялостно изплащане на сумата чрез превод по сметката на ЧСИ. В тази
връзка по делото се установи, че с посочения акт са установени задължения за
внасяне в размер общо на 5 835,21 лв. и лихвите за просрочие към тях в
размер общо на 158.03 лв. Сумите са дължими за период – 2016г. и за имот гр.
С., представляващ 4420 кв.м. земя с номер 9081 в местност С., притежаван от
ищеца. Установи се още, че за събиране на вземанията по този акт, по молба
на Община С. е било образувано изпълнително дело № 776/2019г. по описа на
ЧСИ И. Б..
От представения препис на изпълнителното производство пък се доказа,
че за погасяване на задълженията в общ размер на 5 993,24 лв. са постъпвали
суми както следва: на 16.03.2020г. в размер на 2 535.00 лв.; на 30.03.2020 г.
сума в размер на 2 535.00 лв.; на 05.06.2020 г. сума в размер на 2 437.50 лв.; на
21.08.2020 г. сума в размер на 1 950.00 лв. При това положение следва да се
приеме, че общият размер на постъпилите суми в изпълнителния процес
възлиза на 9 457,50 лв. От представения препис на изп.дело 667/2019г. е
видно, че така постъпилите суми са били разпределени от съдебния
изпълнител в полза на взискателя Община С..
Предвид горното следва да се приеме, че „СИНЕТУДИС“ ЕООД е
6
погасило чрез плащане всички задължения по АУЗД №РА00443/06.12.2016 г.
Съдът намира за необходимо да посочи, че макар получените от взискателя по
изпълнително дело суми да са отразени от него към по-стари задължения на
дружеството ищец, а именно ДНИ за 2012, 2013 и частично от 2014г. и за ТБО
за 2012 и част от 2013г., то това е било сторено неправомерно от самия
кредитор. Това е така, тъй като изпълнителното производство е било
инициирано за събиране на вземания по АУЗД №РА00443/06.12.2016 г.,
дължими за ДНИ и ТБО за 2016г., съответно плащания по това изпълнително
дело могат да бъдат отнасяни само и единствено за погасяване на
задълженията, описани в изпълнителния титул.
Въз основа на изложеното по-горе съдът намира, че предявеният иск е
основателен по отношение на претенция имаща предмет вземанията на
ответника към ищеца по АУЗД №РА00443/06.12.2016 г., поради което и
същият следва да бъде уважен.
По отношение на процесните вземания по АУЗД №******/21.10.2016
г. за сумата в размер на 18 157.58 лв., от които: за 2013 г. 648.36 лв. главница и
207 лв. лихва за ДНИ, 4322.38 лв. главница и 1380.03 лв. лихва за ТБО за 2014
г. 648.36 лв. главница и 141.22 лв. лихва за ДНИ, 4322.38 лв. главница и 941.44
лв. лихва за ТБО, за 2015 г. 648.36 лв. главница и 75.08 лв. лихва за ДНИ,
4322.38 лв. главница и 500.59 лв. лихва за ТБО, съдът намира следното:
Данъкът за недвижим имот и таксата за битови отпадъци представлява
публично общинско вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, по
отношение на което се прилагат разпоредбите на чл. 171 и чл. 173 ДОПК.
Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК това вземане се погасява с изтичане на
петгодишен давностен срок (считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение), а чл.
171, ал. 2 ДОПК урежда т. нар. абсолютна погасителна давност от 10 години.
Давността не се прилага служебно, т. е. изтичането на предвидения в закона
срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е
достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на
възможността за принудително реализиране на публичното задължение.
Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се
позове на изтеклата давност, включително като заяви искане за отписване на
задължението по чл. 173, ал. 1 ДОПК.
В случая видно от АУЗД №******/21.10.2016 година, издаден от
Община С., е че се касае за данък сгради и такса битови отпадъци за периода
2013-2015 година на обща сума от 18 157.58 лв. Както беше посочено и по-
горе, безспорно данъкът върху недвижимите имоти, както и таксата битови
отпадъци представляват публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2,
т. 1 и т. 3 от ДОПК, по отношение на които се прилагат разпоредбите на чл.
171 и чл. 173 ДОПК. Поради това следва да се приеме, че доколкото
вземанията на общината за 2013г. и 2014г. са станали изискуеми съответно на
01.01.2014г. и 01.01.2015г., то за същите е изтекла абсолютната давност от 10
годни, към 01.01.2025г. Предвид това следва да се приеме, че исковата
претенция е основателна и по отношение на вземанията на Община С. за 2013
г., от които 648.36 лв. главница и 207 лв. лихва за ДНИ, 4322.38 лв. главница и
7
1380.03 лв. лихва за ТБО, както и за 2014 г., от които 648.36 лв. главница и
141.22 лв. лихва за ДНИ и 4322.38 лв. главница и 941.44 лв. лихва за ТБО.
Общият размер на тези вземания възлиза на сумата от 12 611,17 лв., за които
искът следва да бъде уважен.
Що се отнася до останалата част от задълженията, описани в АУЗД
№******/21.10.2016 г., а именно дължимите ДНИ и ТБО за 2015г. съдът
намира, че за същите не е изтекъл предвидения в чл. 171, ал. 2 ДОПК срок от
десет години, за да се приеме, че е изтекла абсолютната давност. Това е така,
тъй като тези вземания са станали изискуеми на 01.01.2016г., респективно
абсолютната давност за тях изтича на 01.01.2026г. Предвид това следва да се
разгледат твърденията на ищеца, че за тези вземания е изтекла давността от
пет годни, предвидена в чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
От представения препис на изпълнително дело № 677/2019г. е видно, че
на 15.09.2020г. Община С. е депозирала молба по изпълнителното дело, с
която е поискала от ЧСИ Б. да присъедини за събиране и вземания по АУЗД №
РА 000408/21.10.2016г. и АУЗД № РА 000534/19.11.2019г. С постановление от
25.09.2020г. ЧСИ Б. е присъединила за събиране и вземанията, посочено в
молбата на взискателя от 15.09.2020г. В мотивите по т. 10 от ТР 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. Предвид това следва да се приеме, че присъединяването на
Община С. за събиране на вземанията и по АУЗД №******/21.10.2016 г. е
прекъснало давността по отношение на същите, считано от молбата на
взискателя – 15.09.2020г.
След присъединяване на кредитора с постановление на ЧСИ Б., в
изпълнителното производство са предприемани и други действия, годни
(съобразно горепосоченото Тълкувателно решение ТР 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС) да прекъснат давността. На 21.06.2022г. е бил извършен опис на
недвижимо имущество, на 04.01.2024г. по изпълнителното дело е постъпила
молба от взискателя Община С., за налагане на запор на банковите сметки на
дружеството длъжник, а на 16.10.2024г. е публикувано Обявление на
публична продан на НИ, собственост на дружеството длъжник.
Предвид горното съдът намира, че в рамките на изпълнителното
производство са били предприемани действия, които многократно са
прекъснали давностния срок, предвиден в чл. 171, ал. 1 от ДОПК, поради
което и задълженията на ответника към Община С. за 2015г. са все още
дължими. Поради това искът следва да бъде отхвърлен в тази му част, като
неоснователен.
8
По разноските:
При този изход от спора, всяка от страните има право на репариране на
сторените от нея разноски в процеса, съответно с уважената и отхвърлената
част от иска.
Ищецът претендира присъждане на заплатената държавна такса в общ
размер на 5106,03 лв., от които 40 лв. за държавна такса в обезпечителното
производство по ч.гр.д. № 480/2025г. на РС Бургас, 1500 лв. адвокатско
възнаграждение за обезпечителното производство, 966,03 лв. държавна такса
за исковото производство, както и 2600 лв. адвокатски хонорар за исковия
процес. Предвид това в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
3933,39 лв., от които 30,81 лв. за държавна такса в обезпечителното
производство и 1155,51 лв. за адвокатско възнаграждение за същото. За
държавна такса в исковото производство в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 744,17 лв., а за адвокатско възнаграждение сумата от
2002,89 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
разноските, които ищецът претендира, доколкото същите са дори по-ниски от
тези, които самият ответник е заплатил за осъщественото в негова полза
адвокатско възнаграждение. В тази връзка е константна съдебната практика, в
това число и тази на касационната инстанция, че фактическата и правна
сложност в процеса е еднаква за двете страни, поради което и не би могло да
се приеме възражение за прекомерност на една от страните, която сама е
решила да заплати повече разноски за адвокат от тези на насрещната страна.
Ответникът от своя страна претендира присъждане на сумата от 3120 лв.
за заплатен в полза на адвокат Б. адвокатски хонорар. Представени са и
надлежни доказателства за действителното заплащане на разноските. Предвид
това и съобразно изхода от спора, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 716,53 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че
„СИНЕТУДИС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В.******, не дължи на Община С., със седалище и адрес на
управление гр. С., ********, сумата в размер на 5 993.24 лева, от които
1512.83 лв. главница и 40.97 лв. лихва за данък недвижими имоти и сумата от
4322.38 лв. главница и 117.06 лв. лихва за такса битови отпадъци, установени
с АУЗД №РА00443/06.12.2016 г. поради цялостно изплащане на сумата, на
основание чл. 439 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че
„СИНЕТУДИС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
9
управление: гр. В.******, не дължи на Община С., със седалище и адрес на
управление гр. С., ********, сумата в размер на 12 611,17 лв., от които: за
2013 г. - 648.36 лв. главница и 207 лв. лихва за данък недвижими имоти, 4
322.38 лв. главница и 1380.03 лв. лихва за такса битови отпадъци, а за 2014 г. -
648.36 лв. главница и 141.22 лв. лихва за данък недвижим имоти и 4322.38 лв.
главница и 941.44 лв. лихва за такса битови отпадъци, поради погасяване на
задълженията по давност, на основание чл. 439 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „СИНЕТУДИС“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В.******, срещу на
Община С., със седалище и адрес на управление гр. С., ********, за
приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 5 546,41 лв., от които сумата от 648.36 лв. главница и
75.08 лв. лихва за данък за недвижими имоти и сумата от 4322.38 лв. главница
и 500.59 лв. лихва за такса битови отпадъци за 2015г., установени с АУЗД
№******/21.10.2016 г.
ОСЪЖДА Община С., със седалище и адрес на управление гр. С.,
********, да заплати на „СИНЕТУДИС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В.******, сумата от 1 186,32 лв.,
представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 480/2025г. по
описа на РС Бургас, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община С., със седалище и адрес на управление гр. С.,
********, да заплати на „СИНЕТУДИС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В.******, сумата от 2 747,06 лв.,
представляваща разноски, сторени в настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „СИНЕТУДИС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В.******, да заплати на Община С., със седалище и
адрес на управление гр. С., ********, сумата от 716,53 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10